Показват се публикациите с етикет анализ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет анализ. Показване на всички публикации

петък, 30 август 2013 г.

Дискриминация на българите - 2 част





Продължава от 1 част

Не е вярно, че по света ни смятат за расисти. Тези глупости идват от организации, получаващи пари за лъжите си, или от българи зад граница, които искат да прикрият истинската си същност. Именно по тях съдят чужденците що за народ сме. Не по нас, които сме тук. И ние няма да носим чужда вина, ако емигрантите са оставили лоши впечатления. Това, че има свестни между тях, не означава, че всички са такива.

Много е смешно, когато българин, минал границата, започне да се държи така сякаш е полетял в Космоса и е придобил някакви неизвестни за нас способности. Не знам как успяват да се самоизлъжат, че са се променили. Напротив, същите са. Това не им пречи да твърдят, че ги приемат “като равни”. Пълни глупости! И в Америка, и в Германия, и в Австралия, където и да е, винаги ще останеш “Пешо българина”. Хората може да не ти го показват, но няма как да надникнеш в главите им, за да го разбереш. Винаги и навсякъде коренното население ще е c предимство пред теб. Можеш да тежкарееш, колкото пожелаеш – лъжеш само себе си.

Изобщо не е вярно, че всеки българин отишъл в чужбина, е преуспял. Има и такива, но не важи за всички. Провалените обаче се специализират в лъжи и самохвалство. Tехният идол е Жорж Ганчев, който още в зората на демокрацията разправяше какви филми е снимал, по какви места е живял. За негово нещастие проговориха хора, които са били с него в чужбина. “Големите филми” се оказаха жалки клипчета, а “палатите и дворците” приеха формата на таванска стаичка, в която по-висок човек трябва да се наведе, за да не си удари главата.

Отделих внимание на емигрантите, защото голяма част от тях не спират да говорят лъжи за България, опитвайки да убедят себе си, че с нещо са по-различни. Расизмът заема основно място сред фантасмагориите им и дори за секунда не им хрумва, че така вредят на себе си, защото всеки чужденец ще си каже “Сам признава какъв народ са. Значи той е същият”. Почти сигурно ще познаят, щом става дума за човек, мразещ родината си. Тези “неоткрити звезди” много отдавна са описани в “Криворазбраната цивилизация”, но никой от тях не се разпознава там..

Направо си умирам от смях, когато някой започне да дрънка, че еди къде си не било така. Измишльотини! Цигани има почти във всяка държава. Дадени са им две възможности – да живеят по правилата или обратното, но съпроводено с пълна изолация. Някои избират първото и живеят като останалите. Но други предпочитат катуните – също ги има почти във всяка държава, но рядко се виждат, защото наистина са подложени на изолация и избягват градовете. Това да откраднат, това да поругаят гроб! Нека само го помислят – веднага ще щракат белезници и никой няма дума да обели за дискриминация, защото престъплението трябва да се наказва и не си позволяват да го отричат.

В “расистка” България обаче все търсят оправдание.

Казваш им “Виж, поругаха гроб!” А те отвръщат “Гладът е лош съветник”. Как да го разбирам това? Ще вечерят с мъртвешко печено? Какво общо има гладът? На шиш да го въртиш, няма да отговори директно на въпроса “Заслужават ли наказание циганите, поругали гроб?” Простотията си е простотия и няма значение кой я върши – винаги е простотия.

Ако видите група хулигани да преджобват ученик зад училището, ще се възмутите, нали? Обаче ако хулиганите са цигани, ще излезе, че просто са гладни, т.е. имат оправдание. Що за изкривен аршин? Tова ли е равенството – за едни е позволено, а за други не. Е, кой е дискриминиран?




Последно разбрах, че някои съдия-изпълнители са решили да се възползват от вродения страх на част от хората и пращат цигански групи за сплашване. Оставям настрана дали жертвите наистина са некоректни платци или става дума за обичайните номера от банки, “Топлофикация”, лихвари и прочие пладнешки крадци. Въпросът е, че находчивите цигани са доразвили идеята и на своя глава ходят да си искат, уж от името на съдия-изпълнителя. Как се нарича това? Рекет. Полага се съд и затвор. Но не и ако го вършат хора от малцинствата. Защо да не носят отговорност за действие, което точно и ясно е определено като престъпление? Гладни били! Само на тях ли им трябват храна и пари? Защо искате да ни убедите, че имат някакви по-специални нужди, несъществуващи при останалите хора? Не е ли именно това дискриминацията, но срещу всички извън малцинствата?

Скоро попаднах на някакъв, който обяснява всичко с глада. Попитах го защо да не оправдаем по същия начин примерно Маргините. И те са били бедни и гладни, както и голяма част от престъпният контингент. Защо едни влизат в затвора, а онези от малцинствата, за същото деяние, се оказват “жертва на системата”? Няма логика. Oсвен ако някой не е прибрал пари, за да лъже по форумите.

Да си спомним за Катуница. Близко е до акъла, че нямаше да се стигне дотам, ако не беше абсолютната безнаказаност за ромите. Търпиш, търпиш, но в един момент “бомбата” гръмва – логично и очаквано. Предупреждавахме ли? Да. Някой чу ли ни? Не. Вместо това пак ми пробутват “Едно е отделната личност, съвсем друго е цялата общност”. Да, но в случая говорим за цяла фамилия, тормозеща Катуница години наред. На това ли викате “отделна личност”?

Знаехме само за доайена Цар Киро. В същото време излязоха оплаквания, че жена му е досаждала на учителките в училището, включително е шамаросала една от тях. Пострадали са и родители на други деца. Внуците пък тормозят съучениците си. А някакви пак говорят за “отделна личност”! Коя по-точно? Защото аз виждам много отделни личности. Ама не, трябва да раздробим всичко на молекули и да не гледаме цялостната картина, защото ще лъсне истинският проблем. А той не е удобен, понеже не носи до безкрай пари за “интеграция на малцинствата”. 


 

Искам отново да обърна внимание на “държавата е виновна”. Каквото и да е направила или не е направила, то е еднакво за всички. Нагло и нечестно е да се представя като “вреда само за циганите”. Единствено по екстрите се различаваме, защото те са изцяло за малцинствата. Ще получават, много ясно, като са се научили да плачат по-зрелищно.

Така и не разбрах с кое държавата “вреди” на циганите? Програма за тяхното унищожението ли има? Как? Като им дават пари и апартаменти?! Хм, доста странна програма. Hещо ми подсказва, че по този начин не се заличава огромна група хора.

Смятам, повечето от вас са виждали какъв цирк правят дори от най-дребната ситуация. А представяте ли си ги пред социалните? Там циганските майки направо бият българките, защото “щели да им вземат парите”. Не говоря наизуст – видял съм го с очите си. Бях пред социалните, защото моя приятелката ме помоли да я придружа – предния ден бяха налетяли на нея. И това съм го предлагал за коментар на разни “разбирачи и защитници на онеправданите”. Реакцията им? Заобикалят въпроса … за по-сигурно “през Hю Йорк”. Cещате се – просто няма как да отговорят адекватно. Cъщото е по всички останали етнически теми.

Крайно време е защитниците на всякакъв род агресори да разберат, че равенството между хората означава нещо съвсем определено – всички да бъдат именно равни. Абсурдно е да говорят за права, а в същото време да подкрепят онези, които ги нарушават. Няма значение дали обсъждаме цвят на кожата, сексуалност или нещо друго. Щом ползват привилегии, недостъпни за останалите, това се нарича толериране, а не дискриминация. Не ме интересува дали се правят на интересни или наистина не разбират значението на споменатите думи. Ще им се наложи да го проверят, ако трябва в тълковния речник, защото никой не е длъжен да бъде мишена на нечии нездрави мераци.


.................................
Други публикации


Facebook-Страница - Entertainment

Реклама в Интернет

петък, 16 август 2013 г.

Интервю за работа - 1 част





Започнах да пиша този постинг преди много време, но го бях зарязал заради други идеи, а и вече на няколко пъти съм разглеждал темата. Напоследък обаче научих за все по-зачестяващи проблеми с недобросъвестни работодатели. Също така попаднах на редица публикации, където, общо взето, преобладават крайните мнения, а те рядко отговарят на действителността. Посочват се разни клинични случаи, които не могат да бъдат представителна извадка.

Един от най-добрите постинги, забелязани от мен, е на блогърка, която уважавам безкрайно  и  обещах да се изкажа по темата.

За мързела на българина е говорено толкова много, че се чудя дали не е прехвърлена границата на реалността. Кръшкачи има във всяка държава – факт. Наистина не можеш да постигнеш нищо без здрава работа, но да не забравяме, че колкото е лош свръхмързелът, толкова важи същото за свръхработливостта. Не хранете илюзии: няма човек, който може да “опъва” денонощно! Давате ли си сметка колко инфаркти и инсулти сред младите хора се дължат именно на прекаляването със задълженията и отговорностите? Има и други фактори, обаче този е основен.

Днес ще разгледам номерцата на разни пишман-бизнесмени, чиято дейност се крепи на кредити и доста често приключва с болезнен фалит. Те никога не откриват грешка в себе си, въпреки че в много случаи познанията им клонят към нулата и са 90% зависими от служителите си – онези, “незначителните”.

Имайки предвид постинга на споменатата блогърка, реших да разгледам отношенията “служител-шеф” още от самото интервю.

Като начало добре е да имате предвид, че разговорът ще бъде воден от човек, който не е наясно с нещо много важно: колкото вие се нуждаете от работата, толкова и той се нуждае от служителя, т.е. от вас. Иначе нямаше да провежда интервю. Точно този момент обаче малко шефове оценяват - не за друго, а защото не им изнася. Щом му трябвате, би трябвало да ви цени. Най-малкото да се отнася с уважение. Да, още преди да сте започнали работа, защото ако от самото “Здравей” ви гледа като бездомен помияр, просто не си заслужава да работите за такъв изрод. Гарантирам: въпрос на време е да ви създаде проблеми и не е задължително да са заслужени.




На теория:

Щом си шеф, значи трябва да знаеш, можеш и работиш повече от останалите. Подбираш кадри, които вършат реална работа, и цениш способните.



На практика:

Да си шеф не означава, че знаеш и можеш повече от някой друг. Понякога се сещаш за уравнението “заслуги-възнаграждение”, но през повечето време цениш други качества – например интригантство, доносничество и подмазване.




Това е най-често срещаното в България, а изключенията не могат да минат за представителна извадка. Хубаво е да ги има тук-таме, но са прекалено малко.

Oще нещо, което почти никой работодател не осъзнава: на едно интервю изпитването е двустранно. Шефът описва изискванията си и какво предлага в замяна, но и той трябва да отговори на отсрещните условия. Нали в крайна сметка кандидатът също търси определени неща. Ако не ги получи, значи фирмата/шефът не отговарят на неговите изисквания. Знам хора, които след няколко думи са напускали офис с думите “За тъпанар като теб няма да работя една секунда!” Повярвайте, било е напълно заслужено. Значи съществуват случаи, когато шефът не е одобрен.

Има някои неща, по които можете да разберете дали си заслужава да постъпите в дадена фирма и дори да прецените дали работодателят е коректен. За последно бях на интервю преди повече от 15 години, но с изумление разбрах, че някои от тогавашните номерца все още се прилагат – явно има кой да се хване.

Най-разпространеното – тотално разминаване между натоварване и възнаграждение. Първо, нека сме наясно: абсурдно е да се наемат хора срещу по-малко пари, отколкото им трябват за да водят нормален /не луксозен/ живот. Говоря за минималната заплата. Tя трябва да гарантира жизнения минимум – ето от кое зависи. А не от това дали фирмата може да си я позволи, колко приходи носи служителят, дали има дълги крака и редовно ли се обезкосмява.

Ако не можеш да плащаш достатъчно, тогава наемаш почасово и през оcтаналото време не закачаш хората. Най-малко в събота и неделя. Обаче да искаш целомесечна заетост срещу пари за почасова …. робовладелството е официално забранено вече повече от век – последно го е имало в Бразилия до 1888г.

Финтовете са безброй и винаги могат да ви изненадат с нови. Знам човек на когото са казали “Hяма да ти дам платена отпуска. Можеш да излезеш, но без надницата”. При това положение въпрос на време е било да напусне и когато подал молбата, поискал да му платят полагащата се отпуска. B отговор чул “Аз не съм те спирала. Tи сам не пожела да излезеш. Cега няма да ти я платя”. Cъщата гъска е имала и други “философски” включвания като например “Изпитвам финансови затруднения – вече освобoдих бавачката на детето ми”. Този убийствен “довод” е съизмерим с изказването от жената на Николай Банев “И ние сме в криза - скоро не сме ползвaли частния си самолет”. Много хора го смятат за виц, но е съвсем реален факт.

За работодателя дори най-абсурдната му прищявка е по-важна от вашите неотложни и неизбежни нужди. Отделно обичат да се позовават на световни кризи и прочие, които изобщо не са ваша грижа.

Минималната работна заплата зависи от едно-единствено нещо – минималните месечни разходи. Трябва да ги покрива. А вече нагоре зависи от шефа. На който не му изнася, нека си работи сам и да не подлъгва хората със смешни обяви. Ще спести както тяхното, така и своето време – ето първата оптимизация на фирмата /давам я безплатно/.

Продължавам да твърдя, че тук трябва да се намеси държавата. Навсякъде е така и не е комунистическо. Даже го прочетох, написано от човек зад граница – какви проблеми ще си създаде работодател, който наема хора за пари, по-малко от минимума.

Има свестни бизнесмени, но те са малко. Болшинството гледа на служителите като на животни и търси такива, които да бъхтят денонощно срещу жълти стотинки, а после баровецът да прибира печалбите. Виждате ли нещо справедливо в подобна ситуация? Аз не.

Съвестта се среща рядко, следователно не можеш да разчиташ на нея. Необходимо е висша инстанция да реши проблема. Саморегулацията на пазара отива по дяволите, защото е пълно с хора, които приемат абсурдното “Работиш от понеделник до неделя, без почивка, срещу 300лв”. Докато има такива балъци, работодателите ще злоупотребяват. Бизнесът ще ви oцени едва когато започне по-често да чува “Не” на всяко предложение под 800-1000лв.

Да, знам за несъществуващата икономика, липса на производителност, всичко расте “на пакет” …. Окей, но нали затова споменаваме личния избор. Дали един човек ще приеме или откаже дадена работа, зависи само и единствено от него. Както работодателят не е длъжен да изпразни банковите си сметки за увеличение на заплатите, по същия начин никой гражданин не е “заплашен с пистолет в главата” да приеме подигравателно предложение. Ето на кое викам саморегулация.

Продължава с 2 част

................................

Други публикации

Kiss me !

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Пайнер спечелиха субсидия в размер на два милиона



Безспорният хегемон на българския музикален пазар – “Пайнер” – успя да спечели субсидия в размер на два милиона лева. По думите на Митко Димитров били шести сред чакащите, но няколко фирми преди тях се отказали поради невъзможност да финансират програмите си и така станало чудото.

“Българският културен елит” /нарочно е в кавички, защото не може да си елит, щом има някой над теб и се тресеш от завист и злоба/ веднага скочил да недоволства. Пуснали дори абсурдни щуротии, че парите ще отидат за силикон. Митко Пайнера бързо направи сметката – за да пълнят бюста на фолкпевиците с въпросните банкноти, ще се наложи да слагат тонове силикон. Значи изключено.

Tази ситуация e поредната възможност да се изплюя в лицето на набедените за “елит” български културоведи, които не са нищо повече от недоразвити цървули. Колко трябва да си прост, за да недоволстваш, че една от малкото печеливши фирми на българския музикален пазар е получила помощ? Hе по незаконен, а по съвсем легален път – точно според правилата. Кое е дразнещото? Значи е в реда на нещата престъпници и всякакъв род мошеници да прибират пари от Европа, а честните играчи не, така ли? Какви са тези нагли фасони?

Да, “Пайнер” могат и сами да се финансират. Продават качествен продукт, играят според правилата и съвсем нормално печалбите им са дълбоко в необятния Космос. Нима това е причина да не кандидатстват за допълнително финансиране? Защо да не го направят? Tяхно право е да разширят бизнеса, съответно да зарадват повече хора. Лошо ли е?

Точно такива фирми трябва да се финансират, понеже разбират от шоубизнес. А не някакви треторазредни халтурки, които ще те уморят от скука, и плачат за субсидии, тъй като мазохистите са малко и никой не желая да ги гледа. Пример ли искате? “Комиците”. Дори масираната реклама не им помага. Канят известни личности, за да вдигнат жалкия си рейтинг, но всъщност колко хора биха изтърпяли скучнотиите им по собствено желание? Едва ли са много. Съжалявам, сред натрапчиво лансираните предавания по-тъпо от “Комиците” не съм виждал. Обаче ги водят за нЕк’ъв “елит”. Набеден!

Българската естрада ли? Там действително има големи имена. Аз самият харесвам много от тях, но с какво се занимават от години? Плачукане колко е “лоша и вредна” чалгата. Това ли е продукцията им, за която трябва да плащаме? Защо не създадат нещо ново и хубаво? Сълзите никога не са добър съветник.

Намирате ли за нормално, че доказани музиканти като Денис Ризов от “Ахат” и Веселин Тодоров от “Фактор” губят творческото си време в оплюване на поп фолка, вместо да покажат онова, което могат най-добре? Вторият гостува в шоуто на първия и основната тема бяха ….. авторските права и как за всяка тяхна въздишка по радиото трябва да им се плаща. Оставям настрана, че да те пускат тук-там из ефира е чиста реклама и би трябвало ти да плащаш за нея, а не да очакваш пари. Друго искам да попитам: това ли е Музиката на Свободата? Кога рокът се превърна в бизнес и нищо друго? Защо забравиха ценностите, които носеше от самото си създаване? Печелбарство, печелбарство, печелбарство …. как го връзвате със “свободния дух”?

Трагикомична и лицемерна е насмешката на Денис Ризов към поп фолка, след като в собственото си шоу е създал абсолютно същата атмосфера като в “Биад”. Hикога не съм бил против разголените мадами, но нима тези в “Денис и приятели” са по-различни от онези по “Планета”? Кое им е различното? В двата случая са еднакво красиви и сексапилни.

Пак в същото шоу чух невероятна дивотия:

“Рокът е естественото продължение на Моцарт.”- тази реплика не успя да прецака предаването, но определено уби “тежестта” на “сериозните” гости. А изданието беше добро – тематично, посветено на Judas Priest.

Ей Богу, напомниха ученическите ми години - тогава измислях подобни щуротии и обичах да философствам на тема “Mузика”! Възхвалявах рока и злословех по всички останали стилове, а насреща чувах, че само инфантилните хора слушат “жици” след 20-та си година. Естествено, това са пълни глупости, но моето възвеличаване на китарите не беше по-умно. Чак по-късно проумях, че в абсолютно всяка музика има по нещо хубаво, но го разбират само истинските ценители, а не набедените.

Груба грешка е да бориш конкуренцията с оплюване – важи за всички сфери и винаги се обръща срещу теб. А в това, дами и господа, няма никакво изкуство !!!

...........................................................................

сряда, 2 януари 2013 г.

Най-богатите хора по света са увеличили състоянието си с $241 млрд.






Dnevnik.bg

100-те най-богати хора на Земята са увеличили богатството си с 241 милиарда долара, съобщи индексът на милиардерите на Bloomberg, цитиран от Lenta.ru. Общото състояние на най-богатите хора в света е нараснало до 1.9 трилиона долара.

Ръстът на богатството се дължи най-вече на инвестициите в телекомуникационни активи и продажби на дребно.

Най-много печели испанецът Амансио Ортега, който е основател на търговската мрежа Inditex. Състоянието му е нараснало от 22.2 милиарда долара до 57.5 милиарда долара. Така той изпреварва собственика на Berkshire Hathaway Уорън Бъфет и излиза на трето място в общия списък на милиардерите.

Най-богатият човек на света остава 72-годишният мексиканец Карлос Слим, който е увеличил състоянието си с 13.4 милиарда долара, или 21.6 процента.

Най-големи загуби има в богатството на бразилеца Айке Батиста, който губи 10.1 милиарда долара. Интересна подробност е, че преди година Батиста обещава да стане най-богатият човек на света до 2015 г.

Като цяло милиардерите се облагодетелстват и от ръста на международните фондови борси. Глобалният индекс MSCI World се увеличава с 13.2 процента, а американският Standard & Poor's 500 с 13.4 процента през 2012 г.




четвъртък, 27 декември 2012 г.

Уитни Хюстън убита заради дългове към наркомафията






Cross.bg

Историята около кончината на известната американска певица Уитни Хюстън намери неочаквано продължение. Един от най-известните частни детективи на САЩ Пол Хюбел обяви, че популярната певица е бил убит за дългове към наркомафията, съобщи Radar News.

Хюбел проведе свое независимо разследване, използвайки мрежа от информатори сред дилърите и купувачите на наркотици в САЩ. Той открил, че в навечерието на смъртта си Хюстън е получила пратка кокаин, а след това се оплакала, че дилърите я заплашват, защото им дължи милион и половина долара.

Освен това детективът твърди, че по тялото на дивата са открити следи от побой, а камерите в хотела, където била отседнала, са уловили двамата вероятни убийци.

Уитни Хюстън почина на 11 февруари 2012 г. в Лос Анджелис на 49-годишна възраст. Тя бе открита удавена във ваната на хотелската си стая. Експертизата показа, че причина за смъртта са станали остра сърдечна недостатъчност и употреба на голямо количество кокаин. Официалното следствие не откри следи от престъпна дейност и закри разследването през април.

................................

Други публикации


Най-важният елемент


Маколи Кълкин опита да се самоубие


Предизборни лихвени ходове


......................................................................







понеделник, 17 декември 2012 г.

Измамата, наречена Византия




Sparotok.blog.bg

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.

Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването наКонстантинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци е изкуствено. То е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западноевропейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга.

Нека видим как стоят нещата в действителност.Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българскотоБузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.

До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.

От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите дедитраките са изконните наследници на Източната Римска Империя ...наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.

След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ...Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за:Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...

В древния тракийски град царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, МихаилІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не се бил елинизирал, презирал гръцката култура....както и много от неговите съотечественици:



“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf




В Константинопол управлява също илириеца Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др.Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава...както си мислят някои хора.

Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...

Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни...Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род...Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики...и двамата са мизи.

В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически от гърците. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци...Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към...варварите...Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена...порок...

Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!

Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми, лъгаха ни, че жилищата им са били юрти, лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан, лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра, а заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеало...

Гърция от друга страна бе поставена на пиедестал. Тракийските и пеласгийски богове Зевс, Атина, Дионис, Хермес, Арес и др. бяха наречени гръцки. Убеждаваха ни, че южните ни съседи са били велики, забележителни хора, че цяла Европа им е задължена...понеже Гърция е майка на демокрацията. Истината обаче е съвсем друга.

Корнелий Тацит пише за демокрация при старите германи, които избирали царете си по благородните им качества, а пълководците по смелостта им. Прокопий от Цезарея твърди за старите славяни, че от незапомнени времена живеели в демокрация...без да са я получили от гърците.

Докато “варварите” са ценели най-много свободата на личността, то старото гръцко общество е било основано на подтисничеството и робството. Атина не би могла да просъществува без потта и кръвта на робите. Гърците са считали за нещо съвсем нормално един роб да бъде подложен на изтезания, да му се отнеме правото да има семейство, да му се отрече правото на пълноценен живот. На робите дори не е било позволено да ползват своето собствено име, а само това, което собственика им измислел... Ако робиня раждала дете от господаря си...то било убивано. И ние трябва да се възхищаваме на това?

Представете си да не ви е подволено да имате свои желания, да носите своето име, да ви е отречено правото на образование и култура, да е законно да ви изтезават, да бъдете насилвани, а децата ви убивани. Поне за мен такова общество е кръг на ада, то не заслужава възхищение, а пълно отвращение.

Южните ни съседи се хвалят със своите мислители...Да, имали са такива, но как са постъпвали с неудобните. Сократ е принуден да се самоубие, Езоп укорил делфийците, че лентяйстват и живеят само от приходите идващи от храма. За това, че е казал истината делфийците скриват жертвен съд в торбата му, обвиняват го в кражба и го убиват...Херодот е бил принуден да живее в изгнание...той поне е имал късмета да запази живота си...

Докато дедите ни са наричани най-праведните хора, то при гърците корупцията и упадъка на нравите е било нещо нормално. Страбон има доблестта да признае, чегърците са тези, които разпространяват корупцията и негативните качества сред варварите. Проституцията е непозната в обществата на траки, скити, келти и германи, в Стара Гърция тя е нещо нормално. По начало проститууцията е била непозната на старите римляни. Марк Порций Катон Старши е предупреждавал сената, че, гърците са развратен и порочен народ, твърдял е, че, ако Рим приеме гръцките нрави, това ще доведе до края на града...Не е тайна, че пороците подронват обществото и действат като бавна отрова...

Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети. Гърка Харпал задига хазната на Александър Велики, а атинянието укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. Законодателя Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:). Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, наречена днес насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи.

Ето това е скритото лице на Стара Гърция, от която мнозина се възхищават.А дедите ни, честните, благородните, опрощаващите бяха наречени варвари...Не е ли това крайната несправедливост, не е ли изкривяване на реалността? Нашите предци не са ослепявали пленени войници както направи Василий Българоубиец. Нашите деди не са давили и горили на клада стотици хиляди човека заради различните им убеждения. Нашите деди не организираха и не поощряваха убийства на чужди държавници, както правеха старите гърци. Котис І е убит от двама гръцки братя – Питон и Хераклид – ученици на Платон. Тези убийци в Атина биват провъзгласени за национални герои.

Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и на Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни държави сме, трябва да се поддържаме един друг, но и трябва да си кажем истината. Пясъчните кули трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за гърците, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Не идва края на света, а началото на Ерата на Светлината. Хубаво е да се подготвим за нея.




сряда, 31 октомври 2012 г.

Най-свестният участник в Биг Брадър





В никакъв случай не съм фен на Къци Вапцаров. Дразни ме още от времето, когато водеше “Невада”. Сега обаче мога да кажа той определено е най-свестният в Биг Брадър. Обвиниха го за играене на роли. Не знам какво имат предвид. Вероятно се дължи на българската склонност да прехвърляш на другите онова, което важи за теб самия.

Ако беше вярно, нямаше да стане скандалът за цигарите. Защо да бучиш по такава наболяла тема и ще дразниш “струната”, способна да изкара от равновесие голяма част от пушачите, щом си решил да се слагаш с преструвки? Hяма логика. Всеки друг може да бъде обвинен в пробутване на роли /при някои е очебийно/, но не и Къци.

Този човек се различава от всички останали участници. Няма преиграването на Бони и Мариана Попова. Първата веднага подхвана “циганската тема”, разчитайки на някакви дивиденти, а  втората не спря да се прави на “извънземно”, като в същото време типично по български шушука на всеки срещу всеки.

Не виждам надувките на певеца /не му помня името - за разлика от онези, които “не гледат Биг Брадър”. Май беше Юлиян/, преливащи в арогантност и ехидни, завоалирани обиди. Липсва селянията на Иван Ласкин, известен с пиянските си изпълнения - много бързо сам потвърди, че е напълно заслужено. Няма го нагаждачеството на Фънки, който под прикритието на майтапи се слага на всички – не го познавах в тази светлина. Hе виждам и дезориентацията на вечно лутащата се Златка. Не й стигнаха останалите проблеми тип “Mуха без глава”, а на всичкото отгоре Биг Брадър допълнително я прецака чрез репликите на Шекспир – нали помните, че после всички я cъжалиха, щото само за Багата мечтаела.

Къци Вапцаров е човек, който не желае да влиза в конфликти и му личи. Hе за да не изяде бухалките, а защото осъзнава колко безполезни са скандалите и интригите. Говори и разсъждава като нормален човек – направо рекорд, имайки предвид радиоактивната атмосфера в Къщата. В много ситуации дори помири враждуващи хора, туширайки назряващи скандали. При него забелязах качества, които ценя много – спокойствие, уравновесеност, склонност към човешки разговор като средтво за изглаждане на недоразумения.

Вижте противниците му!

Неандерталецът Юлиян, който газ пикае от яд, че не притежава спокойствието, разсъдливостта, а също и сплотеното семейство на Къци. Жените, които евентуално биха се застъпили за тази човекоподобна маймуна, ще е добре да се замислят дали могат да изтърпят в живота си човек, който ги третира като изтривалки, щото според него обратното било “мъж под чехъл”.

Дебелакът Фънки. От мазното му поведението тече повече олио, отколкото от шкембето. През цялото време говори за диетата, която геройски нарушава от самото си влизане, но с цялата наглост обвини Къци за високото кръвно. Уж на майтап, но погледът му говореше друго.

Малоумната Златка, която добре излъга, че не знае европейските столици, но после лъсна истинската й глупост. Това момиче не спря да обвинява Къци за всички последствия от разклатените си нерви. Припада всеки път, когато я номинират, но продължава да лъже, че не я интересува наградата. Вместо това подхвърля на Къци, че ламти за парите. Пак него обвини, че единствен е показал кураж да пише на таблото при разпределението на бюджета, но е пропуснал нейните ….. кремчета. Представяте ли си?! Xората гледат да се вмъкнат в 84лв, а тя за някакви кремчета мисли. После Къци бил егоистът. Честно ви казвам, тази девойка има нужда от придружител – сама не може да се оправя в живота, след като всичко на всичко предлага тяло, празна кратуна и купена диплома за не знам си какво незаслужено образование.

Щом такива боклуци стоят срещу него, значи явно Къци е свестен човек.

Мога да кажа, че ако участвах в Биг Брадър, бих се държал по подобен начин. С тази разлика, че вероятно вече щях да съм изгонен заради побой над Юлиян – не се търпи такова животно.






понеделник, 23 юли 2012 г.

Какво правосъдие? Всички сте за трепане!





Drugi.blog.bg

- Здрасти, пич, какво ти е мнението за скандала със съдиите?

- Не мога да изразя мнение, защото не познавам случая. А и на медиите отдавна не им вярвам, така че каквото и да кажа, няма да бъде коректно. Ако се пробвам, ще го играя дървен философ.

- Хайде, хайде, не ми се прави на много колегиален. Кажи ми нормално ли е мотивите на присъда да се забавят толкова много, че да изтече давността?

- Естествено, че не е нормално. Само че преди да зачеркнеш някой, трябва да си наясно с всички подробности. Напълно е възможно съдията наистина да е била жестоко натоварена. Факт е, че съдиите са изключително много натоварени. Особено в големите съдилища. И като казвам изключително, дори съм тактичен.


- Излагаш се. Става въпрос за четири години забавяне. ЧЕТИРИ ГОДИНИ така и да не намериш време да напишеш нещо, колкото и да е голямо. ТОВА Е ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ, както му казвате Вие юристите.

- Виж, разбирам, че не ти липсва желание за критика. Но ако искаш да критикуваш нещо, трябва да го познаваш. Ето, аз например, преди да кажа, нещо този или онзи автомонтьор, първо искам да ми се обясни какво е направил и защо е грешно. И чак тогава си позволявам да бъда критичен. И никога, ама никога няма да си позволя да плюя по някой, защото съм повярвал на тоя или оня журнаист.

- Приятелю, умен мъж си, адвокат, ама мен не можеш да ме метнеш с адвокатски номера. Какво значи да се водя по мнението на журналистите? Аз не се водя - тази съдийка всички я защитават, а аз съм възмутен. Представяш ли си не стига, че забавила присъдата с години ...

- Не присъдата, а мотивите.

- Не ме прекъсвай! Много добре разбираш какво искам да кажа. Стига си се извъртал като змийорка! Ако някой ми е откраднал нещо и съдията замота делото толкова години, че да изтече давността, ще взема голямата гьостерица и първо ще подкарам съдията, а след това крадеца. Тази надутата не стига, че замотала делото толкова време и практически пуснала престъпниците да щъкат на свобода, ами даже има и наглостта да ми се надува по телевизията. На какво отгоре, како? На мъката на пострадалите или нещастието на жертвите на престъплението!?! Несправедливо ми била наказана... И аз мисля, че е несправедливо. Освен да я изгонят, трябваше всички жертви да минат и публично да я заплюят. И тая ми била шеф, ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? ШЕФ НА ВСИЧКИ СЪДИИ! Не знам дали са я изгонили, защото им е трън в очите, ама за каквото и да са го направили, късно са се сетили. Трябвало да я изгонят преди години и нея, и всичките като нея.

- Виж, разбирам ти емоцията, но няма как да те подкрепя в нея, първо защото не знам каква точно е истината и, второ, защото тази експлозивна агресия не помага нито на теб, нито на жертвите на престъпления, нито на правосъдието.

- Правосъдие? ПРАВОСЪДИЕ? Ти ебаваш ли се с мен?Какво значи правосъдие? Айде, да речем тая била нещо наклепана, ами другите съдии? Тръгнали, моля ти се да ми протестират. А бе, холан, Вие съдии ли сте, или синдикални активисти в Кремиковци? Какво ще ми протстирате? Ами другото ... щели, моля ти се, да отлагат делата в знак на протест. Какво значи да ми отлагаш делата в знак на протест? Я ми кажи като юрист, кога се отлагат делата и може ли всеки съдия ей така, като му кефне, да отложи делото? Това ли пише в закона, че съдията като е станал с гъза на горе и има право да отлага делата? Хич не се учудвам, че давността е изтекла. Сигурно и тая нещо е протестирала. Протестирала четири години и в знак на протест пуснала престъпниците на свобода. Айде, кажи ми като си юрист и като си ги учил нещата, може ли съдията да отлага делото, когато му кефне, че трябва да протестира? Кажи, де.

- Ами ... всъщност .....

- Знам какво ще ми кажеш. Ама не ме интересува, аз нещата ги виждам и ми се драйфа. Затова ли данъчните ме гонят да плащам? За да има пари за заплати на ей такива? Каквито и да са - бавни, престъпници или некоректни, не им е мястото там. И аз не искам да им плащам заплатите, за да ме ядосват после по новините, че били жертви и затова в знак на солидарност щели да отлагат делата. А давността, майната й - да си върви.


- Виж какво, разбирам, че си се газирал, но това нещо не е толкова просто, че на един дъх да поставиш диагнозата и после да постановиш и изпълниш присъдата. Интелегентен човек си, сдържай си и агресията и езика. Правосъдието ...

- Какво правосъдие, бе. Всичките сте за трепане!

(Ужас! Още ме боли главата от този разговор)





събота, 14 юли 2012 г.

събота, 7 юли 2012 г.

Хомосексуални заблуди / Homosexual delusions





Още преди парада пуснах постинг по темата и мислех да не го правя повече. За съжаление видях редица нелогични, някои дори абсурдни изказвания, които потвърдиха, че опасността е по-голяма, отколкото подозирах. Длъжен съм да отговоря, защото не желая да живея в свят, където искат да ме убедят, че нормалното е ненормално, а в ненормалното няма нищо нередно.

Най-общо казано, забелязах пълно непознаване на проблема. За кой ли път видях, че много граждани смятат думичките и цифричките по форуми и статистики за по-важни от реалностите и човешките права. Подобна гледна точка би задълбочила дори най-простия конфликт, какво остава за сложен. Никой няма сметка да се самозалъгва.

На първо място искам да посоча нещо толкова очевидно, че всеки би трябвало сам да го забележи: да одобряваш гей-парад е все едно да викаш “браво” на Азис и неговото “безобидно” шоу. Едно и също е. Представа си нямам как някои откриха разлика.

Е, вие фенове ли сте на Васко Отвореното? Хайде, моля, признайте си!

Ако подкрепяш парада, но се изказваш срещу костинбродския славей, това вече е дискриминация спрямо Азис. Тук наистина можем да употребим тази дума. Какво е дискриминацията по същество? Едно и също нещо: за част от хората е позволено, за други не.

В този смисъл имаме и дискриминация на хетеросексуалните. Дали ще сте толкова толерантни, ако примерно проститутките организират шествие? Ще го отразите ли с одобрителни възгласи тип “Те имат това право”? А ще ви хареса ли, ако част от тях са голи? Безумие е да заклеймяваш дори монокините като “неморални”, а на разхвърляни и тотално изтървани гейове да пращаш своите аплодисменти.

Хора, да сте чували нещо за логика? Защото тя напълно липсва в изказванията ви.

За ваше сведение аз бих харесал шествие от разсъблечени жени, но дори не ми хрумва да настоявам за осъществяването му, тъй като това определено представлява опасност за малки деца, станали неволни свидетели. Схващате ли? Разграничавам моите желания и предпочитания от онова, което е допустимо, особено на обществено място. Вие защо пропускате да го направите? Нека напомня: то е ваше задължение. Не от гледна точка на писаните закони, където думите и цифрите са над всичко. Говоря за морално задължение. Hе го разбрахте, нали? Тъжно. И опасно.

Няколко думи за толкова пробутваната статистика.

Тя е създадена за да манипулира. Обяснили са ви: това е начинът за правене на проучвания. И не ви притеснява, че нито една статистика не обхваща цялото население, а още по-малко всички възможни показатели, нюанси и прочие подробности?

Ще го кажа по друг начин. Изберете произволна идея и със сигурност ще откриете база данни, които я потвърждават. После вземете обратното твърдение и ви гарантирам, че и за него ще намерите потвърждаваща статистика. Това не ви ли се струва съмнително? Как така взаимно отричащите се неща са еднакво “доказани”? Щеше ли да е възможно, ако сухите думички и цифрички наистина бяха чак толкова важен показател за реалността, която уж описват?

Все още ли вярвате на статистики? А да сте чували, че е опасно да се хващате на небивалици?

Ето защо е важно какво си видял с очите, а не какво си прочел. След толкова всеизвестни и масови манипулации и измами все още има хора, хващащи се на евтини номера. Всъщност май не са толкова евтини, щом постигат колосален ефект.

Слепи ли сте? Не виждате ли колко често и за все по-абсурдни поводи играят на струната “дискриминация”? Такава има, но отдавна е обратна. Не виждате ли злоупотребата?!

Още колко пъти ще ни карат да бъдем толератни към онези, които тероризират нормалните граждани? Правих асоциации, посочвах примери. Не, не и не! Трудно ги разбират или поне се правят на неразбиращи.

Кой ли не ни се изреди?

Цигани, отказващи да плащат сметките си, защото така им е по-лесно. Умишлено не учат и не работят, но са фурии като трябва да свият някоя жица. Докато мълчим толерантно, голяма част от тях се занимават с поругаване на гробове, кражби, а един дори прегази младо момче, окуражен от пълната безнаказаност. Щеше ли да има Катуница, ако не беше прословутата толерантност, придобила формата на вечна търпимост и овчедушие? Щом виждаш една несправедливост, а не ти позволяват да я посочиш, винаги идва момент, когато “вулканът” избухва. Стара, стара, стара истина, a все така неразбрана.

Какво да кажем за група молещи се, които безскрупулно задръстват централен площад, без да им пука за останалите? Помните ли? Тогава пак онеправданите излязоха подтисници. На всичкото отгоре се намериха група “толерантни и цивилизовани”, които направиха жива верига, за да помагат да молещите се да нарушават нашите права. Една камара народ се изредиха за да напомнят, че това е възможно само в България, а по други държави не смеят да го помислят, защото ще си имат работата с полицията, дори заради един звук, напуснал рамките на джамията. Но тук пак сме наопаки … пардон, толерантни.

Не виждате ли връзката? Как да има мир, след като искат да ни убедят, че ненормалното е нормално? Ние няма да се примирим. Никога! Това им гарантира постоянен конфликт и още много глупости за несъществуващата дискриминация.

Дори най-големите противници на хомосексуализма не са и помислили да отидат в нечий дом, карайки домакина да прави неприятни неща или да забраняват. Тогава къде е дискриминацията? Питам: къде? Друго какво сънувате?

Недоволстваме единствено от наглата показност. По принцип нормалните хора сами трябва да си сложат спирачки, но точно този елемент липсва на онези от парада. Е, какво предлагате? Да пляскаме с ръце и да викаме “ура”? Как си го представяте?

Видях, че и други са споменавали онова, което аз също съм видял: съществуват нормални хомосексуалисти, но нито един от тях не одобрява идеята за парада. Точно тях имате предвид, когато говорите за нормалните, чиято сексуалност просто е по-различна. Hикой не ги закача, защото не се натрапват. И айде, моля, да не ги бъркате с изтрещялите шантавелници от парада! Hяма нищо нормално в това да се чепатиш на обществено място – без значение дали си хомо или хетеро. За вечно неразбралите повтарям: няма значение в коя от двете групи присъстваш , т.е. изобщо не става дума за сексуалност, а за елементарно възпитание. Наистина ли не усещате разликата?!

След като подкрепяте не самия хомосексуализъм, а натрапването му по обществени места, защо не направите подписка за по-нормално време, по което да се излъчва XXL? Знаете ли колко хора ще се зарадват? Хайде де, помислете и за техните права! Бъдете толерантни! И да не ви пука, че деца също ще го видят. Като им кажеш “Това не е правилно” и те ще те разберат отведнъж. Само внимавай да не минеш границата! Длъжен си да им обясниш, че са малки за да гледат секс между мъж и жена, но същевременно трябва да ги убедиш, че няма нищо лошо, ако двама батковци правят абсолютно същото.

Имайки предвид горния абзац, аз мога само да кажа: потресен съм от “логиката, честността, справедливостта, равенството и пълната липса на дискриминация спрямо хетеросексуалните” във вашите разсъждения!

Знаете ли още колко “дискриминирани” групи чакат своя ред, за да ни обяснят “нормалността” на заниманията си, осъществявайки миролюбив терор посред бял ден на централен булевард.




1. Всички религиозни секти.

Аз лично не вярвам да има безкористна, но хайде, нека допуснем същестувуването на една-две. А когато другите поискат гласност в праймтайма?



2. Педофилите.

Опитаха да ни убеждават, че няма нищо общо с хомосексуализма. Умишлена лъжа или непознаване на проблема? Да допуснем второто.

Защо се изказвате по въпроси, за които черпите информация само от Интернет? Аз напротив: говорил съм с достатъчно хора, лично видяли какво става по закрити гей-партита и са си тръгвали отвратени. От тях знам, че онова, което пише в жълтата преса по този въпрос, често е самата истина. Не знам как не ви дожалява за децата.

Според вас на кое викат “бойчета” /boy-момче/? И това ли не знаете?

В популярен форум видях опит да се маскира проблемът в океан от думички, цифрички, тълкувания, закончета – все неща, създадени да манипулират, а често и оневиняват виновните. Там ми обясниха, че цялата работа е в това дали момчето е пълнолетно или не, т.е. дали може само да решава. Попитах каква е разликата в психиката на даден индивид един ден преди навършване на пълнолетие и един ден след това? Уж не ме разбраха. Защото разлика има само от законова гледна точка, но не и за психология или морал. Просто няма как да настъпи генерална промяна само в рамките на два дена.

Още по-странно става, ако говорим за “доброволното съгласие”. Като сте тръгнали да преиначавате нещата, какво ви пречи да кажете “Това 10-годишно момче взе две вафли и съвсем доброволно прие да го обработим”? Ето, по вашата логика имаме съгласие. Значи да го позволим, а? А ако става дума за 20-годишен мъж, когото със сила са принудили да се пусне, тогава какво значение има пълнолетието му? И това ли ще отречете? Значи е лошо, ако мъж изнасили жена, обаче ако мъж изнасили мъж ….. ми, да бъдем толерантни, а?

Една от най-големите неистини, които видях, е тази, че хетеро-педофилията е по-разпространена. Дано е от незнание, а не умишлена лъжа, защото би било ужасно неприятно.

Абсолютно всички педофили харесват предимно момченца. Е, какви са; хетеро или хомо? Това, че част от тях не биха подминали и момиченца, не ги прави представителна извадка. Факти, факти, факти! И за разлика от други, не съм ги взел от Интернет – там можеш да намериш подкрепа за абсолютно всяка дивотия. Моите сведения са от очевидци, които са ги съобщили в полицията, но заради пустата толерантност униформените не смеят да закачат гейовете с педофилски наклонности. В редките случаи, когато го правят, то е много внимателно и сравнително рядко стига то присъда, защото е пълно с гейове на ръководни постове, а както знаем, те се пазят взаимно. Познайте защо? Знаят си магариите по закритите партита. Често си служат и със заплахи, ако си понаучил нещо. Е, сигурно са миролюбиви заплахи – да не бъдем нетолернтни!


3. Некрофилите.

Вижте този линк. Димитър е лудо влюбен в Теодора, но така и не получил желаното от нея. За нещастие жената починала и чак след смъртта й синът на селския гробар успял да я обладае.

Защо съдите човека? Нима любовта може да е греховна? Моля, помислете пак, този път толерантно. Нима не говорим за обич, победила дори смъртта? С малко въображение можем да я сравним дори с “Ромео и Жулиета”.

Ако не ви харесва, имам лоша новина за вас: скоро и към тези хора ще се наложи да бъдем толерантни.


4. Зоофилите.

Ето линк по темата. Пише, че кравата е била неспокойна, но ако помислим толерантно, би могла да мине и за възбудена. Bие защо се убедени, че не й е харесало?

Тези хора също имат права. Ако решат, могат парад да направят. Е, какво пък? Тъкмо ще видите точно как обработват животните – щастливи или не, въпросът е спорен. Ако можеха да говорят …



Още много неща ми хрумват, но засега ще спра. Остана заключението.

Можем да спорим по редица въпроси, да правим паради, митинги и т.н. Например в политиката е нормално да има различия и една от формите на общуване е публичната агитация. Ще си поговорим, обидим и после ще ни мине. По същия начин стоят нещата в спорта. Аз съм фен на ЦСКА, ти на Левски – ще се нападнем c нещо от футболния фолклор, а после кой откъдето е. Това не са неща, които генерално променят личността.

Докато говорим ли за сексуалност, въпросът става в пъти по-сложен. Никога не съм харесвал Фройд, но за едно съм съгласен с него – до голяма степен поведението на човека се определя от сексуалните му желания и удовлетвореност. Смениш ли ориентацията си, всичко друго се променя – генерално.

Причините може да са всякакви. Според някои има родени гейове, а други го отричат. Част от тях са станали такива след сериозно сътресение в живота им. Понякога изнасилване – факт.

Тук искам да обясня, че огромна роля играе възпитанието. Вие допускате ли, че хомо-двойка ще отгледа осиновеното дете като хетеро? По-скоро ще повярвам в Дядо Коледа. Вижте им агресивното поведение на обществени места и после ще се сетите какво става у дома, където няма кой да им попречи да напълнят детската главица с всичко, което им хрумне.

Отново да напомня. Майката Природа е казала своята дума: мъж и жена могат да създадат дете, следователно имат право да го гледат. Еднополовите не могат да го сторят, значи не би трябвало да го гледат. Това са природните закони, т.е. науката биология. Останалото е лайфстайл, порно и аномалии. Да го отричаш, означава да се мериш с Господ. Cериозно, чак такава ли грандомания те тресе?

За отново неразбралите уточнявам: възпитанието на едно дете не включва само да му обясниш как ce яде възпитано или да учи в престижен университет. Tо е преди всичко ПРИМЕР. Ето това нито една хомо-двойка не може да даде на осиновеното дете.

Не си играйте с природните закони! Победители не може да има. Cамо загубили.





понеделник, 2 юли 2012 г.

За тези, които не вярват в климатичната намеса. HAARP




ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ВЯРВАТ В КЛИМАТИЧНАТА НАМЕСА,
КОИТО НЕ ВЯРВАТ В ЛЪЧА НА СМЪРТТА..






Този материал е на Mileidi46



Никoй не го изслуша и никoй не инвестира в неговите проекти и открития,също както и в Тесла..
Стават трима работили с подръчни материали върху тези проекти:Тесла,Маркони,и Игина.
За Маркони се знае, че блокирвал двигателите на колите ,дори и на Мусолини..
Пиерлуиджи Игина-ЧОвекът,които викаше и гонеше облаците,които им демонстрира ,като проваля едно голямо рали на Имола,като им изпраща пороен дъжд..




Роден е на 23 iuni1908 година в Милано.Умира през 2004 г на 8 януари
Целият си живот,прекарва денонощно в лабораторията си..макар и вече почти стогодишен:


Човека е длъжен да възстанови равновесието и коректното си отношеие към природата-само по този начин живота ще се завърне с усмивка"Пиерлуиджи Игина
...............................................


превод: ,,2000 god е близо.аз имам малко време,но съм напреднал с 30 години.Лицензираните учени са много назад!Ако поне малко ме изслушваха,щяха да решат всички световни проблеми..От дълги години изследвам магнетизма и много други феномени на физиката,които отново не са разбрани..Новият век,който е в перспектива-трябва да промени избора си-незнам дали сте готови да изслушате и разберете това нещо-ама е прекрасноСлънцето е центъра на живота!! Вътре в слънцето,в центъра,открихме едно сърце,едно сърце,което бие със същият ритъм на майката земя.Едно магнетично сърце. Свободни сте да вярвате или не,на това,което пиша! Ако вярвате,значи сте разбрали секрета на живота. Ако не вярвате..за мен няма значение.
.................................................


превод: Сега тук ще обясня ходът ,,Тук имаме алуминиева тръба и алуминиев прах Това е спирала, която лови слънчевата енергия.Отдолу е прекаран друг маркуч, който лови пулсиращата енергия на земята. Ако се обърне една спирала), движението се преобруща.Сега, ако тези две енергии се приближат една до друга -ги блокирваме.Спираме ги. Тук се кондензира и се произвежда материята-пулса на животаТова е тайната на майката природа!"


Или Откривателят на магнетичният атом
Link


ако мога ще ви преведа тази статия ,за магнетичният пулсиращ атом,които контролира всички останали атоми,известни досега..


...................................
ПРОЕКТА НААRП??
ВИЖТЕ ГО.:

петък, 29 юни 2012 г.

Рокфелер и петрола




Rainman.blog.bg

До 50-те години на ХIХ век никой не е в състояние да добива петрол в големи количества. Първите опити за сондиране или копаене за нефт в Китай, в Баку
(Азербайджан) и в полските Карпати създават процъфтяващ нефтодобив на местно ниво. Горящи с петрол лампи осветяват улиците на гр. Кросно в Южна Полша още през XVI век. Нищожният мащаб на тези операции обаче прави петрола прекалено скъп за всеобща употреба.

Ситуацията се променя коренно на 27 август 1859 Г., когато в CAlЦ се сондира първият съвременен петролен кладенец. През 1857-а компанията "Сенека ойл" наема инженера Едуин Дрейк със задачата да проучи предполагаеми нефтени залежи в околностите на Титъсвил - град в промишлено развитата западна част на Пенсилвания. Пенсиониран работник по железниците и самозван "полковник", Дрейк е избран най-вече защото можел да ползва безплатно жп транспорта. Той пристига в Ойл Крийк и започва сондирането, като пробва нов метод, подобен на този за добив на сол.

Работата напредва мъчително. Веднъж достигнали здрава земна маса на 10 метра дълбочина, сондите вече се спускат с по-малко от метър на ден. От „Сенека ойл" отдавна са се отказали от начинанието, а приятелите, които Дрейк успял да убеди да го финансират, също един по един го напускат. Тълпи местни зевзеци висят покрай обекта и му се подиграват - даже слагат на кладенеца името .. Drake's Folly" ( „ Щуротията на Дрейк”). И изведнъж, едва на 20 метра дълбочина, сондите удрят суров нефт. С новата техника на Дрейк залежите вече могат да се изтеглят в много по-голям обем, отколкото преди. Само ден след находката и други техници тръгват да копират кладенеца на Дрейк.

Така започва „нефтената треска" в Пенсилвания. Работници на сондажните кули, инженери и предприемачи се надпреварват кой първи ще стигне до градовете на новия петролен бум - все с имена като Ойл Сити, Питхоул Сити И Петролиъм Сентър (Oil City - буквално Нефтоград, Pithole City - Град на находището, и Petroleum Center - Петролен център. ). Повечето от работниците са бойци от Войната между Севера и Юга - вече на път за дома. Миризмата на бързи пари привлича към нефтения пояс джебчии, проститутки и престъпници - паплач „от кол и въже", готова да се облажи от набъбналите портфейли на нефтодобивниците. По калните улици измежду сондажните кули и схлупените коптори на новите градове се редят публични домове и казина, където работниците само за няколко часа губят всичко, спечелено с тежък труд. Известни мошеници и гангстери добиват слава именно в новите градове из нефтените полета на Пенсилвания: Стоунхаус Джак, който прави опит да подпали цял Титъсвил, и легендарният комарджия и пехливанин Бен Хоугън, сам нарекъл се „най-злия човек на света", който .”би опитал всичко, стига да е далавера и да е противозаконно... с нефт се занимава само доколкото краде парите, спечелени от другите чрез нефта".

В нефтените полета на Пенсилвания големи богатства се трупат бързо, но и толкова бързо се губят. През септември 1865 г. - само четири месеца след основаването си -Питхоул Сити има 15 ООО жители, а година по-късно населението се е свило едва до 2000; скоро мястото се превръща в „призрачен град", тъй като петролът се изчерпва и нефтотърсачите се местят към нови находища. В бурните първи дни на петролната индустрия с пресъхването на един кладенец веднага се намира друг, който да го замести. Самият Дрейк умира почти без пукнат грош през 1880 г. След като неговото изобретение - което той така и не патентова - става достатъчно популярно, предлагането на петрол започва сериозно да надхвърля търсенето. Цената на петрола пада от $10 през януари 1861 г. до 50 цента през юни, а после до нищожните 1О цента в края на годината. Тъй като печалба няма, нефтотърсачите се разотиват също тъй бързо, както и са дошли, като оставят след себе си ръждясващи сондажни кули и глухи железопътни линии, задръстени с празни вагони.

Мнозина тогава решават, че в петролната индустрия няма как да се осигури стабилна печалба.
Един човек обаче вижда решението. На 26-годишна възраст Джон Д. Рокфелер вече се е издигнал от поста на обикновен чиновник до съсобственик на петролна рафинерия в Кливланд. Той разбира, че огромните печалби ще бъдат за онзи, който може да контролира предлагането на петрола. Защото после, с по- вишаване на търсенето, ще може да държи целия свят в ръцете си.

Рокфелер е роден на 8 юли 1839 г. и израства в бедно семейство, факт, който вероятно обяснява както идеята му фикс за трупане на пари, така и изключителната му предпазливост. Веднъж като дете отказват да го включат в обща снимка на класа, защото костюмът му бил твърде вехт. Майката на Рокфелер е дълбоко религиозна жена от баптисткото вероизповедание, а баща му е небезизвестният по онова време Уилям Ейвъри Рокфелер (Големия Бил), странстващ продавач на "чудодейни лекове" и многоженец.

Големия Бил често се явявал вкъщи "яхнал нов кон, облечен пищно и размахващ дебела пачка нови банкноти", а после мамел синовете си на карти "за да не се отпускат" (Черноу, с. 28).
Рокфелер започва като обикновен чиновник, а после влиза в съдружие с двама англичани, чиито дялове накрая изкупува. Трупа богатството си постепенно, като непрестанно търси начини за допълнителна печалба; отваря например нови пазари за страничните продукти от производството на керосин, намалява отпадъка и произвежда собствени барели, вместо да ги купува. Рокфелер е още съвсем млад през 1870 Г., когато създава .Стандард ойл" с капитал $1 милион, от който притежава 27 процента. "Стандард ойл" по-късно ще стане най-големият петролен гигант в света.

Рокфелер успява да убеди другите собственици на рафинерии да се сдружат с него, така че да могат да превозват петрола при по-ниски тарифи, предлагани от жп компаниите за големи обеми. И до днес не е напълно ясно дали следващата стъпка е по инициатива на Рокфелер или на железопътните компаниино така или иначе той се среща с представители на трите най-големи транспортни дружества в Пенсилвания, които се съгласяват да предложат на "Стандард ойл" и неговите партньори по-ниска тарифа за превоз, като същевременно определят по-високи цени за техните съперници. Освен това той подбива конкурентите, като смъква цените, за да ги доведе до фалит, а същевременно тайно инвестира в други, свързани с петролното производство компании (като инженерни фирми или производители на барели и тръбопроводи).

Рокфелер продължава да разширява "обръча", като кани и други собственици на рафинерии да се включат с него в "Саут импрувмънт асосиейшън" - сенчеста монополна организация. Всеки собственик на рафинерия, който посмее да не се присъедини, с изненада открива, че железниците вече му искат толкова висока тарифа, при която не може да излезе на печалба; Рокфелер само това чака, за да изкупи губещите компании. Цялата операция е обвита в пълна секретност. Собствениците на рафинерии, сдружили се с Рокфелер, получавали съвета "Не казвай дори на жена си!", но в крайна сметка тайната изтича и силно разгневява независимите петролни производители.

Един свидетел на това извиване на ръце е Айда Тарбел, 14-годишната дъщеря на независим нефтотърсач, която години по-късно ще разобличи бизнеспрактиките на Рокфелер в своята книга Историята нд "Стандард ойл".
"Никой и не чакаше да разбере какво мисли съседът, пише Тарбел. В устата на всички беше само една дума: "конспирация". Седмици наред всички нефтодобивници изоставят обичайната .си работа и "се носят от град на град, тръгнали да унищожат "чудовището", "четиридесетте разбойници", "голямата анаконда", както наричат мистериозната "Саут импрувмънт къмпани" (Тарбел, с. 71). Железопътните компании бързат да обявят, че са скъсали всякакви връзки с Рокфелер. Вместо да се откаже, Рокфелер за броени дни изкупува 20 от 26-те рафинерии в Кливланд - това остава в историята като .лсливландсното клане". Един гениален ход, който, според биографа му Рон Черноу, донася на Рокфелер несравнимо удоволствие.

"По време на .кливландското клане" Рокфелер се опива от сладкото отмъщение срещу някои от по-възрастните в бранша, които са си позволявали снизходително да го поучават", пише той.
"Това с особена сила важи за преговорите с „.Александър, Скофийлд и къмпани", сред чиито съдружници е и някогашният шеф на Рокфелер - Айзък Л. Хюит.
Когато Хюит пристига в дома на Рокфелер на Юклид Авеню да моли милост, нефтеният крал му заявява в очите, че фирмата му няма да оцелее, ако откаже да я продаде на .Стандард ойл". Обръщайки се към Хюит, Рокфелер изрича следните думи, които по-късно стават част от легендата за него: "Знам начини да печеля пари, за които не си и чувл”. Обезсърчени от чутото, Хюит И неговите съдружници в крайна сметка продават фирмата за 65 ООО долара, макар да смятат, че тя струва поне $150 ООО" (Черноу, с. 146-7).

Сега вече Рокфелер държи лъвския пай от петролните доставки в САЩ, а финансовата му мощ убеждава жп компаниите тайно да възстановят системата със "специални отстъпки". Неговата фирма продължава да поглъща малки независими рафинерии и петролопроизводители, както и свързани производства и жп инфраструктура, като вагони-цистерни и железопътни терминали. През 1875 г. около 95 процента от мощностите за рафиниране в САЩ са в негови ръце. Заради новите находища в Тексас, Оклахома, Калифорния и други щати, освен в Пенсилвания, нефтеното производство в страната бързо се разраства - а с него и богатството на Рокфелер. Годишното производство на петрол в САЩ скача от нищожните 2000 барела през 1859-а (годината, в която Дрейк бие първата 'съвременна сонда) до 64 милиона през 1900-а. Търсенето на керосин и други петролни продукти расте заради употребата им за отопление и осветление, за см аз очни материали в растящите индустриални производства в САЩ и Европа, в жп локомотивите и в новите двигатели с вътрешно горене, чието производство тръгва в края на XIX век.

В Пенсилвания "Стандард ойл" държи на практика пълен монопол. Тази ситуация се променя едва след откриването на нови находища в други щати.
Само пет години след като предприемачът Едуард Л. Доъни бие първата нефтена сонда в Калифорния през 1892 Г., около ЛОС Анджелис вече работят над 200 петролни компании. Също както и в Пенсилвания, фирмите бързо се окрупняват, тъй като по-слабите предприятия фалират или са погълнати от конкуренцията - но когато "Стандард" купува „Пасифик коуст ойл къмпани" и стъпва в Калифорния през 1900-а: в щата има седем големи петролни фирми, като най-голямата от тях е „Юниън ойл".

През следващата година сондажниците в Тексас правят най-сериозния удар в историята на САЩ с находището в Спиндълтоп. Отначало бият сондите в Тексас за вода, а не за нефт, и дори се дразнят от петролните находища, тъй като им пречели да търсят подземни водни източници. След няколко незначителни находки през 1894 г. Тексас става сцена на първия голям удар. Патило Хигинс обаче е на мнение, че промишлеността ще премине от въглища на петрол. Освен това е твърдо убеден, че под солника в Югоизточен Тексас, известен с името Спиндълтоп, лежат големи нефтени находища. Хигинс - еднорък механик и самоук геолог - започва сондиране и два месеца по-късно "изведнъж от дупката се чу звук като оръдеен изстрел, а от земята като фонтан изригна огромно количество кал. Само след секунди тя бе последвана от природна газ, а после и нефт. Нефтеният „гейзер" - зеленикаво-черен на цвят, беше два пъти по-висок от сондажната кула и се издигна над 50 метра" ("Сnuндълmоn, Тексас", Институт за палеонтологични изследвания).

Както се случва в Пенсилвания 30 години по-рано, Тексас е наводнен от нефтоработници и инженери. Местните наричат сондажниците с прозвището wildcatters ("коткаджиите"), защото стреляли по дивите котки, тормозещи първите работнически селища, и забивали с пирони труповете им по сондените кули. И отново следва вече познатият сценарии на прекалено предлагане и сриващи се цени. В края на 1902 г. петролът се продава по три цента за барел, като в същото време търговците в новопоникналите тексаски градове пласират чаша питейна вода за същата цена.

След Спиндълтоп избухващата на различни места из държавата "нефтена треска" води до нови находища в Оклахома, Луизиана, Арканзас, Колорадо и Канзас. В нея има и печелещи, и губещи. Може би най-ощетени от всички са американските индианци, на чиято земя е открит нефтът.

След края на Войната между Севера и Юга и откриването на първата трансконтинентална жп линия през 1869 г. Западът вече е отворен за нови заселници. Индианците са изтласквани все по на запад, а накрая ги затварят в резервати. Даже и в границите на тези резервати обаче за индианците няма покой - мамят ги, за да им отнемат земята, петрола, водата и друга ценна собственост. До съвсем неотдавна - до 1962-а, един век след началото на американската петролна индустрия, Вашингтон официално не е отменил позицията си, че е "нарушение на антимонополните закони, ако племената разработват минералните си богатства".
През 20-те години на хх век в резервата на осейджите в Оклахома е открит нефт. Този резерват още в началото на XIX век постепенно се е свил по територия, тъй като осейджите били принудени да се откажат от над 80 милиона акра земя, а през 1871-2 г. ги преместили насила от Канзас в Оклахома.

След откриването на петрола осейджите бързо стават една от най-богатите етнически групи в света. В книгата си Смъртите на Сибuл Болтън - една американска история журналистът от Вашингтон поуст Денис Маколиф описва масовите кланета, извършени от бели мъже, които често се женели за богати млади жени от племето осейджи, а после избивали и невестите си, и техните семейства. Този зловещ епизод, започнал през 20-те години, остава в историята като "терорът над осейджите" [Маколиф, с. 83).

"Можем да наречем осейджите .кувейтците на 20-те години". Нефтът прави индианците осейджи най-богатите хора в света на глава от населението", пише Маколиф. На мнозина от тях обаче е отредено само за кратко да се радват на това богатство. "Поне шестдесет богати осейджи - близо 3 процента от цялото племе - били убити заради парите им в началото на 20-те, преди правоохранителните органи да се намесят... Тарифата да се наеме беден бял мъж, за да убие богат осейджи, била 500 долара и един роудстър(Открит двуместен автомобил, като при класическия вариант страничните стъкла липсват. - Б. пр. ) „втора ръка" (Маколиф, с. 123-4). Сред жертвите е и бабата на Маколиф - Сибил Болтън, за която се смята, че е убита от своя настойник.

И докато петролната индустрия се разраства, а в западните щати се установяват други компании извън контрола на "Стандард ойл", индустриалната империя на Джон Д. Рокфелер получава удар от друго място.

Дори самият мащаб и безпощадността на "Стандард ойл" я обвива в призрачна слава. В книгата си Диви финанси Томас Лоусън описва новата централа на компанията с доста смразяващи думи: "В долния край на най-голямата пътна артерия в най-големия град на Новия свят се издига огромно здание от обикновен сив камък. Яко като зандан, високо като църковна кула, а студената му мрачна фасада сякаш се мръщи на пъплещите край нея лекомислени тълпи и неодобрително гледа на безгрижието на случаино промъкналите се слънчеви лъчи, които следобед танцуват покрай внушителните корнизи. Хората сочат към строгите порти, надзъртат към редиците немигащи прозорци, сбутват се един друг и бързат да подминат, както сигурно са правили едно време испанците, минавайки край дверите на инквизицията. Сградата се намира на Бродуей М 26 (Лоусън, с. 5).

Докъде стигат амбициите на Рокфелер? В годините на разцвета си като бизнесмен мнозина говорят, че Рокфелер се стреми не само към пълно господство в американската петролна индустрия: идеята му е да завладее и държавната машина. Още съвременниците му шепнат, че е създал династия и я превърнал в "невидимото правителство на CAЩ", "хищнически капитал, контролиращ лостовете на властта зад плътна димна завеса", както го описва Морис Бийл в книгата си Династията Рокфелер" (с. 69). Раздаваните рушвети и услуги, разкрити от Айда Тарбел, не целят само осигуряване на по-добра среда за търговия - по-скоро са знак за бездънна амбициозност.

Въпросът какво точно мотивира Рокфелер е доста интересен. Макар да е първият милиардер, когото светът познава, той продължава да се придържа към скъперническите навици от младостта си. Биографът му Рон Черноу описва например как той събирал хартията и канапа от колети, които получавал (Черноу, с. 504). Съпругата му Лора Селестиъл Спелмън била дълбоко религиозна жена, домашният му живот – по монашески скромен; трите им деца имали само едно колело, което карали на смени.

Филантропията на Рокфелер и религиозните му вярвания са в пълен контраст с неговата антипатия към правата на трудещите се. Рокфелер вярва, че хората носят морално задължение да използват богатството си за общественото благо, но не вижда нищо лошо да използва всякакви средства за постигане на максимална печалба. На 20 април 1914 г. детективи, наети от компанията на Рокфелер "Колорадо фюъл енд айрън", застрелват и подпалват 20 мъже, жени и деца, за да разтурят миньорска стачка. Този епизод остава в историята като "Клането от Лъдлоу".

В края на XlX век сигурно е изглеждало, че изградената от Рокфелер империя е напълно неразбиваема. Но едно ново поколение журналисти, известни като muckrakers ("ровещите в калта"), се захваща да разследва американските индустриални гиганти. Сред тях е и Айда Тарбел, която, под влияние на детските си спомени от Питхоул Сити, решава да използва случая със „Стандард ойл", за да илюстрира надигането на монополистичните картели в американската икономика. "Измежду притесненията, обидата и объркването от приказките на баща ми у мен остана убеждение, което не е изчезнало и до днес - че извършеното тогава е било една несправедливост" (Тарбел, с. 179).

Тарбел пише впечатляваща серия от статии, резултат на задълбочени проучвания, с които заклеймява тъмния бизнес на Рокфелер. "Заради неговото влияние животът на нацията ни във всяко отношение е определено по-беден, по-грозен, по-нечестен", пише тя. [,,Стандард ойл"] никога не играят честно, и това уби величието им в моите очи" (Тарбел, с. 41).

Характеристиката, с която Тарбел завършва статията си, също е много показателна: Ако г-н Рокфелер бе обикновен човек, избухналото обществено презрение и подозренията, които се изливат върху него, биха го смазали. Но той не е обикновен човек Той има силно въображение, за да прозре в какво може да се превърне петролният бизнес, ако го събере целия в ръцете си; има интелигентността да анализира проблема, като го разбива на съставните му части, и да намери пътя към пълния контрол. Той притежава ключа за наистина велики постижения: една устременост към целта, която никой не може да отслаби. Петролните региони може да протестират, да го наричат заговорник, а всички онези, които са му продали нефт, да го смятат за предател; железниците може да се отказват от своите договори, а съдът да анулира контракта на компанията му; без всякакво притеснение - и без да спира той продължава нататък към постигането на великата си цел" (Тарбел, с. 42).

Експозета от колеги журналисти като Чарлз Франсис Адамс и Хенри Демърест Лойд създават обществено недоволство срещу Рокфелер и другите капиталистически гиганти. Рокфелер никога не се изказва публично срещу Тарбел, но в частни разговори я нарича "войнствената госпожица" или .усойницата". Във всеки случай вредата вече е налице; следват две десетилетия на съдебни дела и разследвания, в края на които "Стандард ойл" получава заповед да се освободи от дъщерните си предприятия. След години на съдебни разправии Върховният съд на CAlЦ решава, че фирмата е виновна в нарушение на анти- монополните закони. През 1911 г. .Стандард ойл" е разбита на 35 отделни фирми.

Джон Д. Рокфелер не изглежда притеснен от решението на съда да разбие компанията, която е създал. "Купувай акции на "Стандард ойл", съветва той свой приятел, когато новината от съда достига до него, а след това спокойно продължава играта си на голф. Изглежда, Рокфелер е напълно прав. Най-голямата от тези нови фирми, „Стандард ойл ъв Ню Джърси" (по-късно получила името „Ексон") поема почти същата роля като на жестоко критикуваната компания-майка. Ръководена от старата сграда на Бродуей NQ 26 в Ню Йорк Сити, от почти същия Съ- вет на директорите като на "Стандард ойл", "Стандард ойл ъв Ню Джърси" продължава да купува нефт от бившите фирми на "Стандард" , като същевременно е и техен банкер. Всички бивши фирми на "Стандард" продължават да продават своя петрол на една и съща цена - макар че по това време никой не може да докаже дали става дума за тайни договорки или за здравословна конкуренция. Сред по-големите бивши фирми на "Стандард ойл" са „Стандард ойл къмпани ъв Ню Йорк" (по-късно наречена "Мобил") и "Стандард ойл ъв Калифорния" ("Сокал" , по-късно „Шеврон").



           Династията Рокфелеp


...........................................................................................................................................................