1986: Steaua - FC Barcelona 2-0 /penalties/

Този материал е стар, но разказва любопитна история за "героя от Севиля".

Още едно доказателство за "добронамереното" отношение на комунистите.

Sport1.bg

Със счупени пръсти тук-там, Дукадам се върна в Стяуа!


Бившият румънски национал Хелмут Дукадам бе назначен за президент на румънския гранд Стяуа, където започна кариерата си на вратар през 80-те години на миналия век.

"В този момент съм горд, радвам се и се надявам техническия щаб да помогне на Стуяа да се върне в Шампионската лига", заяви Дукадам.

51-годишният бивш играч бе наречен "героя от Севиля", след като спаси четири поредни дузпи за своя тим във финала на КЕШ през 1986 година срещу Барселона.

Той, още в дните след финала, изчезва от футболната сцена заради някаква тайнствена история за кола. Западната преса разказва, че вратарят си е уредил от президента на Реал Мадрид (признателен му, за това че е лишил вечният враг, Барселона, от първа купа на КЕШ) чисто нов, последен модел Мерцедес.

Нико Чаушеску - Валентин го е повикал и след отказ от страна на вратаря да даде колата си, му счупва пръстите на двете ръце.

Други разкази отричат всякаква връзка на Валентин в историята. Бъльони, негов “адвокат“: “Доста е изнервящо, знаете ли. Пълна тъпотия е да мислите че Дукадам е бил насилен. Всъщност истината е, че се е подхлъзнал, паднал и наранил тежко ръцете си, по време на лов в планината. Трябвало е дори да се изпрати хеликоптерът на президента за да го спасят.“.

Истината е че Дукадам, на 27 години, с обещаваща международна кариера, ще бъде видян на зеления килим, във втора румънска дивизия, едва години след прословутия финал в Севиля.

Друга история разказва, че му е открито нарушено кръвоснабдяване на дясната ръка. По едно време лекарите обмислят и най-лошия вариант - да я ампутират. Болестта тръгва и по другата ръка. Така се налага серия от тежки операции. За една от тях в клиниката го откарва с личния си "Мерцедес" синът на диктатора Николае Чаушеску.

Каквато и да е истината, поне едно е ясно, Дукадам ще остане в историята като единственият вратар спасил 4 дузпи във финал от КЕШ и изпратил първия балкански отбор на върха на Старият континент.

Неговото назначаване става факт само ден, след като бившият румънския национал Илие Димитреску пое поста старши-треньор на тима. В отбора от Букурещ се състезават българите Йордан Тодоров и Станислав Ангелов.

                         Това е видео, на което се вижда подвигът на Дукадам в Севиля.

EURO 2012 – Четвъртфинали – Обзор

Португалия – Чехия 1:0

Тук всичко беше според предвижданията. Португалците са в много по-добра форма и логично имаха надмощие. Можеха да поведат много по-рано, обаче във футбола и особено на четвъртфинал, нещата често стават трудно.

Срещу Чехия никога не се играе лесно. Но този отбор е далече от славните си години и смятам, че стигна максимума на моментните си възможности. Отделно излезе от група, която не се оказа по силите на Русия. Mогат да се гордеят със себе си.

Португалия по традиция практикува красив футбол. Сега не е изключение, но само това не е достатъчно. Hе виждам как ще се мерят с останалите. Срещу Испания вероятно ще натежи желанието за реванш, както и пренасищането от успехи на "Иниеста и компания". Последните може да отричат, но се видя, че не играят със същия хъс, а и Вийя липсва.



Германия – Гърция 4:2

Най-безпроблемният четвъртфинал. От първата до последната минута германците не изпуснаха инициативата. Прави впечатление, че с лекота смачкаха и този противник. Още на полувремето водеха, бих казал скромно с 1:0. В началото на втората част по чиста случайност се стигна до изравняване, което много бързо беше неутрализирано. Вторият гол на гърците стана от толкова съмнителна дузпа, че ако мачът не беше вече решен, едва ли щяха да я получат.

До момента не виждам кой ще спре Германия. Но по традиция те играят трудно срещу Италия ….


Испания – Франция 2:0

Преди EURO 2012 прочетох доста хвалебствия за “дружината на Блан”, което още тогава ме учуди. След издънката срещу Швеция допуснах, че поради някаква неизвестна за мен причина са предпочели Испания за противник, вместо Италия, и са “полегнали” – случва се понякога. След четвърфинала обаче се видя, че те просто са “гола вoда”. Една голяма кръгла нула. Без да се напрягат, испанците ги направиха смешни. Дори помислих колко хубаво би било вместо Франция да играят Украйна. Както и да е, винаги идва момент, когато слабото отпада.

Испания от години са ми любимци, както и “Барселона”. Все още ги смятам за по-силни от Португалия, но трети пореден трофей ще им дойде много. Пък и никога не се е случвало. Да не забравяме отсъствието на Вийя, който безспорно е сред най-важите единици. Ако не срещу Португалия, то на финала със сигурност ще приключат с наведени глави. Не за друго, а защото не вярвам, че който и да е отбор има силите да спечели три поредни големи първенства.


Англия – Италия 0:0

Без съмнение това е бижуто на четвъртфиналите. Не само като имена, а и заради борбената атакуваща игра от двата отбора. За пръв път на това първенство виждам 22-мата да тичат толкова много. И най-важното – имаше защо. Пред двете врати “вреше и кипеше”. Имайки предвид крайния победител, англичаните със сигурност дълго ще съжаляват за своите пропуски. Но все пак Италия стояха малко по-добре и логично спечелиха.

Трябва да призная, че всъщност не очаквах толкова впечатляваща игра от “Рууни и сие”. Отборът винаги е разполагал със силни единици, но странно защо рядко са се представяли като колектив. Вероятно прекалено много се мразят на клубно ниво. Това се промени едва след идването на Капело, когото сега плюят абсолютно несправедливо – заслугите му са всеизвестни. Отделно англичаните са известни със своето високомерие, което вероятно присъства сред причините да не са ставали шампиони на голямо първенство след 1966г.

Италия по традиция “кретат на мъка”. Tова не им пречи да успяват в крайна сметка. Не знам дали точно сега ще стане, но според мен те са единственият отбор, който евентуално може да спре Германия. Съвсем скоро ще научим отговора. Крайният победител в този полуфинал ще бъде и еврошампион.


Като завършек искам да обърна внимание върху изказването на Рой Ходжсън след мача. По-специално върху тази част:


"Когато започнаха дузпите се надявах, че това ще е нашия турнир, в който да печелим с дузпи. Със сигурност тренировките не помагат. Може би съдбата е решила да не печелим никога с дузпи, но аз не мога да обвинявам моите играчи".
"Сега сме на същия път, на който сме се озовавали толкова много пъти досега. Дузпите не са част от футболния мач. Това е съвсем различна надпревара".


От години се чудя защо дори известни имена се крият зад това невярно клише – дузпите били рулетка и нищо не зависи от играчите. Пълни глупости! След мача Павел Панов много правилно каза “Нужни са психика и вяра”. Аз бих добавил и късмет, но не повече отколкото в редовното време. Същото е като при самата игра, обаче явно е удобно за оправдание на провалилите се.

Как е възможно треньор да каже, че тренировките не помагат? Тогава защо изобщо се събират на лагер?

За пръв път дузпите влизат в употреба на EURO 1976, когато на финала Чехословакия бие Германия. От онзи шампионат до ден-днешен немците бият дузпи на почти всички европейски и световни първенства, но никога повече не губят. На това “късмет” ли му викате? А знаете ли с колко тренировки се постигат такава техника и железни нерви? Забелязали ли сте как стреля всеки от тях? Винаги в ъгъла и със сила – няма друг отбор, разполагащ с 11 души, които да бият по този начин. Затова винаги печелят. Hе заради някакъв измислен късмет.

Точно изпълнената дузпа не може да бъде хваната, но колко са онези, които изпълняват така? Едва ли само аз съм обърнал внимание, че повечето играчи бият малко встрани от центъра – често на една ръка разстояние. Достатъчно е вратарят да гледа къде отива топката и може да я хване без особени трудности. Някои отдавна са го доказали – аржентинецът Гойкоечея, Игита /Колумбия/, както и Хелмут Дукадам /Стяуа/. За последния открих материал, който е стар, но разказва любопитна история, случила се веднага след знаменития финал на КЕШ, спечелен от румънците чрез изпълнение на дузпи.

Да спасиш четири поредни удара от бялата точка! За подобен подвиг не стига само късмет.

Поредната клоунада

Мачът ЦСКА – Левски за много хора остава “Вечното дерби”. Защо, след като нито е вечно, нито е дерби? Останаха ли слепци, които вярват във феърплея?

От години не е имало истински двубой между тези два отбора. Когато преди доста време ми казаха, че ще стане така, още не го вярвах. Малко по-късно се убедих с очите си - Левски по случайност поведоха, а в ответната атака Иванков “заспа” и стана 1:1. До края – разиграване в центъра или удари високо над гредата.

Играчите могат да го направят достатъчно реалистично. В крайна сметка всичко зависи от тях.

Цял свят знае, че българските мачове се уговарят преди началото на първенството, затова големите букмейкъри ни подминават, както експрес – селска гара. И ние сме наясно с “честната” игра в /нe/професионалната ни лига. Tогава защо толкова хора все още вярват, че точно ЦСКА – Левски не може да се уговори? Кое му е трудното? Двата гранда са по-честни от останалите? Срещу банкноти не биха се продали?

Преди вчерашния мач разликата в моментната форма беше очебийна. ЦСКА с осем точки пред втория, а Левски с реална опасност да остане извън евротурнирите, понеже в момента не само нямат читав играч, но и за разлика от друг път липсва фигура като Сираков или Гонзо - да ги надъха.

Въпреки тези подробности Еврофутбол дадоха малкия, т.е. по-вероятния коефициент, за Левски. Защо? Дали случайно не са знаели нещо? За мен е повече от сигурно.

Какво стана на терена? ЦСКА се скъсаха да пропускат, а сините трудно минаваха средната линия. Tака завърши полувремето. Айде, случва се да не влезе. Hо второто полувреме започна убийствено. Два пропуска на червените и веднага след това гол за Левски. Карай, това също е възможно. Обаче защо ЦСКА не тръгнаха да изравняват, а се ограничиха с отделни и обречени центрирания? Дали пък не пазеха и те резултата?

Синята публика се радваше. Нека, но да не забравят, че подобни реверанси винаги се връщат. Днес ние даваме на вас, а утре ще трябва да се издължавате – истина, стара като света.

Някой видя ли ядосани хора след мача? Избухливият Стойчо Младенов подхвърли две-три думи все едно е на разходка в Борисовата градина. Ама със семейството си, не на дерби.

От ръководството на Левски с половин уста коментираха “Hека всеки път с такъв късмет да бием!” Щом те признават кой е бил по-силен на терена, какво има да обсъждаме ние?

Е, поне българските спортни коментатори не изневериха на себе си – отново ме разсмиваха с изказванията си. За вчерашните загрях още от четвъртък с мача Валенсия – Атлетико Мадрид. Докато първите се скъсваха да пропускат, а вторите не можеха да излязат от вратарското си поле, гениалният коментатор отсече “Валенсия няма нито едно чисто голово положение.”

Абе, момченце, на кое викаш 100%-ва опасност и как да стане, след като Атлетико се бяха групирали пред голлинията си? Всички бяха като вратари, обаче само един пипаше с ръце.

На ЦСКА – Левски имаше същите изхвърляния, но те вече не са изненада. Ясно е, че българските коментатори никога не са стъпвали на зеления терен и поради тази причина дрънкат, както би го направил примерно овчар, описващ излитането на космически кораб.

Европейско първенство ли? Световно ли? Само ако сме домакини!

Извънземно изпълнение на Бербатов

Стоичков: Не Борисов ни докара до това дередже

Dnes.dir.bg

Стилиян Петров е такова момче, че характерът му ще му помогне. Този хъс, който той има за победа, ще му помогне да се оправи. Сигурен съм, че той ще се оправи.
Това заяви легендарният български футболист и сегашен треньор на „Литекс” Христо Стоичков, в интервю за Нова телевизия, „На четири очи”.

По повод случващото се в страната, Стоичков каза, че не е виновен само премиерът Бойко Борисов. „Да не би да мислите, че за две години той докара страната до това дередже? Нещата трябва да се търси от преди това. Кой подписа договора за присъединяването ни към ЕС?”, попита Стоичков.

На въпрос дали харесва президента Росен Плевнелиев, Камата заяви: „За мен всички президенти са личности, защото ние ги избираме”. „Аз съм една част от тази държава. Има много известни и добри хора на България. Аз съм известен благодарение на приятели, семейство”, подчерта Стоичков. Според него българите един ден са с някой, а друг ден са срещу него. „Спомняте си преди какво се говореше за Стилиян, а сега, какво, като се разболя, всички са с него. Лоши неща са се писали и за мен, и за него, и за Наско Сираков”, коментира още Стоичко, цитиран от Крос.

„Винаги съм приемал позитивната критика. Това е най-хубавото нещо. Но да се пишат само критики, критики, е, че толкова ли съм непоправим”, заяви Камата.

По повод случващото се в БСП и двубоя между Сергей Станишев и Георги Първанов, Стоичков подчерта, че е безпартиен, но смята, че Първанов е по-подходящ за лидер на червените. „Трябва да знаеш откъде си тръгнал и кой ти е помогнал”, коментира Христо Стоичков за Станишев. „Първанов ще го бие, както ние бихме германците”, подчерта Камата.

На въпрос за случващото се в СДС, Стоичков заяви, че след напускането на Надежда Михайлова, СДС буквално се е разпаднало. Благодарение на нейната външна политика се случиха много добри неща, но беше заклещена от два остри камъка, които не й позволяваха да се развива.

„Лошото нещо на премиера Бойко Борисов е, че е от Левски, от Челси и от Реал (Мадрид). Аз постоянно го критикувам. Най-хубавото е, че не се отказа и че слезе при народа”, каза Камата.


.................................................................................................................................................................

Скоро прочетох един много хубав коментар за Стоичков. Цитирам най-важната част от него:

“… Сам си е изкарал парите, което е невероятно за българин”.

Напълно съм съгласен.

Ицо, ти си най-великият. И да имаш зложелатели, те са малко, а името ти завинаги е записано в Историята. Със златни букви.

...............................................................................................................................................................

Валери Божинов обвини треньора за проблемите си в "Спортинг"

Валери Божинов обвини старши треньора на "Спортинг" (Лисабон) Домингош Пасиенсия, че не е контактувал по най-правилния начин с него. Тази грешка е довела до преминаването му в италианския "Лече".

Българският национал напусна "Спортинг" със скандал, след като пропусна дузпа в мач от турнира за купата на лигата на Португалия срещу "Морейрензе". От лисабонския клуб заявиха, че отношението на Валери Божинов към удара е било непрофесионално.

"Единственият ми проблем в "Спортинг" беше старши треньорът. Пасиенсия не беше честен с мен", заяви българинът в интервю за вестник "Рекорд".

"В онзи мач Пасиенсия ни каза, че първият изпълнител на дузпа ще бъде Рибас, но той беше заменен и в игра се появих аз. Треньорът ни заяви, че всеки може да бие дузпа, ако се чувства сигурен. В онези моменти исках да се разпиша и да вкарам гол", коментира нападателят.

"От треньорската скамейка Пасиенсия ми каза да не изпълнявам дузпата. Нареди Матиас Фернандес да бие. След мача Пасиенсия не ми каза нищо. Когато напуснах към "Лече", се случи същото. Неговият проблем е, че не говори с футболистите", каза Божинов.

Мачът между "Спортинг" и "Морейрензе" завърши 1:1. В края на срещата през януари, след като беше отсъдена дузпа, Божинов взе топката от Фернандес и пропусна.

Опази Аарън Рамзи, спаси живот!

Муамар Кадафи, Осама бин Ладен, Стив Джобс и Уитни Хюстън. На пръв поглед единственото общо между тези личности е, че вече не са между живите.

Ако намесим обаче името на футболиста на Арсенал Аарън Рамзи, ще получим мистерия ... защото всеки един от четиримата умира почти веднага, след гол на полузащитника, пише "Дейли Мейл".

Поп певицата Уитни Хюстън беше четвъртият такъв случай за по-малко от година. Часове след като 21-годишният Рамзи се разписа в двубоя от Висшата лига срещу Съндърланд, певицата е намерена мъртва в хотелската си стая в Лос Анджелис.

Ужасяващите съвпадения започват миналия май, когато младият играч бележи срещу Манчестър Юнайтед на "Емирейтс".

Ден по-късно на 2 май лидерът на Ал Кайда, 54-годишният Осама бин Ладен е застрелян от американските военноморски сили в Пакистан.

След това на 2 октомври Аарън Рамзи се разписва във вратата на Тотнъм в мач на "Уайт Харт Лейн". Три дни по-късно шефът на "Епъл" Стив Джобс умира след дълго боледуване от рак.

Малко по-късно, на 19 октомври Рамзи бележи драматичен гол в добавеното време срещу Олимпик Марсилия в мачот Шампионската лига.

Още на следващия ден, 69-годишният бивш лидер на Либия, полковник Муамар Кадафи е заловен от бунтовници близо до родния му град Сирт и умира от раните си.

Мистериозната зависимост между головете на Аарън Рамзи и смъртта на популярни личности не остава незабелязана от феновете.

Един от тях казва: "Притеснявам се, че скоро нещата ще излязат от контрол, когато той започне да вкарва по-често".

Друг запалянко коментира в социалната мрежа "Фейсбук": "Да спасиш изстрел на Аарън Рамзи е като да спасиш нечий живот".