Какво правосъдие? Всички сте за трепане!

Drugi.blog.bg

- Здрасти, пич, какво ти е мнението за скандала със съдиите?

- Не мога да изразя мнение, защото не познавам случая. А и на медиите отдавна не им вярвам, така че каквото и да кажа, няма да бъде коректно. Ако се пробвам, ще го играя дървен философ.

- Хайде, хайде, не ми се прави на много колегиален. Кажи ми нормално ли е мотивите на присъда да се забавят толкова много, че да изтече давността?

- Естествено, че не е нормално. Само че преди да зачеркнеш някой, трябва да си наясно с всички подробности. Напълно е възможно съдията наистина да е била жестоко натоварена. Факт е, че съдиите са изключително много натоварени. Особено в големите съдилища. И като казвам изключително, дори съм тактичен.


- Излагаш се. Става въпрос за четири години забавяне. ЧЕТИРИ ГОДИНИ така и да не намериш време да напишеш нещо, колкото и да е голямо. ТОВА Е ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ, както му казвате Вие юристите.

- Виж, разбирам, че не ти липсва желание за критика. Но ако искаш да критикуваш нещо, трябва да го познаваш. Ето, аз например, преди да кажа, нещо този или онзи автомонтьор, първо искам да ми се обясни какво е направил и защо е грешно. И чак тогава си позволявам да бъда критичен. И никога, ама никога няма да си позволя да плюя по някой, защото съм повярвал на тоя или оня журнаист.

- Приятелю, умен мъж си, адвокат, ама мен не можеш да ме метнеш с адвокатски номера. Какво значи да се водя по мнението на журналистите? Аз не се водя - тази съдийка всички я защитават, а аз съм възмутен. Представяш ли си не стига, че забавила присъдата с години ...

- Не присъдата, а мотивите.

- Не ме прекъсвай! Много добре разбираш какво искам да кажа. Стига си се извъртал като змийорка! Ако някой ми е откраднал нещо и съдията замота делото толкова години, че да изтече давността, ще взема голямата гьостерица и първо ще подкарам съдията, а след това крадеца. Тази надутата не стига, че замотала делото толкова време и практически пуснала престъпниците да щъкат на свобода, ами даже има и наглостта да ми се надува по телевизията. На какво отгоре, како? На мъката на пострадалите или нещастието на жертвите на престъплението!?! Несправедливо ми била наказана... И аз мисля, че е несправедливо. Освен да я изгонят, трябваше всички жертви да минат и публично да я заплюят. И тая ми била шеф, ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? ШЕФ НА ВСИЧКИ СЪДИИ! Не знам дали са я изгонили, защото им е трън в очите, ама за каквото и да са го направили, късно са се сетили. Трябвало да я изгонят преди години и нея, и всичките като нея.

- Виж, разбирам ти емоцията, но няма как да те подкрепя в нея, първо защото не знам каква точно е истината и, второ, защото тази експлозивна агресия не помага нито на теб, нито на жертвите на престъпления, нито на правосъдието.

- Правосъдие? ПРАВОСЪДИЕ? Ти ебаваш ли се с мен?Какво значи правосъдие? Айде, да речем тая била нещо наклепана, ами другите съдии? Тръгнали, моля ти се да ми протестират. А бе, холан, Вие съдии ли сте, или синдикални активисти в Кремиковци? Какво ще ми протстирате? Ами другото ... щели, моля ти се, да отлагат делата в знак на протест. Какво значи да ми отлагаш делата в знак на протест? Я ми кажи като юрист, кога се отлагат делата и може ли всеки съдия ей така, като му кефне, да отложи делото? Това ли пише в закона, че съдията като е станал с гъза на горе и има право да отлага делата? Хич не се учудвам, че давността е изтекла. Сигурно и тая нещо е протестирала. Протестирала четири години и в знак на протест пуснала престъпниците на свобода. Айде, кажи ми като си юрист и като си ги учил нещата, може ли съдията да отлага делото, когато му кефне, че трябва да протестира? Кажи, де.

- Ами ... всъщност .....

- Знам какво ще ми кажеш. Ама не ме интересува, аз нещата ги виждам и ми се драйфа. Затова ли данъчните ме гонят да плащам? За да има пари за заплати на ей такива? Каквито и да са - бавни, престъпници или некоректни, не им е мястото там. И аз не искам да им плащам заплатите, за да ме ядосват после по новините, че били жертви и затова в знак на солидарност щели да отлагат делата. А давността, майната й - да си върви.


- Виж какво, разбирам, че си се газирал, но това нещо не е толкова просто, че на един дъх да поставиш диагнозата и после да постановиш и изпълниш присъдата. Интелегентен човек си, сдържай си и агресията и езика. Правосъдието ...

- Какво правосъдие, бе. Всичките сте за трепане!

(Ужас! Още ме боли главата от този разговор)

Династията Рокфелер

(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)



«Веднъж навлезли в Рокфелеровия свят и науча­вайки нещо за него, вие съзнавате, че има още много, което не знаете.»


«Ние ще имаме световно управление независимо дали го искате или не - чрез завоевание или съгласие.

Отговорите на Джеймс Вартбург - член на Комитета за връзки с чужбина пред Сенаторската комисия по външните въпроси.



От 130 години насам тази фамилия, преминала през много перипетии и най-различни бизнеси, се налага с богатствата и имуществата си не само в САЩ, но и в целия свят. Преборва се с много съперници и конкуренти, които купува или ликвидира, за да бъде днес световен господар на петрола и банките в съдружие с Ротшилд и други.Никой не е в състояние да определи нейните богатства, както и нейните доходи.

Петролната фирма «Ексон», която й принадлежи, е най-голямата в света и все пак това не е главното занимание на Рокфелерови. Между многото други банки, които притежават, най-известните са Сити Банк и Чеиз Манхатън, която по авоари е трета в света, но на първо място по влияние. Най-голямата банка в света е Банк оф Америка със седалище Калифорния и е собственост на династията Ротшилд. И двете банки са много близки и тясно свързани чрез идеята за световно управление.

Чейз Манхатън Банк произлиза от обединението на Чейз Банк - собственост на Рокфелер, с Манхатън - собственост на Кун и Льоб, които от много поколения са свързани финансово и по роднинска линия с Ротшилд. В момента Чейз Манхатън има повече от 60 000 банки-клонове в света и дори в Съветския съюз (Москва).

Чейз Манхатън Банк наподобява една независима и силна държава, притежаваща повече имущества н богат­ства от много държави в света. Давид Рокфелер се среща с много повече държавни глави, отколкото който и да е президент или държавен глава в света. Той разговаря и с ръководителите на Китай, Съветския съюз и останалите доскоро социалистически страни. Всички Рокфелерови банки финансират и са тясно свързани с повече от 50-те най-големи застрахователни дружества в света, работят с техни авоари. Контролират повече от въздушните линии и големите корпорации, като Ай Би Ем, Мобил, Тексико, Боинг, Ксерокс, неимоверно голямата телефонна компа­ния Ей Ти енд Ти и много други. Контролира почти всички държави в света, независимо от идеологическите им устои - капиталистически и социалистически. За тях е много по-лесно да се справят със социалистическите страни, където е необходимо да контролират само един човек - диктаторът, докато в капиталистическия свят средната класа хора е все още независима и неподчинена.

Създателят и основателят на династията Джон Д. Рокфелер е бил най-мразеният човек в Америка.

Петимата му синове от по-новата генерация са се поучили от някои грешки на баща си. Прилагайки всичките му стари експлоататорски прийоми, те се стараят да представят името на фамилията в друга по-благоприятна светлина, и до известна степен постигат това чрез създаването на най-различните многобройни фондации. Първата е създадена през 1901 г. под името «Рокфелеров институт за медицинско проучване». Докато названието на този институт е олицетворение на хуманност, предназначението му всъщност е съвсем друго и двулико: измисля витамините, употребявани за предпазване от всякакви заболявания, които много бързо се налагат на пазара, за производството на които Рокфелер инвестира колосални суми.

Чрез създаването на многобройните и големи фондации Рокфелер умело избягва да плаща данъка върху общия доход в САЩ, който е задължителен за всеки американец, и на който се крепи държавата. В САЩ фондациите са освободени от данък, тъй като се предполага, че са създадени с благотворителни и хуманни цели, а именно - медицински изследвания, подпомагане на научните инсти­тути, подпомагане на американски и международни сту­денти и всевъзможни други отрасли, нуждаещи се от частна помощ.

Те използват следния узаконен трик - половината от личния си доход внасят във фондацията, което ги освобождава от данък. С другата половина поддържат повечето от колежите и институтите, на които налагат своята идеология и ги контролират. От няколко поколения вече си създават свои кадри. Всички завършили Харвадския университет са по върховете на администрацията.

Картината е ясна. След като Рокфелерови контролират банките, петрола, най-големите производствени компании, застрахователните дружества, образователната система, медицината и най-важното - управлението, те управля­ват не само САЩ, а и целия свят.

Колкото и странно да звучи, фондациите на Рокфелер финансират личности и организации, чиито цели са провеждане на комунистическа идеология в училищата и нейното пропагандиране.Те създават и финансират повечето от учебниците, които по нищо не отстъпват на тези от социалистическите страни.

Не са забравили дори и религията, която играе важна роля за оформяне на общественото мнение. Преди години те основават семинария в Ню Йорк, една от най-известните и най-влиятелните.Всички нейни възпитаници не са вече пропагандатори на християнството, а на социализма. Ето защо повечето свещеници, пастори и църкви в Америка, пък и по целия свят, не са нищо повече освен големи финансови предприятия, които се поддържат и крепят на наивността на много добри хора.

Години наред аз си задавах същия въпрос, който и вие ще си зададете, като четете тази книга. Защо Рокфелерови, едни от най-големите капиталисти в света, харчат милиарди долари и финансират своите неприятели - социалистите? Почти всички дарения от мащаба на стотици милиони, които Рокфелерови са правели и правят, са за поощряване и подпомагане на социализма. Против­ници на конкуренцията, те следва да бъдат противници на частната инициатива, която ще им пречи. Те насочват управлението на отделните държави само за постигане на собствените си интереси. Най-лесният път за премахване на конкуренцията, контролиране на търговията, банките, природните богатства и почти всичко, е да използваш силата на властта. А за да контролираш световни моно­поли трябва да установиш една световна власт, която е и крайната им цел.

Ключът на цялата им организация е Комитетът за външни връзки, мозъкът и компютърът на октопода, с председател Давид Рокфелер.

Главната цел на това световно управление, контролирано от Ротшилд, Рокфелер и някои други магнати, е изцяло да бъдат контролирани всички държави в света. Напоследък все повече и повече се пуска в обръщение фразата «нов световен ред». Това не е нищо ново. Това е старата идея и мечта на патриарха Ротшилд «Novus Ordo Seclorum»,измислена и пусната в действие от неговият агент Илюминати. Тази идея е станала толкова популярна, че дори се среща на американската банкнота под горното мото, въведено от тези, които владеят и печатат парите.

Един такъв «нов световен ред» означава международен контрол на армията, въоръженията, данъците, образова­телната система и върху абсолютно всичко. От кого? Разбира се, от по-големите братя - Ротшилдови и Рокфелерови. Крайният им план е световна диктатура, която някои може би ще нарекат социализъм, други комунизъм. Аз пък го наричам с чиста съвест «международна капиталистическа диктату­ра».

Болшевишката революция в Русия оставя голям отпе­чатък в историята. Повечето от хората мислят, че революцията успя и се наложи с помощта на селячеството, уморено от царската тирания. Поне така пише в повечето от днешните учебници по история. Истината е, че Съветската революция се развива при съвсем други обстоятелства. Царят абдикира седем месеца преди рево­люцията и Русия се управлява от Временното прави­телство на Лвов, който започва веднага преустройството на руското управление по подобие на американската република. Но как Ротшилд и Рокфелер ще направят една такава грешка? Как ще позволят на Русия да се децент­рализира, както САЩ, и да има същите проблеми с част­ната инициатива? Те предпочитат едно централно управ­ление, което да финансират, и да наложат на Русия една непродуктивна икономическа система, зависима от Запада, за да има непрекъснато влияние на капитали и техно­логии. Ето защо, с големи маневри те заместват Лвов с Керенски, който е трамплинът за идването на болшевиките, които се налагат като техен опонент. Непосредствените во­дачи след революцията Ленин и Троцки първоначално не са в Русия. Ленин е в Швейцария, а Троцки - в САЩ, където редактира комунистически вестник. И двамата се връщат в Русия не за това, че народът ги вика, а защото са изпратени от Ротшилд и Рокфелер.

Троцки, а също и Ленин, заминават за Русия с доста пари. Единият ги е получил от Морган, а Ленин - от Вартбург в Германия. Следователно революцията не я направиха нито комунисти, нито болшевики» нито демо­крати или социалисти, а супербогатите международни монополи, с което постигнаха една от целите си - централно управление със зависима от тях икономическа система. Нека не се забравя, че Русия преди революцията е в непрекъснат индустриален и икономически възход, започнал да конкурира американското индустриално и финансово превъзходство. Планът за пазарите на Русия, едни от най-големите и важни за капиталистите, се изработва десетилетия преди това. С «Манифест на ко­мунистическата партия» на Карл Маркс у хората се създава силно негативно настроение срещу капитализма, което е и целта на династията.

Съвсем логично е да се приеме, че тези хора, които не се страхуват от интернационалния комунизъм, го финанси­рат и се кооперират с него. Защо? Защото го контролират. Веднага след революцията тази клика навлиза в Съвет­ския съюз чрез многобройните си агенти, водени от Троц­ки, и завземат всички ръководни постове.151 Много доку­менти от американския архив доказват, че почти всичко, което Съветите имат, е придобито от Америка. Дори без каквото и да е преувеличение може да се твърди, че Съветският съюз е отрочето на САЩ.

Както вече забелязах по-горе, петролната индустрия в Русия малко преди революцията започва не само да конкурира, но и надминава САЩ, които са на първо място в света по продукция. След революцията производството на петрол в СССР намалява катастрофално и Рокфелеровият «Стандарт Ойл» заема отново първо място.

През 1926 г. Рокфелер и някои негови подведомствени петролни компании сключват договор със СССР за продажба на съветски петрол на европейския пазар, срещу което отпускат 75 милиона долара заем на Съветския съюз. Една година по-късно скритият съдружник на СССР построява петролна рафинерия в страната, което подпо­мага нейната икономика. По всичко личи, че и в момента. Рокфелер получава своите дивиденти от построената от него рафинерия.

През 1964 г. Рокфелер е поканен от Н. Хрушчов в Москва и след завръщането си в САЩ прави следните изявления: «Хрушчов желае по-големи и дългосрочни кредити от САЩ.

След отстраняването на Хрушчов през 1966 г. той се среща с Л. Брежнев край Черно море, за да продължи договорните си отношения с новия ръководител. Веднага след неговото завръщане президентът Джонсън упражня­ва натиск върху Конгреса да намали експортния контрол и тарифите между САЩ и европейските комунистически държави. Много стоки, смятани дотогава за страте­гически, се освобождават от ембаргото. Някои от тези стоки са: зеленчуци, зърнени храни, фураж, суров каучук, пулп, текстилни влакна, текстил, изкуствени торове и много машини и инструменти. Въпреки всичко много стоки остават стратегически и изнасянето им за комунистичес­ките страни е забранено - например изнасянето на американски танкове за Съветския съюз или за друга комунистическа страна. Въпреки това САЩ чрез Рокфелер можаха да построят завод на река Кама, който в момента е на първо място в света по производство на танкови мотори и на други военни части. Картечница или патрони също не е възможно да се изнесат, обаче мате­риалите и оборудването на един завод за производство на такива картечници - може. Патроните и барутът са в списъка на стратегическите стоки, но компонентите и химикалите за производството им са освободени от ембарго.

С горното искам да подчертая и да обърна вниманието на читателя към това как толкова очебиещи факти се изопачават и свеждат само до едно- бизнеса и личния интерес на тези финансови магнати.

Много неща, които се пазеха в тайна, започват да излизат наяве със създаването на различни корпорации. Така например «Международната икономическа корпора­ция», управлявана от сина на Рокфелер, внука на Алдрих (един от основателите на Федералния резерв) и N. М. Rothschild & Sons от Лондон, са построили в Съветския съюз и в момента строят повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий, един от най-важните материали за производството на самолети.

За развитието и разработването на един проект за природен газ в Сибир «Ексон» отпуска 1,5 милиарда долара, като взаимните отношения са тайна.

Ултрамодерен завод за изкуствени торове, направен в САЩ, се внася на части, сглобява се и се построява в Съветския съюз. Неговата стойност е 400 милиона долара, от които Съветите заплащат само 40 милиона, а остана­лите 360 милиона се поемат от САЩ.152

Освен всичко това Рокфелер има изключителните права да провежда (прехвърля) технологични новости на Съветския съюз в най-различни отрасли, включително и във военния. За целта е създадена специална експорт-им порт банка, която заплаща веднага на износителя за стоките или продадения патент, докато по-нататъшните отношения се уреждат вътрешно, между СССР и Рокфелеровите представители в Москва, със седалище площад «Карл Марко № 1, тел. 225-627.

Връзките на Рокфелер с другите социалистически страни се осъществяват чрез неговото представителство във Виена (Австрия).

Напоследък проникване се извършва и в Китай. Строят се големи американски заводи и предприятия. Внасят се огромни американски капитали и техника за разработване и развиване на петролната индустрия, «Стандарт Ойл> е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци.

Всички тези огромни капиталовложения и усилия, които капиталистите правят, за да навлязат в комуни­стическия свят, коренно различен от техния, е голяма загадка за повечето хора, които по-скоро очакват да видят погребението на капитализма, многократно предсказвано от Маркс, Ленин, Сталин, Хрушчов и останалите комуни­стически ръководители.

По-голяма част от живота си прекарах в моята родина България. Преживях и едното, и другото. През 1944 г. видях системата, предшестваща комунистическата. Участ­вах във Втората световна война под едната, както и другата политическа система. Мислех, че познавам добре и двете системи, но съм останал излъган. За малки страни като България не може да се говори за онзи капитализъм, който съществува на Запад и специално в Америка. Същият този капитализъм аз не познавах, тъй като не бях живял в тази система. Комунистическата система позна­вах също до известна степен, само дотолкова, доколкото я виждах и чувствах. Литературата беше много ограничена, за да ми даде каквито и да са обективни познания по отношение на тези две доминиращи в света идеологии. Необходимо бе да живея двадесет години на Запад и специално в Америка, за да науча и разбера доста повече. Истината обаче е друга. Ротшилдови и Рокфелерови знаят нещо за комунизма, което ние не знаем. За да ги финансират така богато и за да им помагат така всеотдайно без какъвто и да е страх, логично е да се помисли, че са не само техни съдружници, но ги контролират напълно.

Повече от седемдесет години капиталът планува изграждането на комунизма и не проявява наивност по отношение на него. Финансовите магнати знаят много доб­ре, че комунизмът не е в състояние да ги унищожи, тъй като те го държат изкъсо и го управляват за свои лични цели. Намерението им е да използват населението, енергията, продукцията и финансовите възможности като начин за контролиране на народите. Това е «новият световен ред», за който говореха Наполеон, Сталин. Кой е господарят? Този, който плаща възнаграж­дението. Рокфелеровият социализъм не е система за прераздаване на богатства и специално тяхното, а система за контролиране на хората. Социализмът прехвърля властта на Управлението, което пък е контролирано от Рокфелер.

Тъй като за всеки американец името Рокфелер е свързано с големия капитал, много трудно би било някой от фамилията да се добере до президентския пост на САЩ Избраник на фамилията бе Нелсън Рокфелер, който няколко пъти кандидатства безуспешно, след което се ре­ши той да се добере до високия и отговорен пост по другия начин - без избори.

Под силен натиск вицепрезидентът Спиро Егню си дава оставката и неговото място се заема от Форд, член на Рокфелеровите организации. Първата фаза е завършена, след което започва подготовка на втората. Никсън трябва на всяка цена да бъде отстранен от президентското място. Троянските коне в Никсъновия кабинет - Кисинджър и генерал Хейг, и двамата членове на СFR (Комитета за връзки с чужбина), са най-близките хора на Рокфелер. Отвътре те скрояват т. нар. и много нашумяла афера «Уотъргейт». Тя притиска Никсън да се оттегли от президентското място и да остави на този овакантен поа вицепрезидента Форд, който от своя страна избира за свой вицепрезидент Нелсън Рокфелер. Рокфелер поема контрола и управлението на националната политика, докато! Кисинджър движи външната политика и по този начин фамилията Рокфелер вече управлява всичко.

Междувременно срещу Форд се извършват няколко съмнителни атентата за ликвидирането му. Ако един от тях беше успешен, президентското му място по конститу­ционен ред щеше. да се заеме от фицепрезидента Нелсън Рокфелер.

Така както от няколко столетия насам Ротшилдови се облагодетелстват от всички войни, Рокфелерови доприна­сят за въвличането на Америка в Първата и във Втората световна война, а също и в Корейската и Виетнамската. Оттам извличат огромни печалби. Контролирайки управ­ленията, директно или зад кулисите, те контролират всичко, следователно «те контролират всички нас.»

Рокфелер и петрола

................

Стоичков: Не Борисов ни докара до това дередже

Dnes.dir.bg

Стилиян Петров е такова момче, че характерът му ще му помогне. Този хъс, който той има за победа, ще му помогне да се оправи. Сигурен съм, че той ще се оправи.
Това заяви легендарният български футболист и сегашен треньор на „Литекс” Христо Стоичков, в интервю за Нова телевизия, „На четири очи”.

По повод случващото се в страната, Стоичков каза, че не е виновен само премиерът Бойко Борисов. „Да не би да мислите, че за две години той докара страната до това дередже? Нещата трябва да се търси от преди това. Кой подписа договора за присъединяването ни към ЕС?”, попита Стоичков.

На въпрос дали харесва президента Росен Плевнелиев, Камата заяви: „За мен всички президенти са личности, защото ние ги избираме”. „Аз съм една част от тази държава. Има много известни и добри хора на България. Аз съм известен благодарение на приятели, семейство”, подчерта Стоичков. Според него българите един ден са с някой, а друг ден са срещу него. „Спомняте си преди какво се говореше за Стилиян, а сега, какво, като се разболя, всички са с него. Лоши неща са се писали и за мен, и за него, и за Наско Сираков”, коментира още Стоичко, цитиран от Крос.

„Винаги съм приемал позитивната критика. Това е най-хубавото нещо. Но да се пишат само критики, критики, е, че толкова ли съм непоправим”, заяви Камата.

По повод случващото се в БСП и двубоя между Сергей Станишев и Георги Първанов, Стоичков подчерта, че е безпартиен, но смята, че Първанов е по-подходящ за лидер на червените. „Трябва да знаеш откъде си тръгнал и кой ти е помогнал”, коментира Христо Стоичков за Станишев. „Първанов ще го бие, както ние бихме германците”, подчерта Камата.

На въпрос за случващото се в СДС, Стоичков заяви, че след напускането на Надежда Михайлова, СДС буквално се е разпаднало. Благодарение на нейната външна политика се случиха много добри неща, но беше заклещена от два остри камъка, които не й позволяваха да се развива.

„Лошото нещо на премиера Бойко Борисов е, че е от Левски, от Челси и от Реал (Мадрид). Аз постоянно го критикувам. Най-хубавото е, че не се отказа и че слезе при народа”, каза Камата.


.................................................................................................................................................................

Скоро прочетох един много хубав коментар за Стоичков. Цитирам най-важната част от него:

“… Сам си е изкарал парите, което е невероятно за българин”.

Напълно съм съгласен.

Ицо, ти си най-великият. И да имаш зложелатели, те са малко, а името ти завинаги е записано в Историята. Със златни букви.

...............................................................................................................................................................

Люба Кулезич: Не харесвам братовчед си Николай Банев, от 17 години не съм говорила с него!

- Сашо Диков и “Канал 3″ не дават обяснение кой им плаща на тях, за да чернят, клеветят и плюят Бойко Борисов.


Определяна като скандална и преди, и сега, Люба Кулезич е екзотичен и изискан коктейл от изговорено и изписано слово. При нея всичко е 50 на 50. Мразена и обожавана, журналистката и критичка хвърля в бяс враговете си и в еуфория феновете си. Всъщност коя е тя? Насреща е Люба Кулезич.

- Потеклото, миналото и настоящето ти е обвито в сквернословия и мистерия. Каква е твоята собствена визитка?

- За миналото и потеклото на семейството ми са изписани много глупости. Баща ми никога не е бил партизанин и никога не е водил партизанско хоро пред околийския съвет в Хасково. Той е емигрант от бивша Югославия. Дошъл е тук през хиляда деветстотин петдесет и някоя година, икономист по професия. Беше изключително скромен и светъл човек.

Комунист. Истински.

От тези, които аз наричам идеалисти и мисля, че неговият идеализъм му взе здравето. Майка ми също беше страхотен човек. Бяха едни изключително почтени и несребролюбиви хора. Аз обаче ги напуснах много рано – на седемнадесет години и половина. Исках да бъда друг човек, да бъда свободна, да се развивам по свой път.


- Издънка на вашата фамилия е и Николай Банев, за когото също се говори какво ли не. Що за човек е той?

- Той е мой първи братовчед по майчина линия. Просто един от многото мои братовчеди, защото майка ми има 5 братя и сестри. За мен роднинството не е биологичен, а духовен факт. Аз имам много роднини, с които не се чувствам роднина по биологична линия, но има хора, които усещам като сестри или братя, без да имаме никаква биологична връзка.

- Не би ли могла да запазиш поне някаква прагматична близост с Николай Банев – все пак е богаташ, олигарх, не знаеш кога може да ти бъде от полза?

- Аз не харесвам братовчед си Банев! Не го харесвам като човек, като биография, като липса на признателност към хората, които са му помагали.

Беше ведро, весело, смешно дете, което страдаше от деспотичен баща.

Майка ми много помогна на това момче в детството му, за да заличи раните си от деспотичния му баща. А когато тя почина, този човек не дойде на погребението й! Не дойде дори да й каже сбогом! Така че аз нямам нищо общо с Николай Банев с начина, по който е натрупал бутафорното си богатство, с начина, по който се държи като олигарх, с неговата биография. Не зная как е станал олигарх, мога само да подозирам, но зная, че парите промениха този човек из основи. 17 години не съм се срещала с него. Ако се наложи да се разминем някъде, не се поздравяваме. И дори само намекът, че мога да пазя прагматична близост с човек като Банев, ме обижда.

За любови, омрази, изневери аз съм поела своята отговорност и не дължа на никого нищо, защото не съм откраднала нищо, нито един лев, нито своята кариера, нито своята биография.

- Освен това си разкрепостена жена. Сама твърдиш, че от 25 години ходиш с по-млади мъже…

- Така се е случило. Но не го приемай буквално. Наистина

много от моите приятели и любовници са по-млади,

но аз имам друго вътрешно зрение за възрастта на хората. Аз я меря по други белези, не по биологичните.

- Прескачаме, предполагам периода с Явор Дачков…

- Да. Не за друго, а защото тази история вече е прекалено изтъркана плоча. Не че съжалявам за нещо.


- А да прескочим ли един зрял плейбой и тв корифей с богата душевност и седем щерки като Хачо Бояджиев, който навремето отказа да гостува в дебютното ти предаване по ТВ7 със следните мотиви: “Да, вярно е – тя е умна журналистка, но напоследък се постла на една абсурдна политика да кори едни и да хвали други…”

- Питам те – корифей ли е Хачо?

- Извоювал си е име на тв легенда.

- Това корифейно ли е?

- А отказът му уязви ли те?

- Виж, реших да поканя Хачо по същата причина, която ти изтъкнах малко по-горе. Хора, с които си бил опонент, понякога си враждувал, понякога си уважавал, харесвал, критикувал… Понасял си и несправедливости от него. Била съм негова подчинена и зная, че невинаги той е бил справедлив към мен. Свалял ме е от екран, наричал ме е със страшно обидни епитети в неговия си стил. Но въпреки всичко беше един от хората, които поканих в първото си предаване по TV7. Исках да покажа и на него, и на другите, че аз мога да прощавам и искам да ми бъде прощавано. Хачо отказа, но не му се сърдя.

- А имало ли е екшън в TV7 с Емил Кошлуков, който дори ударил в земята новия си лаптоп в препирнята с ниския рейтинг на предаването ти?

- Какво? Да коментирам една клевета ли!? Ние с Емил сме във великолепни колегиални отношения.

- Стигаме и до скандалите ви със Сашо Диков.

- Той също стана досадна тема.

- Все пак, той в типичния си стил и словоговор те нарече каква ли не. Ти пък каза, че прякорът на баща му е бил Куката, намеквайки ясно какво…

- Виж, имаше публикувани свидетелства, че Сашо Диков има общо с Държавна сигурност, само че аз тогава го защитих, рискувайки да се скарам с колеги и приятели от въпросния седмичник. Защитих го, защото не бяха извадени конкретни документи. Но какво да се прави – много често ми се случва хора, на които съм помагала по убеждение,

да ми отмъщават

с непризнателност, омраза и неблагодарност…

Мене ме упрекват персонажи като Сашо Диков, че аз съм слугиня, защото не плюя Бойко Борисов под път и над път. А те от “Канал 3” какви са, като го плюят под път и над път? Буквално го очернят с “фалц”, “ръгайки” обкръжението му в лицето на Цветан Цветанов, например. Кой трябва да дава обяснение дали не получава пари за това? Аз или те? Мисля, че те.

- А ти?

- Никога не ме е било страх да кажа “Г-н Борисов тука сте прав, но тук не сте прав”. Само че те питат мен колко пари вземам, лъжат, че ми плащат космически суми за това. Но те не дават обяснение кой им плаща на тях, за да чернят, клеветят и плюят Бойко Борисов.

- Говориш за псевдожурналистика, но през 2009 г. първа съобщи, че Зорка Първанова е болна от рак?

- Да, но съм разследвала. Получила съм изследване от Правителствена болница, че

Зорка Първанова е претърпяла гинекологична операция, и то от рак.

Но проблемът за мен не беше да се обсъжда този факт. Той беше друг – дали президентската двойка е длъжна да споделя такива неща с избирателите или трябва да запази мълчание. Моята теза беше, че тя е длъжна да ги споделя. Справка: съпругата на Джордж Буш беше получила злокачествена бенка на крака, оперираха я и от този момент Белият дом публикуваше редовно бюлетини за състоянието на първата дама.

- А влиза ли в обсега на обществената ти мисия като журналист бременността на Венета Райкова, защото това също беше един от големите скандали, в които се набърка, а съпругът й Тишо заплаши да те съди заради внушенията ти, че жена му си прави пиар с нероденото си още дете?

- Първо, не ме е заплашвал, че ще ме съди. Аз наистина мисля, че Венета тогава прекали със своето майчинство и наистина го превърна в своеобразна кампания за себе си. Това беше един от моите дуели, в които се сблъскаха някакви принципни позиции. Сега, няколко години по-късно, изпитвам най-добри чувства към нея и нейната рожба.

- Преди това обаче стигнахте до жесток сблъсък на живо?

- Както винаги, не аз потърсих този сблъсък, тя го потърси. Тя дойде да се дуелира, но да се дуелираш с мен не е лесно, защото аз владея шпагата на думите.

Мистерията на блог-критиците - 2 част

Продължение на 1 част


- Карай! Да погалиш черния котарак от мен – той май е единственото добро същество в твоята къща. А ние ще продължим към следващия гост, известен в някои среди като Mилко Калайджиев.

Заглаждайки мустак, споменатият рече:

- Предпочитам да ме наричаш с истинското име – Дърво Комунистов. Не обичам да ме сравняват с някакъв си Mилко. Той е само национална звезда, а аз съм цял блогов герой, при това адски досаден.

- Добре, Дърво. Както кажеш. Обясни на публиката защо плачеш толкова за опасния комунизъм, използвайки най-безсрамните лъжи на червените убийци?

- Tака ми изнася. Само при комунизма виреят мързеливите и некадърните. Аз лични способности нямам – ясно е на всички. Следователно за да си карам кефа, трябва да беснее крадлива Партия, която да прибира парите на умните и способните и да ги дава на глупавите нехранимайковци, приравнявайки всички до едно ниво.

- Предполагам, имаш предвид комунистическото “равенство”, което по същество е толериране на некадърните за сметка на способните. Tова е висша форма на неравенство, облагодетелстваща най-незаслужилите.

- Много хубаво го каза, госпожа. Но както споменах, грам не ми изнася, та ще продължа да въртя изтърканата плоча. Mеждувременно може да забия някоя неориентирана блогърка. За целта съм станал истински спец по писане на лични съобщения и дори хората вече шушукат, потресени от моето нахалство. Посочват ме като еталон за недодялан досадник.

- Доколкото помня, преди време беше замесен в скандал. Блогърката Дарси открито те обвини в самокоментиране. Какво ще кажеш по въпроса?

- Аз само лекинко, колкото за тласък. Другият вариант е сам да си пусна първия коментар, уж като пояснение към постинга.

- Видяла съм го. Будиш недоумение с този свой уникален навик, понеже е по-нормално да добавиш пояснението към самия постинг. Пускайки го като коментар, манипулацията става прекалено очевадна. А нали ни лъжеш, че си много честен. Точно като останалите плювалници.

- Ех, Ангелинова! Аз също съм човек и мечтая да изляза на първа страница. Официално отричам, но знам какво е в душицата ми. Сещаш се – хем не ми пука, хем само за това плямпам. Поне е доста разпространено – не можеш само мен да обвиниш. Имай милост! Писна ми да публикувам по 100 тъпотии на ден. Трябва да има и по-лесен начин, чрез който да стана най-популярен. Сутрин, обед и вечер само това ми е в главата.

- Ще станеш най-популярен, когато започнеш да публикуваш съдържателни постинги и най-важното – измисли нещо ново. Можеш да пробваш и с обръсване на мустаците. Мислил ли си над тази идея?

- Ааа, не. В тях е моят чар. Като се замисля, май е добре да ме сравняват с Милко Калайджиев. Около него е пълно с мацки, а аз обожавам монокините. Затова залитам по всеки женски аватар. Ако не върже, започвам да плюя по нетолерантната блогърка – научих го от Тъпак Малоумников.

- Хората се чудят на безочливата ти наглост, когато пробутваш най-мразените и очевидни комунистически лъжи. Поне да беше умерен, а ти го даваш хард. Не ти ли е малко неудобно, като знаеш колко невинни са пострадали от режима на другарите?

- Как ще ми е неудобно, щом аз самият не съм “ритнал камбаната”, нито мой роднина. Е, ако имаше пострадали около мен, друга песен щях да пея. Ама няма. Умея да се нагаждам според ситуацията, ако трябва и според камшика. От малък съм хамелеон.

- Това буди неприятни съмнения. Кои защитават комунизма, след като история, политика и общество са го отрекли? Единствено онези, които са ползвали облаги – естествено, няма да го признаят. По въпросното време само едно нещо се ценеше дотолкова, че да си караш кефа необезпокояван – доносничеството. Чрез него някои хора завинаги оправиха живота си, съсипвайки този на други. Топяха приятели, колеги, дори роднини. Ти така ли правеше?

Дърво Комунистов усети как кръв нахлува в главата му, придавайки й тъмночервен цвят – неговия любим.

- Ангелинова, на път си да ме ядосаш, а в такива случаи вадя ножа!

- Е, и? Само го помисли и се сещам за поне трима души, които ще оскубят мустаците ти за отрицателно време, при това с клещи. Много обичаш да заплашваш. Явно си забравил, че вече не е 1945-та и не можеш да колиш невинни граждани заради “неправилно дишане”. Дори Че Гевара се е засрамил от садистичните си наклонности. Tози прочут главорез споделя в писмо до баща си, че е крайно изненадан от удоволствието, което изпитва, екзекутирайки арестанти. А ти ще изпиташ ли поне капчица неудобство заради варварското поведение на хора, които величаеш все едно са направили нещо добро за държавата?

- Неудобството е за слабите. Предпочитам нахалството.

- Доколкото помня, ти си сред най-дейните агитатори в полза на великата глупост, че дадена публикация не струва, ако няма коментари.

- Точно така. Аз съм в Hета, за да си бъбрим празни приказки, включително такива, които нямат нищо общо с темата на постинга.

- Известно ли ти е, че това се нарича спам, т.е. една от неговите характеристики е липсата на връзка със съответната дискусия?

- Много важно! Целта е броячът на коментарите да скочи до небето и аз да лъсна доволно на първа страница. Ако се наложи, може да копираме реплики от стари постинги към новите. Сменяме няколко думи и хоп, вече е на лице “ново” изказване. Трай си, понеже не всички са го забелязали!

- Както и да го въртим, това е манипулация. – правилно уточни Ангелинова. – Как не ви е срам да се хвалите с псевдодискусии, след като засягате 1000 различни теми? Tака и баба знае. Tова с нищо не е по-добро дори от най-очевидното самокоментиране. Hамерили с какво да се фукат. Хората отдавна са го видели и преценили, затова коментари и гласове влияят на класирането в един-единствен сайт. Hавсякъде другаде се гледат прочитанията, понеже само те са доказателство за голяма аудитория. Хубава или грозна, умна или глупава – тези неща са относителни. Държавните граници и езикът отдавна са без значение. Слепи ли сте? Вижте какво става по социалните мрежи! Хора от противоположни части на планетата общуват все едно живеят в съседни апартаменти. Повечето знаят поне говорим английски, а за останалите има преводач. Да не споменавам, че някои браузъри превеждат автоматично – отваряйки страницата, изобщо не можеш да разбереш от каква народност е авторът, понеже текстът излиза на родния ти език. А сега кажи, че е проблем да се появят читатели по другите държави! Самият ти имаш полза да се разходиш насам-натам, иначе пропускаш много. Знаеш ли какви блогове има? Очите ти ще изтекат. Голяма работа като е примерно на германец или мексиканец! Tа, нали точно това е хубавото на Интернет – границите нямат значение. Събудете сe! Вие ако сте квартални тарикати и се интересувате само от клюкарките Донка и Рени, то си е ваш проблем. Повечето хора не желаят да се ограничават и вие няма да ги затворите в един сайт с двама-трима участници.

- Ох, много ме ядоса, госпожа. Отивам до тоалетната. – скърцайки със зъби, Дърво Комунистов излетя през вратата.

- Както разбирам, дейност кипи ли кипи. – бе заключението на Ангелинова. – Сега да видим какво ще добави най-опитният, но за жалост порядъчно престралял и блогясал Многопрофил Воайоров.

Последният премести бастуна настрана, за да не пречи на забавния Паркинсон, и важно-важно започна: 

- Може да съм на преклонна възраст, но нито един от младите тролове не може да се мери с моите Хъбълови наблюдения. Да, стар и побелял, но както е известно, меракът последен умира, а при мен той е в неограничени количества. Натворих камара лицемерни профили с надеждата да се представя за изтънчен италиано-френски любовник. Добре, че е Гугъл-преводачът, защото грам не знам чужд език. Слагах аватари на Жерар Филип и Жан Габен, за да засиля търсения ефект. Правех се ту на безскрупулен Хищник, ту на Мираж, дори на Алена врачка. Пусто да остане, така и не върза! Спечелих само тук-таме отделно съобщенийце. Но някой ден ще завъртя главата на наивна блогърка, белким наваксам с огромно закъснение.


- Какво искаш да наваксаш?


- Секс. За дългия си живот чуках само два пъти, колкото да създам две деца. През останалото време ме спъваше фалшивият комунистически морал, според който не може току-така да изпитваш удоволствие, понеже ще те сметнат за пропаднал. Винаги съм се притеснявал от мнението на хората и само на думи не ми пука.


- Явно е прав богоподобният /и скромен, ха-ха!/ Тутанкамон, който твърди, че специално за свалки си направил Бексловър.




- Той е много успешен. Жените обичат, когато им говориш на италиано-френски и по-често споменаваш Ален Делон.


- Хубаво обясняваш. Все пак не ти ли писва понякога от лицемерието и лъжата, които постоянно използваш?


- Защо, след като вършат работа? Знам, че не мога да заблудя интелигентните хора, но слабоумни маймуни има на всеки ъгъл – тях винаги ще водя за носа.


- Признавам, има логика. – поклати глава Ангелинова. - Звучи грубо, но народът отдавна е казал “Като видя една зелена ливада, що ли да не я окося?”


- Грубо ли? На мен ми е забавно. – ухили се Многопрофил Воайоров, показвайки цял ред изкуствени зъби, чиито титуляри отдавна бяха паднали като жертви в неравната битка с премногото му години на този свят.


- Просто за протокола ще те попитам: понякога не ти ли се иска да бъдеш честен човек/


- Никога! Това е само за глупаците. Цял живот лъжа, мажа и злепоставям хората. Точно сега ли ще спра? По-добре да ме посети още един Паркинсон!


Тук Ангелинова изключи микрофона.


- Мисля, че последните думи на Многопрофил Воайоров са добро обобщение на тролове, злобари и прочие хейтъри. С тях приключваме. Благодаря за вниманието!

Мистерията на блог-критиците - 1 част

След като сътвориха редица простотии от чалгаджийски тип, блог-критиците решиха най-после да разкажат нещо за себе си. Заболявания, комплекси, завист – все любопитни подробности, които при тях са основна движеща сила.

За целта тези нещастни и очукани от живота хора специално се примолиха на известната журналистка Ангелинова, която с видима погнуса все пак склони да ги изслуша. Тя бе наясно, че подобни сеанси са по-подходящи за професионален психиатър в компанията на санитари-здравеняци и пълен набор от силни лекарства, но вродената й смелост я предразположи към изпълнението на въпросната героична мисия.

В уречения час се появиха прочутите гамени Тъпак Малоумников, Глупак Дебилов, както и жалките пионки Самотен Петров, Неориентиран Спасов, Смотаняк Иванов и Дърво Комунистов. Последен се домъкна най-блогясалият, крепящ се на бастун поради напредналата си възраст – Многопрофил Воайоров.

Поради стряскащото си безхаберие те не бяха и чували, че по принцип мъжете черпят жените, та се наложи Ангелинова да им раздаде по едно уиски за отскок. Докато го правеше, тя с насмешка си помисли “И тези нещастници искат да завъртят жена? Как ли пък ще стане? Няма толкова луда.”

- Сядайте, момчета! – подкани ги журналистката. – Hе се притеснявайте.

Критиците прихнаха да се смеят.

- Ние да се притесняваме? – не повярва на ушите си Малоумников. – Просто не знаеш с кой говориш.


- Сега смятам да разбера. С теб ли да започна?


- Естествено. Аз съм не кой да е, а самият Намбър Уан Ел Гранде дел Първио – потвърди неандерталецът.

- Добре, разкажи ми нещо за себе си.


- По професия съм учител, което рано-рано ми даде възможност да употребя на практика вродения си садизъм. За 20 години писах само една тройка. Всичко останало са двойки.


- Боже! Нечувано! – възкликна Ангелинова, потресена от жестокостта на това чудовище в човешки образ. – Hе вярвам учениците да са толкова глупави.


- Ха-ха! Много ясно. Затова пък на мен злобата ми идва отвътре. Смятам да продължа с отмъщението.


- За какво?


 За житейските ми неуспехи. Имах жена, която ме напусна …


Тук Ангелинова зацъка разбиращо с език.


- Как няма да те напусне? Имаш вид на Татко Доги, но си злобен като пепелянка.


- Смешно ли ти е, госпожа? Не знаеш ли, че само аз се присмивам на другите, а те на мен нямат право? Забрави ли колко много ме слушат модераторите? Hалагат бан на всеки, който ми е неудобен.


- Продължавай, ако обичаш!


- Когато жената ме напусна, останах сам с отровата си. Трябваше да я излея някъде, за да не се самоотровя. Tака открих Интернет. Първо се заяждах с хората в Dnes.bg, а щом ме баннаха напълно заслужено, отидох в blog.bg. Там беше пълно с тролове и фалшиви профили, та моментално намерих своето място сред себеподобните. Това е горе-долу.

- Ммда, ясна е трагедията, пардон, работата - въздъхна Ангелинова, сериозно стресната от шизофреничния разказ на събеседника си. – А ти какво ще ни разкриеш за себе си? Но първо кажи как е Cилвето?

- Не иска и да чуе за мен. – проплака ревльото Глупак Дебилов. – Намерила е истински мъж и направо се е родила. На този фон аз изглеждам още по-жалък.

- Аха, разбрал си го на края! А се бараше за най-големият трол.

- То беше само на думи. Ако сам не се похваля и изтъкна, кой ще го напрви, след като нормалните хора се смеят на селските ми изблици?

- Тогава защо се заяждаше с Катана?

- И още питаш? Tози човек е страшно ерудиран, прочел е 1000 книги, знае 2 и 200. А аз се затрудних дори с “Ян Бибиян”. Как да не се комплексирам?

- Това ли е всичко?

- Да. 

Това момиченце случайно научи за интервюто и сами виждате с каква реакция го възприе.

Децата са толкова откровени :)

- Значи продължавме със Самотен Петров.


Споменатият усети, че са дошли неговите 5 минути слава и започна:


- Аз съм неизвестен поет, който очаква да бъде открит и оценен. Поради скандалджийския ми нрав на закоравял психопат, всички сайтове ме изпъдиха. Сега се подвизавам само в един, където за мое лично учудване все още ме търпят. Явно са го закъсали откъм блогъри, което ми дава възможност да се развихря с хилядата си профила.


- Забелязала съм го. – вмъкна Ангелинова. - Учудващо активен си. Човек би казал, че с нищо друго не се занимаваш.


- Пиша, пиша. За разнообразие лъскам разни работи, но това е друга тема. Надявам се да намеря някоя наивна блогърка, която да лъска вместо мен. Засега безуспешно. Коментират само личните ми профили, тъй като няма други желаещи. Затова пък с тяхна помощ постоянно съм на първа страница. Самокоментирането е единственият начин да изляза в по-предни позиции и съм безкрайно благодарен на модераторите – в следствие на тяхното бездействие, blog.bg остава единственият сайт, където коментарите влияят на класирането. Затова именно там манипулациите са най-безобразни – самокоментиране до дупка и розови блянове за първа страница.


- Всеизвестно. – съгласи се Ангелинова. - Достатъчно е да видиш 5 реда текст със 70 коментара и работата става ясна. Какво толкова има за обсъждане на 5 реда?


- Права си, госпожа. Ще може ли още малко уиски, че сега ми е паднало на аванта?

- Подмазвач! – сряза го Учителят, не за другo, а от страх да не отнемат неговата втора чаша.

- Опа, по-спокойно, господа! – обади се Неориентиран Спасов, който копнееше за изява.


- Точно до теб бяхме стигнали. – погледна го Ангелинова, спазвайки графика на психо-оргията. – Ти ли беше икономист по образование /в някои “интелигентни” тролски среди – образУвание/?


- Официално да, но всъщност понякога го давам икономично откъм съвест, ама то е само ако се изказвам по теми, които грам не са ми ясни.


- Хубаво беше започнал да пишеш за политика. Защо спря и се захвана с оплюването на невинни хора?


- Сама можеш да си отговориш, стига да обърнеш внимание кой ми е трън в очите. Най-популярният. Неговата слава ме дразни. Ако друг застане на мястото му, веднага ще се прехвърля на новия. Цаката е да бълваш срещу известните, трупайки читаемост на техен гръб. Идеята не беше моя - така ми подшушнаха и аз се хлъзнах по “пързалката”.


- Но това не е честно! Използваш лъжи.


- Да, но винаги се намират глупаци, които да ми кажат “браво”. Страхотни злобари има по форумите.


- Всъщност са само няколко души с много профили, но просто не го знаеш. Явно си най-неориентираният от вашата групичка – изобщо не подозираш магариите, връткани зад гърба ти от твоите двама-трима “приятели”. А и какво толкова бистрите? Някакво “помпане”, което всъщност се нарича споделяне и линкване и е съвсем нормален начин за блогване. Как не ви е срам да го представяте като нередност? Не виждате ли, че е най-разпространената практика? Без него изчезва половината смисъл от общуването в Интернет.


- Може да е така, ама щом аз не го правя, значи не го признавам. Къде ще му излезе краят? Tе ще споделят с хиляди приятели, а аз си нямам никой. Нима е честно?


- Дръж се нормално, за да имаш и ти. А в момента те мразят 80% от блогърите в единствения сайт, където се подвизаваш. Като стана дума: значи обвиняваш заради 1000 прочитания човек, известен по всички форуми. В същото време ако ти имаш толкова посещения, работата е чиста, въпреки че никой не те знае извън споменатия единствен сайт. Не усещаш ли пълната липса на логика? А малко неудобно става ли ти?


- Невъзможно! Никога не приемам чуждото мнение, колкото и очевидни да са доводите.


- Така ще ставаш все по-смешен. Bече всички научиха, че грам не разбираш от Интернет. Още колко ще пропадаш?


- Колкото даде Господ.


- Скоро ти направи уникална изцепка, чиято абсурдност трудно може да бъде задмината. Каза “не е литературен” за сайт, в който има категория “Поезия”, давайки да се разбере, че посланието ти е адресирано най-вече към поетите. Имайки предвид тези подробности, би ли обяснил какво, според теб, би трябвало да има в категория “Поезия”? Копи-пейст на известни класици, които всеки може сам да открие? Творби, одобрени лично от теб? Защото явно изключваш творчеството на блог-поетите. По твоята логика трябва да забравим също категориите “История”, “Изкуство”, “Спорт” и въобще всичко, което не фигурира сред личните ти интереси. Нито за секунда ли не допускаш, че своето място под слънцето имат и неща, които са извън твоя кръгозор и изобщо не е задължително да ги харесваш? Понякога не ти ли хрумва, че не си Господ, а само редови блогър, който няма повече права от останалите? Сам казваш – твоя работа е какво пишеш в собствения си блог. Тогава защо упорито забравяш, че същото важи за всички други? Що за нелогично поведение, като се има предвид, че си икономист?


- Ми …… ми …… ми ……


- Стига си мигал на парцали, а отговаряй кратко, точно и ясно!


- Ми …… ми …… объркан съм. Госпожа, дай да не задълбаваме в темата! Почувствах се неудобно. 

Даже Митко Бербатов се смее.

- Така-така! Да преминем към Смотаняк Петров.

- Ми, аз съм си смотаняк – с чест нося моето име. Исках да бъда лидер на простаците, но дори в тази мисия се провалих. Други се оказаха по-приказливи и самокоментиращи се. Успехите ми клонят към нулата, но дори редките попадения винаги са били свързани с оплюването на някой популярен блогър. По всички други теми претърпях пълен провал.

- Никак не е учудващо, имайки предвид навиците ти на плюеща кобра. Все пак недоумение буди твоето твърдение, че “някакви” са те обявили за “месия”.

- О, това е моя стара фантазия. Когато ме уволниха поради некадърност, съвсем естествено спрях да си плащам сметките. След като изключиха Нета и кабелната, останах без любимите ми порносайтове. Нещо трябваше да ги замести и така стигнах до фантазията, че съм месия.

- В стремежа си да направиш сечено на по-кадърните, преди време ти измъдри уникално тъпо предложение – да се въведе ограничение на прочитанията за даден постинг, след надхвърлянето на което да се таксува като “напомпан”. Това за пореден път доказва, че вашата кроманьонска групичка изобщо не е наясно с Интернет-общуването. В единствения сайт, където сте известни, става дума за 700-800 прочитания, но по населените форуми числото е в пъти по-голямо. При достатъчно качествено споделяне и линкване дадена статия може да бъде прочетена от 100 000 човека. На този фон е необяснимо как си представяш предложеното от теб ограничение. И какво означава “истинско прочитане”? Включва ли твоите анонимни кликания на собствените ти постинги, както и онези на няколкото ти приятелчета, идващи да ти гласуват с по 10 от личните си профили?

- Ако модераторите не ме пласират по другите им сайтове, за което редовно се моля, понякога и заплашвам чрез имейли, моите публикации рядко минават 500 прочитания. Това число може да бъде взето като основа. Минеш ли го, значи си “напомпан”.

Тази безпримерна наглост шокира Ангелинова. Трябваха й няколко минути, за да се съвземе.

- От какъв зор да се равняват точно по теб? Хванал си Господ за шлифера? Или за друго? Абе ти чуваш ли се изобщо? Следователно който е по-популярен от теб, трябва да му “резнат крилцата”, така ли?

- Защо не? Необходимо ли е останалите да се комплексират? Освен това кое му хубавото да има някой преди мен?

- Какъв е този комунизъм, малоумни човече? Ти не беше ли с дясна ориентация? А може би не осъзнаваш левите си разбирания? Щом някой е дръпнал с материала, би трябвало да служи за пример и другите да го догонят чрез подобряване качеството на работата си. Нали вървим напред, а не се връщаме назад. Докъде ще стигнем, ако вместо по кадърните, се равняваме по такива като теб, които нямат с какво да послужат за пример, освен с безкрайното си мърморене?

- Разбирам те, но не разполагам с избор. Малкото ми фенове се отрекоха от мен заради вледеняващата омраза, лъхаща от блога ми, а нови не се виждат на хоризонта. Пробвахме със самокоментиране и безкрайно повтаряне на едни и същи изтъркани до болка реплики. Пускахме жалки публикацийки от по 5-6 реда, приличащи на смешни подпръцвания, само и само да сме по-активни. Нищо не помага. Ние сме безвъзвратно изостанали от световни и блогови тенденции. Разполагаме единствено с нечестни методи. Фалшификация и дезинформация – това са нашите техники. Естествено, не сме луди да го признаем, а точно обратното – приписваме го на честните блогъри. Tака всяваме смут, което е добре дошло, понеже най-големите мръсотии стават именно в “мътна вода”.

- Боже, Боже! След това откровение смяташ ли, че има шанс да се сбъдне старата ти мечта да управляваш държавата? Hали обичаш да се представяш за “знаещ и можещ”, който бързо ще оправи България, стига да му дадат възможност. Как по-точно? С лъжи и очерняне на невинни хора? В Народното събрание и сега пълно с такива “добронамерени” деятели. Защо ни е още един като теб? Или, не дай си Боже, още няколко, ако броим кретеноидните ти другарчета, убедени в своята държавническа ерудираност. Бог да пази България от такива като вас! Останете си само по форумите!

- Не искам в Интернет! – отчаяно запротестира Смотаняк Иванов. – Трябва да се покажа на хората!

- Хм! Явно и тук имаме разстройство на централния мозък. – журналистката бе на път да се уплаши, но стисна зъби и геройски продължи:

Продължението ще намерите тук

За шимпанзетата и хората

Toxic.blog..bg - За шимпанзетата и хората


Първата ми асоциация на думата "политик" е Big Fat Liаr /"big" като голям, "fat" като дебел и "liar" kato лъжец/. И тъй като асоциативните връзки са доста лично нещо, дори не смея да се запитам защо е така. Два фундаментално неоспорими факта движат планетата и те са: "Земята е кръгла" и "Политиците са виновни за всичко". Изглежда ми като малък логически абсурд шепа индивиди да правят на маймуни огромна маса хора, която е способна да ги измете под килима по-бързо, отколкото би си сменила статуса във Фейсбук. Нов световен ред, корпорации, които владеят Силата, зли фармацевтични компании, унищожаващи населението по-ефикасно от бубонна чума? О, я стига, хора. Те също са много лесни за неутрализиране, в случай че на Голямата неудържима човешка маса се трансформира в най-лошия кошмар на всяко правителство, наричан за удобство "неконтролирана тълпа".

Тогава какво ни кара да сме подвластни на тази привилегирована /от НАС/ група хора, облечени в безвкусни костюми, които си купуват лъскави лимузини с нашите пари /без дори да ни питат/. Защо им позволяваме да управляват живота ни? Сещате ли се за някой ваш познат, близък или приятел, на който бихте делегирали подобни права? Аз не. Позволяваме им, защото "това е начинът, по който функционира обществото"? И къде е написано това? В Библията на Доналд Тръмп? Не, има нещо нередно.

Забелязала съм, че всички трудни въпроси имат своя отговор, стига да знаеш кого да попиташ. Но никога не съм предполагала, че на горният въпрос ще ни отговорят най-точно маймуните. А още по-точно горилите и шимпанзетата. Нека да караме подред.

Няма по-сладка гледка от дете, усмихващо се насън. Вярвате ли или не, в предизборна ситуация ниe всички се намираме в подобно състояние. Политиците печелят нашите симпатии, обещавайки да сбъднат мечтите ни. Те искат да ни доставят удоволствие, а ние ги окуражаваме да го правят. Под съвременна демокрация се разбира да ти казват това, което искаш да чуеш. Колкото по-приятно е то, толкова по-положително реагираме, подкрепяйки "най-добрият лъжец" с най-много гласове. Дали обещанията са реални? Точно в този емоционален момент не искаме тревожни въпроси. "После ще му мисля"- каза Пипи Дългото Чорапче. Горкият Уинстън Чърчил никога не би спечелил избори в наши дни с неговата знаменита фраза: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“ Не и с този PR. Можем ли да упрекваме политиците, че подхранват нашите фантазии, при положение, че ние искаме това от тях? Спомнете си този факт следващият път, когато някой ви обещае европейски стандарт на живот след осемстотин дни, до края на мандата, най-късно до 2018 г.

Но часът на истината винаги идва, а с него и разочарованието от несбъднатите обещания. Ако се върнем на метафората с децата - ние заприличваме на разплакан малчуган, на който са дръпнали сладоледа под носа. Обливат ни вълни на тъга, яд, гняв и възмущение: "Ама ти ми обеща!.../хлип/... Няма ли кой да даде един скапан сладoлед на горкото дете!.../рев/" Всеки възрастен, емоционално зрял човек, в този момент би потърсил отговорност и не би спрял докато не получи справедливост. Е да, но нищо не можем да направим докато не изтече мандата. В Библията на Доналд Тръмп пише така. Тъжно.

Всъщност единствената ни вина е, че произлизаме от групата на приматите и във всеки от нас, зад неокортекса, дреме по един примат. Ние избираме нашите лидери, които в животинският свят се наричат "алфа" и ги следваме. Това са биологично заложени програми, който действат зад и въпреки разума. Биологично обусловено е да фокусираме нашето внимание върху лидера, да следим поведението му, да го имитираме, когато искаме да демонстрираме висок статус. Шимпанзетата в един експеримент с удоволствие разменяли храна само за да хвърлят поглед върху снимка на техният "алфа", но не били склонни да се "охарчват" за се любуват на физиономията на друго шимпанзе - с техния статус или по-нисък. Горилите пък предпочитат да копират стратегиите за решаване на труден проблем на лидера на групата пред тези, на обикновените членове.

И в човешкият свят лидерите са тези, които дават "тон" и посока, залагат модели на поведение, придавайки облик на цялото общество. Уважението към статуса и йерархията не ни позволява да се разправим набързо с този, който ни е дръпнал сладоледа под носа. Лидерите се сменят само тогава, когато грубо застрашат оцеляването на групата и неписаните правила в нея или когато се появи по-силен претендент. В нашият цивилизован вариант - по-добър продавач на надежда. Докога ще продължава това? Докато сме хора. Или докато еволюцията не реши да изправи този "бъг".

Електростатичните тонколони

Сензационно интервю с Първата дама

Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.

- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?

- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.

- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?

- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.

- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?

- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.

- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.

- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.

- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?

- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.

- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.

- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?

- Но така злепоставихте мъжа си!

- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.

- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?

- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.

- Чалгаджийка?!?

- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.

- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.

- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.

- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.

- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?

- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.

- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.


- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?

- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!

- Със семейния скандал какво стана?

- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.

- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.

- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.

- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.

- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.

- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?

- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!


- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.

- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.

- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.

- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.

- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?

- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.

- Не преигравате ли малко?

- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.

- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.

- Tова не важи за мен.

- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?

- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?

- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.

- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.

- Не вярвам това да е целта Ви.

- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.

- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.

- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!


- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.

- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!

Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.

А в други държави ...