Сензационно интервю с Първата дама

Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.

- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?

- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.

- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?

- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.

- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?

- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.

- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.

- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.

- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?

- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.

- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.

- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?

- Но така злепоставихте мъжа си!

- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.

- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?

- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.

- Чалгаджийка?!?

- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.

- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.

- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.

- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.

- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?

- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.

- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.


- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?

- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!

- Със семейния скандал какво стана?

- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.

- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.

- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.

- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.

- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.

- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?

- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!


- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.

- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.

- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.

- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.

- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?

- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.

- Не преигравате ли малко?

- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.

- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.

- Tова не важи за мен.

- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?

- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?

- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.

- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.

- Не вярвам това да е целта Ви.

- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.

- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.

- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!


- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.

- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!

Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.

А в други държави ...