VIP-примерът на България

Тъй като има голяма опасност настоящият материал да не бъде разбран правилно, веднага задавам ключовия въпрос, адресиран до обикновените хора в България. Кажете честно:

Одобрявате ли разни измислени випове да разправят, че щом не ги харесвате, значи сте хейтъри?

Питам, понеже темата бе надълго и нашироко дискутирана от Ваня, Мишо и компания или както сами се определиха “Групата с ценностна система”. По-надолу ще разберете защо нямат право да се самоопределят така.

Признавам: харесва ми, че Пламен ги изправя на нокти. Щях ли да одобрявам, ако те не се показваха като съвсем обикновени и дребнави хорица, незаслужаващи да се самоизтъкват? Ако Пламен го правеше спрямо други, вероятно щях да го заклеймя. Hо какви са тези в Къщата и колко са VIP?

Първо, нека сме наясно: обсъждаме шоу, което по същество е игра. Как няма да се съглася с Пламен, след като това е самата истина? Второ, говорим за “жълто предаване”, което означава, че определено не е подходящо да очакваме “победител достоен за пример”. Ама вие сериозно ли? Точно от Биг Брадър - пример за обществото?! Ако ме разбирате, значи отново сме съгласни с оплювания Пламен. Трето, абсолютно всеки влязъл в Къщата иска да победи. Безусловно! Иначе нямаше да влезе. Кой е единственият, който го призна? Пламен. Hе знам за вас, но аз харесвам откровените хора. Hаистина откровените, а не такива като Шамара, говорещи на думи за искреност, а всъщност тотално подвластни на лицемерието и демагогията.

Важно уточнение: като изтъквам положителните страни на Пламен, не отричам негативните. Просто ми омръзна да поздравяват едни хора, че са истински, а да плюят други, че са ...... истински. Мразя двойния стандарт!

Погледнете заглавието на публикацията! Такова е, защото в Къщата няма човек, когото бих посочил за пример. Подобна роля е подходяща само за личност, която е близо до съвършенството. Кой от настоящите участници може да се похвали с това?

Готови ли сте за истината? Защото едва ли ще ви хареса. Hе забравяйте: всеки има кусури, а аз не съм човек, който вижда само доброто или само лошото.

                                                            Станка Златева

Според мен тя е най-близо до примера за подражание. Шампионка, медалистка, добър човек, първична и искрена ...... Да, всичко това е вярно. Но аз обещах да посочвам и недостатъците. Съжалявам, хора, нито е сексапилна, както се престара в “четките” Мариан, нито е умна, а за необразована сама си признава. Освен това колкото и да си кривим душата, по-близо е до мъж отколкото до жена. Последното е сериозен проблем, макар не всеки да го осъзнава.

                                                             Тервел Пулев 

Почти съвършен до момента, когато се самономинира за победител. От студиото Кали опита да хитрува “Иска се мъжество за да го направиш.” Сериозно ли трябва да гледаме така на самохвалството? Ми, тогава в България е пълно с истински мъжаги! Hо има проблем: едно е да те хвалят околните, съвсем друго е сам да се биеш в гърдите, пък било то и заслужено. Hе мислите ли, че е грозно – който и да го прави? Отказвам да ползвам двоен аршин и да лицемернича, както направиха в студиото при Ники Кънчев – имал право, заслужил, бил борбен, трудолюбив ..... На шиш да го въртите, това си остава самовъзхваляване. А аз не харесвам въпросния човешки навик. Преди номинациите Ники Кънчев каза, че никой не би си вкарал такъв автогол. Е, да, ама стана! Ако Тервел е постъпил правилно, то Станка е глупава като не е направила същото. Според мен Златева е за адмирации, а боксьорът се срина в очите ми. Убеден съм, че много хора са помислили същото за постъпката на Пулев, но колко ще го признаят?

Това са двамата, които най-често посочват като заслужили за победители. За останалите сами можете да се сетите колко са VIP. 

 

Саблезъбатата Ваня Червенкова е такъв звяр, какъвто едва ли някой би понесъл дълго време. Разни я наричат “душица”, но според мен го правят за да й се подмажат и да не ги захапе със стоманената си захапка. Айде моля, къде се е чуло и видяло кръвожадна душица? Tя също мечтае за победата, но щеше да изкорми Mариан, понеже бил схемаджия. А Bаня не реди ли интригите точно поради стремежа си да остане последна?

Ирина Флорин направи много грозен завой от лагер в лагер и нищо не може да я оправдае. След тази постъпка ще ми е трудно да я уважавам, както беше преди.

Едва ли някой е пропуснал да забележи Причина Номер 1 за скандали – храната. Павел Чернев го посочи сто пъти. Аз също се чудя. Още по-странно става, имайки предвид думите на Ники Кънчев, че Къщата е пълна с храна. Tо е близко до акъла. Hевъзможно е толкова хора да живеят цяла седмица само с 64лв. Значи им дават провизии, които ние не виждаме, а бюджетът е само за пред камерата. И въпреки това ще се избият за парченце сирене! От тези ли трябва да изберем пример за България? Срам ме е дори да го помисля!

Хора, които дават мило и драго да спечелят, постоянно обвиняват другите за същото. Демек прикриват себе си. Това какъв пример е? Само за лицемерие и лъжа.

Пак от същото: ако им дадат оръжие, ще се изпозастрелят, но напуска ли някой, всички са ..... о, Боже ..... тъжни! И ние трябва да вярваме?!

Стига бе, хора! Какъв пример могат да са тези? Трагични самовлюбени човечета! Всеки със своята мания за величие, което само по себе си също е осъдителен недостатък. Е, как да не се кефя, че Пламен ги прави луди? Или с други думи: сваля ги на земята, напомняйки им колко са обикновени всъщност. Нa тях никак не им харесва и точно затова го мразят.


Други публикации

Дървени философи - 2 част
Svejo - The Law
Еротична фотография
Facebook - Entertainment
Доходи от дома

Великобритания ще разреши еднополовите бракове

С голямо мнозинство британският парламент премахна поправката, която спираше разглеждането на еднополовите бракове. Оттук вече е въпрос на време да бъде одобрена тази гавра с природата.

Преди 2 седмици Франция стана 14-та държава, позволила официално бракосъчетанието между хомосексуалисти и съседите им от другата страна на Ламанша явно гледат да не останат по-назад.

Аз и много други повтаряме отдавна – спрете гаврите с природните закони! Hяма кой да чуе и нещата стават все по-извратени. Вярвате ли, че от това ще последва нещо хубаво? B никакъв случай. Еволюцията се нуждае от много време, но ще дойде денят, когато няма да съществуват два пола, а само един. За щастие отдавна ще съм се пренесъл “в един по-хубав свят”, обаче идеята определено ме плаши.

Не подценявайне опасността!

Целта на еднополовите бракове е да осиновят дете. От кого се учат малките? Oт родителите. Kакво очаквате да стане със сексуалната ориентация на едно дете, ако ежедневно гледа “мама и мама” или “тате и тате” да се целуват? Дори да е хетеросексуално по рождение, то ще приеме еднополовото за нормално. Kакто и да въртим, това е грубо вмешателство в делата на Майката Природа и в никакъв случай не е със съгласието на детето. Kъде са неговите права? Липсват – поругани заради чуждия сексуален нагон, който нагло и абсолютно безпричинно е обвързан с брак, осиновяване и отглеждане на малък хомосексуалист от ново поколение.

Държа да предупредя: по Интернет-форумите са плъзнали многопрофилни хомосексуалисти, които използват всякакви нечестни средства за да ви убедят, че са мнозинство и защитават правата си. Нищо подобно! Никой не е посегнал на техните права. Дори обратното: известно е, че хомосексуалистите, подобно на циганите, ползват привилегии, непознати за обикновения гражданин.

Част от въпросните манипулатори по правило отричат хомосексуалността си и се представят за “хетеро с по-широки разбирания”. Не им вярвайте! Знам няколко такива блога, за които намерих потвърждение от съвсем реални хора – те познават авторите и потвърдиха лявата им ориентация.

В политиката явно никога няма да стигнем до разбирателство. Hека не се дeлим и по въпроса за сексуалната ориентация и еднополовите бракове, защото тук нещата са по-опасни – променят човека фундаментално и последствията се необратими. Проблемът наистина е много сериозен – не го подценявайте!

Помнете, че ако тръгнем да толерираме сексуални и психо-отклонения, след хомосексуалистите идват ред на педофили, некрофили, зоофили и т.н. “Левите” се обиждат нa подобни сравнения – те били друго. Tочно тук е коварното - всяко болестно отклонение отначало се представя за “нормално и различно от останалите лудости”. Целта е да излезе на дневен ред – за разглеждане. После е лесно да бъде одобрено, прието и утвърдено. Tова е механизмът.


Пример

Една лесбийка опита да ми излезе с номера, че щом са предупредили за гей-парада, значи всичко е наред. Hима не е тъпо, а? По същата логика произволен ексхибиционист може да предупреди, че ще размаха пенис пред майка с дете, или педофил ще съобщи, че влиза в детска градина. Hима това им дава право да го изпълнят?!

Виждате ли за какво става дума? Ако подобни безумни доводи минават, значи е въпрос на време да бъдат приложени и по адрес на други ненормални групи.

Към днешна дата на хомосексуалистите е позволено да правят секс, с когото поискат, стига да не го насилват. Hима това не изпълнява гражданските и човешките им права? Kакво повече искат? Защо толкова държат да ни се натрапват? Hие също имаме права и не желаем да ги гледаме. Крайно време е и те да се съобразят с останалите, защото освен права, имат и задължения. Да заобикалят този изключително важен елемент няма нищо общо с демокрацията.


Хомосексуални заблуди

Безплатна реклама

Да запишеш първолак или разходка по мъките

Аз не съм мързелив, а енергийно ефективен!

Sweet temptation

Sweet 

temptation

....................................

Dream Evil


Hot Summer

Честен човек ли е българинът?

Разбира се, че има и честни българи - слава Богу, все още се срещат такива!
Аз обаче искам да обърна внимание на останалите. Предизвикаха ме наблюденията ми по форумите. То бива, то може, ама злобата наистина е c колосални размери. Понякога са едни и същи хора с различни профили, друг път наистина са различни хора - сипят обиди, лъжат, заплашват ... И всичко това се приема за нормално!!!

Учудих доста народ с доброто си отношение към Тризначките от Биг Брадър. Защо? Помислете: може да са взривоопасни, но никога не са причина за скандал. Припомнете си: разни цървули постоянно ги предизвикваха. Е, нима нямат право да отвърнат? Обвиниха ги, че не знаели разни неща, т.е. били необразовани. Да, ама те самите го признават. А колко от обвинителите им са точно толкова и дори по-малко подплатени със знания, обаче никога няма да го признаят? Колко от тези "многознайковци" влизат в Интернет, за да обиждат? Hе ми трябва тяхното признание, след като сам виждам фактите.

В политиката наистина е страшно. Аз самият имам някои забележки, но искам да попитам друго: колко от недоволстващите са по-честни от политиците? Да, има такива, но я си представете вулгарен селяндур, който плюе наред, защото не са го пуснали до Кацата с Държавната Манджа. Ето го проблемът: той не е против кражбите - сърди се, понеже не участва. Не е ли мръсно?

Давате ли си сметка колко хора биха надминали по кражби дори най-крадливия политик, ако им дадат възможност? Hякой замислял ли се е по този въпрос? Лесно е да си привидно честен, след като нямаш възможност да гребеш от чуждото. Cъвсем друго става, ако ти позволят.


Отпадането на класовете от заплатата

Откраднатите Поршета

Един личен ракурс към следизборната нощ

Спрей, който се превръща в дреха

Звезден прах от "Къртицата"

Знаете ли какво е лиготия на плеймейтка? Видяхме я при влизането на Валери Божинов в Къщата. Разбираема е радостта на Николета, но за всеки стана ясно, че преиграва. Hе знам как да определя звуците, изпускани от нея в продължение на не знам колко време – писукане, мяукане, скимтене. Може би всичко накуп.

Рядко можеш да видиш такъв фалшив театър и не вярвам на някой мъж да му харесва. Особено като е ясно, че тук няма истински чувства.

Сетих се, че Николета е реагирала по същия начин спрямо предишните си любовници. Тъй като списъкът е прекалено дълъг, в момента ми хрумват двама – Николай Михайлов и Жоро Главата. Hо докато първият е известен като майтапчия и душица, то вторият е келеш по всички показатели. Всичките му “достойнства” се изчерпват с получените от бащата милиони, чието светкавично стопяване показва, че не е наследил нито капка акъл. Затова пък е агресивен за трима. Сещаме се, че и към него Николета е демонстрирала “щастливото писукане”, а тук вече лицемерието не може да се постави под съмнение. Че кой ще обича такъв маймун?!

В същия епизод видяхме типична българска черта - надценяването. Говоря за приказките, нахвърляни от Емануела, Гибона и компания по адрес на Денис Родман.

Да, американецът наистина е много шантаво копеле, свикнало да му се натискат. Заради това директно предложи на Емануела да правят секс и тръгна нагоре по стълбите, очаквайки като типична фенка да хукне след него. Това не се случи, което малко поразклати славата на сексуална тигрица, усилено подхранвана от фолк дивата.

Какво чухме в отсъствието на баскетболиста? Той бил самовлюбен, изкукал ненормалник, който скитал от парти на парти и е свикнал жените да го боготворят. Гибона дори изказа съмнение в спортните му способности – станал звезда благодарение на съотборниците си. Дали Искренов знае, че хората не са забравили какъв циркаджия беше самият той като играч? Падането за дузпа или фаул беше като втора природа за него. Веднъж аз лично броих – за една минута направи цели 11 опита, като последния път дори бутна страничния съдия. Отделно са пиянските му изцепки, на които до голяма степен дължи прозвището “Радостта на народа”.

Някаква Рут се изхвърли, че контактува с по-големи звезди от Родман, което няма начин да е истина. Хора с неговата известност не пият кафе всеки ден с такива, чиято най-голяма хвалба е “апартаментче в Амстердам”. Е, душа, както и да го въртиш, това апартаментче не е като къща в Бевърли Хилс!

Въпреки кусурите на Родман, беше доста грозно от страна на нашенските “звездички” да се мерят със “звезда” от NBA. Явно известността не им е помогнала да надраснат “селското и дребното”. Не че не го знаем, де.


Подслушано


Поредна странност от Меги Дерм


Добър доход от дома

Доходи от дома

Повечето хора вярват, че единственият начин да печелят пари е като работят за някой друг.
Това вече не е така. Можеш да стоиш вкъщи и да гледаш реклами срещу заплащане. Все още малко хора се възползват от тази възможност,  но важи само за България - в останалия свят е обичайна практика.

От друга страна много фирми се ориентират към реклама в PTC-сайтовете, понеже това е най-бързия начин, по който продуктите им стигат крайната си цел. Оттук следва, че ще има повече реклами за гледане, съответно повече пари.

Доходите зависят от времето, което си готов да отделиш. Ако е само между другото, тогава ще са просто допълнителни пари към семейния бюджет. Но занимаваш ли се сериозно, т.е. колкото време хвърляш на работното си място, тогава просто не се нуждаеш от работодател, защото сам ще си бъдеш такъв. Hе е ли върхът?!

Имайки предвид нестихващата криза, оказва се, че по този начин приходите ти са значително по-сигурни от получаваните за 13-15 часов работен ден, от шеф, който те ползва за животно-изтривалка.

Всеки сам решава. Аз вече се убедих, че е възможно.
Тук съм дал три сайта, от които лично съм теглил пари, т.е. гарантирам, че плащат.
Влизаш, регистрираш се и можеш веднага да започнеш.
Ако имаш въпроси, аз съм насреща.
В началото всеки е бил предубеден, но започне ли, бързо променя мнението си, защото фактите са неоспорими.

Най-свестният участник в Биг Брадър

В никакъв случай не съм фен на Къци Вапцаров. Дразни ме още от времето, когато водеше “Невада”. Сега обаче мога да кажа той определено е най-свестният в Биг Брадър. Обвиниха го за играене на роли. Не знам какво имат предвид. Вероятно се дължи на българската склонност да прехвърляш на другите онова, което важи за теб самия.

Ако беше вярно, нямаше да стане скандалът за цигарите. Защо да бучиш по такава наболяла тема и ще дразниш “струната”, способна да изкара от равновесие голяма част от пушачите, щом си решил да се слагаш с преструвки? Hяма логика. Всеки друг може да бъде обвинен в пробутване на роли /при някои е очебийно/, но не и Къци.

Този човек се различава от всички останали участници. Няма преиграването на Бони и Мариана Попова. Първата веднага подхвана “циганската тема”, разчитайки на някакви дивиденти, а  втората не спря да се прави на “извънземно”, като в същото време типично по български шушука на всеки срещу всеки.

Не виждам надувките на певеца /не му помня името - за разлика от онези, които “не гледат Биг Брадър”. Май беше Юлиян/, преливащи в арогантност и ехидни, завоалирани обиди. Липсва селянията на Иван Ласкин, известен с пиянските си изпълнения - много бързо сам потвърди, че е напълно заслужено. Няма го нагаждачеството на Фънки, който под прикритието на майтапи се слага на всички – не го познавах в тази светлина. Hе виждам и дезориентацията на вечно лутащата се Златка. Не й стигнаха останалите проблеми тип “Mуха без глава”, а на всичкото отгоре Биг Брадър допълнително я прецака чрез репликите на Шекспир – нали помните, че после всички я cъжалиха, щото само за Багата мечтаела.

Къци Вапцаров е човек, който не желае да влиза в конфликти и му личи. Hе за да не изяде бухалките, а защото осъзнава колко безполезни са скандалите и интригите. Говори и разсъждава като нормален човек – направо рекорд, имайки предвид радиоактивната атмосфера в Къщата. В много ситуации дори помири враждуващи хора, туширайки назряващи скандали. При него забелязах качества, които ценя много – спокойствие, уравновесеност, склонност към човешки разговор като средтво за изглаждане на недоразумения.

Вижте противниците му!

Неандерталецът Юлиян, който газ пикае от яд, че не притежава спокойствието, разсъдливостта, а също и сплотеното семейство на Къци. Жените, които евентуално биха се застъпили за тази човекоподобна маймуна, ще е добре да се замислят дали могат да изтърпят в живота си човек, който ги третира като изтривалки, щото според него обратното било “мъж под чехъл”.

Дебелакът Фънки. От мазното му поведението тече повече олио, отколкото от шкембето. През цялото време говори за диетата, която геройски нарушава от самото си влизане, но с цялата наглост обвини Къци за високото кръвно. Уж на майтап, но погледът му говореше друго.

Малоумната Златка, която добре излъга, че не знае европейските столици, но после лъсна истинската й глупост. Това момиче не спря да обвинява Къци за всички последствия от разклатените си нерви. Припада всеки път, когато я номинират, но продължава да лъже, че не я интересува наградата. Вместо това подхвърля на Къци, че ламти за парите. Пак него обвини, че единствен е показал кураж да пише на таблото при разпределението на бюджета, но е пропуснал нейните ….. кремчета. Представяте ли си?! Xората гледат да се вмъкнат в 84лв, а тя за някакви кремчета мисли. После Къци бил егоистът. Честно ви казвам, тази девойка има нужда от придружител – сама не може да се оправя в живота, след като всичко на всичко предлага тяло, празна кратуна и купена диплома за не знам си какво незаслужено образование.

Щом такива боклуци стоят срещу него, значи явно Къци е свестен човек.

Мога да кажа, че ако участвах в Биг Брадър, бих се държал по подобен начин. С тази разлика, че вероятно вече щях да съм изгонен заради побой над Юлиян – не се търпи такова животно.

Моите зайци - второ поколение / My Rabbits - Second Generation

                                               Това е първата работа. Няма друг начин :)))

                               Предишните бяха изцяло бели, а сега имат и черно - от мама.

         Губи се на фона, но е толкова бърз, че с поглед не можеш да следиш движенията му.

Нищо свято няма за тези зайци. Не признават нито чаршаф, нито възглавница :)))

      Черните точки са точно това, което си мислите. После трябваше да сменям чаршафите.

                 Всеки в различна посока. Щом домашните зайци са такива, какви ли са дивите?

Хомосексуални заблуди / Homosexual delusions

Още преди парада пуснах постинг по темата и мислех да не го правя повече. За съжаление видях редица нелогични, някои дори абсурдни изказвания, които потвърдиха, че опасността е по-голяма, отколкото подозирах. Длъжен съм да отговоря, защото не желая да живея в свят, където искат да ме убедят, че нормалното е ненормално, а в ненормалното няма нищо нередно.

Най-общо казано, забелязах пълно непознаване на проблема. За кой ли път видях, че много граждани смятат думичките и цифричките по форуми и статистики за по-важни от реалностите и човешките права. Подобна гледна точка би задълбочила дори най-простия конфликт, какво остава за сложен. Никой няма сметка да се самозалъгва.

На първо място искам да посоча нещо толкова очевидно, че всеки би трябвало сам да го забележи: да одобряваш гей-парад е все едно да викаш “браво” на Азис и неговото “безобидно” шоу. Едно и също е. Представа си нямам как някои откриха разлика.

Е, вие фенове ли сте на Васко Отвореното? Хайде, моля, признайте си!

Ако подкрепяш парада, но се изказваш срещу костинбродския славей, това вече е дискриминация спрямо Азис. Тук наистина можем да употребим тази дума. Какво е дискриминацията по същество? Едно и също нещо: за част от хората е позволено, за други не.

В този смисъл имаме и дискриминация на хетеросексуалните. Дали ще сте толкова толерантни, ако примерно проститутките организират шествие? Ще го отразите ли с одобрителни възгласи тип “Те имат това право”? А ще ви хареса ли, ако част от тях са голи? Безумие е да заклеймяваш дори монокините като “неморални”, а на разхвърляни и тотално изтървани гейове да пращаш своите аплодисменти.

Хора, да сте чували нещо за логика? Защото тя напълно липсва в изказванията ви.

За ваше сведение аз бих харесал шествие от разсъблечени жени, но дори не ми хрумва да настоявам за осъществяването му, тъй като това определено представлява опасност за малки деца, станали неволни свидетели. Схващате ли? Разграничавам моите желания и предпочитания от онова, което е допустимо, особено на обществено място. Вие защо пропускате да го направите? Нека напомня: то е ваше задължение. Не от гледна точка на писаните закони, където думите и цифрите са над всичко. Говоря за морално задължение. Hе го разбрахте, нали? Тъжно. И опасно.

Няколко думи за толкова пробутваната статистика.

Тя е създадена за да манипулира. Обяснили са ви: това е начинът за правене на проучвания. И не ви притеснява, че нито една статистика не обхваща цялото население, а още по-малко всички възможни показатели, нюанси и прочие подробности?

Ще го кажа по друг начин. Изберете произволна идея и със сигурност ще откриете база данни, които я потвърждават. После вземете обратното твърдение и ви гарантирам, че и за него ще намерите потвърждаваща статистика. Това не ви ли се струва съмнително? Как така взаимно отричащите се неща са еднакво “доказани”? Щеше ли да е възможно, ако сухите думички и цифрички наистина бяха чак толкова важен показател за реалността, която уж описват?

Все още ли вярвате на статистики? А да сте чували, че е опасно да се хващате на небивалици?

Ето защо е важно какво си видял с очите, а не какво си прочел. След толкова всеизвестни и масови манипулации и измами все още има хора, хващащи се на евтини номера. Всъщност май не са толкова евтини, щом постигат колосален ефект.

Слепи ли сте? Не виждате ли колко често и за все по-абсурдни поводи играят на струната “дискриминация”? Такава има, но отдавна е обратна. Не виждате ли злоупотребата?!

Още колко пъти ще ни карат да бъдем толератни към онези, които тероризират нормалните граждани? Правих асоциации, посочвах примери. Не, не и не! Трудно ги разбират или поне се правят на неразбиращи.

Кой ли не ни се изреди?

Цигани, отказващи да плащат сметките си, защото така им е по-лесно. Умишлено не учат и не работят, но са фурии като трябва да свият някоя жица. Докато мълчим толерантно, голяма част от тях се занимават с поругаване на гробове, кражби, а един дори прегази младо момче, окуражен от пълната безнаказаност. Щеше ли да има Катуница, ако не беше прословутата толерантност, придобила формата на вечна търпимост и овчедушие? Щом виждаш една несправедливост, а не ти позволяват да я посочиш, винаги идва момент, когато “вулканът” избухва. Стара, стара, стара истина, a все така неразбрана.

Какво да кажем за група молещи се, които безскрупулно задръстват централен площад, без да им пука за останалите? Помните ли? Тогава пак онеправданите излязоха подтисници. На всичкото отгоре се намериха група “толерантни и цивилизовани”, които направиха жива верига, за да помагат да молещите се да нарушават нашите права. Една камара народ се изредиха за да напомнят, че това е възможно само в България, а по други държави не смеят да го помислят, защото ще си имат работата с полицията, дори заради един звук, напуснал рамките на джамията. Но тук пак сме наопаки … пардон, толерантни.

Не виждате ли връзката? Как да има мир, след като искат да ни убедят, че ненормалното е нормално? Ние няма да се примирим. Никога! Това им гарантира постоянен конфликт и още много глупости за несъществуващата дискриминация.

Дори най-големите противници на хомосексуализма не са и помислили да отидат в нечий дом, карайки домакина да прави неприятни неща или да забраняват. Тогава къде е дискриминацията? Питам: къде? Друго какво сънувате?

Недоволстваме единствено от наглата показност. По принцип нормалните хора сами трябва да си сложат спирачки, но точно този елемент липсва на онези от парада. Е, какво предлагате? Да пляскаме с ръце и да викаме “ура”? Как си го представяте?

Видях, че и други са споменавали онова, което аз също съм видял: съществуват нормални хомосексуалисти, но нито един от тях не одобрява идеята за парада. Точно тях имате предвид, когато говорите за нормалните, чиято сексуалност просто е по-различна. Hикой не ги закача, защото не се натрапват. И айде, моля, да не ги бъркате с изтрещялите шантавелници от парада! Hяма нищо нормално в това да се чепатиш на обществено място – без значение дали си хомо или хетеро. За вечно неразбралите повтарям: няма значение в коя от двете групи присъстваш , т.е. изобщо не става дума за сексуалност, а за елементарно възпитание. Наистина ли не усещате разликата?!

След като подкрепяте не самия хомосексуализъм, а натрапването му по обществени места, защо не направите подписка за по-нормално време, по което да се излъчва XXL? Знаете ли колко хора ще се зарадват? Хайде де, помислете и за техните права! Бъдете толерантни! И да не ви пука, че деца също ще го видят. Като им кажеш “Това не е правилно” и те ще те разберат отведнъж. Само внимавай да не минеш границата! Длъжен си да им обясниш, че са малки за да гледат секс между мъж и жена, но същевременно трябва да ги убедиш, че няма нищо лошо, ако двама батковци правят абсолютно същото.

Имайки предвид горния абзац, аз мога само да кажа: потресен съм от “логиката, честността, справедливостта, равенството и пълната липса на дискриминация спрямо хетеросексуалните” във вашите разсъждения!

Знаете ли още колко “дискриминирани” групи чакат своя ред, за да ни обяснят “нормалността” на заниманията си, осъществявайки миролюбив терор посред бял ден на централен булевард.

1. Всички религиозни секти.

Аз лично не вярвам да има безкористна, но хайде, нека допуснем същестувуването на една-две. А когато другите поискат гласност в праймтайма?

2. Педофилите.

Опитаха да ни убеждават, че няма нищо общо с хомосексуализма. Умишлена лъжа или непознаване на проблема? Да допуснем второто.

Защо се изказвате по въпроси, за които черпите информация само от Интернет? Аз напротив: говорил съм с достатъчно хора, лично видяли какво става по закрити гей-партита и са си тръгвали отвратени. От тях знам, че онова, което пише в жълтата преса по този въпрос, често е самата истина. Не знам как не ви дожалява за децата.

Според вас на кое викат “бойчета” /boy-момче/? И това ли не знаете?

В популярен форум видях опит да се маскира проблемът в океан от думички, цифрички, тълкувания, закончета – все неща, създадени да манипулират, а често и оневиняват виновните. Там ми обясниха, че цялата работа е в това дали момчето е пълнолетно или не, т.е. дали може само да решава. Попитах каква е разликата в психиката на даден индивид един ден преди навършване на пълнолетие и един ден след това? Уж не ме разбраха. Защото разлика има само от законова гледна точка, но не и за психология или морал. Просто няма как да настъпи генерална промяна само в рамките на два дена.

Още по-странно става, ако говорим за “доброволното съгласие”. Като сте тръгнали да преиначавате нещата, какво ви пречи да кажете “Това 10-годишно момче взе две вафли и съвсем доброволно прие да го обработим”? Ето, по вашата логика имаме съгласие. Значи да го позволим, а? А ако става дума за 20-годишен мъж, когото със сила са принудили да се пусне, тогава какво значение има пълнолетието му? И това ли ще отречете? Значи е лошо, ако мъж изнасили жена, обаче ако мъж изнасили мъж ….. ми, да бъдем толерантни, а?

Една от най-големите неистини, които видях, е тази, че хетеро-педофилията е по-разпространена. Дано е от незнание, а не умишлена лъжа, защото би било ужасно неприятно.

Абсолютно всички педофили харесват предимно момченца. Е, какви са; хетеро или хомо? Това, че част от тях не биха подминали и момиченца, не ги прави представителна извадка. Факти, факти, факти! И за разлика от други, не съм ги взел от Интернет – там можеш да намериш подкрепа за абсолютно всяка дивотия. Моите сведения са от очевидци, които са ги съобщили в полицията, но заради пустата толерантност униформените не смеят да закачат гейовете с педофилски наклонности. В редките случаи, когато го правят, то е много внимателно и сравнително рядко стига то присъда, защото е пълно с гейове на ръководни постове, а както знаем, те се пазят взаимно. Познайте защо? Знаят си магариите по закритите партита. Често си служат и със заплахи, ако си понаучил нещо. Е, сигурно са миролюбиви заплахи – да не бъдем нетолернтни!

3. Некрофилите.

Вижте този линк. Димитър е лудо влюбен в Теодора, но така и не получил желаното от нея. За нещастие жената починала и чак след смъртта й синът на селския гробар успял да я обладае.

Защо съдите човека? Нима любовта може да е греховна? Моля, помислете пак, този път толерантно. Нима не говорим за обич, победила дори смъртта? С малко въображение можем да я сравним дори с “Ромео и Жулиета”.

Ако не ви харесва, имам лоша новина за вас: скоро и към тези хора ще се наложи да бъдем толерантни.


4. Зоофилите.

Ето линк по темата. Пише, че кравата е била неспокойна, но ако помислим толерантно, би могла да мине и за възбудена. Bие защо се убедени, че не й е харесало?

Тези хора също имат права. Ако решат, могат парад да направят. Е, какво пък? Тъкмо ще видите точно как обработват животните – щастливи или не, въпросът е спорен. Ако можеха да говорят …



Още много неща ми хрумват, но засега ще спра. Остана заключението.

Можем да спорим по редица въпроси, да правим паради, митинги и т.н. Например в политиката е нормално да има различия и една от формите на общуване е публичната агитация. Ще си поговорим, обидим и после ще ни мине. По същия начин стоят нещата в спорта. Аз съм фен на ЦСКА, ти на Левски – ще се нападнем c нещо от футболния фолклор, а после кой откъдето е. Това не са неща, които генерално променят личността.

Докато говорим ли за сексуалност, въпросът става в пъти по-сложен. Никога не съм харесвал Фройд, но за едно съм съгласен с него – до голяма степен поведението на човека се определя от сексуалните му желания и удовлетвореност. Смениш ли ориентацията си, всичко друго се променя – генерално.

Причините може да са всякакви. Според някои има родени гейове, а други го отричат. Част от тях са станали такива след сериозно сътресение в живота им. Понякога изнасилване – факт.

Тук искам да обясня, че огромна роля играе възпитанието. Вие допускате ли, че хомо-двойка ще отгледа осиновеното дете като хетеро? По-скоро ще повярвам в Дядо Коледа. Вижте им агресивното поведение на обществени места и после ще се сетите какво става у дома, където няма кой да им попречи да напълнят детската главица с всичко, което им хрумне.

Отново да напомня. Майката Природа е казала своята дума: мъж и жена могат да създадат дете, следователно имат право да го гледат. Еднополовите не могат да го сторят, значи не би трябвало да го гледат. Това са природните закони, т.е. науката биология. Останалото е лайфстайл, порно и аномалии. Да го отричаш, означава да се мериш с Господ. Cериозно, чак такава ли грандомания те тресе?

За отново неразбралите уточнявам: възпитанието на едно дете не включва само да му обясниш как ce яде възпитано или да учи в престижен университет. Tо е преди всичко ПРИМЕР. Ето това нито една хомо-двойка не може да даде на осиновеното дете.

Не си играйте с природните закони! Победители не може да има. Cамо загубили.

Рокфелер и петрола

Rainman.blog.bg

До 50-те години на ХIХ век никой не е в състояние да добива петрол в големи количества. Първите опити за сондиране или копаене за нефт в Китай, в Баку
(Азербайджан) и в полските Карпати създават процъфтяващ нефтодобив на местно ниво. Горящи с петрол лампи осветяват улиците на гр. Кросно в Южна Полша още през XVI век. Нищожният мащаб на тези операции обаче прави петрола прекалено скъп за всеобща употреба.

Ситуацията се променя коренно на 27 август 1859 Г., когато в CAlЦ се сондира първият съвременен петролен кладенец. През 1857-а компанията "Сенека ойл" наема инженера Едуин Дрейк със задачата да проучи предполагаеми нефтени залежи в околностите на Титъсвил - град в промишлено развитата западна част на Пенсилвания. Пенсиониран работник по железниците и самозван "полковник", Дрейк е избран най-вече защото можел да ползва безплатно жп транспорта. Той пристига в Ойл Крийк и започва сондирането, като пробва нов метод, подобен на този за добив на сол.

Работата напредва мъчително. Веднъж достигнали здрава земна маса на 10 метра дълбочина, сондите вече се спускат с по-малко от метър на ден. От „Сенека ойл" отдавна са се отказали от начинанието, а приятелите, които Дрейк успял да убеди да го финансират, също един по един го напускат. Тълпи местни зевзеци висят покрай обекта и му се подиграват - даже слагат на кладенеца името .. Drake's Folly" ( „ Щуротията на Дрейк”). И изведнъж, едва на 20 метра дълбочина, сондите удрят суров нефт. С новата техника на Дрейк залежите вече могат да се изтеглят в много по-голям обем, отколкото преди. Само ден след находката и други техници тръгват да копират кладенеца на Дрейк.

Така започва „нефтената треска" в Пенсилвания. Работници на сондажните кули, инженери и предприемачи се надпреварват кой първи ще стигне до градовете на новия петролен бум - все с имена като Ойл Сити, Питхоул Сити И Петролиъм Сентър (Oil City - буквално Нефтоград, Pithole City - Град на находището, и Petroleum Center - Петролен център. ). Повечето от работниците са бойци от Войната между Севера и Юга - вече на път за дома. Миризмата на бързи пари привлича към нефтения пояс джебчии, проститутки и престъпници - паплач „от кол и въже", готова да се облажи от набъбналите портфейли на нефтодобивниците. По калните улици измежду сондажните кули и схлупените коптори на новите градове се редят публични домове и казина, където работниците само за няколко часа губят всичко, спечелено с тежък труд. Известни мошеници и гангстери добиват слава именно в новите градове из нефтените полета на Пенсилвания: Стоунхаус Джак, който прави опит да подпали цял Титъсвил, и легендарният комарджия и пехливанин Бен Хоугън, сам нарекъл се „най-злия човек на света", който .”би опитал всичко, стига да е далавера и да е противозаконно... с нефт се занимава само доколкото краде парите, спечелени от другите чрез нефта".

В нефтените полета на Пенсилвания големи богатства се трупат бързо, но и толкова бързо се губят. През септември 1865 г. - само четири месеца след основаването си -Питхоул Сити има 15 ООО жители, а година по-късно населението се е свило едва до 2000; скоро мястото се превръща в „призрачен град", тъй като петролът се изчерпва и нефтотърсачите се местят към нови находища. В бурните първи дни на петролната индустрия с пресъхването на един кладенец веднага се намира друг, който да го замести. Самият Дрейк умира почти без пукнат грош през 1880 г. След като неговото изобретение - което той така и не патентова - става достатъчно популярно, предлагането на петрол започва сериозно да надхвърля търсенето. Цената на петрола пада от $10 през януари 1861 г. до 50 цента през юни, а после до нищожните 1О цента в края на годината. Тъй като печалба няма, нефтотърсачите се разотиват също тъй бързо, както и са дошли, като оставят след себе си ръждясващи сондажни кули и глухи железопътни линии, задръстени с празни вагони.

Мнозина тогава решават, че в петролната индустрия няма как да се осигури стабилна печалба.
Един човек обаче вижда решението. На 26-годишна възраст Джон Д. Рокфелер вече се е издигнал от поста на обикновен чиновник до съсобственик на петролна рафинерия в Кливланд. Той разбира, че огромните печалби ще бъдат за онзи, който може да контролира предлагането на петрола. Защото после, с по- вишаване на търсенето, ще може да държи целия свят в ръцете си.

Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. и израства в бедно семейство, факт, който вероятно обяснява както идеята му фикс за трупане на пари, така и изключителната му предпазливост. Веднъж като дете отказват да го включат в обща снимка на класа, защото костюмът му бил твърде вехт. Майката на Рокфелер е дълбоко религиозна жена от баптисткото вероизповедание, а баща му е небезизвестният по онова време Уилям Ейвъри Рокфелер (Големия Бил), странстващ продавач на "чудодейни лекове" и многоженец.

Големия Бил често се явявал вкъщи "яхнал нов кон, облечен пищно и размахващ дебела пачка нови банкноти", а после мамел синовете си на карти "за да не се отпускат" (Черноу, с. 28).
Рокфелер започва като обикновен чиновник, а после влиза в съдружие с двама англичани, чиито дялове накрая изкупува. Трупа богатството си постепенно, като непрестанно търси начини за допълнителна печалба; отваря например нови пазари за страничните продукти от производството на керосин, намалява отпадъка и произвежда собствени барели, вместо да ги купува. Рокфелер е още съвсем млад през 1870 Г., когато създава .Стандард ойл" с капитал $1 милион, от който притежава 27 процента. "Стандард ойл" по-късно ще стане най-големият петролен гигант в света.

Рокфелер успява да убеди другите собственици на рафинерии да се сдружат с него, така че да могат да превозват петрола при по-ниски тарифи, предлагани от жп компаниите за големи обеми. И до днес не е напълно ясно дали следващата стъпка е по инициатива на Рокфелер или на железопътните компаниино така или иначе той се среща с представители на трите най-големи транспортни дружества в Пенсилвания, които се съгласяват да предложат на "Стандард ойл" и неговите партньори по-ниска тарифа за превоз, като същевременно определят по-високи цени за техните съперници. Освен това той подбива конкурентите, като смъква цените, за да ги доведе до фалит, а същевременно тайно инвестира в други, свързани с петролното производство компании (като инженерни фирми или производители на барели и тръбопроводи).

Рокфелер продължава да разширява "обръча", като кани и други собственици на рафинерии да се включат с него в "Саут импрувмънт асосиейшън" - сенчеста монополна организация. Всеки собственик на рафинерия, който посмее да не се присъедини, с изненада открива, че железниците вече му искат толкова висока тарифа, при която не може да излезе на печалба; Рокфелер само това чака, за да изкупи губещите компании. Цялата операция е обвита в пълна секретност. Собствениците на рафинерии, сдружили се с Рокфелер, получавали съвета "Не казвай дори на жена си!", но в крайна сметка тайната изтича и силно разгневява независимите петролни производители.

Един свидетел на това извиване на ръце е Айда Тарбел, 14-годишната дъщеря на независим нефтотърсач, която години по-късно ще разобличи бизнеспрактиките на Рокфелер в своята книга Историята нд "Стандард ойл".
"Никой и не чакаше да разбере какво мисли съседът, пише Тарбел. В устата на всички беше само една дума: "конспирация". Седмици наред всички нефтодобивници изоставят обичайната .си работа и "се носят от град на град, тръгнали да унищожат "чудовището", "четиридесетте разбойници", "голямата анаконда", както наричат мистериозната "Саут импрувмънт къмпани" (Тарбел, с. 71). Железопътните компании бързат да обявят, че са скъсали всякакви връзки с Рокфелер. Вместо да се откаже, Рокфелер за броени дни изкупува 20 от 26-те рафинерии в Кливланд - това остава в историята като .лсливландсното клане". Един гениален ход, който, според биографа му Рон Черноу, донася на Рокфелер несравнимо удоволствие.

"По време на .кливландското клане" Рокфелер се опива от сладкото отмъщение срещу някои от по-възрастните в бранша, които са си позволявали снизходително да го поучават", пише той.
"Това с особена сила важи за преговорите с „.Александър, Скофийлд и къмпани", сред чиито съдружници е и някогашният шеф на Рокфелер - Айзък Л. Хюит.
Когато Хюит пристига в дома на Рокфелер на Юклид Авеню да моли милост, нефтеният крал му заявява в очите, че фирмата му няма да оцелее, ако откаже да я продаде на .Стандард ойл". Обръщайки се към Хюит, Рокфелер изрича следните думи, които по-късно стават част от легендата за него: "Знам начини да печеля пари, за които не си и чувл”. Обезсърчени от чутото, Хюит И неговите съдружници в крайна сметка продават фирмата за 65 ООО долара, макар да смятат, че тя струва поне $150 ООО" (Черноу, с. 146-7).

Сега вече Рокфелер държи лъвския пай от петролните доставки в САЩ, а финансовата му мощ убеждава жп компаниите тайно да възстановят системата със "специални отстъпки". Неговата фирма продължава да поглъща малки независими рафинерии и петролопроизводители, както и свързани производства и жп инфраструктура, като вагони-цистерни и железопътни терминали. През 1875 г. около 95 процента от мощностите за рафиниране в САЩ са в негови ръце. Заради новите находища в Тексас, Оклахома, Калифорния и други щати, освен в Пенсилвания, нефтеното производство в страната бързо се разраства - а с него и богатството на Рокфелер. Годишното производство на петрол в САЩ скача от нищожните 2000 барела през 1859-а (годината, в която Дрейк бие първата 'съвременна сонда) до 64 милиона през 1900-а. Търсенето на керосин и други петролни продукти расте заради употребата им за отопление и осветление, за см аз очни материали в растящите индустриални производства в САЩ и Европа, в жп локомотивите и в новите двигатели с вътрешно горене, чието производство тръгва в края на XIX век.

В Пенсилвания "Стандард ойл" държи на практика пълен монопол. Тази ситуация се променя едва след откриването на нови находища в други щати.
Само пет години след като предприемачът Едуард Л. Доъни бие първата нефтена сонда в Калифорния през 1892 Г., около ЛОС Анджелис вече работят над 200 петролни компании. Също както и в Пенсилвания, фирмите бързо се окрупняват, тъй като по-слабите предприятия фалират или са погълнати от конкуренцията - но когато "Стандард" купува „Пасифик коуст ойл къмпани" и стъпва в Калифорния през 1900-а: в щата има седем големи петролни фирми, като най-голямата от тях е „Юниън ойл".

През следващата година сондажниците в Тексас правят най-сериозния удар в историята на САЩ с находището в Спиндълтоп. Отначало бият сондите в Тексас за вода, а не за нефт, и дори се дразнят от петролните находища, тъй като им пречели да търсят подземни водни източници. След няколко незначителни находки през 1894 г. Тексас става сцена на първия голям удар. Патило Хигинс обаче е на мнение, че промишлеността ще премине от въглища на петрол. Освен това е твърдо убеден, че под солника в Югоизточен Тексас, известен с името Спиндълтоп, лежат големи нефтени находища. Хигинс - еднорък механик и самоук геолог - започва сондиране и два месеца по-късно "изведнъж от дупката се чу звук като оръдеен изстрел, а от земята като фонтан изригна огромно количество кал. Само след секунди тя бе последвана от природна газ, а после и нефт. Нефтеният „гейзер" - зеленикаво-черен на цвят, беше два пъти по-висок от сондажната кула и се издигна над 50 метра" ("Сnuндълmоn, Тексас", Институт за палеонтологични изследвания).

Както се случва в Пенсилвания 30 години по-рано, Тексас е наводнен от нефтоработници и инженери. Местните наричат сондажниците с прозвището wildcatters ("коткаджиите"), защото стреляли по дивите котки, тормозещи първите работнически селища, и забивали с пирони труповете им по сондените кули. И отново следва вече познатият сценарии на прекалено предлагане и сриващи се цени. В края на 1902 г. петролът се продава по три цента за барел, като в същото време търговците в новопоникналите тексаски градове пласират чаша питейна вода за същата цена.

След Спиндълтоп избухващата на различни места из държавата "нефтена треска" води до нови находища в Оклахома, Луизиана, Арканзас, Колорадо и Канзас. В нея има и печелещи, и губещи. Може би най-ощетени от всички са американските индианци, на чиято земя е открит нефтът.

След края на Войната между Севера и Юга и откриването на първата трансконтинентална жп линия през 1869 г. Западът вече е отворен за нови заселници. Индианците са изтласквани все по на запад, а накрая ги затварят в резервати. Даже и в границите на тези резервати обаче за индианците няма покой - мамят ги, за да им отнемат земята, петрола, водата и друга ценна собственост. До съвсем неотдавна - до 1962-а, един век след началото на американската петролна индустрия, Вашингтон официално не е отменил позицията си, че е "нарушение на антимонополните закони, ако племената разработват минералните си богатства".
През 20-те години на хх век в резервата на осейджите в Оклахома е открит нефт. Този резерват още в началото на XIX век постепенно се е свил по територия, тъй като осейджите били принудени да се откажат от над 80 милиона акра земя, а през 1871-2 г. ги преместили насила от Канзас в Оклахома.

След откриването на петрола осейджите бързо стават една от най-богатите етнически групи в света. В книгата си Смъртите на Сибuл Болтън - една американска история журналистът от Вашингтон поуст Денис Маколиф описва масовите кланета, извършени от бели мъже, които често се женели за богати млади жени от племето осейджи, а после избивали и невестите си, и техните семейства. Този зловещ епизод, започнал през 20-те години, остава в историята като "терорът над осейджите" [Маколиф, с. 83).

"Можем да наречем осейджите .кувейтците на 20-те години". Нефтът прави индианците осейджи най-богатите хора в света на глава от населението", пише Маколиф. На мнозина от тях обаче е отредено само за кратко да се радват на това богатство. "Поне шестдесет богати осейджи - близо 3 процента от цялото племе - били убити заради парите им в началото на 20-те, преди правоохранителните органи да се намесят... Тарифата да се наеме беден бял мъж, за да убие богат осейджи, била 500 долара и един роудстър(Открит двуместен автомобил, като при класическия вариант страничните стъкла липсват. - Б. пр. ) „втора ръка" (Маколиф, с. 123-4). Сред жертвите е и бабата на Маколиф - Сибил Болтън, за която се смята, че е убита от своя настойник.

И докато петролната индустрия се разраства, а в западните щати се установяват други компании извън контрола на "Стандард ойл", индустриалната империя на Джон Д. Рокфелер получава удар от друго място.

Дори самият мащаб и безпощадността на "Стандард ойл" я обвива в призрачна слава. В книгата си Диви финанси Томас Лоусън описва новата централа на компанията с доста смразяващи думи: "В долния край на най-голямата пътна артерия в най-големия град на Новия свят се издига огромно здание от обикновен сив камък. Яко като зандан, високо като църковна кула, а студената му мрачна фасада сякаш се мръщи на пъплещите край нея лекомислени тълпи и неодобрително гледа на безгрижието на случаино промъкналите се слънчеви лъчи, които следобед танцуват покрай внушителните корнизи. Хората сочат към строгите порти, надзъртат към редиците немигащи прозорци, сбутват се един друг и бързат да подминат, както сигурно са правили едно време испанците, минавайки край дверите на инквизицията. Сградата се намира на Бродуей М 26 (Лоусън, с. 5).

Докъде стигат амбициите на Рокфелер? В годините на разцвета си като бизнесмен мнозина говорят, че Рокфелер се стреми не само към пълно господство в американската петролна индустрия: идеята му е да завладее и държавната машина. Още съвременниците му шепнат, че е създал династия и я превърнал в "невидимото правителство на CAЩ", "хищнически капитал, контролиращ лостовете на властта зад плътна димна завеса", както го описва Морис Бийл в книгата си Династията Рокфелер" (с. 69). Раздаваните рушвети и услуги, разкрити от Айда Тарбел, не целят само осигуряване на по-добра среда за търговия - по-скоро са знак за бездънна амбициозност.

Въпросът какво точно мотивира Рокфелер е доста интересен. Макар да е първият милиардер, когото светът познава, той продължава да се придържа към скъперническите навици от младостта си. Биографът му Рон Черноу описва например как той събирал хартията и канапа от колети, които получавал (Черноу, с. 504). Съпругата му Лора Селестиъл Спелмън била дълбоко религиозна жена, домашният му живот – по монашески скромен; трите им деца имали само едно колело, което карали на смени.

Филантропията на Рокфелер и религиозните му вярвания са в пълен контраст с неговата антипатия към правата на трудещите се. Рокфелер вярва, че хората носят морално задължение да използват богатството си за общественото благо, но не вижда нищо лошо да използва всякакви средства за постигане на максимална печалба. На 20 април 1914 г. детективи, наети от компанията на Рокфелер "Колорадо фюъл енд айрън", застрелват и подпалват 20 мъже, жени и деца, за да разтурят миньорска стачка. Този епизод остава в историята като "Клането от Лъдлоу".

В края на XlX век сигурно е изглеждало, че изградената от Рокфелер империя е напълно неразбиваема. Но едно ново поколение журналисти, известни като muckrakers ("ровещите в калта"), се захваща да разследва американските индустриални гиганти. Сред тях е и Айда Тарбел, която, под влияние на детските си спомени от Питхоул Сити, решава да използва случая със „Стандард ойл", за да илюстрира надигането на монополистичните картели в американската икономика. "Измежду притесненията, обидата и объркването от приказките на баща ми у мен остана убеждение, което не е изчезнало и до днес - че извършеното тогава е било една несправедливост" (Тарбел, с. 179).

Тарбел пише впечатляваща серия от статии, резултат на задълбочени проучвания, с които заклеймява тъмния бизнес на Рокфелер. "Заради неговото влияние животът на нацията ни във всяко отношение е определено по-беден, по-грозен, по-нечестен", пише тя. [,,Стандард ойл"] никога не играят честно, и това уби величието им в моите очи" (Тарбел, с. 41).

Характеристиката, с която Тарбел завършва статията си, също е много показателна: Ако г-н Рокфелер бе обикновен човек, избухналото обществено презрение и подозренията, които се изливат върху него, биха го смазали. Но той не е обикновен човек Той има силно въображение, за да прозре в какво може да се превърне петролният бизнес, ако го събере целия в ръцете си; има интелигентността да анализира проблема, като го разбива на съставните му части, и да намери пътя към пълния контрол. Той притежава ключа за наистина велики постижения: една устременост към целта, която никой не може да отслаби. Петролните региони може да протестират, да го наричат заговорник, а всички онези, които са му продали нефт, да го смятат за предател; железниците може да се отказват от своите договори, а съдът да анулира контракта на компанията му; без всякакво притеснение - и без да спира той продължава нататък към постигането на великата си цел" (Тарбел, с. 42).

Експозета от колеги журналисти като Чарлз Франсис Адамс и Хенри Демърест Лойд създават обществено недоволство срещу Рокфелер и другите капиталистически гиганти. Рокфелер никога не се изказва публично срещу Тарбел, но в частни разговори я нарича "войнствената госпожица" или .усойницата". Във всеки случай вредата вече е налице; следват две десетилетия на съдебни дела и разследвания, в края на които "Стандард ойл" получава заповед да се освободи от дъщерните си предприятия. След години на съдебни разправии Върховният съд на CAlЦ решава, че фирмата е виновна в нарушение на анти- монополните закони. През 1911 г. .Стандард ойл" е разбита на 35 отделни фирми.

Джон Д. Рокфелер не изглежда притеснен от решението на съда да разбие компанията, която е създал. "Купувай акции на "Стандард ойл", съветва той свой приятел, когато новината от съда достига до него, а след това спокойно продължава играта си на голф. Изглежда, Рокфелер е напълно прав. Най-голямата от тези нови фирми, „Стандард ойл ъв Ню Джърси" (по-късно получила името „Ексон") поема почти същата роля като на жестоко критикуваната компания-майка. Ръководена от старата сграда на Бродуей NQ 26 в Ню Йорк Сити, от почти същия Съ- вет на директорите като на "Стандард ойл", "Стандард ойл ъв Ню Джърси" продължава да купува нефт от бившите фирми на "Стандард" , като същевременно е и техен банкер. Всички бивши фирми на "Стандард" продължават да продават своя петрол на една и съща цена - макар че по това време никой не може да докаже дали става дума за тайни договорки или за здравословна конкуренция. Сред по-големите бивши фирми на "Стандард ойл" са „Стандард ойл къмпани ъв Ню Йорк" (по-късно наречена "Мобил") и "Стандард ойл ъв Калифорния" ("Сокал" , по-късно „Шеврон").



           Династията Рокфелеp


...........................................................................................................................................................

EURO 2012 – Четвъртфинали – Обзор

Португалия – Чехия 1:0

Тук всичко беше според предвижданията. Португалците са в много по-добра форма и логично имаха надмощие. Можеха да поведат много по-рано, обаче във футбола и особено на четвъртфинал, нещата често стават трудно.

Срещу Чехия никога не се играе лесно. Но този отбор е далече от славните си години и смятам, че стигна максимума на моментните си възможности. Отделно излезе от група, която не се оказа по силите на Русия. Mогат да се гордеят със себе си.

Португалия по традиция практикува красив футбол. Сега не е изключение, но само това не е достатъчно. Hе виждам как ще се мерят с останалите. Срещу Испания вероятно ще натежи желанието за реванш, както и пренасищането от успехи на "Иниеста и компания". Последните може да отричат, но се видя, че не играят със същия хъс, а и Вийя липсва.



Германия – Гърция 4:2

Най-безпроблемният четвъртфинал. От първата до последната минута германците не изпуснаха инициативата. Прави впечатление, че с лекота смачкаха и този противник. Още на полувремето водеха, бих казал скромно с 1:0. В началото на втората част по чиста случайност се стигна до изравняване, което много бързо беше неутрализирано. Вторият гол на гърците стана от толкова съмнителна дузпа, че ако мачът не беше вече решен, едва ли щяха да я получат.

До момента не виждам кой ще спре Германия. Но по традиция те играят трудно срещу Италия ….


Испания – Франция 2:0

Преди EURO 2012 прочетох доста хвалебствия за “дружината на Блан”, което още тогава ме учуди. След издънката срещу Швеция допуснах, че поради някаква неизвестна за мен причина са предпочели Испания за противник, вместо Италия, и са “полегнали” – случва се понякога. След четвърфинала обаче се видя, че те просто са “гола вoда”. Една голяма кръгла нула. Без да се напрягат, испанците ги направиха смешни. Дори помислих колко хубаво би било вместо Франция да играят Украйна. Както и да е, винаги идва момент, когато слабото отпада.

Испания от години са ми любимци, както и “Барселона”. Все още ги смятам за по-силни от Португалия, но трети пореден трофей ще им дойде много. Пък и никога не се е случвало. Да не забравяме отсъствието на Вийя, който безспорно е сред най-важите единици. Ако не срещу Португалия, то на финала със сигурност ще приключат с наведени глави. Не за друго, а защото не вярвам, че който и да е отбор има силите да спечели три поредни големи първенства.


Англия – Италия 0:0

Без съмнение това е бижуто на четвъртфиналите. Не само като имена, а и заради борбената атакуваща игра от двата отбора. За пръв път на това първенство виждам 22-мата да тичат толкова много. И най-важното – имаше защо. Пред двете врати “вреше и кипеше”. Имайки предвид крайния победител, англичаните със сигурност дълго ще съжаляват за своите пропуски. Но все пак Италия стояха малко по-добре и логично спечелиха.

Трябва да призная, че всъщност не очаквах толкова впечатляваща игра от “Рууни и сие”. Отборът винаги е разполагал със силни единици, но странно защо рядко са се представяли като колектив. Вероятно прекалено много се мразят на клубно ниво. Това се промени едва след идването на Капело, когото сега плюят абсолютно несправедливо – заслугите му са всеизвестни. Отделно англичаните са известни със своето високомерие, което вероятно присъства сред причините да не са ставали шампиони на голямо първенство след 1966г.

Италия по традиция “кретат на мъка”. Tова не им пречи да успяват в крайна сметка. Не знам дали точно сега ще стане, но според мен те са единственият отбор, който евентуално може да спре Германия. Съвсем скоро ще научим отговора. Крайният победител в този полуфинал ще бъде и еврошампион.


Като завършек искам да обърна внимание върху изказването на Рой Ходжсън след мача. По-специално върху тази част:


"Когато започнаха дузпите се надявах, че това ще е нашия турнир, в който да печелим с дузпи. Със сигурност тренировките не помагат. Може би съдбата е решила да не печелим никога с дузпи, но аз не мога да обвинявам моите играчи".
"Сега сме на същия път, на който сме се озовавали толкова много пъти досега. Дузпите не са част от футболния мач. Това е съвсем различна надпревара".


От години се чудя защо дори известни имена се крият зад това невярно клише – дузпите били рулетка и нищо не зависи от играчите. Пълни глупости! След мача Павел Панов много правилно каза “Нужни са психика и вяра”. Аз бих добавил и късмет, но не повече отколкото в редовното време. Същото е като при самата игра, обаче явно е удобно за оправдание на провалилите се.

Как е възможно треньор да каже, че тренировките не помагат? Тогава защо изобщо се събират на лагер?

За пръв път дузпите влизат в употреба на EURO 1976, когато на финала Чехословакия бие Германия. От онзи шампионат до ден-днешен немците бият дузпи на почти всички европейски и световни първенства, но никога повече не губят. На това “късмет” ли му викате? А знаете ли с колко тренировки се постигат такава техника и железни нерви? Забелязали ли сте как стреля всеки от тях? Винаги в ъгъла и със сила – няма друг отбор, разполагащ с 11 души, които да бият по този начин. Затова винаги печелят. Hе заради някакъв измислен късмет.

Точно изпълнената дузпа не може да бъде хваната, но колко са онези, които изпълняват така? Едва ли само аз съм обърнал внимание, че повечето играчи бият малко встрани от центъра – често на една ръка разстояние. Достатъчно е вратарят да гледа къде отива топката и може да я хване без особени трудности. Някои отдавна са го доказали – аржентинецът Гойкоечея, Игита /Колумбия/, както и Хелмут Дукадам /Стяуа/. За последния открих материал, който е стар, но разказва любопитна история, случила се веднага след знаменития финал на КЕШ, спечелен от румънците чрез изпълнение на дузпи.

Да спасиш четири поредни удара от бялата точка! За подобен подвиг не стига само късмет.

EURO 2012: Безумните коментари на Петър Василев

Преди години някой нарече Петър Василев “тежката артилерия на спортната ни журналистика”. До ден-днешен не мога да се сетя поне една причина за подобно определение. Бих го разбрал само ако е казано с ирония. Но не е.

Щом чуя гласа на този човек, първата ми мисъл е да спра звука. Oставям го, защото очаквам отново да ме разсмива с безумните си нелогични изказвания. До момента не ме е разочаровал – винаги се смея с глас на претенциозните му думи, базирани върху пълно непознаване на футболната игра. Бих добавил и прогресираща слепота, понеже винаги вижда нещо различно от случващото се на терена. 

За настоящия материал ме провокира мачът Испания – Италия 1:1. Tакова бижу би трябвало да бъде поверено на истински професионалист, а не на набеден като Петър Василев. Последният гледаше някакъв друг мач и странно защо ни натрапваше впечатленията си от него.

Какво видях аз?

Здрава битка между почти равностойни противници, където  през цялото време Испания стоеше с една идея по-добре. Като цяло те атакуваха и владееха топката, имаха повече положения за гол. В същото време “скуадра адзура” разчиташе предимно на контри, но трудно ги осъществяваше, понеже губеше топката още в собствената си половина.

Въпреки изброените факти, видяни от цяла Европа, в края на мача Петър Василев обобщи “Испания спаси точката, а Италия показа шампионско лице”.

Кое “спаси” Испания, след като само пропуските на Торес в разстояние на няколко минути са достатъчни за разгром? И кое е “шампионското” на Италия, щом срещаха трудности с изнасянето на топката, а напред каквото Фортуна даде?

Петър Василев отново не изневери на себе си, споменавайки любимите клишета. Например онова за забравеното отдавна италианско катеначо. Къде го е видял, след като за последно “скуадра адзура” го демонстрираше на Мондиал’90? От въпросния шампионат не само националния им отбор, но и клубните практикуват съвременен, атакуващ футбол.

От друга страна как е възможно хем да говори за катеначо, хем да твърди, че Италия има надмощие? Tа нали катеначото е наблягане на защитата, а напред каквото стане! Tози човек не се ли чува как противоречи сам на себе си?

През първото полувреме иберийците пропуснаха няколко 100%-процентови положения, но Петър Василев видя първото чак в 43-та минута. При това в една доста безобидна ситуация, която макар близо до вратата, нямаше дори минимален шанс да бъде реализирана. Точно тогава пролича, че е важно човек да има известна игрова практика, за да коментира компетентно. В противен случай се стига до куриози да викаш “Слабо” на невъзможна за отиграване топка.  Но за да го знаеш, трябва да си стъпвал на зеления терен по екип, а не с микрофон в ръка.

Цяло първо полувреме испанците притискаха противника си, но типично в своя стил “наопаки” г-н Василев видя преса от Италия. За него явно е нормално да забелязва несъществуващото.

Тъкмо се мъчех да поема въздух от смях и коментаторите похвалиха сами себе си колко “точно” разсъждават – даже в синхрон с треньорите. Tук вече вълната от кикотене ме заля неудържимо.

При една от епизодичните си атаки италианците като по чудо поведоха. Коментаторите важно-важно обясниха, че го намират за “логично”. Веднага след това Испания най-после материализира превъзходството си, което странно защо дойде изненадващо за “тежката артелерия на спортната ни журналистика”.

Сякаш не се бе изложил достатъчно, та Петър Василев реши да покаже и “завидните си” познания в областта на историята, отсичайки че както винаги Испания стартира трудно, а Италия по традиция показва сърцата игра.

С други думи обърна фактите.

Както знаем,  испанците дълги години минаваха безпроблемно групите, а после залязваха безславно – преди европейската и свeтовната титли. Докато италианците почти винаги са стартирали “с клизми” и дори групите са били страхотен проблем за тях. Чак след това набират скорост. Същото се случи при последната им титла, както и при онази през 1982г, когато дори се е заговорило за уреждане на мача Италия – Камерун 1:1 – срещу солидно заплащане африканците трябвало да полегнат пред именитият си съперник, който в противен случай щял да приключи участието си още след третия мач, въпреки присъствието на бъдещия голмайстор Паоло Роси.

Не искам да обидя гражданина Василев, особено като виждам колко обича спорта.  Макар и от разстояние. Но това не е причина да ни измъчва с коментарите си – все пак не само неговото удоволствие е важно. Могат да му дават разни безинтересни мачове, за да е доволен, а за важните да намерят професионалист. Така няма да изгубят понамалялата си аудитория.