сряда, 14 март 2012 г.

Мистерията на блог-критиците - 2 част



Продължение на 1 част


- Карай! Да погалиш черния котарак от мен – той май е единственото добро същество в твоята къща. А ние ще продължим към следващия гост, известен в някои среди като Mилко Калайджиев.

Заглаждайки мустак, споменатият рече:

- Предпочитам да ме наричаш с истинското име – Дърво Комунистов. Не обичам да ме сравняват с някакъв си Mилко. Той е само национална звезда, а аз съм цял блогов герой, при това адски досаден.

- Добре, Дърво. Както кажеш. Обясни на публиката защо плачеш толкова за опасния комунизъм, използвайки най-безсрамните лъжи на червените убийци?

- Tака ми изнася. Само при комунизма виреят мързеливите и некадърните. Аз лични способности нямам – ясно е на всички. Следователно за да си карам кефа, трябва да беснее крадлива Партия, която да прибира парите на умните и способните и да ги дава на глупавите нехранимайковци, приравнявайки всички до едно ниво.

- Предполагам, имаш предвид комунистическото “равенство”, което по същество е толериране на некадърните за сметка на способните. Tова е висша форма на неравенство, облагодетелстваща най-незаслужилите.

- Много хубаво го каза, госпожа. Но както споменах, грам не ми изнася, та ще продължа да въртя изтърканата плоча. Mеждувременно може да забия някоя неориентирана блогърка. За целта съм станал истински спец по писане на лични съобщения и дори хората вече шушукат, потресени от моето нахалство. Посочват ме като еталон за недодялан досадник.

- Доколкото помня, преди време беше замесен в скандал. Блогърката Дарси открито те обвини в самокоментиране. Какво ще кажеш по въпроса?

- Аз само лекинко, колкото за тласък. Другият вариант е сам да си пусна първия коментар, уж като пояснение към постинга.

- Видяла съм го. Будиш недоумение с този свой уникален навик, понеже е по-нормално да добавиш пояснението към самия постинг. Пускайки го като коментар, манипулацията става прекалено очевадна. А нали ни лъжеш, че си много честен. Точно като останалите плювалници.

- Ех, Ангелинова! Аз също съм човек и мечтая да изляза на първа страница. Официално отричам, но знам какво е в душицата ми. Сещаш се – хем не ми пука, хем само за това плямпам. Поне е доста разпространено – не можеш само мен да обвиниш. Имай милост! Писна ми да публикувам по 100 тъпотии на ден. Трябва да има и по-лесен начин, чрез който да стана най-популярен. Сутрин, обед и вечер само това ми е в главата.

- Ще станеш най-популярен, когато започнеш да публикуваш съдържателни постинги и най-важното – измисли нещо ново. Можеш да пробваш и с обръсване на мустаците. Мислил ли си над тази идея?

- Ааа, не. В тях е моят чар. Като се замисля, май е добре да ме сравняват с Милко Калайджиев. Около него е пълно с мацки, а аз обожавам монокините. Затова залитам по всеки женски аватар. Ако не върже, започвам да плюя по нетолерантната блогърка – научих го от Тъпак Малоумников.

- Хората се чудят на безочливата ти наглост, когато пробутваш най-мразените и очевидни комунистически лъжи. Поне да беше умерен, а ти го даваш хард. Не ти ли е малко неудобно, като знаеш колко невинни са пострадали от режима на другарите?

- Как ще ми е неудобно, щом аз самият не съм “ритнал камбаната”, нито мой роднина. Е, ако имаше пострадали около мен, друга песен щях да пея. Ама няма. Умея да се нагаждам според ситуацията, ако трябва и според камшика. От малък съм хамелеон.

- Това буди неприятни съмнения. Кои защитават комунизма, след като история, политика и общество са го отрекли? Единствено онези, които са ползвали облаги – естествено, няма да го признаят. По въпросното време само едно нещо се ценеше дотолкова, че да си караш кефа необезпокояван – доносничеството. Чрез него някои хора завинаги оправиха живота си, съсипвайки този на други. Топяха приятели, колеги, дори роднини. Ти така ли правеше?

Дърво Комунистов усети как кръв нахлува в главата му, придавайки й тъмночервен цвят – неговия любим.

- Ангелинова, на път си да ме ядосаш, а в такива случаи вадя ножа!

- Е, и? Само го помисли и се сещам за поне трима души, които ще оскубят мустаците ти за отрицателно време, при това с клещи. Много обичаш да заплашваш. Явно си забравил, че вече не е 1945-та и не можеш да колиш невинни граждани заради “неправилно дишане”. Дори Че Гевара се е засрамил от садистичните си наклонности. Tози прочут главорез споделя в писмо до баща си, че е крайно изненадан от удоволствието, което изпитва, екзекутирайки арестанти. А ти ще изпиташ ли поне капчица неудобство заради варварското поведение на хора, които величаеш все едно са направили нещо добро за държавата?

- Неудобството е за слабите. Предпочитам нахалството.

- Доколкото помня, ти си сред най-дейните агитатори в полза на великата глупост, че дадена публикация не струва, ако няма коментари.

- Точно така. Аз съм в Hета, за да си бъбрим празни приказки, включително такива, които нямат нищо общо с темата на постинга.

- Известно ли ти е, че това се нарича спам, т.е. една от неговите характеристики е липсата на връзка със съответната дискусия?

- Много важно! Целта е броячът на коментарите да скочи до небето и аз да лъсна доволно на първа страница. Ако се наложи, може да копираме реплики от стари постинги към новите. Сменяме няколко думи и хоп, вече е на лице “ново” изказване. Трай си, понеже не всички са го забелязали!

- Както и да го въртим, това е манипулация. – правилно уточни Ангелинова. – Как не ви е срам да се хвалите с псевдодискусии, след като засягате 1000 различни теми? Tака и баба знае. Tова с нищо не е по-добро дори от най-очевидното самокоментиране. Hамерили с какво да се фукат. Хората отдавна са го видели и преценили, затова коментари и гласове влияят на класирането в един-единствен сайт. Hавсякъде другаде се гледат прочитанията, понеже само те са доказателство за голяма аудитория. Хубава или грозна, умна или глупава – тези неща са относителни. Държавните граници и езикът отдавна са без значение. Слепи ли сте? Вижте какво става по социалните мрежи! Хора от противоположни части на планетата общуват все едно живеят в съседни апартаменти. Повечето знаят поне говорим английски, а за останалите има преводач. Да не споменавам, че някои браузъри превеждат автоматично – отваряйки страницата, изобщо не можеш да разбереш от каква народност е авторът, понеже текстът излиза на родния ти език. А сега кажи, че е проблем да се появят читатели по другите държави! Самият ти имаш полза да се разходиш насам-натам, иначе пропускаш много. Знаеш ли какви блогове има? Очите ти ще изтекат. Голяма работа като е примерно на германец или мексиканец! Tа, нали точно това е хубавото на Интернет – границите нямат значение. Събудете сe! Вие ако сте квартални тарикати и се интересувате само от клюкарките Донка и Рени, то си е ваш проблем. Повечето хора не желаят да се ограничават и вие няма да ги затворите в един сайт с двама-трима участници.

- Ох, много ме ядоса, госпожа. Отивам до тоалетната. – скърцайки със зъби, Дърво Комунистов излетя през вратата.

- Както разбирам, дейност кипи ли кипи. – бе заключението на Ангелинова. – Сега да видим какво ще добави най-опитният, но за жалост порядъчно престралял и блогясал Многопрофил Воайоров.

Последният премести бастуна настрана, за да не пречи на забавния Паркинсон, и важно-важно започна: 





- Може да съм на преклонна възраст, но нито един от младите тролове не може да се мери с моите Хъбълови наблюдения. Да, стар и побелял, но както е известно, меракът последен умира, а при мен той е в неограничени количества. Натворих камара лицемерни профили с надеждата да се представя за изтънчен италиано-френски любовник. Добре, че е Гугъл-преводачът, защото грам не знам чужд език. Слагах аватари на Жерар Филип и Жан Габен, за да засиля търсения ефект. Правех се ту на безскрупулен Хищник, ту на Мираж, дори на Алена врачка. Пусто да остане, така и не върза! Спечелих само тук-таме отделно съобщенийце. Но някой ден ще завъртя главата на наивна блогърка, белким наваксам с огромно закъснение.


- Какво искаш да наваксаш?


- Секс. За дългия си живот чуках само два пъти, колкото да създам две деца. През останалото време ме спъваше фалшивият комунистически морал, според който не може току-така да изпитваш удоволствие, понеже ще те сметнат за пропаднал. Винаги съм се притеснявал от мнението на хората и само на думи не ми пука.


- Явно е прав богоподобният /и скромен, ха-ха!/ Тутанкамон, който твърди, че специално за свалки си направил Бексловър.




- Той е много успешен. Жените обичат, когато им говориш на италиано-френски и по-често споменаваш Ален Делон.


- Хубаво обясняваш. Все пак не ти ли писва понякога от лицемерието и лъжата, които постоянно използваш?


- Защо, след като вършат работа? Знам, че не мога да заблудя интелигентните хора, но слабоумни маймуни има на всеки ъгъл – тях винаги ще водя за носа.


- Признавам, има логика. – поклати глава Ангелинова. - Звучи грубо, но народът отдавна е казал “Като видя една зелена ливада, що ли да не я окося?”


- Грубо ли? На мен ми е забавно. – ухили се Многопрофил Воайоров, показвайки цял ред изкуствени зъби, чиито титуляри отдавна бяха паднали като жертви в неравната битка с премногото му години на този свят.


- Просто за протокола ще те попитам: понякога не ти ли се иска да бъдеш честен човек/


- Никога! Това е само за глупаците. Цял живот лъжа, мажа и злепоставям хората. Точно сега ли ще спра? По-добре да ме посети още един Паркинсон!


Тук Ангелинова изключи микрофона.


- Мисля, че последните думи на Многопрофил Воайоров са добро обобщение на тролове, злобари и прочие хейтъри. С тях приключваме. Благодаря за вниманието!






4 коментара:

  1. Много са зле завалиите. Ако бяха малко по-добре щяха да осъзнаят колко са зле.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Интернет би трябвало да носи положителни емоции и в повечето случаи е точно така. Hо при някои хора е сбъркано дори "положителното" - всички представи са надолу с главата. И когато опитат да го прехвърлят на другите, става наистина неприятно.

      Изтриване
  2. :)))))))
    Класика в жанра! Добре си ударил, където трябва, бива те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Извадих тоягата и ...... където сваря :)))

      Изтриване