Мистерията на блог-критиците - 1 част

След като сътвориха редица простотии от чалгаджийски тип, блог-критиците решиха най-после да разкажат нещо за себе си. Заболявания, комплекси, завист – все любопитни подробности, които при тях са основна движеща сила.

За целта тези нещастни и очукани от живота хора специално се примолиха на известната журналистка Ангелинова, която с видима погнуса все пак склони да ги изслуша. Тя бе наясно, че подобни сеанси са по-подходящи за професионален психиатър в компанията на санитари-здравеняци и пълен набор от силни лекарства, но вродената й смелост я предразположи към изпълнението на въпросната героична мисия.

В уречения час се появиха прочутите гамени Тъпак Малоумников, Глупак Дебилов, както и жалките пионки Самотен Петров, Неориентиран Спасов, Смотаняк Иванов и Дърво Комунистов. Последен се домъкна най-блогясалият, крепящ се на бастун поради напредналата си възраст – Многопрофил Воайоров.

Поради стряскащото си безхаберие те не бяха и чували, че по принцип мъжете черпят жените, та се наложи Ангелинова да им раздаде по едно уиски за отскок. Докато го правеше, тя с насмешка си помисли “И тези нещастници искат да завъртят жена? Как ли пък ще стане? Няма толкова луда.”

- Сядайте, момчета! – подкани ги журналистката. – Hе се притеснявайте.

Критиците прихнаха да се смеят.

- Ние да се притесняваме? – не повярва на ушите си Малоумников. – Просто не знаеш с кой говориш.


- Сега смятам да разбера. С теб ли да започна?


- Естествено. Аз съм не кой да е, а самият Намбър Уан Ел Гранде дел Първио – потвърди неандерталецът.

- Добре, разкажи ми нещо за себе си.


- По професия съм учител, което рано-рано ми даде възможност да употребя на практика вродения си садизъм. За 20 години писах само една тройка. Всичко останало са двойки.


- Боже! Нечувано! – възкликна Ангелинова, потресена от жестокостта на това чудовище в човешки образ. – Hе вярвам учениците да са толкова глупави.


- Ха-ха! Много ясно. Затова пък на мен злобата ми идва отвътре. Смятам да продължа с отмъщението.


- За какво?


 За житейските ми неуспехи. Имах жена, която ме напусна …


Тук Ангелинова зацъка разбиращо с език.


- Как няма да те напусне? Имаш вид на Татко Доги, но си злобен като пепелянка.


- Смешно ли ти е, госпожа? Не знаеш ли, че само аз се присмивам на другите, а те на мен нямат право? Забрави ли колко много ме слушат модераторите? Hалагат бан на всеки, който ми е неудобен.


- Продължавай, ако обичаш!


- Когато жената ме напусна, останах сам с отровата си. Трябваше да я излея някъде, за да не се самоотровя. Tака открих Интернет. Първо се заяждах с хората в Dnes.bg, а щом ме баннаха напълно заслужено, отидох в blog.bg. Там беше пълно с тролове и фалшиви профили, та моментално намерих своето място сред себеподобните. Това е горе-долу.

- Ммда, ясна е трагедията, пардон, работата - въздъхна Ангелинова, сериозно стресната от шизофреничния разказ на събеседника си. – А ти какво ще ни разкриеш за себе си? Но първо кажи как е Cилвето?

- Не иска и да чуе за мен. – проплака ревльото Глупак Дебилов. – Намерила е истински мъж и направо се е родила. На този фон аз изглеждам още по-жалък.

- Аха, разбрал си го на края! А се бараше за най-големият трол.

- То беше само на думи. Ако сам не се похваля и изтъкна, кой ще го напрви, след като нормалните хора се смеят на селските ми изблици?

- Тогава защо се заяждаше с Катана?

- И още питаш? Tози човек е страшно ерудиран, прочел е 1000 книги, знае 2 и 200. А аз се затрудних дори с “Ян Бибиян”. Как да не се комплексирам?

- Това ли е всичко?

- Да. 

Това момиченце случайно научи за интервюто и сами виждате с каква реакция го възприе.

Децата са толкова откровени :)

- Значи продължавме със Самотен Петров.


Споменатият усети, че са дошли неговите 5 минути слава и започна:


- Аз съм неизвестен поет, който очаква да бъде открит и оценен. Поради скандалджийския ми нрав на закоравял психопат, всички сайтове ме изпъдиха. Сега се подвизавам само в един, където за мое лично учудване все още ме търпят. Явно са го закъсали откъм блогъри, което ми дава възможност да се развихря с хилядата си профила.


- Забелязала съм го. – вмъкна Ангелинова. - Учудващо активен си. Човек би казал, че с нищо друго не се занимаваш.


- Пиша, пиша. За разнообразие лъскам разни работи, но това е друга тема. Надявам се да намеря някоя наивна блогърка, която да лъска вместо мен. Засега безуспешно. Коментират само личните ми профили, тъй като няма други желаещи. Затова пък с тяхна помощ постоянно съм на първа страница. Самокоментирането е единственият начин да изляза в по-предни позиции и съм безкрайно благодарен на модераторите – в следствие на тяхното бездействие, blog.bg остава единственият сайт, където коментарите влияят на класирането. Затова именно там манипулациите са най-безобразни – самокоментиране до дупка и розови блянове за първа страница.


- Всеизвестно. – съгласи се Ангелинова. - Достатъчно е да видиш 5 реда текст със 70 коментара и работата става ясна. Какво толкова има за обсъждане на 5 реда?


- Права си, госпожа. Ще може ли още малко уиски, че сега ми е паднало на аванта?

- Подмазвач! – сряза го Учителят, не за другo, а от страх да не отнемат неговата втора чаша.

- Опа, по-спокойно, господа! – обади се Неориентиран Спасов, който копнееше за изява.


- Точно до теб бяхме стигнали. – погледна го Ангелинова, спазвайки графика на психо-оргията. – Ти ли беше икономист по образование /в някои “интелигентни” тролски среди – образУвание/?


- Официално да, но всъщност понякога го давам икономично откъм съвест, ама то е само ако се изказвам по теми, които грам не са ми ясни.


- Хубаво беше започнал да пишеш за политика. Защо спря и се захвана с оплюването на невинни хора?


- Сама можеш да си отговориш, стига да обърнеш внимание кой ми е трън в очите. Най-популярният. Неговата слава ме дразни. Ако друг застане на мястото му, веднага ще се прехвърля на новия. Цаката е да бълваш срещу известните, трупайки читаемост на техен гръб. Идеята не беше моя - така ми подшушнаха и аз се хлъзнах по “пързалката”.


- Но това не е честно! Използваш лъжи.


- Да, но винаги се намират глупаци, които да ми кажат “браво”. Страхотни злобари има по форумите.


- Всъщност са само няколко души с много профили, но просто не го знаеш. Явно си най-неориентираният от вашата групичка – изобщо не подозираш магариите, връткани зад гърба ти от твоите двама-трима “приятели”. А и какво толкова бистрите? Някакво “помпане”, което всъщност се нарича споделяне и линкване и е съвсем нормален начин за блогване. Как не ви е срам да го представяте като нередност? Не виждате ли, че е най-разпространената практика? Без него изчезва половината смисъл от общуването в Интернет.


- Може да е така, ама щом аз не го правя, значи не го признавам. Къде ще му излезе краят? Tе ще споделят с хиляди приятели, а аз си нямам никой. Нима е честно?


- Дръж се нормално, за да имаш и ти. А в момента те мразят 80% от блогърите в единствения сайт, където се подвизаваш. Като стана дума: значи обвиняваш заради 1000 прочитания човек, известен по всички форуми. В същото време ако ти имаш толкова посещения, работата е чиста, въпреки че никой не те знае извън споменатия единствен сайт. Не усещаш ли пълната липса на логика? А малко неудобно става ли ти?


- Невъзможно! Никога не приемам чуждото мнение, колкото и очевидни да са доводите.


- Така ще ставаш все по-смешен. Bече всички научиха, че грам не разбираш от Интернет. Още колко ще пропадаш?


- Колкото даде Господ.


- Скоро ти направи уникална изцепка, чиято абсурдност трудно може да бъде задмината. Каза “не е литературен” за сайт, в който има категория “Поезия”, давайки да се разбере, че посланието ти е адресирано най-вече към поетите. Имайки предвид тези подробности, би ли обяснил какво, според теб, би трябвало да има в категория “Поезия”? Копи-пейст на известни класици, които всеки може сам да открие? Творби, одобрени лично от теб? Защото явно изключваш творчеството на блог-поетите. По твоята логика трябва да забравим също категориите “История”, “Изкуство”, “Спорт” и въобще всичко, което не фигурира сред личните ти интереси. Нито за секунда ли не допускаш, че своето място под слънцето имат и неща, които са извън твоя кръгозор и изобщо не е задължително да ги харесваш? Понякога не ти ли хрумва, че не си Господ, а само редови блогър, който няма повече права от останалите? Сам казваш – твоя работа е какво пишеш в собствения си блог. Тогава защо упорито забравяш, че същото важи за всички други? Що за нелогично поведение, като се има предвид, че си икономист?


- Ми …… ми …… ми ……


- Стига си мигал на парцали, а отговаряй кратко, точно и ясно!


- Ми …… ми …… объркан съм. Госпожа, дай да не задълбаваме в темата! Почувствах се неудобно. 

Даже Митко Бербатов се смее.

- Така-така! Да преминем към Смотаняк Петров.

- Ми, аз съм си смотаняк – с чест нося моето име. Исках да бъда лидер на простаците, но дори в тази мисия се провалих. Други се оказаха по-приказливи и самокоментиращи се. Успехите ми клонят към нулата, но дори редките попадения винаги са били свързани с оплюването на някой популярен блогър. По всички други теми претърпях пълен провал.

- Никак не е учудващо, имайки предвид навиците ти на плюеща кобра. Все пак недоумение буди твоето твърдение, че “някакви” са те обявили за “месия”.

- О, това е моя стара фантазия. Когато ме уволниха поради некадърност, съвсем естествено спрях да си плащам сметките. След като изключиха Нета и кабелната, останах без любимите ми порносайтове. Нещо трябваше да ги замести и така стигнах до фантазията, че съм месия.

- В стремежа си да направиш сечено на по-кадърните, преди време ти измъдри уникално тъпо предложение – да се въведе ограничение на прочитанията за даден постинг, след надхвърлянето на което да се таксува като “напомпан”. Това за пореден път доказва, че вашата кроманьонска групичка изобщо не е наясно с Интернет-общуването. В единствения сайт, където сте известни, става дума за 700-800 прочитания, но по населените форуми числото е в пъти по-голямо. При достатъчно качествено споделяне и линкване дадена статия може да бъде прочетена от 100 000 човека. На този фон е необяснимо как си представяш предложеното от теб ограничение. И какво означава “истинско прочитане”? Включва ли твоите анонимни кликания на собствените ти постинги, както и онези на няколкото ти приятелчета, идващи да ти гласуват с по 10 от личните си профили?

- Ако модераторите не ме пласират по другите им сайтове, за което редовно се моля, понякога и заплашвам чрез имейли, моите публикации рядко минават 500 прочитания. Това число може да бъде взето като основа. Минеш ли го, значи си “напомпан”.

Тази безпримерна наглост шокира Ангелинова. Трябваха й няколко минути, за да се съвземе.

- От какъв зор да се равняват точно по теб? Хванал си Господ за шлифера? Или за друго? Абе ти чуваш ли се изобщо? Следователно който е по-популярен от теб, трябва да му “резнат крилцата”, така ли?

- Защо не? Необходимо ли е останалите да се комплексират? Освен това кое му хубавото да има някой преди мен?

- Какъв е този комунизъм, малоумни човече? Ти не беше ли с дясна ориентация? А може би не осъзнаваш левите си разбирания? Щом някой е дръпнал с материала, би трябвало да служи за пример и другите да го догонят чрез подобряване качеството на работата си. Нали вървим напред, а не се връщаме назад. Докъде ще стигнем, ако вместо по кадърните, се равняваме по такива като теб, които нямат с какво да послужат за пример, освен с безкрайното си мърморене?

- Разбирам те, но не разполагам с избор. Малкото ми фенове се отрекоха от мен заради вледеняващата омраза, лъхаща от блога ми, а нови не се виждат на хоризонта. Пробвахме със самокоментиране и безкрайно повтаряне на едни и същи изтъркани до болка реплики. Пускахме жалки публикацийки от по 5-6 реда, приличащи на смешни подпръцвания, само и само да сме по-активни. Нищо не помага. Ние сме безвъзвратно изостанали от световни и блогови тенденции. Разполагаме единствено с нечестни методи. Фалшификация и дезинформация – това са нашите техники. Естествено, не сме луди да го признаем, а точно обратното – приписваме го на честните блогъри. Tака всяваме смут, което е добре дошло, понеже най-големите мръсотии стават именно в “мътна вода”.

- Боже, Боже! След това откровение смяташ ли, че има шанс да се сбъдне старата ти мечта да управляваш държавата? Hали обичаш да се представяш за “знаещ и можещ”, който бързо ще оправи България, стига да му дадат възможност. Как по-точно? С лъжи и очерняне на невинни хора? В Народното събрание и сега пълно с такива “добронамерени” деятели. Защо ни е още един като теб? Или, не дай си Боже, още няколко, ако броим кретеноидните ти другарчета, убедени в своята държавническа ерудираност. Бог да пази България от такива като вас! Останете си само по форумите!

- Не искам в Интернет! – отчаяно запротестира Смотаняк Иванов. – Трябва да се покажа на хората!

- Хм! Явно и тук имаме разстройство на централния мозък. – журналистката бе на път да се уплаши, но стисна зъби и геройски продължи:

Продължението ще намерите тук