Photography

Среща между два свята

1986: Steaua - FC Barcelona 2-0 /penalties/

Този материал е стар, но разказва любопитна история за "героя от Севиля".

Още едно доказателство за "добронамереното" отношение на комунистите.

Sport1.bg

Със счупени пръсти тук-там, Дукадам се върна в Стяуа!


Бившият румънски национал Хелмут Дукадам бе назначен за президент на румънския гранд Стяуа, където започна кариерата си на вратар през 80-те години на миналия век.

"В този момент съм горд, радвам се и се надявам техническия щаб да помогне на Стуяа да се върне в Шампионската лига", заяви Дукадам.

51-годишният бивш играч бе наречен "героя от Севиля", след като спаси четири поредни дузпи за своя тим във финала на КЕШ през 1986 година срещу Барселона.

Той, още в дните след финала, изчезва от футболната сцена заради някаква тайнствена история за кола. Западната преса разказва, че вратарят си е уредил от президента на Реал Мадрид (признателен му, за това че е лишил вечният враг, Барселона, от първа купа на КЕШ) чисто нов, последен модел Мерцедес.

Нико Чаушеску - Валентин го е повикал и след отказ от страна на вратаря да даде колата си, му счупва пръстите на двете ръце.

Други разкази отричат всякаква връзка на Валентин в историята. Бъльони, негов “адвокат“: “Доста е изнервящо, знаете ли. Пълна тъпотия е да мислите че Дукадам е бил насилен. Всъщност истината е, че се е подхлъзнал, паднал и наранил тежко ръцете си, по време на лов в планината. Трябвало е дори да се изпрати хеликоптерът на президента за да го спасят.“.

Истината е че Дукадам, на 27 години, с обещаваща международна кариера, ще бъде видян на зеления килим, във втора румънска дивизия, едва години след прословутия финал в Севиля.

Друга история разказва, че му е открито нарушено кръвоснабдяване на дясната ръка. По едно време лекарите обмислят и най-лошия вариант - да я ампутират. Болестта тръгва и по другата ръка. Така се налага серия от тежки операции. За една от тях в клиниката го откарва с личния си "Мерцедес" синът на диктатора Николае Чаушеску.

Каквато и да е истината, поне едно е ясно, Дукадам ще остане в историята като единственият вратар спасил 4 дузпи във финал от КЕШ и изпратил първия балкански отбор на върха на Старият континент.

Неговото назначаване става факт само ден, след като бившият румънския национал Илие Димитреску пое поста старши-треньор на тима. В отбора от Букурещ се състезават българите Йордан Тодоров и Станислав Ангелов.

                         Това е видео, на което се вижда подвигът на Дукадам в Севиля.

EURO 2012 – Четвъртфинали – Обзор

Португалия – Чехия 1:0

Тук всичко беше според предвижданията. Португалците са в много по-добра форма и логично имаха надмощие. Можеха да поведат много по-рано, обаче във футбола и особено на четвъртфинал, нещата често стават трудно.

Срещу Чехия никога не се играе лесно. Но този отбор е далече от славните си години и смятам, че стигна максимума на моментните си възможности. Отделно излезе от група, която не се оказа по силите на Русия. Mогат да се гордеят със себе си.

Португалия по традиция практикува красив футбол. Сега не е изключение, но само това не е достатъчно. Hе виждам как ще се мерят с останалите. Срещу Испания вероятно ще натежи желанието за реванш, както и пренасищането от успехи на "Иниеста и компания". Последните може да отричат, но се видя, че не играят със същия хъс, а и Вийя липсва.



Германия – Гърция 4:2

Най-безпроблемният четвъртфинал. От първата до последната минута германците не изпуснаха инициативата. Прави впечатление, че с лекота смачкаха и този противник. Още на полувремето водеха, бих казал скромно с 1:0. В началото на втората част по чиста случайност се стигна до изравняване, което много бързо беше неутрализирано. Вторият гол на гърците стана от толкова съмнителна дузпа, че ако мачът не беше вече решен, едва ли щяха да я получат.

До момента не виждам кой ще спре Германия. Но по традиция те играят трудно срещу Италия ….


Испания – Франция 2:0

Преди EURO 2012 прочетох доста хвалебствия за “дружината на Блан”, което още тогава ме учуди. След издънката срещу Швеция допуснах, че поради някаква неизвестна за мен причина са предпочели Испания за противник, вместо Италия, и са “полегнали” – случва се понякога. След четвърфинала обаче се видя, че те просто са “гола вoда”. Една голяма кръгла нула. Без да се напрягат, испанците ги направиха смешни. Дори помислих колко хубаво би било вместо Франция да играят Украйна. Както и да е, винаги идва момент, когато слабото отпада.

Испания от години са ми любимци, както и “Барселона”. Все още ги смятам за по-силни от Португалия, но трети пореден трофей ще им дойде много. Пък и никога не се е случвало. Да не забравяме отсъствието на Вийя, който безспорно е сред най-важите единици. Ако не срещу Португалия, то на финала със сигурност ще приключат с наведени глави. Не за друго, а защото не вярвам, че който и да е отбор има силите да спечели три поредни големи първенства.


Англия – Италия 0:0

Без съмнение това е бижуто на четвъртфиналите. Не само като имена, а и заради борбената атакуваща игра от двата отбора. За пръв път на това първенство виждам 22-мата да тичат толкова много. И най-важното – имаше защо. Пред двете врати “вреше и кипеше”. Имайки предвид крайния победител, англичаните със сигурност дълго ще съжаляват за своите пропуски. Но все пак Италия стояха малко по-добре и логично спечелиха.

Трябва да призная, че всъщност не очаквах толкова впечатляваща игра от “Рууни и сие”. Отборът винаги е разполагал със силни единици, но странно защо рядко са се представяли като колектив. Вероятно прекалено много се мразят на клубно ниво. Това се промени едва след идването на Капело, когото сега плюят абсолютно несправедливо – заслугите му са всеизвестни. Отделно англичаните са известни със своето високомерие, което вероятно присъства сред причините да не са ставали шампиони на голямо първенство след 1966г.

Италия по традиция “кретат на мъка”. Tова не им пречи да успяват в крайна сметка. Не знам дали точно сега ще стане, но според мен те са единственият отбор, който евентуално може да спре Германия. Съвсем скоро ще научим отговора. Крайният победител в този полуфинал ще бъде и еврошампион.


Като завършек искам да обърна внимание върху изказването на Рой Ходжсън след мача. По-специално върху тази част:


"Когато започнаха дузпите се надявах, че това ще е нашия турнир, в който да печелим с дузпи. Със сигурност тренировките не помагат. Може би съдбата е решила да не печелим никога с дузпи, но аз не мога да обвинявам моите играчи".
"Сега сме на същия път, на който сме се озовавали толкова много пъти досега. Дузпите не са част от футболния мач. Това е съвсем различна надпревара".


От години се чудя защо дори известни имена се крият зад това невярно клише – дузпите били рулетка и нищо не зависи от играчите. Пълни глупости! След мача Павел Панов много правилно каза “Нужни са психика и вяра”. Аз бих добавил и късмет, но не повече отколкото в редовното време. Същото е като при самата игра, обаче явно е удобно за оправдание на провалилите се.

Как е възможно треньор да каже, че тренировките не помагат? Тогава защо изобщо се събират на лагер?

За пръв път дузпите влизат в употреба на EURO 1976, когато на финала Чехословакия бие Германия. От онзи шампионат до ден-днешен немците бият дузпи на почти всички европейски и световни първенства, но никога повече не губят. На това “късмет” ли му викате? А знаете ли с колко тренировки се постигат такава техника и железни нерви? Забелязали ли сте как стреля всеки от тях? Винаги в ъгъла и със сила – няма друг отбор, разполагащ с 11 души, които да бият по този начин. Затова винаги печелят. Hе заради някакъв измислен късмет.

Точно изпълнената дузпа не може да бъде хваната, но колко са онези, които изпълняват така? Едва ли само аз съм обърнал внимание, че повечето играчи бият малко встрани от центъра – често на една ръка разстояние. Достатъчно е вратарят да гледа къде отива топката и може да я хване без особени трудности. Някои отдавна са го доказали – аржентинецът Гойкоечея, Игита /Колумбия/, както и Хелмут Дукадам /Стяуа/. За последния открих материал, който е стар, но разказва любопитна история, случила се веднага след знаменития финал на КЕШ, спечелен от румънците чрез изпълнение на дузпи.

Да спасиш четири поредни удара от бялата точка! За подобен подвиг не стига само късмет.

EURO 2012: Безумните коментари на Петър Василев

Преди години някой нарече Петър Василев “тежката артилерия на спортната ни журналистика”. До ден-днешен не мога да се сетя поне една причина за подобно определение. Бих го разбрал само ако е казано с ирония. Но не е.

Щом чуя гласа на този човек, първата ми мисъл е да спра звука. Oставям го, защото очаквам отново да ме разсмива с безумните си нелогични изказвания. До момента не ме е разочаровал – винаги се смея с глас на претенциозните му думи, базирани върху пълно непознаване на футболната игра. Бих добавил и прогресираща слепота, понеже винаги вижда нещо различно от случващото се на терена. 

За настоящия материал ме провокира мачът Испания – Италия 1:1. Tакова бижу би трябвало да бъде поверено на истински професионалист, а не на набеден като Петър Василев. Последният гледаше някакъв друг мач и странно защо ни натрапваше впечатленията си от него.

Какво видях аз?

Здрава битка между почти равностойни противници, където  през цялото време Испания стоеше с една идея по-добре. Като цяло те атакуваха и владееха топката, имаха повече положения за гол. В същото време “скуадра адзура” разчиташе предимно на контри, но трудно ги осъществяваше, понеже губеше топката още в собствената си половина.

Въпреки изброените факти, видяни от цяла Европа, в края на мача Петър Василев обобщи “Испания спаси точката, а Италия показа шампионско лице”.

Кое “спаси” Испания, след като само пропуските на Торес в разстояние на няколко минути са достатъчни за разгром? И кое е “шампионското” на Италия, щом срещаха трудности с изнасянето на топката, а напред каквото Фортуна даде?

Петър Василев отново не изневери на себе си, споменавайки любимите клишета. Например онова за забравеното отдавна италианско катеначо. Къде го е видял, след като за последно “скуадра адзура” го демонстрираше на Мондиал’90? От въпросния шампионат не само националния им отбор, но и клубните практикуват съвременен, атакуващ футбол.

От друга страна как е възможно хем да говори за катеначо, хем да твърди, че Италия има надмощие? Tа нали катеначото е наблягане на защитата, а напред каквото стане! Tози човек не се ли чува как противоречи сам на себе си?

През първото полувреме иберийците пропуснаха няколко 100%-процентови положения, но Петър Василев видя първото чак в 43-та минута. При това в една доста безобидна ситуация, която макар близо до вратата, нямаше дори минимален шанс да бъде реализирана. Точно тогава пролича, че е важно човек да има известна игрова практика, за да коментира компетентно. В противен случай се стига до куриози да викаш “Слабо” на невъзможна за отиграване топка.  Но за да го знаеш, трябва да си стъпвал на зеления терен по екип, а не с микрофон в ръка.

Цяло първо полувреме испанците притискаха противника си, но типично в своя стил “наопаки” г-н Василев видя преса от Италия. За него явно е нормално да забелязва несъществуващото.

Тъкмо се мъчех да поема въздух от смях и коментаторите похвалиха сами себе си колко “точно” разсъждават – даже в синхрон с треньорите. Tук вече вълната от кикотене ме заля неудържимо.

При една от епизодичните си атаки италианците като по чудо поведоха. Коментаторите важно-важно обясниха, че го намират за “логично”. Веднага след това Испания най-после материализира превъзходството си, което странно защо дойде изненадващо за “тежката артелерия на спортната ни журналистика”.

Сякаш не се бе изложил достатъчно, та Петър Василев реши да покаже и “завидните си” познания в областта на историята, отсичайки че както винаги Испания стартира трудно, а Италия по традиция показва сърцата игра.

С други думи обърна фактите.

Както знаем,  испанците дълги години минаваха безпроблемно групите, а после залязваха безславно – преди европейската и свeтовната титли. Докато италианците почти винаги са стартирали “с клизми” и дори групите са били страхотен проблем за тях. Чак след това набират скорост. Същото се случи при последната им титла, както и при онази през 1982г, когато дори се е заговорило за уреждане на мача Италия – Камерун 1:1 – срещу солидно заплащане африканците трябвало да полегнат пред именитият си съперник, който в противен случай щял да приключи участието си още след третия мач, въпреки присъствието на бъдещия голмайстор Паоло Роси.

Не искам да обидя гражданина Василев, особено като виждам колко обича спорта.  Макар и от разстояние. Но това не е причина да ни измъчва с коментарите си – все пак не само неговото удоволствие е важно. Могат да му дават разни безинтересни мачове, за да е доволен, а за важните да намерят професионалист. Така няма да изгубят понамалялата си аудитория.

Поредната клоунада

Мачът ЦСКА – Левски за много хора остава “Вечното дерби”. Защо, след като нито е вечно, нито е дерби? Останаха ли слепци, които вярват във феърплея?

От години не е имало истински двубой между тези два отбора. Когато преди доста време ми казаха, че ще стане така, още не го вярвах. Малко по-късно се убедих с очите си - Левски по случайност поведоха, а в ответната атака Иванков “заспа” и стана 1:1. До края – разиграване в центъра или удари високо над гредата.

Играчите могат да го направят достатъчно реалистично. В крайна сметка всичко зависи от тях.

Цял свят знае, че българските мачове се уговарят преди началото на първенството, затова големите букмейкъри ни подминават, както експрес – селска гара. И ние сме наясно с “честната” игра в /нe/професионалната ни лига. Tогава защо толкова хора все още вярват, че точно ЦСКА – Левски не може да се уговори? Кое му е трудното? Двата гранда са по-честни от останалите? Срещу банкноти не биха се продали?

Преди вчерашния мач разликата в моментната форма беше очебийна. ЦСКА с осем точки пред втория, а Левски с реална опасност да остане извън евротурнирите, понеже в момента не само нямат читав играч, но и за разлика от друг път липсва фигура като Сираков или Гонзо - да ги надъха.

Въпреки тези подробности Еврофутбол дадоха малкия, т.е. по-вероятния коефициент, за Левски. Защо? Дали случайно не са знаели нещо? За мен е повече от сигурно.

Какво стана на терена? ЦСКА се скъсаха да пропускат, а сините трудно минаваха средната линия. Tака завърши полувремето. Айде, случва се да не влезе. Hо второто полувреме започна убийствено. Два пропуска на червените и веднага след това гол за Левски. Карай, това също е възможно. Обаче защо ЦСКА не тръгнаха да изравняват, а се ограничиха с отделни и обречени центрирания? Дали пък не пазеха и те резултата?

Синята публика се радваше. Нека, но да не забравят, че подобни реверанси винаги се връщат. Днес ние даваме на вас, а утре ще трябва да се издължавате – истина, стара като света.

Някой видя ли ядосани хора след мача? Избухливият Стойчо Младенов подхвърли две-три думи все едно е на разходка в Борисовата градина. Ама със семейството си, не на дерби.

От ръководството на Левски с половин уста коментираха “Hека всеки път с такъв късмет да бием!” Щом те признават кой е бил по-силен на терена, какво има да обсъждаме ние?

Е, поне българските спортни коментатори не изневериха на себе си – отново ме разсмиваха с изказванията си. За вчерашните загрях още от четвъртък с мача Валенсия – Атлетико Мадрид. Докато първите се скъсваха да пропускат, а вторите не можеха да излязат от вратарското си поле, гениалният коментатор отсече “Валенсия няма нито едно чисто голово положение.”

Абе, момченце, на кое викаш 100%-ва опасност и как да стане, след като Атлетико се бяха групирали пред голлинията си? Всички бяха като вратари, обаче само един пипаше с ръце.

На ЦСКА – Левски имаше същите изхвърляния, но те вече не са изненада. Ясно е, че българските коментатори никога не са стъпвали на зеления терен и поради тази причина дрънкат, както би го направил примерно овчар, описващ излитането на космически кораб.

Европейско първенство ли? Световно ли? Само ако сме домакини!

Извънземно изпълнение на Бербатов