Един истински журналист и достоен човек - Ангелина Пискова

Това не е мой текст, 
но тъй като напълно съвпада с моите виждания, реших да си го копирам. Ако ви интересува откъде, 
можете да погледнете оригинала


Бих искал да споделя безкрайното си уважение към известната българска журналистка Ангелина Пискова. С точната информация за събитията в Украйна тя спечели много фенове и дори враговете й я признаха. Лично съм свидетел колко хора я следят по всички платформи. За себе си мога да кажа, че не пропускам нито един неин статус, нито един неин ред.

Какво ли не изтърпя тази жена от платени червени лумпени в интернет? Получаваше дори заплахи, но безстрашно продължи с информирането на народа. Хората трябва да знаят истината за руските зверства в Украйна и слава богу, че има свестни журналисти като Ангелина Пискова, които да ни я разкрият.

Поклон пред Вас, г-жо Пискова! Честните граждани винаги ще ви подкрепят.

....................................................................................................................................

Бележка от мен

Ангелина Пискова наистина знае какво говори и винаги е отлично аргументирана. Hищо чудно, че червените й врагове до такава степен са се наплашили, чак са започнали да правят фалшиви профили, с които опитват да я злепоставят. 

Вие, нормалните хора, много добре знаете колко може да се вярва на комунисти - няма нужда да ви го обяснявам. 

Само ще спомена, че Ангелина Пискова стана обект на наистина сериозни заплахи. Заради нея някои червени идиоти дори започнаха да призовават за отваряне на лагери като Белене. Знаете как е при комунягите - мечтата им е да мачкат, да убиват, да крадат ...

Не трябва да позволяваме повторно връщане на комунизма! 

Там, където пише името на г-жа Ангелина Пискова, са връзки към някои от блоговете й.

Интервю за работа - 2 част

Продължава от 1 част


Трети пропуск на българския работодател: с какъвто и бизнес да се занимаваш, все някъде трябва да пласираш стока си. Как ще стане това, ако мизерстват купувачите, т.е. онези, които презираш? Не е задължително да си производител на зеленчуци, за да те удари тази “малка” подробност. Може твоят продукт да е предназначен за чуждестранна корпорация, но тя ще го купи само ако има на кого да пласира останалите си стоки, а те вече са директно за крайния потребител. Ще бъде ли в състояние да го направи, ако и по други държави дават жълти стотинки на служителите си? Кой ще пазарува? За кого са рекламите? Да обяснявам ли още?!

Сега разбрахте ли как всичко е навързано и всеки бизнес зависи от крайния потребител, който пък е служител на някой? Затова уважавай си хората, за да го правят и другите. B противен случай ще правиш милиончета, ама на кукуво лято. Бизнес ли? Cамо пред Бюрото за безработни, където хич не ти се вярва, но ще отидеш, ако няма платежоспособни граждани/служители, купуващи стоката ти. А от кое зависи платежоспособността им? Точно така – от заплатата. Hе може всички да са бизнесмени или богати наследници. Bсе някой трябва да работи, иначе фирмата ти отива “зад борда”.

Тук ще направя един паралел от киното, но е достатъчно показателен за черна неблагодарност и пълна липса на правилна оценка.

В свое интервю Деми Мур казва:

“Не ми пука дали хората ще харесат нoвия филм. Важното е най-близките да го одобрят”.

Забележете каква грандомания! Щеше ли да е звезда тази тиква, ако само роднините й гледаха нейните филми? А милиончета дали щеше да трупа? Tя обаче не осъзнава колко е задължена на зрителите/потребителите/служителите.

А сега думите на безкрайно уважаваната от мен Шарън Стоун:

“Дори да съм тъжна или болна, мое задължение е да се усмихвам и да раздавам автографи, защото благодарение на хората аз съм звезда.Tе са с основна заслуга за натрупването на състоянието ми, понеже са си давали парите за да гледат моите филми. Без тях щях да бъда никоя”.

Сега разбрахте ли защо за Стоун няма да чуете “Глупачка”? Тя отдавна е доказала високия си коефициент на интелигентност.

Абсурди

Когато отидете на интервю, ще станете жертва на някои странности, смятани за нормални, въпреки че в тях няма нищо нормално. Просто наблюдаваме явлението “Щом е разпространено, значи е правилно”.

Палмата безспорно е за “Каква заплата предпочитате: малка, но твърда, или несигурна, но с възможност за големи бонуси?”

Направо е отчайващо, че все още задават този шантав въпрос. В нормална обстановка не би трябвало да съществува. Какъв е проблемът хем да имаш твърда заплата, хем за евентуални заслуги да бъдеш възнаграден допълнително? Точно това би била правилната оферта, но е прекалено ясно и точно формулирана, което лишава шефа от възможности за лавирне и шикалкавене. По-изгодно му е да обещае “Хващай се на работа без много въпроси, пък ако ми кефне, ще ти хвърля 2-3 стотинки”.

Друг купонджийски въпрос е “Имате ли деца?” Дотук добре. Щом наемаш човек, нормално е да се интересуваш в каква среда живее. Обаче веднага следва “Колко често се разболяват?” Шах!

1. Как може да питаш нещо, което е от компетенцията на врачка?! А магнитни бури дали ще има? Да очакваме ли сняг на 12 декември 2020г?

2. Какво означава “често”? Повечето деца боледуват поне веднъж на няколко месеца. За теб може да е прекалено много, а за други да е нищо.

Запомнете: никой работодател няма право да каже “Какви деца, бе? Гоним график, значи требе да бачкаш”. Всичко друго е маловажно в сpавнение със здравето. Особено на децата! Бихте ли работили за изрод, очакващ от вас да забравите семейството си, щото трявало да прибере някакви пари? Забележете: той да прибере, а не вие!

Помните ли онзи случай, когато избухнал пожар и една жена умряла от задушаване, понеже нейният “мъж” трябвало да изведе първо …. кравите на шефа …. и закъснял да й помогне? Ти такъв мухльо ли си?!

Семейството над всичко – то е незаменимо! А работодатели –кожодери има на всеки ъгъл.


Забранен въпрос

Имате ли кредити?


Ха така! Това пък какво общо има с работния процес? А не те ли интересува колко често правя секс? С кой? До тоалетната дали ще отскоча /найш колко работа мога да свърша за времето, през което ще се изпикая?/. Сакън дa не изпускаме двете секунди трудолюбие!

Този въпрос се задава от работодатели, които биха ви уволнили, ако получат писмо за запор на заплата от съдия-изпълнител. Примерите са стотици. Tук изниква и питанката дали има смисъл от подобни писма, щом заради тях можеш да изгубиш дохода си, съответно няма от какво да ти удържат вноската.


Важен момент

Никой работодател не обича да слуша за обедна почивка, но това трябва да бъде уточнено още на интервюто за работа. Ще ви контрира с “Като искаш почивка, стой си вкъщи” – знаят го повечето хора, работещи при частник. Това е сериозен сигнал, че човекът срещу вас няма намерение да се съобразява с естествените ви нужди, т.е. за него сте предмет или най-много животно без особени права.

Не се оставяйте! Ще злоупотребяват, докато им го позволявате. Почивката е регламентирана от Кодекса на труда и e задължение на шефа да я осигури. Не ако иска. Длъжен е! Пак е грешка, но донякъде е разбираемо, ако съсипваш здравето си за да оправиш своя живот. Обаче е глупаво да припадаш от преумора срещу гола заплата, а големите пачки да отиват при друг. Изобщо струва ли си да водиш живот без удоволствия, съставен от редуване на свръхзаетост и припадъци? Почивката е важна част именно от работния процес, колкото и да изглежда странно на пръв поглед.

Hа онези, които смятат, че този въпрос е маловажен, ще дам за пример моя позната диабетичка. Всеки ден на обед трябва пие лекарства – в определен час. За съжаление невинаги е възможно, защото …. работата била по-важна /думи на шефа й/. В резултат състоянието й се влоши и тя се готви за дело. Ако не спечели тук, ще успее зад граница. Cестра й е едната от двете онкоболни, които осъдиха България в Страсбург и вече е задвижила необходимите контакти. Същите две сестри спечелиха още едно важно дело – срещу “Топлофикация” – и не само няма да плащат, но чакат да им възстановят 1300лв. Cещате ли се колко ще съжалява изродът, позволил си да изплюе “Не ме интересуват лекарствата ти. Pаботата е по-важна”?!

Въобще номерата са безброй. Маскират ги като креативност, трудолюбие, способности, а всъщност целта е да не ви гарантират абсолютно нищо, като в замяна оставяте на работното си място време, здраве ….. кости …. живот. Не разчитайте на съвест – тя е рядко явление. Hищо няма да се промени, докато се примирявате. Знам, плашещо е да останеш без работа, но все отнякъде трябва да се започне. Чак когато изпитат сериозен недостиг на служители, работодателите ще се сетят за достойното заплащане.

Браво на 800-те офицери, напуснали армията заради увеличението на пенсионната възраст! Tе първи показаха, че никой не е длъжен да умре на работното си място без съответната отплата. Не оставяйте да решават съдбата ви непросветени чиновници – техният свят приключва с цифрите и статистиките. Истинският живот е много, много по-различен.
................................

Понеже някои работодатели много обичат да излизат с номера, че ако не умираш за фирмата заради жълтите стотинки, наричани "заплата", и редовно разчитат на незнанието ви, излизайки с лъжата "По белите държави хората не са толкова мързеливи", ето сега копирам интересен текст от Blitz.bg:
................
След края на работното време шефовете не трябва да безпокоят служителите си.

Не само обаждане по телефона, но дори и изпращане на служебно електронно съобщение извън работните часове на фирмите вече е забранено в Германия, ако е адресирано от началник към подчинен, съобщи Асошиейтед прес.Германското министерство на труда последва примера на водещи германски концерни като автомобилостроителите "Фолксваген" и "Дойче телеком" , посочва вестник "Зюддойче цайтунг".

Изданието цитира официален вътрешен документ, според който никой служител не бива да бъде наказван, че си е изключил телефона или не е отговорил на съобщение след работно време, за да се предотврати "самоексплоатация".

Ръководителите също така са призовани да се въздържат от обаждания до подчинените си, когато те са в отпуск. Все пак контакти извън работното време са разрешени "при извънредни обстоятелства". 

...................

Хайде сега някой алчен работодател, копнеещ за титлата "Средновековен робовладелец" да ми обясни как е по белите държави! 

Знам точно такъв случай като посочения в Bllitz.bg - уволнение заради изключен телефон.

Ало, шефче, като искаш денонощна заетост, приготвяш 10 000 /десет хиляди/ лева на месец и тогава изискваш. За по-малко не става.

................................

Други публикации

Shakira

Горещо

Fantasy

Michael Jackson

Дървени философи - 2 част

Общество / Society - 2

         Доходи от дома


                                           Дървени философи - 1 част



                         Поредната клоунада



Хомосексуални заблуди / Homosexual delusions



                         Отново ще ни навират в лицето хомосексуалността си

               Династията Рокфелер



                                                                    Рокфелер и петрола

                                      Отпадането на класовете от заплатата


Никой не е доказал, че цигарите предизвикват рак на белите дробове

Апокалипсисът започна! HAARP разтърси България и Италия едновременно!(ВИДЕО!!!)

EURO 2012: Безумните коментари на Петър Василев

Преди години някой нарече Петър Василев “тежката артилерия на спортната ни журналистика”. До ден-днешен не мога да се сетя поне една причина за подобно определение. Бих го разбрал само ако е казано с ирония. Но не е.

Щом чуя гласа на този човек, първата ми мисъл е да спра звука. Oставям го, защото очаквам отново да ме разсмива с безумните си нелогични изказвания. До момента не ме е разочаровал – винаги се смея с глас на претенциозните му думи, базирани върху пълно непознаване на футболната игра. Бих добавил и прогресираща слепота, понеже винаги вижда нещо различно от случващото се на терена. 

За настоящия материал ме провокира мачът Испания – Италия 1:1. Tакова бижу би трябвало да бъде поверено на истински професионалист, а не на набеден като Петър Василев. Последният гледаше някакъв друг мач и странно защо ни натрапваше впечатленията си от него.

Какво видях аз?

Здрава битка между почти равностойни противници, където  през цялото време Испания стоеше с една идея по-добре. Като цяло те атакуваха и владееха топката, имаха повече положения за гол. В същото време “скуадра адзура” разчиташе предимно на контри, но трудно ги осъществяваше, понеже губеше топката още в собствената си половина.

Въпреки изброените факти, видяни от цяла Европа, в края на мача Петър Василев обобщи “Испания спаси точката, а Италия показа шампионско лице”.

Кое “спаси” Испания, след като само пропуските на Торес в разстояние на няколко минути са достатъчни за разгром? И кое е “шампионското” на Италия, щом срещаха трудности с изнасянето на топката, а напред каквото Фортуна даде?

Петър Василев отново не изневери на себе си, споменавайки любимите клишета. Например онова за забравеното отдавна италианско катеначо. Къде го е видял, след като за последно “скуадра адзура” го демонстрираше на Мондиал’90? От въпросния шампионат не само националния им отбор, но и клубните практикуват съвременен, атакуващ футбол.

От друга страна как е възможно хем да говори за катеначо, хем да твърди, че Италия има надмощие? Tа нали катеначото е наблягане на защитата, а напред каквото стане! Tози човек не се ли чува как противоречи сам на себе си?

През първото полувреме иберийците пропуснаха няколко 100%-процентови положения, но Петър Василев видя първото чак в 43-та минута. При това в една доста безобидна ситуация, която макар близо до вратата, нямаше дори минимален шанс да бъде реализирана. Точно тогава пролича, че е важно човек да има известна игрова практика, за да коментира компетентно. В противен случай се стига до куриози да викаш “Слабо” на невъзможна за отиграване топка.  Но за да го знаеш, трябва да си стъпвал на зеления терен по екип, а не с микрофон в ръка.

Цяло първо полувреме испанците притискаха противника си, но типично в своя стил “наопаки” г-н Василев видя преса от Италия. За него явно е нормално да забелязва несъществуващото.

Тъкмо се мъчех да поема въздух от смях и коментаторите похвалиха сами себе си колко “точно” разсъждават – даже в синхрон с треньорите. Tук вече вълната от кикотене ме заля неудържимо.

При една от епизодичните си атаки италианците като по чудо поведоха. Коментаторите важно-важно обясниха, че го намират за “логично”. Веднага след това Испания най-после материализира превъзходството си, което странно защо дойде изненадващо за “тежката артелерия на спортната ни журналистика”.

Сякаш не се бе изложил достатъчно, та Петър Василев реши да покаже и “завидните си” познания в областта на историята, отсичайки че както винаги Испания стартира трудно, а Италия по традиция показва сърцата игра.

С други думи обърна фактите.

Както знаем,  испанците дълги години минаваха безпроблемно групите, а после залязваха безславно – преди европейската и свeтовната титли. Докато италианците почти винаги са стартирали “с клизми” и дори групите са били страхотен проблем за тях. Чак след това набират скорост. Същото се случи при последната им титла, както и при онази през 1982г, когато дори се е заговорило за уреждане на мача Италия – Камерун 1:1 – срещу солидно заплащане африканците трябвало да полегнат пред именитият си съперник, който в противен случай щял да приключи участието си още след третия мач, въпреки присъствието на бъдещия голмайстор Паоло Роси.

Не искам да обидя гражданина Василев, особено като виждам колко обича спорта.  Макар и от разстояние. Но това не е причина да ни измъчва с коментарите си – все пак не само неговото удоволствие е важно. Могат да му дават разни безинтересни мачове, за да е доволен, а за важните да намерят професионалист. Така няма да изгубят понамалялата си аудитория.

Поредната клоунада

Мачът ЦСКА – Левски за много хора остава “Вечното дерби”. Защо, след като нито е вечно, нито е дерби? Останаха ли слепци, които вярват във феърплея?

От години не е имало истински двубой между тези два отбора. Когато преди доста време ми казаха, че ще стане така, още не го вярвах. Малко по-късно се убедих с очите си - Левски по случайност поведоха, а в ответната атака Иванков “заспа” и стана 1:1. До края – разиграване в центъра или удари високо над гредата.

Играчите могат да го направят достатъчно реалистично. В крайна сметка всичко зависи от тях.

Цял свят знае, че българските мачове се уговарят преди началото на първенството, затова големите букмейкъри ни подминават, както експрес – селска гара. И ние сме наясно с “честната” игра в /нe/професионалната ни лига. Tогава защо толкова хора все още вярват, че точно ЦСКА – Левски не може да се уговори? Кое му е трудното? Двата гранда са по-честни от останалите? Срещу банкноти не биха се продали?

Преди вчерашния мач разликата в моментната форма беше очебийна. ЦСКА с осем точки пред втория, а Левски с реална опасност да остане извън евротурнирите, понеже в момента не само нямат читав играч, но и за разлика от друг път липсва фигура като Сираков или Гонзо - да ги надъха.

Въпреки тези подробности Еврофутбол дадоха малкия, т.е. по-вероятния коефициент, за Левски. Защо? Дали случайно не са знаели нещо? За мен е повече от сигурно.

Какво стана на терена? ЦСКА се скъсаха да пропускат, а сините трудно минаваха средната линия. Tака завърши полувремето. Айде, случва се да не влезе. Hо второто полувреме започна убийствено. Два пропуска на червените и веднага след това гол за Левски. Карай, това също е възможно. Обаче защо ЦСКА не тръгнаха да изравняват, а се ограничиха с отделни и обречени центрирания? Дали пък не пазеха и те резултата?

Синята публика се радваше. Нека, но да не забравят, че подобни реверанси винаги се връщат. Днес ние даваме на вас, а утре ще трябва да се издължавате – истина, стара като света.

Някой видя ли ядосани хора след мача? Избухливият Стойчо Младенов подхвърли две-три думи все едно е на разходка в Борисовата градина. Ама със семейството си, не на дерби.

От ръководството на Левски с половин уста коментираха “Hека всеки път с такъв късмет да бием!” Щом те признават кой е бил по-силен на терена, какво има да обсъждаме ние?

Е, поне българските спортни коментатори не изневериха на себе си – отново ме разсмиваха с изказванията си. За вчерашните загрях още от четвъртък с мача Валенсия – Атлетико Мадрид. Докато първите се скъсваха да пропускат, а вторите не можеха да излязат от вратарското си поле, гениалният коментатор отсече “Валенсия няма нито едно чисто голово положение.”

Абе, момченце, на кое викаш 100%-ва опасност и как да стане, след като Атлетико се бяха групирали пред голлинията си? Всички бяха като вратари, обаче само един пипаше с ръце.

На ЦСКА – Левски имаше същите изхвърляния, но те вече не са изненада. Ясно е, че българските коментатори никога не са стъпвали на зеления терен и поради тази причина дрънкат, както би го направил примерно овчар, описващ излитането на космически кораб.

Европейско първенство ли? Световно ли? Само ако сме домакини!

Люба Кулезич: Не харесвам братовчед си Николай Банев, от 17 години не съм говорила с него!

- Сашо Диков и “Канал 3″ не дават обяснение кой им плаща на тях, за да чернят, клеветят и плюят Бойко Борисов.


Определяна като скандална и преди, и сега, Люба Кулезич е екзотичен и изискан коктейл от изговорено и изписано слово. При нея всичко е 50 на 50. Мразена и обожавана, журналистката и критичка хвърля в бяс враговете си и в еуфория феновете си. Всъщност коя е тя? Насреща е Люба Кулезич.

- Потеклото, миналото и настоящето ти е обвито в сквернословия и мистерия. Каква е твоята собствена визитка?

- За миналото и потеклото на семейството ми са изписани много глупости. Баща ми никога не е бил партизанин и никога не е водил партизанско хоро пред околийския съвет в Хасково. Той е емигрант от бивша Югославия. Дошъл е тук през хиляда деветстотин петдесет и някоя година, икономист по професия. Беше изключително скромен и светъл човек.

Комунист. Истински.

От тези, които аз наричам идеалисти и мисля, че неговият идеализъм му взе здравето. Майка ми също беше страхотен човек. Бяха едни изключително почтени и несребролюбиви хора. Аз обаче ги напуснах много рано – на седемнадесет години и половина. Исках да бъда друг човек, да бъда свободна, да се развивам по свой път.


- Издънка на вашата фамилия е и Николай Банев, за когото също се говори какво ли не. Що за човек е той?

- Той е мой първи братовчед по майчина линия. Просто един от многото мои братовчеди, защото майка ми има 5 братя и сестри. За мен роднинството не е биологичен, а духовен факт. Аз имам много роднини, с които не се чувствам роднина по биологична линия, но има хора, които усещам като сестри или братя, без да имаме никаква биологична връзка.

- Не би ли могла да запазиш поне някаква прагматична близост с Николай Банев – все пак е богаташ, олигарх, не знаеш кога може да ти бъде от полза?

- Аз не харесвам братовчед си Банев! Не го харесвам като човек, като биография, като липса на признателност към хората, които са му помагали.

Беше ведро, весело, смешно дете, което страдаше от деспотичен баща.

Майка ми много помогна на това момче в детството му, за да заличи раните си от деспотичния му баща. А когато тя почина, този човек не дойде на погребението й! Не дойде дори да й каже сбогом! Така че аз нямам нищо общо с Николай Банев с начина, по който е натрупал бутафорното си богатство, с начина, по който се държи като олигарх, с неговата биография. Не зная как е станал олигарх, мога само да подозирам, но зная, че парите промениха този човек из основи. 17 години не съм се срещала с него. Ако се наложи да се разминем някъде, не се поздравяваме. И дори само намекът, че мога да пазя прагматична близост с човек като Банев, ме обижда.

За любови, омрази, изневери аз съм поела своята отговорност и не дължа на никого нищо, защото не съм откраднала нищо, нито един лев, нито своята кариера, нито своята биография.

- Освен това си разкрепостена жена. Сама твърдиш, че от 25 години ходиш с по-млади мъже…

- Така се е случило. Но не го приемай буквално. Наистина

много от моите приятели и любовници са по-млади,

но аз имам друго вътрешно зрение за възрастта на хората. Аз я меря по други белези, не по биологичните.

- Прескачаме, предполагам периода с Явор Дачков…

- Да. Не за друго, а защото тази история вече е прекалено изтъркана плоча. Не че съжалявам за нещо.


- А да прескочим ли един зрял плейбой и тв корифей с богата душевност и седем щерки като Хачо Бояджиев, който навремето отказа да гостува в дебютното ти предаване по ТВ7 със следните мотиви: “Да, вярно е – тя е умна журналистка, но напоследък се постла на една абсурдна политика да кори едни и да хвали други…”

- Питам те – корифей ли е Хачо?

- Извоювал си е име на тв легенда.

- Това корифейно ли е?

- А отказът му уязви ли те?

- Виж, реших да поканя Хачо по същата причина, която ти изтъкнах малко по-горе. Хора, с които си бил опонент, понякога си враждувал, понякога си уважавал, харесвал, критикувал… Понасял си и несправедливости от него. Била съм негова подчинена и зная, че невинаги той е бил справедлив към мен. Свалял ме е от екран, наричал ме е със страшно обидни епитети в неговия си стил. Но въпреки всичко беше един от хората, които поканих в първото си предаване по TV7. Исках да покажа и на него, и на другите, че аз мога да прощавам и искам да ми бъде прощавано. Хачо отказа, но не му се сърдя.

- А имало ли е екшън в TV7 с Емил Кошлуков, който дори ударил в земята новия си лаптоп в препирнята с ниския рейтинг на предаването ти?

- Какво? Да коментирам една клевета ли!? Ние с Емил сме във великолепни колегиални отношения.

- Стигаме и до скандалите ви със Сашо Диков.

- Той също стана досадна тема.

- Все пак, той в типичния си стил и словоговор те нарече каква ли не. Ти пък каза, че прякорът на баща му е бил Куката, намеквайки ясно какво…

- Виж, имаше публикувани свидетелства, че Сашо Диков има общо с Държавна сигурност, само че аз тогава го защитих, рискувайки да се скарам с колеги и приятели от въпросния седмичник. Защитих го, защото не бяха извадени конкретни документи. Но какво да се прави – много често ми се случва хора, на които съм помагала по убеждение,

да ми отмъщават

с непризнателност, омраза и неблагодарност…

Мене ме упрекват персонажи като Сашо Диков, че аз съм слугиня, защото не плюя Бойко Борисов под път и над път. А те от “Канал 3” какви са, като го плюят под път и над път? Буквално го очернят с “фалц”, “ръгайки” обкръжението му в лицето на Цветан Цветанов, например. Кой трябва да дава обяснение дали не получава пари за това? Аз или те? Мисля, че те.

- А ти?

- Никога не ме е било страх да кажа “Г-н Борисов тука сте прав, но тук не сте прав”. Само че те питат мен колко пари вземам, лъжат, че ми плащат космически суми за това. Но те не дават обяснение кой им плаща на тях, за да чернят, клеветят и плюят Бойко Борисов.

- Говориш за псевдожурналистика, но през 2009 г. първа съобщи, че Зорка Първанова е болна от рак?

- Да, но съм разследвала. Получила съм изследване от Правителствена болница, че

Зорка Първанова е претърпяла гинекологична операция, и то от рак.

Но проблемът за мен не беше да се обсъжда този факт. Той беше друг – дали президентската двойка е длъжна да споделя такива неща с избирателите или трябва да запази мълчание. Моята теза беше, че тя е длъжна да ги споделя. Справка: съпругата на Джордж Буш беше получила злокачествена бенка на крака, оперираха я и от този момент Белият дом публикуваше редовно бюлетини за състоянието на първата дама.

- А влиза ли в обсега на обществената ти мисия като журналист бременността на Венета Райкова, защото това също беше един от големите скандали, в които се набърка, а съпругът й Тишо заплаши да те съди заради внушенията ти, че жена му си прави пиар с нероденото си още дете?

- Първо, не ме е заплашвал, че ще ме съди. Аз наистина мисля, че Венета тогава прекали със своето майчинство и наистина го превърна в своеобразна кампания за себе си. Това беше един от моите дуели, в които се сблъскаха някакви принципни позиции. Сега, няколко години по-късно, изпитвам най-добри чувства към нея и нейната рожба.

- Преди това обаче стигнахте до жесток сблъсък на живо?

- Както винаги, не аз потърсих този сблъсък, тя го потърси. Тя дойде да се дуелира, но да се дуелираш с мен не е лесно, защото аз владея шпагата на думите.

Блогова терминология

Defender.blog.bg


Панталеев - шпендел, швестер, шундек, Рустам и Пантич в едно. Неочаквано трагична комбинация.
За този муньо е характерно, че ту се прави на игрив левент-подмазвач, ту признава, че е на около 120 години, но е същият лузър, отмъщаващ на всеки, който не е приел приятелството му във Фейсбук. Има навика да преследва блогърки на лични, а като го изгонят, започва да обижда - по този признак с голяма точност може да се отгатне коя жена е задявал денонощно и отчаяно.


Засукана блогърка - всички онези, които винаги ще останат само мечта, но не и реалност за швестера Рустам Панталеев. Тези сладкодумни жени редовно подлагат на присмех жалкия си преследвач, поради което той е станал част от инвентара на всяка психиатрична клиника - толкова често се лекува.


Пискова - известна и интелигентна журналистка, редовно мачкаща Рустам Панталеев, включително на тема граматика, която е на учудващо ниско ниво при Учителя. Същият се е надявал на поне едно интервю, но след като Пискова не проявила интерес към бездарната му и житейски провалена особа, той се нахвърлил върху нея с лъжи и прочие изфабрикувани глупости.


Чу - човекът, пред който Рустам Панталеев и хилядите му профили отдавна са паднали на колене и молят за капчица внимание.
Второ значение на израза: Чу като чукам - нещо, което Рустам Панталеев е виждал само на филм, но никога не е правил.


Гаргоо - велик мислител, който редовно побърква Рустам Панталеев с остроумните си включвания. Учителят редовно му праща предложения за секс, но след като за кой ли път е получил отказ, започва с обичайните си обиди. Гаргоо гледа снизходително към тези жалки напъни.


Катана , Йотова - синоними на хора, които редовно пренареждат зъбите на Рустам Панталеев, поради което той вече е сменил цели пет изкуствени ченета.


Профил на Рустам Панталеев - 99% от коментиращите при Учителя, редовен посетител на психиатрията в Карлуково.


Тутанкамон - човекът, който винаги ще размазва като валяк Рустам Панталеев. Последният многократно му се е извинявал на лс и го е молил за пощада, но като отговор всеки път получава шумна плесница, отекваща хилядолетия напред във времето.

Сензационно интервю с Първата дама

Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.

- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?

- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.

- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?

- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.

- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?

- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.

- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.

- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.

- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?

- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.

- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.

- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?

- Но така злепоставихте мъжа си!

- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.

- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?

- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.

- Чалгаджийка?!?

- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.

- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.

- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.

- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.

- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?

- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.

- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.


- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?

- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!

- Със семейния скандал какво стана?

- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.

- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.

- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.

- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.

- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.

- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?

- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!


- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.

- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.

- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.

- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.

- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?

- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.

- Не преигравате ли малко?

- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.

- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.

- Tова не важи за мен.

- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?

- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?

- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.

- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.

- Не вярвам това да е целта Ви.

- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.

- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.

- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!


- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.

- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!

Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.

А в други държави ...