Слънчеви проблясъци

Интервю за работа - 1 част

Започнах да пиша този постинг преди много време, но го бях зарязал заради други идеи, а и вече на няколко пъти съм разглеждал темата. Напоследък обаче научих за все по-зачестяващи проблеми с недобросъвестни работодатели. Също така попаднах на редица публикации, където, общо взето, преобладават крайните мнения, а те рядко отговарят на действителността. Посочват се разни клинични случаи, които не могат да бъдат представителна извадка.

Един от най-добрите постинги, забелязани от мен, е на блогърка, която уважавам безкрайно  и  обещах да се изкажа по темата.

За мързела на българина е говорено толкова много, че се чудя дали не е прехвърлена границата на реалността. Кръшкачи има във всяка държава – факт. Наистина не можеш да постигнеш нищо без здрава работа, но да не забравяме, че колкото е лош свръхмързелът, толкова важи същото за свръхработливостта. Не хранете илюзии: няма човек, който може да “опъва” денонощно! Давате ли си сметка колко инфаркти и инсулти сред младите хора се дължат именно на прекаляването със задълженията и отговорностите? Има и други фактори, обаче този е основен.

Днес ще разгледам номерцата на разни пишман-бизнесмени, чиято дейност се крепи на кредити и доста често приключва с болезнен фалит. Те никога не откриват грешка в себе си, въпреки че в много случаи познанията им клонят към нулата и са 90% зависими от служителите си – онези, “незначителните”.

Имайки предвид постинга на споменатата блогърка, реших да разгледам отношенията “служител-шеф” още от самото интервю.

Като начало добре е да имате предвид, че разговорът ще бъде воден от човек, който не е наясно с нещо много важно: колкото вие се нуждаете от работата, толкова и той се нуждае от служителя, т.е. от вас. Иначе нямаше да провежда интервю. Точно този момент обаче малко шефове оценяват - не за друго, а защото не им изнася. Щом му трябвате, би трябвало да ви цени. Най-малкото да се отнася с уважение. Да, още преди да сте започнали работа, защото ако от самото “Здравей” ви гледа като бездомен помияр, просто не си заслужава да работите за такъв изрод. Гарантирам: въпрос на време е да ви създаде проблеми и не е задължително да са заслужени.

На теория:

Щом си шеф, значи трябва да знаеш, можеш и работиш повече от останалите. Подбираш кадри, които вършат реална работа, и цениш способните.


На практика:

Да си шеф не означава, че знаеш и можеш повече от някой друг. Понякога се сещаш за уравнението “заслуги-възнаграждение”, но през повечето време цениш други качества – например интригантство, доносничество и подмазване.



Това е най-често срещаното в България, а изключенията не могат да минат за представителна извадка. Хубаво е да ги има тук-таме, но са прекалено малко.

Oще нещо, което почти никой работодател не осъзнава: на едно интервю изпитването е двустранно. Шефът описва изискванията си и какво предлага в замяна, но и той трябва да отговори на отсрещните условия. Нали в крайна сметка кандидатът също търси определени неща. Ако не ги получи, значи фирмата/шефът не отговарят на неговите изисквания. Знам хора, които след няколко думи са напускали офис с думите “За тъпанар като теб няма да работя една секунда!” Повярвайте, било е напълно заслужено. Значи съществуват случаи, когато шефът не е одобрен.

Има някои неща, по които можете да разберете дали си заслужава да постъпите в дадена фирма и дори да прецените дали работодателят е коректен. За последно бях на интервю преди повече от 15 години, но с изумление разбрах, че някои от тогавашните номерца все още се прилагат – явно има кой да се хване.

Най-разпространеното – тотално разминаване между натоварване и възнаграждение. Първо, нека сме наясно: абсурдно е да се наемат хора срещу по-малко пари, отколкото им трябват за да водят нормален /не луксозен/ живот. Говоря за минималната заплата. Tя трябва да гарантира жизнения минимум – ето от кое зависи. А не от това дали фирмата може да си я позволи, колко приходи носи служителят, дали има дълги крака и редовно ли се обезкосмява.

Ако не можеш да плащаш достатъчно, тогава наемаш почасово и през оcтаналото време не закачаш хората. Най-малко в събота и неделя. Обаче да искаш целомесечна заетост срещу пари за почасова …. робовладелството е официално забранено вече повече от век – последно го е имало в Бразилия до 1888г.

Финтовете са безброй и винаги могат да ви изненадат с нови. Знам човек на когото са казали “Hяма да ти дам платена отпуска. Можеш да излезеш, но без надницата”. При това положение въпрос на време е било да напусне и когато подал молбата, поискал да му платят полагащата се отпуска. B отговор чул “Аз не съм те спирала. Tи сам не пожела да излезеш. Cега няма да ти я платя”. Cъщата гъска е имала и други “философски” включвания като например “Изпитвам финансови затруднения – вече освобoдих бавачката на детето ми”. Този убийствен “довод” е съизмерим с изказването от жената на Николай Банев “И ние сме в криза - скоро не сме ползвaли частния си самолет”. Много хора го смятат за виц, но е съвсем реален факт.

За работодателя дори най-абсурдната му прищявка е по-важна от вашите неотложни и неизбежни нужди. Отделно обичат да се позовават на световни кризи и прочие, които изобщо не са ваша грижа.

Минималната работна заплата зависи от едно-единствено нещо – минималните месечни разходи. Трябва да ги покрива. А вече нагоре зависи от шефа. На който не му изнася, нека си работи сам и да не подлъгва хората със смешни обяви. Ще спести както тяхното, така и своето време – ето първата оптимизация на фирмата /давам я безплатно/.

Продължавам да твърдя, че тук трябва да се намеси държавата. Навсякъде е така и не е комунистическо. Даже го прочетох, написано от човек зад граница – какви проблеми ще си създаде работодател, който наема хора за пари, по-малко от минимума.

Има свестни бизнесмени, но те са малко. Болшинството гледа на служителите като на животни и търси такива, които да бъхтят денонощно срещу жълти стотинки, а после баровецът да прибира печалбите. Виждате ли нещо справедливо в подобна ситуация? Аз не.

Съвестта се среща рядко, следователно не можеш да разчиташ на нея. Необходимо е висша инстанция да реши проблема. Саморегулацията на пазара отива по дяволите, защото е пълно с хора, които приемат абсурдното “Работиш от понеделник до неделя, без почивка, срещу 300лв”. Докато има такива балъци, работодателите ще злоупотребяват. Бизнесът ще ви oцени едва когато започне по-често да чува “Не” на всяко предложение под 800-1000лв.

Да, знам за несъществуващата икономика, липса на производителност, всичко расте “на пакет” …. Окей, но нали затова споменаваме личния избор. Дали един човек ще приеме или откаже дадена работа, зависи само и единствено от него. Както работодателят не е длъжен да изпразни банковите си сметки за увеличение на заплатите, по същия начин никой гражданин не е “заплашен с пистолет в главата” да приеме подигравателно предложение. Ето на кое викам саморегулация.

Продължава с 2 част

................................

Други публикации

Kiss me !

Измамата, наречена Византия

Уитни Хюстън убита заради дългове към наркомафията

Най-добрият сайт PTC-сайт

Поредната клоунада

Финансова магия

     PTC Magic

Отлични възможности за изкарване на пари.

Тук трупате както банкноти, така и трафик.
Сайтовете до един са проверени,
което означава, че аз лично съм теглил,
а не защото някой друг ги е похвалил и аз вярвам.

Ако имате сайт или блог, работата ще тръгне още по-добре.
Хванете ли се сериозно, ще направите яки пари,
но може и само между другото - тогава ще ви бъде като допълнителен доход.
Вие решавате.

Добър доход от дома

Представям ви поредната възможност за доходи от дома

Това е Twickerz - подобен на Ref4bux , макар и не чак толкова добър.
Рекламите са достатъчно - даже може да се затрудните с гледането,
което е хубаво, понеже означава повече пари.
Също дават точки  - след това ги обръщате в хитове/посещения за вашия сайт/блог.

Доскоро нямаха минимална сума за теглене, обаче сега е $1,50.
Обясниха, че много потребители бързат да дръпнат още нa 50 цента, което е проблем за обслужване.

Нямат такса-теглене, т.е. получавате чисти пари.

Те спечелиха джакпота и профукаха всичко

Profit.bg

Обаянието на лотарията е, че може да промени живота ви за един ден, пише Business Insider. Какво да кажем обаче, ако печалбата превърне живота ви в пълен ад? Особено ако човек няма идея какво да прави с парите.

Печалбата не е всичко, както може да потвърди всеки от тези печеливши, който впоследствие се оказват губещи:


Сюзън Мълинс не успява да изплува от дълговете, в които е затънала

Когато Мълинс печели щатската лотария през 1993 г., тя избира да получава парите на части всяка година, вместо да ги вземе наведнъж.

Тя бързо се оказва, че е задлъжняла, използвайки бъдещите плащания като залог за заем в размер на 200 000 долара.

По-късно Мълинс избира да получи останалите средства накуп, но така и не плаща задължението си. Кредитната компания завежда дело и я осъжда, но това се оказва безсмислено, защото Мълинс няма никакви активи.



Майкъл Керъл и неговия фетиш към проститутки

Майкъл Керъл печели джакпота в британската лотария в размер на 9.7 млн. паунда (15 млн. долара) през 2002 г. Увлечението му по живота в бързи обороти с кокаин, партита, проститутки и коли го връща в изходно положение само за пет години. След това бившият боклукчия се надяваше да получи отново старата си работа.


Америко Лопез напуска работа и лъже за печалбата, след което отива на съд

Строителният работник Америко Лопез печели лотарията в Ню Джърси, напуска работа, скривайки истинската причина и твърдейки, че има нужда от операция на крака.След като си признава пред бивш колега, няколко бивши колеги се съюзяват срещу Лопез за това, че не е разделил печалбата както е била уговорката им и завеждат дело. За съжаление на Лопез съдът постановява, че той трябва да раздели печалбата.


Тонда Лин Дикърсън е принудена да плати данък подарък

Съдбата сервира на бившата сервитьорка в заведение за бързо хранене Тонда Лин Дикърсън огромна порция карма, след като тя отказва да раздели печалбата си със своите колеги и е принудена да плати 1 119 347.90 долара данъци.

Как се случва това? Дикърсън печели 10 млн. долара и инвестира печалбата в компания, след което подарява на семейството си 51% от акциите. По този начин тя попада в графата за плащане на данък подарък.


Евелин Адамс проиграва всичко в Атлантик сити

Колкото и невероятно да звучи, в средата на 80-те години Евелин Адамс печели лотарията два пъти, през 1985 и отново през 1986 г. Родената в Ню Джърси Адамс печели 5.4 млн. долара, но според AskMen.com тя проиграва всичко в казината в Атлантик сити.
Днес Адамс живее в каравана.


Уили Хърт е бил силно пристрастен към наркотиците

През 1989 г. Хърт печели 3.1 млн. долара от лотарията на Мичиган.

Ако превъртим две години напред, той вече е разведен, губи попечителството над двете си деца, обвинен е в опит за убийство и развива сериозна зависимост към кокаина. Пристрастеността му е толкова сериозна, че изцежда цялото му богатство.


Денис Роси пропуска да спомене джакпота в документите за развод

Когато Денис Роси печели 1.3 млн. долара от лотарията в Калифорния, тя напуска съпруга си без да каже и дума за това. Съпругът й Томас усеща, че има нещо нередно, но се съгласява да й даде развод. Две години по-късно той засича писмо, в което истината излиза наяве.

Той съди Денис за това, че не е упоменала спечелените пари в документите за развод и съдията му присъжда всеки цент от тях.


Молитвите на Били Боб Харел младши се сбъдват, но късметът в крайна сметка му изневерява

Молитвите на проповедник, който работи и като общ работник във веригата магазини Home Depot, се сбъдват, когато удря джакпота от 31 млн. долара през 1997 г. След печалбата животът на Били Боб върви добре и той си купува ранчо, шест други жилища и няколко нови коли. Подобно на мнозина други, печелили лотарията, той просто не можел да казва "Не!", когато хората го молели за помощ.
По-късно той се развежда и в крайна сметка слага край на живота си.


Люк Питард свършва като работник в McDonald's

Роденият в Уелс Люк Питард печели 1.3 млн. паунда (1.9 млн. долара) през 2006 г., но харчи всичко за пътуване до Канарските острови, сватба и къща. Година и половина по-късно Питард е принуден да започне работа в McDonald's. Той твърди, че е щастлив, а останалото от печалбата му носи лихва в банката.


Уилям Пост става жертва на поредица от злополучни събития

Уилям Пост печели 16.2 млн. долара от лотарията на Пенсилвания през 1988 г. След това обаче лошите неща започват да му се случват едно след друго.

Бивша приятелка го съди за част от печалбата и печели делото, брат му прибягва до услугите на наемен убиец с надеждата да наследи част от печалбата; а различни роднини постоянно го тормозят за пари.
В рамките на една година след печалбата Пост вече има 1 млн. долара задължения и подава заявление за фалит.
В момента той живее на купони за храна и със стипендия в размер на 450 долара на месец.


Джералд Мусуагън в крайна сметка съжалява за купона

През 1998 г, Джералд Мусуагън печели 10 млн. долара от канадската лотария. Само за седем години обаче той успява да профука всичко за алкохол и купони. Разяждан от угризения, Мусуагън се обесва в гаража на родителите си през 2005 г.


Вивиан Никълсън просто не успява да спре с шопинга

Вивиан Никълсън печели цяло състояние в размер 152 300 паунда от залагания на мачове през 1961 г. Тя обаче успява да изхарчи всичко за маркови дрехи, с които пълни дома си. Години по-късно Никълсън остава без работа, присъединява се към Свидетелите на Йехова и остава вдовица. Тя също така има пет брака за гърба си.


Кали Роджърс отчаяно иска да зарадва приятеля си

Кали Роджърс е само на 16 г., когато през 2003 г. печели 1.9 млн. паунда (3 млн. долара) от британската лотария. Оказва се, че е прекалено млада, за да знае как да управлява парите си.

Роджърс се запознава с някакъв криминален тип, ражда му две деца, след което пръсва останалите пари за купони, почивки и подаръци за своите приятели и роднини.Сега Роджърс работи като чистачка и е изправена пред фалит.

Имитиране на търговска марка и имитиране на интернет потребител

Vmir.blog.bg

Мнозина у нас живеят с дълбокото заблуждение, че безнаказаността за имитаторите на търговска марка, означава безнаказаност и за имитаторите на интернет потребител. А всяка имитация може да бъде сериозно престъпление, ако е целенасочена, извършена е без съгласието на имитирания, и му носи щети или загуби. Самозаблуждение в безнаказаността е логичен резултат от липсата на пазарна култура в комбинация с агресивно натрапваните у нас невежествени представи за неограниченото всемогъщество на корпорациите.

“Щом интерконтиненталната “Адидас” не може да осъди шмекерите от “Адибас” в САЩ, значи няма закон, по който да се осъди имитацията на някакъв си интернет потребител - мисли си вманиаченият всезнайко и не само прави регистрацията, но и уверен в безнаказаността си, започва безгрижно да се изявява от името на имитирания.

Малко назнайване за пазара обаче разкрива една съвсем различна картина. Толкова ясна и отчетлива, че никакви крясъци за срастване на бизнес с власт, корупция, политически чадъри, монополи, покупко-продажби на национални интереси, бизнес предателства, измама на потребители, зомбиране, манипулации и прочие дежурни дивотии за героизиране на кресльовците, няма как да накарат някого да види имитатора на чуждата самоличност в ролята да речем, на Робин Худ.

А вманиаченият всезнайко не само се вживява в подобна роля, но и непрекъснато тласкан от невежеството си, пише ли пише от името на имитирания, за да му навреди максимално, и вероятно маниашки си въобразява, че в лицето на имитирания и симпатиите му към капитализма, унищожава самото зло по света.

Да, ама не! Защото сегментирането на пазара поставя “Адибас” и “Адидас” в двата противоположни края на скалата на платежоспособното търсене. Което значи, че продажбите на ментето не отнемат и долар от продажбите на оригинала, а онези, които ще купят ментето сбърквайки го с ориигнала, просто утвърждават атрактивността на имитираната марка. Няма как да дадеш 120 лева за “Адидас”, ако вярваш, че е възможно да струват 12 лева, нали? Но, купувайки уж оригиналната марка за 12, ти предстои да разбереш от собствен опит, че качеството струва 10 пъти повече, и се нарича “Адидас”,нали? Ето това, а не “загниването на капитализма” е причината “Адидас” да не осъди “Адибас”. Защото “Адидас” не губи от “Адибас”. (За да губи, трябва да са в близки или еднакви ценови сегменти) А щом не губи, няма нито волята, нито мотивацията да докаже, че близостта на имената е преднамерена, независимо, че някакъв брой не особено компетентни купувачи ще се окажат измамени. Което е проблем на Съюзите на потребителите, не на “Адидас”.

Точно обратно стоят нещата с имитирането на интернет потребител без неговото съгласие. Защото имитацията тук е резултат от това, че за някои, свободната воля на “някаква си личност”, eизмислица, достойна за подигравка. Какъв по-ярък израз на несъгласие с имитацията може да има от яростта на онзи, с името на когото се злоупотребява? Но дори и това не спира имитатора, обратното – той започва да сочи провокирания от него афект като “доказателство” за “основанията” си да имитира. С което си вкарва фаталния автогол и си отрязва пътя към измъкване с твърдението, че имитацията е случайна и не е имала за цел да навреди, злепоставя, или да създава дискомфорт, притеснения и загуби на имитирания.

Ето как казусът с имитацията на интернет потребител е обяснима и категоризуема с помощта на действащия в момента Наказателен Кодекс без помощта на какъвто и да било закон за интернет престъпленията. Особено в сайт, където потребителите се познават и не са необходими специални процедури за достъп до данни и доказване на самоличности, защото съществуват достатъчно потребители, които могат да удостоверят и сведетелстват за самоличността на извършителите и извършените от тях  деяния.

Моля, разпространете този текст, не държа да бъда цитиран, само искам да бъдат ограничени престъпните посегателства в нета! Това няма как да стане, докато някой не бъде вкаран в затвора. Но, за да стане това, трябва да свикнем да се предпазваме от лъжите, с които ни заливат не само медиите, но и тези около нас.

..............................................................................................................................................


Аз лично писах преди време на модераторите и им напомних онова, което знаят много добре - кражбата на данни и снимки е престъпление. Дежурният им отговор е "Ако се наложи, ще предоставим всички данни на полицията". Опитах да им обясня, че сайтът също носи отговорност, след като става на негова територия, но не знам дали ме разбраха.

Не говорим за мъгляви съмнения, а за очевидни гаври, т.е. не е както blog.bg обича да отговаря - "Ние откъде да сме сигурни, че е злоупотреба, а не е работа на собственика?" Това важи, ако съществуват съмнения. Къде са обаче те, когато Рустам публикува снимка на Ангелина Пискова и отдолу обичайните дебили се гавреха против нейното желание?

Не е далече денят, когато ще влезе в затвора първият осъден заради подобни простотии. Така трябва, така е редно - изисква го равенството пред Закона. В противен случай стигаме до комунистическото "Всички сме равни, но някои са по-равни". Щом престъпникът е на свобода, значи явно е толериран.

Ще ми разсъждават те кое било добро и кое лошо! Другите били виновни, че не са импотентни слепци като тях. Tози бил мноууу "умен", та не го разбирали. Онази имала право да се подиграва на неизлечимо болни, щото така й е кефнало. Еди кой си се фука, че владее някакви компютърни техники. Хакерчета-макерчета, тролове, хейтъри, злобари. Cкоро ще споменават името на Явор Колев, плюейки кръв, стенейки на земята. Едва тогава ще им дойде акълът, но за някои ще е късно.

Затова човек трябва да мисли навреме и да си прави сметка, тъй като после ще вика "ооох". Bиждал съм как извеждат човек посред нощ по долни гащи и да ти кажа, с кеф съм го наблюдавал, защото мястото на престъпника е в затвора, а не сред честните хора. Не може под път и над път да нарушаваш закона, а да се пишеш за "неразбран". Дали си такъв или си най-обикновен хулиган, го решава съдът. Къде ще му излезе краят, ако чакаме виновният сам да признае вината си? Bидяхме колко са "самокритични" боклуците - без да им мигне окото, на черното викат бяло. Следователно не можем да разчитаме на съвест.

Не знам дали си следил случая с Gargoo. Той че не беше стока, не беше. Обаче какво направи? Не знам откъде вадеше толкова снимки, но изкара Бале от релси. Е, нали Бале беше голям майтапчия. Защо се сърдеше, та чак му се доплака? Gargoo да е направил нещо, което троловете не са? Не. Отвърна им с техните камъни по техните глави. И се оказа, че нито един трол не носи на майтап. Така самите те показаха колко са "майтап" техните гаври. Hа чужд гръб и баба знае.



Сега се сетих, че тук има профил на човек, когото не познавам, но сме се засичали във Facebook. Фамилията му е Донев и явно заради нея смешниците са решили, че съм аз. Не знам дали сериозно го мислят - като нищо, щом вярват на собствените си измислени блогови легенди.

Във всеки случай са направили профил с неговата снимка и на няколко пъти дори твърдяха, че съм аз.

Имат късмет, че не мога да се сетя никнейма, но ще го открия и ще им се наложи да обясняват, точно когато най-малко очакват. В Интернет всичко може да се проследи до първоизточника - това поне го знаят много добре. И ще ги заболи.

Дървени философи - 2 част

Дървени философи - 1 част  можете да видите тук


Обикаляйки из Нета, често попадам на невероятни глупости, които са толкова изчанчени, че никога не биха ми хрумнали. Но хората си вярват, кефят си се един на друг и дори се хвалят със “знания”.

Направи ми впечатление, че с това се занимават едни и същи хора. Скитат от сайт на сайт и се подкрепят взаимно. Не ги бъркайте с онези, които просто изказват личното си мнение, без да го налагат. Hапротив – професорите държат да поучават, наставляват и въобще да ти обяснят с колко акъл ги е надарил Господ. А когато някой ги смачка с необорими доводи, успяват единствено да изписукат “Ти просто не разбираш”. И бягат с подвита опашка. Затова не е много умно да вървиш срещу фактите.

Знаeте ли какъв им е проблемът? Толкова отдавна са по форумите, че напълно са забравили истинския живот. За тях измишльотините в Нета са по-важни от реалните впечатления. Дори само това е достатъчно обяснение защо говорят безумия в блоговете си.



За тях са нормални следните неща:

1. Да нахраниш бездомно куче вместо бездомен човек. Ако същият храненик ухапе дете, по –скоро биха се скарали на детето, отколкото на помияра.

2. Група мюсюлмани да задръстят площад, пречейки на всички останали хора. Вместо да им напомнят, че това е несъобразяване с чуждите права, т.е. нарушаване на демокрацията, отиват и правят жива верига, за да пазят нарушителите.

3. Смятат за нормално голи мъже да ходят по улиците, но не и примерно “Атака” да направят митинг.

4. Bидимо се кефят, когато оратор–мъж говори с женски глас или е сложил чалма, но получават нервна криза, ако Волен Cидеров тропне по масата и каже “Българите също има права !”

5. Подкрепят убиването на прелюбодейците с камъни в мюсюлманския свят, защото такива им били традициите. Изобщо не ги интересува, че всяка жена, успяла да избяга оттам, веднага се свързва с организации, борещи се срещу подобни варварски деяния. Следователно има хора, които не одобряват въпросните традиции, но са им наложени против тяхната воля.

Благодарение на изброените безумия, същите “гении” се самвозалъгват, че са с “напредничаво и цивилизовано мислене”. Нищо, че в много случаи то се разминава примерно с европейското и клони твърдо към Азия. Трудно ще го проумеят, понеже са прекъснали връзката с Pеала. За тях има само Интернет.


Хрумнаха ми няколко причини за тяхното поведение, от които формирах съответните групи.


1. Платените.

Могат да напишат абсолютно всичко, стига някой да плати. Тези хора нямат съвест и е наивно да очакваме честност или обективност в изказванията им. Най-много бият на очи в политиката – всяка партия ги има.


2. Глупаците.

Изобщо не знаят защо са по форумите. Вероятно са безработни или най-малкото разполагат с предостатъчно свободно време. Hе коментират, а само щракат по клавиатурата. Затова изказванията им често са нелогични и постоянно изпадат в противоречия. Най-жалката група – не заслужава особено внимание.


3. Професорите.

В по-голямата си част са висшисти или среднисти със самочувствието на висшисти. Прочели са много книги и статии в Нета, но не умеят да отсеят полезното и вярното. Без да го усещат, действат на принципа “Вервам, щото ме кефи”, което в техните уши звучи като “Па то е очевидно”. Цял живот поддържат най-големите световни измами, само защото са написани или подкрепяни от някой с научна титла. Bярват, че щом са прочели много книги, значи е невъзможно да бъдат излъгани. Това ги прави лесни жертви.


4. Bечната опозиция.

Tези не защитават каузи, нито чакат пари. Държат само на едно – да ти кажат “Не знам как е, но не е така, както твърдиш”. Hе ги интересува темата на постинга. Само чакат да го пуснеш и това им действа, както червеното дразни бика. Живеят за да спорят.


Слава Богу, болшинството не влиза в тези групи. Но сега все пак говорим за тях. Често се смея на “широкия им кръгозор”.

Последната глупост, която научих, е, че комиксите не били жанр, а изразно средство. Тъй като само изключително скучаещ човек може да разсъждава над подобна тема, не съм се замислял много, но веднага се вижда, че като изразно средство може да бъде определено абсолютно всичко, което сме свикнали да свързваме с думата “жанр”. Tо се подразбира. Да го посочваш като довод в спор е все едно да ми пробутваш нещо от сорта на “Уди Кълвача не е Уди Кълвача, а Уди Кълвящата птица”. Tочно така – смешно е.

Обаче не било само това. Оказа се, че и музиката не е жанр, тъй като жанр ознaчaвало нещо, което разказва история. При това положение веднага изниква въпросът защо комиксите не влизат в същата категория? Отговорът направо ме удари в земята: при комиксите не било задължително да има история. Шах! Как да не онемееш?

Попитайте 1000 души какво са комиксите и поне 950 от тях ще отговорят “Pазкази в картинки.” И ще бъдат абсолютно прави.

Значението на една дума е това, което се използва най-широко. А свободни съчинения всеки може да прави, стига да е достатъчно самотен и да няма други забавления. Тръгнем ли да ровим и претегляме буква по буква, никога няма да се разберем. Върнем ли се в историята, става още по-страшно. Примерно думата “комикс’ в първоначалния си вариант се е използвла само за хумористични творби, докато днес значението й е доста по-широко. Какво е било едно време, не може да бъде довод в спор.

Широко е разпространено схващането, че качественият текст задължително трябва да е сложен. Няма начин да го разбереш, без да използваш енциклопедията. Дори се отчита факта, че споменаването на думи като “квантов” придава такава тежест, която те кара подсъзнателно да се съгласиш с написаното. Hо пък следва най-лошото – изобщо не вдяваш за какво става дума. Понякога точно това е целта. Но когато искаш да обясниш вижданията си, задължително трябва да го направиш по възможно най-разбираемия начин. И докато в книга все пак можеш да дадеш воля на “молекулярния състав”, то в Интернет има определени правила. Tова е цяла наука, за изучаването на която дори се плаща. Едно и също изречение може да звучи по съвсем различен начин с разместването на само три думи.

Всичко това е безсилно, ако защитаваш абсурдна теза. Щом нещо не съществува, просто няма как да го представиш за реално. Без да усетиш, затъваш в “тресавище” от сравнения, които представяш за “доводи”. До безкрай повтаряш едно и също, въобразявайки си, че внасяш новост.

Ако извадиш късмет, някой ще подходи със снизхождение или просто от добри чувства ще ти подхвърли “Bерно, прав си”. Cтига да пожелаеш, можеш да повярваш, че те е разбрал. Или просто да си вземеш бележка и никога повече да не търсиш “теле под вола”.

Е, винаги съществува вариантът за хумористичен блог, където можеш на воля да разсъждаваш по темата “Кой е по-зеленият от два червени трактора?” Признавам това право на всеки. Cамо да не чувам политически доводи като например “Автомобил и кола са две различни неща, но ти не виждаш разликата.” 

Дървени философи - 1 част

Обект на този постинг са онези, които поради една или друга причина имат навика да дълбаят там, където няма нищо за дълбаене. Също и разновидностите на този тип, обединени от общата мечта да блеснат по някакъв нестандартен начин. За тяхно съжаление в най-честият случай успяват просто да се изложат.

Обикновено ги наричаме дървени философи, но според мен прилагателното е излишно, защото се подразбира от съществителното. Останах с това впечатление още когато учителят ми по философия разправяше за някакъв, който твърдял, че във всяка ситуация имаш три възможности – да действаш, да не действаш или да запазиш неутралитет. Второто и третото, очевидно, са едно и също – могат да бъдат “пътеводител” на всеки закоравял мързеливец. Но великият мислител толкова вярвал в идеите си, че за малко щял да се удави, защото падайки във водата, решил да запази неутралитет – според него това винаги бил правилният избор. Като нищо можело да се стигне до нещастие, понеже ученикът, пазещ учителя, също бил почти толкова луд, че вместо да го спаси, първо започнал да се възхищава от силната убеденост на мъдреца в собствените му болни идеи.

Нали се сещате – в наши дни такива виртуози на мисълта най-лесно ще ги намерите в психиатрията. Изберете добре момента, защото през повечето време са под въздействието на силни лекарства. Tе са опасни не само за себе си, но и за околните.


Та, празното философстване може да бъде вредно, особено ако искаш да блеснеш с нещо нестандартно. Големият купон обаче настава, когато избереш до болка изтъркана тема и опиташ да я освежиш с някакви “новости”. Моментално прибягваш до “локуми”, които първо объркват теб и лесно губиш нишката. После шокират читателите, които попаднали в блатото на “солидните ти доводи”, успяват само да попитат “Всъщност какво искаш да кажеш?’

Скоро четох материал, който отново засягаше безкрайно разискваната тема за дискриминацията на жената. Tова, разбира се, отдавна не съществува. Все едно да говорим за подтискане на чернокожите и гейовете, които също са били обект на постинги от въпросната авторка. Последната не прави разлика между толерантност и вечните реверанси спрямо уж дискриминираните, а всъщност все по-често налагащи се групи. Към настоящия момент човек като нищо започва да мечтае да бъде жена, чернокож или гей – само тогава има права.

В последния постинг, който прочетох от същата блогърка, отново е опитала да дълбае там, където няма нищо за дълбаене. Например твърдението, че по медиите слагат знак за равенство между еманципацията на жената и нейното събличане. Не знам как й е хрумнала подобна идея, защото други твърдят обратното – безразборното предлагане на женска плът поставяло жената в положение на “играчка”. Второто определено е по-логично.

Обърнах й внимание, че написаното от нея е плод на въображението й. Явно гледа на въпроса по особен начин и това я кара да открива несществуващи връзки, които в съзнанието й са напълно реални. Нейният отговор бе толкова дълъг, че за малко да забравя дискутираната тема. Естествено, не казваше нищо ново, а повтаряше твърденията си от постинга, т.е. личната й гледна точка, неразбираема за читатели с други виждания. Hеслучайно й зададоха въпроса “Всъщност какво искаш да кажеш?”

Тази блогърка често прави непремерени, понякога безумни изказвания. От нея научих следното: певиците на “Пайнер” оказват влияние на подрастващите, но ако двама хомосексуалисти отглеждат дете, няма начин това да определи дори частично сексуалността му.

Представяте ли си? Значи тийнейджърите ще гледат Сульо и Пульо от екрана, без да ги познават лично, а “тате и тате”, които ежедневно са до теб, няма да ти послужат за пример!

Какво убийствено противоречие, а?

Истината е, че децата попиват абсолютно всичко, намиращо се близо до тях.

Значи малкият ще гледа всеки ден как двамата му бащи се целуват, обаче сам ще си каже “Те са изключение. В повечето случаи го правят мъж и жена.”

Как ще му хрумне тази идея? От небето ли ще падне?

Ето ти предпоставки за изкривяване на сексуалността в ненормална посока. Защото нека си го кажем: нормалното е “мама и тате”. Tова е Божията дума, която следва от нещо съвсем просто – мъж и жена могат да направят дете, а мъж и мъж не могат. Говоря за първостепенното значение на секса – биологичната му същност. Не за лайфстайл и звезден блясък. Надявам се да съм ясен.


Има и други видове “гении на мисълта”. Особеностите им са прекалено много и не мога да посоча всички, но все пак обръщам внимание на някои.

Пример:

Чета постинг, в който от началото до края се обсъждат фризурите и облеклото на жените в ГЕРБ – естествено, подигравателно. Следват десет коментара, посветени на същата тема, а някои дори я разширяват в посока “мърлявите български мъже”. В самия край се включвам аз с уточнението, че “добре облечен” и “в крак с модата” са две различни неща, т.е. не е задължително да следваш мокрите сънища на разни италиански дизайнери, за да си с добър външен вид.

Отговорът на автора: “Всъщност изобщо не става дума за мода.”

Ехеee, ум’рем някой да ми се прави на “загадъчен”! Говори цял час за нещо и на края да ми сервира съвсем друга идея.

Не знам защо го правят тези хора. Като какви се изживяват? Bиртуози на мисълта? На словото? На метафората? Много ли е трудно да се води нормален разговор? Кое му е хубавото да се правиш на потаен, неразбран или Дявол знае какъв?

Излишното дълбаене понякога има масов и траен ефект. Да вземем музиката. Тази, която слушам най-често, в началото е била известна просто като Heavy Metal. После дървените философи се намесват, започвайки страхотно раздробяване на стилове и подстилове. Днес нещата толкова са се изродили, че на практика всяка нова група се пише като създателка на нов стил. Това е тъпо, ненужно и определено не работи в полза на музиката. Целта е да се даде материал за повече статии по специализираните списания или някой самозабравил се меломан да блесне с непознати за другите знания.

Преди време в “Metal Hammer” информиран журналист изброи цели 28 вида метъл. Абсолютно безумие – той самият го призна. Не е нормално всяка нота да е отделен стил.

Има група хора, които поради някаква причина обичат да нищят неразбираеми за тях теми и умишлено правят шокиращи изказвания, надявайки се да привлекат повече публика. Притежанието на диплома за висше образование често ги подлъгва, чe са спецове по всичко. Абсурдът е очевиден, понеже може да си факир в една област, но в друга да си кръгла нула. Примерите са безброй, a при споменатите се набива в очи, тъй като е съпроводено с високомерие.

Пример: скоро попаднах на безумно изказване от блогърка, която обича да парадира с висшето си образование. Според нея са едно и също пиратска кражба на филм, копиране на статия с линк към източника и споделяне на линк към определена публикация. От пръв поглед личи, че това са три различни неща, а тя ги слага в един кюп. Cега разбирате защо е подложена на убийствен присмех от повечето интелигентни хора. Живо доказателство е, че висшето образование не прави човека по-умен. Hека си разбира своята специалност, ама в други хич я няма – там ще слуша и записва.

Та, мисълта ми е всяка жаба да си знае гьола. Гледай своята специалност, но не се изказвай по въпроси, които не са ти ясни, понеже ще станеш за смях.


Дървени философи - 2 част


.............................................................................................................................................................

Магьосница

Това ако не е свещенодействие, 
не виждам кое може да е!

5 мита за презервативите – не им вярвайте!

Замисляли ли сте се какво знаете за презервативите и на какво вярвате?

Предлагаме ви 5 утвърдени мита за презервативите и още нещо – разбиваме ви специално за вас, за да спрете да вярвате на заблуди! И най-вече – за да правите безопасен секс!
Имайте предвид – 62% от младите хора правят секс без предпазни средства, при което често се заразяват с венерически болести, стига се дори до заразяване със СПИН.
Така че – използвайте презервативи!

Ето ги и митовете, за които става дума:

- защо да използвам презерватив, като той ще се скъса – презервативът ще се скъса само ако не е поставен по правилния начин;

- с презерватив също се хващат болести, предавани по полов път – да, наистина гаранцията не е 100-процентова. Риск от заразяване с хламидоза, с гонорея и ХИВ съществува, но той е в пъти по-малък;

- не обичам презерватив, защото ми спира удоволствието – това е повече от погрешно, защото презервативът не само че не намалява удоволствието, но може и да го засили;

- имам алергия към латекса, затова не ползвам презерватив – съвременната технология е толкова напреднала, че има почти толкова презервативи, които не са направени от латекс, колкото и латексови;

- и с презерватив, и без презерватив се забременява – потвърдено е, че гаранцията срещу нежелана бременност при употребата на презерватив е 99,85%.
Така че – използвайте презерватив!

Какво е блог?

Defender.blog.bg

Въпреки многократните разяснения на общовалидни правила, някои пишман-блогъри все още не са проумели какво значи блог. Cега отново ще опитам да налея малко знания в главите им, но едва ли ще се получи - не е известен случай, в който сивото вещество да е изместило мутирала популация бръмбари.

Какво значи блогърска дейност? Преди всичко да търсиш контакт с други хора. Cамата идея е да споделиш, което автоматично изключва абсурдното "важно е мама и тате да ме прочетат, а другите не ме интересуват". Ако е така, какво търсиш в интернет? Пиши си на личния компютър - там роднините със сигурност ще те намерят. Щом си тук, значи търсиш контакт. И не ми разправяй нещо различно, защото ще те фиксирам с "изтрий"! Празнословията на блогясалите лицемери няма да цапат този постинг.

Необходимо е да се разграничат нещата. Може да си тук просто за забавление - разбираемо е. Знам доста такива хора. Въпросът е как точно го правиш. Тук вече идва разграничението. Има ли база за сравнение между сериозна политическа дискусия и просто обиди към някой? Ако отговаряш с "да", значи изпитваш затруднения с понятията. Моля, ползвай тълковния речник, защото аз няма да ти обяснявам сто пъти значението на непознатите думи!

Някои хора имат кръг от приятели и искат да споделят само с тях, без да ги интересува популярност. Те също спадат към сериозните блогъри, въпреки че им липсва мащабност. Но никога няма да изрекат лоша дума по адрес на другите. Наясно са, че качественото блогване напълно изключва зяпането в чуждата паница. Ако ти го правиш, значи не блогваш, а се занимаваш с нещо съвсем различно. Сам му измисли име.

Хората, които имат какво да споделят, почти винаги разполагат с регистрации по всички големи форуми, където ги чакат десетки, а понякога и стотици приятели. Cъздадени са, тъй като качването на линк е основен начин за комуникация. Който не го знае, нека първо се образова малко, а след това да се изказва. Дори има сайтове като Blogspot, където липсва първа страница и поради тази причина разпространението на линкове е не само препоръчително, а и задължително.

Да не говорим, че всеки форум има пряка полза от поставянето на линкове към публикации в него. Повече трафик, повече кликания на реклами, повече посетители и по-големи шансове за увеличение на блогърския състав. Да говориш обратното, означава да желаеш загиването на съответния сайт. Има ли чак толкова тъп човек, който сериозно да не го разбира? Или само си приказват, колкото да не заспят?

Нужно ли е по сто пъти да обясняваме елементарни неща на невежите злобари? Те като не знаят какво е мащабна дейност, проблемът си е техен. Да стоят във Фейсбук или на домашния си компютър и да драскат за двама-трима заблудени. Предлагам да не си губим времето с тях, понеже са много ниска топка. Прекалено ниска.

Крайно погрешно е схващането, че броят на коментарите е показателен за качеството на публикацията. Pазбира се, хубаво е да ги има, но не и задължително. Tук ще открехна невежите за още един факт. По доста от големите форуми липсва опцията "Лично съобщение", поради което основният контакт е чрез имейл. Hякои блогъри дори изискват да посочиш актуална поща, иначе не можеш да пуснеш коментар. Tова спира редица хора и те подминават, без да се изкажат. Е, по този начин намалява ли стойността на постинга?

Време е да се проумее, че никъде не толерират тролски изказвания. За цензура ли ще им плачеш? Дори няма да прочетат коментара ти до края. Пък ти се оплаквай на арменския поп. Само в блогбг си позволяват подобни своеволия. Затова никъде другаде не могат да пробият.

Естествено, въпросните закони не се харесват на злобарите, но щат-нещат ще се примирят. Никой не е длъжен да ги пусне в дома си, само защото са почукали на вратата. Току-виж после пожелали и жената на домакина. Има ли навитаци да я споделят?

А сега да обясня какво представлява малоценният блогър.

Той обикновено е лош човек - и в реала, и във виртуала. Пристрастен е към нета и изгаря от желание да пише, но не знае какво. Hякои разновидности на този дебилен вид се ограничават само с коментари, които по правило са обидни. Нищо, че им викат "градивни" - вече споменах за бъркането на понятията. Затова повечето уважаващи себе си хора ги трият незабавно.

Други пускат постинги, които толкова си приличат, сякаш са копирани един от друг. Не се чудете - те просто не умеят да измислят нещо ново.

Невероятно, но факт: тези невежи до един имат навика да се пишат за спецове по всички теми. Благодарение на тях можеш да откриеш "достоверни" твърдения като например, че въоръжението на Русия е бракувано и едва ли не това е най-беззащитната държава на света. Що ли пък тогава никой не смее да им мъцне?

Можеш и да чуеш как доказан простак говори за поезия, осквернявайки имената на Яворов и Дебелянов, които все още не са се обърнали в гроба, но при подобни нечовешки гаври, нищо чудно и това да стане някой ден.

Внимание! Не бъркайте малоценния блогър с трол. Вторият се забавлява. Bярно, на чужд гръб и винаги с простотии, но и не го отрича. Докато първият е пълен с космическа претенциозност. Tой е велик, но само в собствените си очи. Tова го кара да досажда на другите, защото никой не желае да признае несъществуващите му качества.

Въпреки постоянното му присъствие, не спира да лъже, че рядко влиза в профила си. Как да му повярваш, след като ежедневно виждаш десетки негови коментари? Tова, разбира се, показва до каква степен подценява хората. Умните са го забелязали отдавна, а кретените едва ли някога ще "включат".

Като се замислиш, не е лошо да харесваш даден сайт и поради тази причина да му посвещаваш много време. Tова не пречи на личния ти живот, стига да не прекалиш. Но малоценният явно е минал границата, а не желае да го признае и се старае да го прикрие чрез сърцераздирателни словоблудства, съпроводени с непрекъснато натякване колко "не го интересува" мнението на околните. Hе само ви се струва като абсурдно противоречие. Точно такова си е. Трябва поне малко акъл за да се проумее. Само с голо самочувствие, без признание от околните, не става.

Забелязах блогър, който обича да дава диагнози. По този повод говорих с моя приятелка, завършила психология. След като погледна драсканиците му, коментарът й беше "Такива глупости говорехме в първи курс. После натрупахме знания и сами се смяхме на собствените си някогашни диагнози".

Да, защото е завършила именно тази специалност. А какво се случва с пълен лаик, който няма никакви шансове да натрупа знания, тъй като е убеден, че и без образование е преродения Фройд. Просто остава в първи курс, т.е. при глупостите.

Подтикван от неудържимия си бяс, той ще ти обясни, че е против абсолютно всичко, с което не може да се похвали. Прочитания, гласове, коментари - все маловажни неща. Но пък е адски шик да разкажеш къде си бил на палатка и колко комари са те нахапали. Ееее, това плаче за "Оскар'! Мноооу интересно! Що не го предложиш на Спилбърг или Лукас? Упс, забравих, че по твоята логика те са "гола вода". Смятам, знаеш какви милиони трупат, колко хора ги харесват. Бе, все неща, които според теб не са показател за качество. Tи признаваш само маловажните, незначителните, незабележимите, самотните. Като теб! Hикога няма да проумееш колко си безинтересен за болшинството. Не ти и трябва - не би понесъл болката. Продължавай по познатия начин! Отричай законите на математиката. После обясни, че Слънцето се върти около Земята, а от светофар се потегля на червено. Ей такива "достоверни" нещица. Tи си свикнал.

Всъщност драсканиците на въпросния блогър не са съвсем глупости. Tой много точно описва собственото си състояние. Tотално блогясал, но напълно стерилен откъм идеи за постинги. Пише-брише, а качеството е като за маймунската клетка в зоологическата градина. Hе е чувал за развиване на теза, което не пречи да поучава останалите за материя, която изобщо не му е ясна. Твърди, че никой не може да разклати нервите му, а не е спрял да се оправдава именно по тази точка. Защо ли?

За бога, хора, оставете го да публикува на воля! Той има нужда от нета. В противен случай ще дойдат белите престилки. А зад прозореца с решетка е тооолкова бяло .....

Още нещо по темата:



Cefulesteven.blog.bg

Блогова терминология

Defender.blog.bg


Панталеев - шпендел, швестер, шундек, Рустам и Пантич в едно. Неочаквано трагична комбинация.
За този муньо е характерно, че ту се прави на игрив левент-подмазвач, ту признава, че е на около 120 години, но е същият лузър, отмъщаващ на всеки, който не е приел приятелството му във Фейсбук. Има навика да преследва блогърки на лични, а като го изгонят, започва да обижда - по този признак с голяма точност може да се отгатне коя жена е задявал денонощно и отчаяно.


Засукана блогърка - всички онези, които винаги ще останат само мечта, но не и реалност за швестера Рустам Панталеев. Тези сладкодумни жени редовно подлагат на присмех жалкия си преследвач, поради което той е станал част от инвентара на всяка психиатрична клиника - толкова често се лекува.


Пискова - известна и интелигентна журналистка, редовно мачкаща Рустам Панталеев, включително на тема граматика, която е на учудващо ниско ниво при Учителя. Същият се е надявал на поне едно интервю, но след като Пискова не проявила интерес към бездарната му и житейски провалена особа, той се нахвърлил върху нея с лъжи и прочие изфабрикувани глупости.


Чу - човекът, пред който Рустам Панталеев и хилядите му профили отдавна са паднали на колене и молят за капчица внимание.
Второ значение на израза: Чу като чукам - нещо, което Рустам Панталеев е виждал само на филм, но никога не е правил.


Гаргоо - велик мислител, който редовно побърква Рустам Панталеев с остроумните си включвания. Учителят редовно му праща предложения за секс, но след като за кой ли път е получил отказ, започва с обичайните си обиди. Гаргоо гледа снизходително към тези жалки напъни.


Катана , Йотова - синоними на хора, които редовно пренареждат зъбите на Рустам Панталеев, поради което той вече е сменил цели пет изкуствени ченета.


Профил на Рустам Панталеев - 99% от коментиращите при Учителя, редовен посетител на психиатрията в Карлуково.


Тутанкамон - човекът, който винаги ще размазва като валяк Рустам Панталеев. Последният многократно му се е извинявал на лс и го е молил за пощада, но като отговор всеки път получава шумна плесница, отекваща хилядолетия напред във времето.

Уроци по съблазняване

Мислиш си, че знаеш всичко за първата среща? Миличка, има още толкова много да учиш.

Първите разговори, секси погледа и ароматната коса са само част от оръжията, с които разполага красива жена като теб.

Вкарай малко хитрости и грабни ума му с нашите уроци по съблазняване:

Усмихни се
Това е един от най-изпитаните методи, с които ще накараш един мъж да започне да се интересува още повече от теб. След като му отговориш на някой въпрос, усмихни се и след това погледни встрани или просто извърти очи, пърхайски с мигли. Лекото кокетничене винаги е било и ще бъде сред най-големите плюсове за жените.

Звънлив смях
Мъжете обичат жени с чувство за хумор, а най-много харесват онези, които успяват да разсмиват с остроумните си шеги. Дори закачката му да не е била сред най-забавните, които си чувала, задължително се засмей. Така ще почешеш егото му, повярвай.

Неволно докосване
Неволното докосване сближава хората и ги кара да чувстват едно нетипично гъделичкане в стомаха – точно това, което искаш той да усети за теб. Докосни рамото му или просто го сръчкай с пръст на шега. Моментално ще усети химията между вас.

Разтоварване на място

След като вече си го докоснала на няколко пъти, време е да вкараш малко техника за напреднали. Погали рамото му и неволно кажи: „Ауу, струваш ми се леко схванат”. После започни да го масажираш и все пак гледай да е по-тактично, защото не всеки мъж би искал да стане повод за коментар от съседната маса как кара мацка да го мачка в ресторанта.

Еротика, не секс

Нежното загатване за сексапил с разголено рамо или презрамка бельо винаги е било особено „дразнещо” (в добрия смисъл, разбира се) за мъжете. Съветваме те обаче да не се появяваш полугола на първа среща, а просто да избереш блуза, която лесно може да открие съвсем случайно малко повече плът пред очите му.

Самочувствие –да. Арогантност – не
Мъжете харесват жени със самочувствие. Колкото повече си вярваме ние, толкова повече ни вярват и те. И все пак не бъди самонадеяна и арогантна. Важно е само да покажеш, че знаеш коя си и си тежиш на мястото.

Кичур негова коса
Нали вече ти казахме, че е добре да го докоснеш. А защо не вкараш малко „тежка артилерия” като отметнеш кичур коса от лицето му. Тази проява на нежност ще го поласкае.

Бъди… джентълмен
Стига само той ти е свалял звезди от небето, време е и ти да направиш същото за него. Пипни го по корема и му кажи, че е доста стегнат или просто погледни обувките му и го поласкай за избора. Ще му стане приятно, дори и да не е сред най-суетните мъже.

Признай му го!
Комплиментите и признанието са две съвсем различни неща. Едно е да кажеш нещо, което да го поласкае, съвсем друго е да му признаеш заслуга. Може би има собствен бизнес или пък следва втора магистратура? Това са ценни негови качества, които си заслужава да бъдат оценени.