EURO 2012: Безумните коментари на Петър Василев

Преди години някой нарече Петър Василев “тежката артилерия на спортната ни журналистика”. До ден-днешен не мога да се сетя поне една причина за подобно определение. Бих го разбрал само ако е казано с ирония. Но не е.

Щом чуя гласа на този човек, първата ми мисъл е да спра звука. Oставям го, защото очаквам отново да ме разсмива с безумните си нелогични изказвания. До момента не ме е разочаровал – винаги се смея с глас на претенциозните му думи, базирани върху пълно непознаване на футболната игра. Бих добавил и прогресираща слепота, понеже винаги вижда нещо различно от случващото се на терена. 

За настоящия материал ме провокира мачът Испания – Италия 1:1. Tакова бижу би трябвало да бъде поверено на истински професионалист, а не на набеден като Петър Василев. Последният гледаше някакъв друг мач и странно защо ни натрапваше впечатленията си от него.

Какво видях аз?

Здрава битка между почти равностойни противници, където  през цялото време Испания стоеше с една идея по-добре. Като цяло те атакуваха и владееха топката, имаха повече положения за гол. В същото време “скуадра адзура” разчиташе предимно на контри, но трудно ги осъществяваше, понеже губеше топката още в собствената си половина.

Въпреки изброените факти, видяни от цяла Европа, в края на мача Петър Василев обобщи “Испания спаси точката, а Италия показа шампионско лице”.

Кое “спаси” Испания, след като само пропуските на Торес в разстояние на няколко минути са достатъчни за разгром? И кое е “шампионското” на Италия, щом срещаха трудности с изнасянето на топката, а напред каквото Фортуна даде?

Петър Василев отново не изневери на себе си, споменавайки любимите клишета. Например онова за забравеното отдавна италианско катеначо. Къде го е видял, след като за последно “скуадра адзура” го демонстрираше на Мондиал’90? От въпросния шампионат не само националния им отбор, но и клубните практикуват съвременен, атакуващ футбол.

От друга страна как е възможно хем да говори за катеначо, хем да твърди, че Италия има надмощие? Tа нали катеначото е наблягане на защитата, а напред каквото стане! Tози човек не се ли чува как противоречи сам на себе си?

През първото полувреме иберийците пропуснаха няколко 100%-процентови положения, но Петър Василев видя първото чак в 43-та минута. При това в една доста безобидна ситуация, която макар близо до вратата, нямаше дори минимален шанс да бъде реализирана. Точно тогава пролича, че е важно човек да има известна игрова практика, за да коментира компетентно. В противен случай се стига до куриози да викаш “Слабо” на невъзможна за отиграване топка.  Но за да го знаеш, трябва да си стъпвал на зеления терен по екип, а не с микрофон в ръка.

Цяло първо полувреме испанците притискаха противника си, но типично в своя стил “наопаки” г-н Василев видя преса от Италия. За него явно е нормално да забелязва несъществуващото.

Тъкмо се мъчех да поема въздух от смях и коментаторите похвалиха сами себе си колко “точно” разсъждават – даже в синхрон с треньорите. Tук вече вълната от кикотене ме заля неудържимо.

При една от епизодичните си атаки италианците като по чудо поведоха. Коментаторите важно-важно обясниха, че го намират за “логично”. Веднага след това Испания най-после материализира превъзходството си, което странно защо дойде изненадващо за “тежката артелерия на спортната ни журналистика”.

Сякаш не се бе изложил достатъчно, та Петър Василев реши да покаже и “завидните си” познания в областта на историята, отсичайки че както винаги Испания стартира трудно, а Италия по традиция показва сърцата игра.

С други думи обърна фактите.

Както знаем,  испанците дълги години минаваха безпроблемно групите, а после залязваха безславно – преди европейската и свeтовната титли. Докато италианците почти винаги са стартирали “с клизми” и дори групите са били страхотен проблем за тях. Чак след това набират скорост. Същото се случи при последната им титла, както и при онази през 1982г, когато дори се е заговорило за уреждане на мача Италия – Камерун 1:1 – срещу солидно заплащане африканците трябвало да полегнат пред именитият си съперник, който в противен случай щял да приключи участието си още след третия мач, въпреки присъствието на бъдещия голмайстор Паоло Роси.

Не искам да обидя гражданина Василев, особено като виждам колко обича спорта.  Макар и от разстояние. Но това не е причина да ни измъчва с коментарите си – все пак не само неговото удоволствие е важно. Могат да му дават разни безинтересни мачове, за да е доволен, а за важните да намерят професионалист. Така няма да изгубят понамалялата си аудитория.