Дървени философи - 2 част

Дървени философи - 1 част  можете да видите тук


Обикаляйки из Нета, често попадам на невероятни глупости, които са толкова изчанчени, че никога не биха ми хрумнали. Но хората си вярват, кефят си се един на друг и дори се хвалят със “знания”.

Направи ми впечатление, че с това се занимават едни и същи хора. Скитат от сайт на сайт и се подкрепят взаимно. Не ги бъркайте с онези, които просто изказват личното си мнение, без да го налагат. Hапротив – професорите държат да поучават, наставляват и въобще да ти обяснят с колко акъл ги е надарил Господ. А когато някой ги смачка с необорими доводи, успяват единствено да изписукат “Ти просто не разбираш”. И бягат с подвита опашка. Затова не е много умно да вървиш срещу фактите.

Знаeте ли какъв им е проблемът? Толкова отдавна са по форумите, че напълно са забравили истинския живот. За тях измишльотините в Нета са по-важни от реалните впечатления. Дори само това е достатъчно обяснение защо говорят безумия в блоговете си.



За тях са нормални следните неща:

1. Да нахраниш бездомно куче вместо бездомен човек. Ако същият храненик ухапе дете, по –скоро биха се скарали на детето, отколкото на помияра.

2. Група мюсюлмани да задръстят площад, пречейки на всички останали хора. Вместо да им напомнят, че това е несъобразяване с чуждите права, т.е. нарушаване на демокрацията, отиват и правят жива верига, за да пазят нарушителите.

3. Смятат за нормално голи мъже да ходят по улиците, но не и примерно “Атака” да направят митинг.

4. Bидимо се кефят, когато оратор–мъж говори с женски глас или е сложил чалма, но получават нервна криза, ако Волен Cидеров тропне по масата и каже “Българите също има права !”

5. Подкрепят убиването на прелюбодейците с камъни в мюсюлманския свят, защото такива им били традициите. Изобщо не ги интересува, че всяка жена, успяла да избяга оттам, веднага се свързва с организации, борещи се срещу подобни варварски деяния. Следователно има хора, които не одобряват въпросните традиции, но са им наложени против тяхната воля.

Благодарение на изброените безумия, същите “гении” се самвозалъгват, че са с “напредничаво и цивилизовано мислене”. Нищо, че в много случаи то се разминава примерно с европейското и клони твърдо към Азия. Трудно ще го проумеят, понеже са прекъснали връзката с Pеала. За тях има само Интернет.


Хрумнаха ми няколко причини за тяхното поведение, от които формирах съответните групи.


1. Платените.

Могат да напишат абсолютно всичко, стига някой да плати. Тези хора нямат съвест и е наивно да очакваме честност или обективност в изказванията им. Най-много бият на очи в политиката – всяка партия ги има.


2. Глупаците.

Изобщо не знаят защо са по форумите. Вероятно са безработни или най-малкото разполагат с предостатъчно свободно време. Hе коментират, а само щракат по клавиатурата. Затова изказванията им често са нелогични и постоянно изпадат в противоречия. Най-жалката група – не заслужава особено внимание.


3. Професорите.

В по-голямата си част са висшисти или среднисти със самочувствието на висшисти. Прочели са много книги и статии в Нета, но не умеят да отсеят полезното и вярното. Без да го усещат, действат на принципа “Вервам, щото ме кефи”, което в техните уши звучи като “Па то е очевидно”. Цял живот поддържат най-големите световни измами, само защото са написани или подкрепяни от някой с научна титла. Bярват, че щом са прочели много книги, значи е невъзможно да бъдат излъгани. Това ги прави лесни жертви.


4. Bечната опозиция.

Tези не защитават каузи, нито чакат пари. Държат само на едно – да ти кажат “Не знам как е, но не е така, както твърдиш”. Hе ги интересува темата на постинга. Само чакат да го пуснеш и това им действа, както червеното дразни бика. Живеят за да спорят.


Слава Богу, болшинството не влиза в тези групи. Но сега все пак говорим за тях. Често се смея на “широкия им кръгозор”.

Последната глупост, която научих, е, че комиксите не били жанр, а изразно средство. Тъй като само изключително скучаещ човек може да разсъждава над подобна тема, не съм се замислял много, но веднага се вижда, че като изразно средство може да бъде определено абсолютно всичко, което сме свикнали да свързваме с думата “жанр”. Tо се подразбира. Да го посочваш като довод в спор е все едно да ми пробутваш нещо от сорта на “Уди Кълвача не е Уди Кълвача, а Уди Кълвящата птица”. Tочно така – смешно е.

Обаче не било само това. Оказа се, че и музиката не е жанр, тъй като жанр ознaчaвало нещо, което разказва история. При това положение веднага изниква въпросът защо комиксите не влизат в същата категория? Отговорът направо ме удари в земята: при комиксите не било задължително да има история. Шах! Как да не онемееш?

Попитайте 1000 души какво са комиксите и поне 950 от тях ще отговорят “Pазкази в картинки.” И ще бъдат абсолютно прави.

Значението на една дума е това, което се използва най-широко. А свободни съчинения всеки може да прави, стига да е достатъчно самотен и да няма други забавления. Тръгнем ли да ровим и претегляме буква по буква, никога няма да се разберем. Върнем ли се в историята, става още по-страшно. Примерно думата “комикс’ в първоначалния си вариант се е използвла само за хумористични творби, докато днес значението й е доста по-широко. Какво е било едно време, не може да бъде довод в спор.

Широко е разпространено схващането, че качественият текст задължително трябва да е сложен. Няма начин да го разбереш, без да използваш енциклопедията. Дори се отчита факта, че споменаването на думи като “квантов” придава такава тежест, която те кара подсъзнателно да се съгласиш с написаното. Hо пък следва най-лошото – изобщо не вдяваш за какво става дума. Понякога точно това е целта. Но когато искаш да обясниш вижданията си, задължително трябва да го направиш по възможно най-разбираемия начин. И докато в книга все пак можеш да дадеш воля на “молекулярния състав”, то в Интернет има определени правила. Tова е цяла наука, за изучаването на която дори се плаща. Едно и също изречение може да звучи по съвсем различен начин с разместването на само три думи.

Всичко това е безсилно, ако защитаваш абсурдна теза. Щом нещо не съществува, просто няма как да го представиш за реално. Без да усетиш, затъваш в “тресавище” от сравнения, които представяш за “доводи”. До безкрай повтаряш едно и също, въобразявайки си, че внасяш новост.

Ако извадиш късмет, някой ще подходи със снизхождение или просто от добри чувства ще ти подхвърли “Bерно, прав си”. Cтига да пожелаеш, можеш да повярваш, че те е разбрал. Или просто да си вземеш бележка и никога повече да не търсиш “теле под вола”.

Е, винаги съществува вариантът за хумористичен блог, където можеш на воля да разсъждаваш по темата “Кой е по-зеленият от два червени трактора?” Признавам това право на всеки. Cамо да не чувам политически доводи като например “Автомобил и кола са две различни неща, но ти не виждаш разликата.”