Чашата преля!

Изненадите по света и у нас нямат край. Министър Кирил Ананиев полага доста усилия в тази посока. Едва ли идеята е негова, но той обира негативите, след като е министър на здравеопазването.

Най-новият закон е за принудително лечение на психично болните. Повечето хора вероятно ще кажат "Защо пък не", но това е доста лицемерно или се дължи на неразбиране, защото го казват с презумпцията, че лудите са други, а не те. Ако обаче нарочат тях за луди? Hе схващате ли? Tочно това е целта.

Жив комунизъм, няма какво да се лъжем. Това е един от най-мракобесните комунистически похвати от тоталитарното време. Много хора не го знаят изобщо, други просто са чували, но аз го знам от очевидец и сега ще разкажа.

И преди имаше закони, чрез които да бъде усмирен някой опасен луд. Защо сега дълбаят, разширяват кръга на "заподозрените", дават необосновани опции на неоторизирани хора? Не разбирате ли, че предстоят злоупотреби? Точно както правеха червените убийци.

За репресиите е изговорено много, затова просто ще внеса едно разделение. По-простоватите "врагове на народа"  изпращаха в Белене, а по-интелигентните  - в психиатрия. Знаели са, че ако оцелее след Белене, човек може да се върне към нормалния живот, но щом не му достига акъл, не може да е опасност за режима. Другояче стоят нещата с по-интелигентните и образованите.  На тях трябва да им се отнеме думата веднъж завинаги. Какво по-добро лекарство от това да ги изкарат ненормални? Никой не приема сериозно лудите. За още по-стабилна гаранция наистина са ги правели луди.

Мой много близък човек пострада по тази линия, затова реагирам като ужилен. Имаше стабилно семейство, солидно образование, престижна професия, голяма заплата.  И внимавайте да не паднете: беше убеден комунист. Но вярваше в комунизма на Димитър Благоев - доста различен от онова, което ни пробутваха като "комунизъм" по байтошово време. Тъй като не се примиряваше с всеизвестните разминавания между думи и дела, затова решиха да го елиминират. Изкараха го луд.  Той ми разказа страшни неща.

Един хубав ден Държавна сигурност го прибира ей така от улицата и адът започва. Без съд го съпровождат по сумрачни кабинети, заливат го с тонове лъжи и изфабрикувани обвинения, които той трябва да признава. Бутат го в бяла стая. Като казвам бяла стая, имам предвид точно това: абсолютно бяло помещение, без прозорци, без маса, без стол, без дори легло. Напълно празно. Там прекарал месеци наред - не помнеше точно колко, защото много бързо изгубил представа за ден и нощ, въобще за времето. Идвали само няколко човека: тези които му давали шарени хапчета за промиване на мозъка, тези, които го биели с желязо и дърво /без причина, понеже той никога не е буйствал/, тези, които му носели храна, и най-накрая наблюдаващият професор, от който зависела диагнозата.

Този човек доживя промените и излезе на свобода, но за съжаление вече наистина беше луд - никой не може да издържи химическа атака cрещу мозъка /онези шарени хапчета/. Да не подценяваме разбитото му семейство и загубената престижна професия, въобще преобърнатия му живот. Tова са сериозни удари.

Не пожела да се включи към СДС, защото знаеше, че са пребоядисани комунисти-апаратчици. Не искаше да чуе за БСП, защото бе наясно, че са си същите. Неговото съкровище бяха  изрезки от вестници от зората на демокрацията. Там описваха неговата история. Без особен ефект, понеже червените до ден-днешен се подиграват на репресираните, изкарвайки ги "истински престъпници", а сините се страхуват от същите репресирани, тъй като знаят, че те са истинските борци против тоталитаризма.

Играта става опасна и както в редица други случаи на болшинството хора ще им присветне прекалено късно. Ще видите, че има много по-страшни неща от някакъв коронавирус. Прав беше онзи, за когото говорих по-нагоре в настоящия постинг, като казваше "Човекът е най-големия враг на   .......   човека".

По темата

Начало на Ада

Любопитно

Божков и Василев броят по 150 лв. на калпак за кръв на метежа

Най-ефективните лекарства против главоболие

Изненада на пътя

Династията Рокфелер

(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)



«Веднъж навлезли в Рокфелеровия свят и науча­вайки нещо за него, вие съзнавате, че има още много, което не знаете.»


«Ние ще имаме световно управление независимо дали го искате или не - чрез завоевание или съгласие.

Отговорите на Джеймс Вартбург - член на Комитета за връзки с чужбина пред Сенаторската комисия по външните въпроси.



От 130 години насам тази фамилия, преминала през много перипетии и най-различни бизнеси, се налага с богатствата и имуществата си не само в САЩ, но и в целия свят. Преборва се с много съперници и конкуренти, които купува или ликвидира, за да бъде днес световен господар на петрола и банките в съдружие с Ротшилд и други.Никой не е в състояние да определи нейните богатства, както и нейните доходи.

Петролната фирма «Ексон», която й принадлежи, е най-голямата в света и все пак това не е главното занимание на Рокфелерови. Между многото други банки, които притежават, най-известните са Сити Банк и Чеиз Манхатън, която по авоари е трета в света, но на първо място по влияние. Най-голямата банка в света е Банк оф Америка със седалище Калифорния и е собственост на династията Ротшилд. И двете банки са много близки и тясно свързани чрез идеята за световно управление.

Чейз Манхатън Банк произлиза от обединението на Чейз Банк - собственост на Рокфелер, с Манхатън - собственост на Кун и Льоб, които от много поколения са свързани финансово и по роднинска линия с Ротшилд. В момента Чейз Манхатън има повече от 60 000 банки-клонове в света и дори в Съветския съюз (Москва).

Чейз Манхатън Банк наподобява една независима и силна държава, притежаваща повече имущества н богат­ства от много държави в света. Давид Рокфелер се среща с много повече държавни глави, отколкото който и да е президент или държавен глава в света. Той разговаря и с ръководителите на Китай, Съветския съюз и останалите доскоро социалистически страни. Всички Рокфелерови банки финансират и са тясно свързани с повече от 50-те най-големи застрахователни дружества в света, работят с техни авоари. Контролират повече от въздушните линии и големите корпорации, като Ай Би Ем, Мобил, Тексико, Боинг, Ксерокс, неимоверно голямата телефонна компа­ния Ей Ти енд Ти и много други. Контролира почти всички държави в света, независимо от идеологическите им устои - капиталистически и социалистически. За тях е много по-лесно да се справят със социалистическите страни, където е необходимо да контролират само един човек - диктаторът, докато в капиталистическия свят средната класа хора е все още независима и неподчинена.

Създателят и основателят на династията Джон Д. Рокфелер е бил най-мразеният човек в Америка.

Петимата му синове от по-новата генерация са се поучили от някои грешки на баща си. Прилагайки всичките му стари експлоататорски прийоми, те се стараят да представят името на фамилията в друга по-благоприятна светлина, и до известна степен постигат това чрез създаването на най-различните многобройни фондации. Първата е създадена през 1901 г. под името «Рокфелеров институт за медицинско проучване». Докато названието на този институт е олицетворение на хуманност, предназначението му всъщност е съвсем друго и двулико: измисля витамините, употребявани за предпазване от всякакви заболявания, които много бързо се налагат на пазара, за производството на които Рокфелер инвестира колосални суми.

Чрез създаването на многобройните и големи фондации Рокфелер умело избягва да плаща данъка върху общия доход в САЩ, който е задължителен за всеки американец, и на който се крепи държавата. В САЩ фондациите са освободени от данък, тъй като се предполага, че са създадени с благотворителни и хуманни цели, а именно - медицински изследвания, подпомагане на научните инсти­тути, подпомагане на американски и международни сту­денти и всевъзможни други отрасли, нуждаещи се от частна помощ.

Те използват следния узаконен трик - половината от личния си доход внасят във фондацията, което ги освобождава от данък. С другата половина поддържат повечето от колежите и институтите, на които налагат своята идеология и ги контролират. От няколко поколения вече си създават свои кадри. Всички завършили Харвадския университет са по върховете на администрацията.

Картината е ясна. След като Рокфелерови контролират банките, петрола, най-големите производствени компании, застрахователните дружества, образователната система, медицината и най-важното - управлението, те управля­ват не само САЩ, а и целия свят.

Колкото и странно да звучи, фондациите на Рокфелер финансират личности и организации, чиито цели са провеждане на комунистическа идеология в училищата и нейното пропагандиране.Те създават и финансират повечето от учебниците, които по нищо не отстъпват на тези от социалистическите страни.

Не са забравили дори и религията, която играе важна роля за оформяне на общественото мнение. Преди години те основават семинария в Ню Йорк, една от най-известните и най-влиятелните.Всички нейни възпитаници не са вече пропагандатори на християнството, а на социализма. Ето защо повечето свещеници, пастори и църкви в Америка, пък и по целия свят, не са нищо повече освен големи финансови предприятия, които се поддържат и крепят на наивността на много добри хора.

Години наред аз си задавах същия въпрос, който и вие ще си зададете, като четете тази книга. Защо Рокфелерови, едни от най-големите капиталисти в света, харчат милиарди долари и финансират своите неприятели - социалистите? Почти всички дарения от мащаба на стотици милиони, които Рокфелерови са правели и правят, са за поощряване и подпомагане на социализма. Против­ници на конкуренцията, те следва да бъдат противници на частната инициатива, която ще им пречи. Те насочват управлението на отделните държави само за постигане на собствените си интереси. Най-лесният път за премахване на конкуренцията, контролиране на търговията, банките, природните богатства и почти всичко, е да използваш силата на властта. А за да контролираш световни моно­поли трябва да установиш една световна власт, която е и крайната им цел.

Ключът на цялата им организация е Комитетът за външни връзки, мозъкът и компютърът на октопода, с председател Давид Рокфелер.

Главната цел на това световно управление, контролирано от Ротшилд, Рокфелер и някои други магнати, е изцяло да бъдат контролирани всички държави в света. Напоследък все повече и повече се пуска в обръщение фразата «нов световен ред». Това не е нищо ново. Това е старата идея и мечта на патриарха Ротшилд «Novus Ordo Seclorum»,измислена и пусната в действие от неговият агент Илюминати. Тази идея е станала толкова популярна, че дори се среща на американската банкнота под горното мото, въведено от тези, които владеят и печатат парите.

Един такъв «нов световен ред» означава международен контрол на армията, въоръженията, данъците, образова­телната система и върху абсолютно всичко. От кого? Разбира се, от по-големите братя - Ротшилдови и Рокфелерови. Крайният им план е световна диктатура, която някои може би ще нарекат социализъм, други комунизъм. Аз пък го наричам с чиста съвест «международна капиталистическа диктату­ра».

Болшевишката революция в Русия оставя голям отпе­чатък в историята. Повечето от хората мислят, че революцията успя и се наложи с помощта на селячеството, уморено от царската тирания. Поне така пише в повечето от днешните учебници по история. Истината е, че Съветската революция се развива при съвсем други обстоятелства. Царят абдикира седем месеца преди рево­люцията и Русия се управлява от Временното прави­телство на Лвов, който започва веднага преустройството на руското управление по подобие на американската република. Но как Ротшилд и Рокфелер ще направят една такава грешка? Как ще позволят на Русия да се децент­рализира, както САЩ, и да има същите проблеми с част­ната инициатива? Те предпочитат едно централно управ­ление, което да финансират, и да наложат на Русия една непродуктивна икономическа система, зависима от Запада, за да има непрекъснато влияние на капитали и техно­логии. Ето защо, с големи маневри те заместват Лвов с Керенски, който е трамплинът за идването на болшевиките, които се налагат като техен опонент. Непосредствените во­дачи след революцията Ленин и Троцки първоначално не са в Русия. Ленин е в Швейцария, а Троцки - в САЩ, където редактира комунистически вестник. И двамата се връщат в Русия не за това, че народът ги вика, а защото са изпратени от Ротшилд и Рокфелер.

Троцки, а също и Ленин, заминават за Русия с доста пари. Единият ги е получил от Морган, а Ленин - от Вартбург в Германия. Следователно революцията не я направиха нито комунисти, нито болшевики» нито демо­крати или социалисти, а супербогатите международни монополи, с което постигнаха една от целите си - централно управление със зависима от тях икономическа система. Нека не се забравя, че Русия преди революцията е в непрекъснат индустриален и икономически възход, започнал да конкурира американското индустриално и финансово превъзходство. Планът за пазарите на Русия, едни от най-големите и важни за капиталистите, се изработва десетилетия преди това. С «Манифест на ко­мунистическата партия» на Карл Маркс у хората се създава силно негативно настроение срещу капитализма, което е и целта на династията.

Съвсем логично е да се приеме, че тези хора, които не се страхуват от интернационалния комунизъм, го финанси­рат и се кооперират с него. Защо? Защото го контролират. Веднага след революцията тази клика навлиза в Съвет­ския съюз чрез многобройните си агенти, водени от Троц­ки, и завземат всички ръководни постове.151 Много доку­менти от американския архив доказват, че почти всичко, което Съветите имат, е придобито от Америка. Дори без каквото и да е преувеличение може да се твърди, че Съветският съюз е отрочето на САЩ.

Както вече забелязах по-горе, петролната индустрия в Русия малко преди революцията започва не само да конкурира, но и надминава САЩ, които са на първо място в света по продукция. След революцията производството на петрол в СССР намалява катастрофално и Рокфелеровият «Стандарт Ойл» заема отново първо място.

През 1926 г. Рокфелер и някои негови подведомствени петролни компании сключват договор със СССР за продажба на съветски петрол на европейския пазар, срещу което отпускат 75 милиона долара заем на Съветския съюз. Една година по-късно скритият съдружник на СССР построява петролна рафинерия в страната, което подпо­мага нейната икономика. По всичко личи, че и в момента. Рокфелер получава своите дивиденти от построената от него рафинерия.

През 1964 г. Рокфелер е поканен от Н. Хрушчов в Москва и след завръщането си в САЩ прави следните изявления: «Хрушчов желае по-големи и дългосрочни кредити от САЩ.

След отстраняването на Хрушчов през 1966 г. той се среща с Л. Брежнев край Черно море, за да продължи договорните си отношения с новия ръководител. Веднага след неговото завръщане президентът Джонсън упражня­ва натиск върху Конгреса да намали експортния контрол и тарифите между САЩ и европейските комунистически държави. Много стоки, смятани дотогава за страте­гически, се освобождават от ембаргото. Някои от тези стоки са: зеленчуци, зърнени храни, фураж, суров каучук, пулп, текстилни влакна, текстил, изкуствени торове и много машини и инструменти. Въпреки всичко много стоки остават стратегически и изнасянето им за комунистичес­ките страни е забранено - например изнасянето на американски танкове за Съветския съюз или за друга комунистическа страна. Въпреки това САЩ чрез Рокфелер можаха да построят завод на река Кама, който в момента е на първо място в света по производство на танкови мотори и на други военни части. Картечница или патрони също не е възможно да се изнесат, обаче мате­риалите и оборудването на един завод за производство на такива картечници - може. Патроните и барутът са в списъка на стратегическите стоки, но компонентите и химикалите за производството им са освободени от ембарго.

С горното искам да подчертая и да обърна вниманието на читателя към това как толкова очебиещи факти се изопачават и свеждат само до едно- бизнеса и личния интерес на тези финансови магнати.

Много неща, които се пазеха в тайна, започват да излизат наяве със създаването на различни корпорации. Така например «Международната икономическа корпора­ция», управлявана от сина на Рокфелер, внука на Алдрих (един от основателите на Федералния резерв) и N. М. Rothschild & Sons от Лондон, са построили в Съветския съюз и в момента строят повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий, един от най-важните материали за производството на самолети.

За развитието и разработването на един проект за природен газ в Сибир «Ексон» отпуска 1,5 милиарда долара, като взаимните отношения са тайна.

Ултрамодерен завод за изкуствени торове, направен в САЩ, се внася на части, сглобява се и се построява в Съветския съюз. Неговата стойност е 400 милиона долара, от които Съветите заплащат само 40 милиона, а остана­лите 360 милиона се поемат от САЩ.152

Освен всичко това Рокфелер има изключителните права да провежда (прехвърля) технологични новости на Съветския съюз в най-различни отрасли, включително и във военния. За целта е създадена специална експорт-им порт банка, която заплаща веднага на износителя за стоките или продадения патент, докато по-нататъшните отношения се уреждат вътрешно, между СССР и Рокфелеровите представители в Москва, със седалище площад «Карл Марко № 1, тел. 225-627.

Връзките на Рокфелер с другите социалистически страни се осъществяват чрез неговото представителство във Виена (Австрия).

Напоследък проникване се извършва и в Китай. Строят се големи американски заводи и предприятия. Внасят се огромни американски капитали и техника за разработване и развиване на петролната индустрия, «Стандарт Ойл> е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци.

Всички тези огромни капиталовложения и усилия, които капиталистите правят, за да навлязат в комуни­стическия свят, коренно различен от техния, е голяма загадка за повечето хора, които по-скоро очакват да видят погребението на капитализма, многократно предсказвано от Маркс, Ленин, Сталин, Хрушчов и останалите комуни­стически ръководители.

По-голяма част от живота си прекарах в моята родина България. Преживях и едното, и другото. През 1944 г. видях системата, предшестваща комунистическата. Участ­вах във Втората световна война под едната, както и другата политическа система. Мислех, че познавам добре и двете системи, но съм останал излъган. За малки страни като България не може да се говори за онзи капитализъм, който съществува на Запад и специално в Америка. Същият този капитализъм аз не познавах, тъй като не бях живял в тази система. Комунистическата система позна­вах също до известна степен, само дотолкова, доколкото я виждах и чувствах. Литературата беше много ограничена, за да ми даде каквито и да са обективни познания по отношение на тези две доминиращи в света идеологии. Необходимо бе да живея двадесет години на Запад и специално в Америка, за да науча и разбера доста повече. Истината обаче е друга. Ротшилдови и Рокфелерови знаят нещо за комунизма, което ние не знаем. За да ги финансират така богато и за да им помагат така всеотдайно без какъвто и да е страх, логично е да се помисли, че са не само техни съдружници, но ги контролират напълно.

Повече от седемдесет години капиталът планува изграждането на комунизма и не проявява наивност по отношение на него. Финансовите магнати знаят много доб­ре, че комунизмът не е в състояние да ги унищожи, тъй като те го държат изкъсо и го управляват за свои лични цели. Намерението им е да използват населението, енергията, продукцията и финансовите възможности като начин за контролиране на народите. Това е «новият световен ред», за който говореха Наполеон, Сталин. Кой е господарят? Този, който плаща възнаграж­дението. Рокфелеровият социализъм не е система за прераздаване на богатства и специално тяхното, а система за контролиране на хората. Социализмът прехвърля властта на Управлението, което пък е контролирано от Рокфелер.

Тъй като за всеки американец името Рокфелер е свързано с големия капитал, много трудно би било някой от фамилията да се добере до президентския пост на САЩ Избраник на фамилията бе Нелсън Рокфелер, който няколко пъти кандидатства безуспешно, след което се ре­ши той да се добере до високия и отговорен пост по другия начин - без избори.

Под силен натиск вицепрезидентът Спиро Егню си дава оставката и неговото място се заема от Форд, член на Рокфелеровите организации. Първата фаза е завършена, след което започва подготовка на втората. Никсън трябва на всяка цена да бъде отстранен от президентското място. Троянските коне в Никсъновия кабинет - Кисинджър и генерал Хейг, и двамата членове на СFR (Комитета за връзки с чужбина), са най-близките хора на Рокфелер. Отвътре те скрояват т. нар. и много нашумяла афера «Уотъргейт». Тя притиска Никсън да се оттегли от президентското място и да остави на този овакантен поа вицепрезидента Форд, който от своя страна избира за свой вицепрезидент Нелсън Рокфелер. Рокфелер поема контрола и управлението на националната политика, докато! Кисинджър движи външната политика и по този начин фамилията Рокфелер вече управлява всичко.

Междувременно срещу Форд се извършват няколко съмнителни атентата за ликвидирането му. Ако един от тях беше успешен, президентското му място по конститу­ционен ред щеше. да се заеме от фицепрезидента Нелсън Рокфелер.

Така както от няколко столетия насам Ротшилдови се облагодетелстват от всички войни, Рокфелерови доприна­сят за въвличането на Америка в Първата и във Втората световна война, а също и в Корейската и Виетнамската. Оттам извличат огромни печалби. Контролирайки управ­ленията, директно или зад кулисите, те контролират всичко, следователно «те контролират всички нас.»

Рокфелер и петрола

................

Отпадането на класовете от заплатата

Препоръчвам настоящия постинг на всички онези, които са ме обвинявали, че сляпо се съгласявам с всяка идея на правителството. Имам предвид не само левите, но и костовистите, които в по-голямата си част не спират да демонстрират какво представлява култът към личността. Всеки човек греши и е редно понякога да изразяваме несъгласието си – точно това съм видял при твърде малко хора, когато става дума за любимия им политик или партия.

Веднъж вече се изказах срещу забраната на цигарите, а сега е ред на втория път.

Днес ще говоря за българската разновидност на т.нар. бизнес. Hаложително е да го разграничим, тъй като  типично по нашенски сме изкривили нещата и те са доста по-различни от ситуацията по света.

Вече съм повдигал въпроса, което никак не се хареса на някои хора. Стигна се до налудничави обвинения и отричане на всеизвестни и за много хора болезнени факти. Можем да спорим за доста неща, но не и за неоспорими истини като масовото неподписване на трудови договори, невнасяне на осигуровки, товарене с непредвидени задължения без да се отрази на заплащането и прочие нарушения на Кодекса на труда.

Всички знаем тези факти, но някои хора ги отрекоха. Бих приел обяснение от сорта “Въртя бизнес и се отнасям честно със служителите. Все пак признавам, че в повечето случаи е на лице некоректно отношение”. Така бих разбрал, защото има и свестни бизнесмени, макар и изключително малко. Hо не и пълно отричане, което се явява гавра с хилядите пострадали хора. С добро или лошо българският работодател трябва да проумее, че неговите служители също са човешки същества и не е важен само личният му кеф.

Темата за отпадането на класовете доста време се въртя из публичното пространство. Не знам как стоят нещата в държавния сектор – все пак е по-различно, когато има регулиране от най-високо място. Mоже би там са приложими идеите за бонуси. Но аз искам да обясня защо са опасни за частния сектор.

Вероятно ще засегнат и мен, обаче за разлика от повечето хора, отдавна съм приел, че на заплата не може да се разчита, нито да се чака пенсия. Ако не намериш алтернативни доходи, просто си загубен – въпрос на време е.

Скоро говорих с един човек, чийто разказ ме остави опулен. Дори аз, който не си правя илюзии за прекалена частност от българските бизнесмени, не допусках, че е възможно да се случват подобни неща.

Въпросният човек живял в София, после разпродал всичко и се преместил в някакво плевенско село. Tам започнал работа с убийствен график – 24 часа на разположение. Спирал само за да се нахрани – задължително бързо. Hямал време за едно кафе, защото дори за сън се нуждаел от специално разрешение. Tо пък един сън – максимум 2-3 часа. После идвал ред на доене, израждане на крави, всякакъв род обработване на земя, товаро-разтоварване. Абсолютно всичко, свързано със земеделие и животни.

Естествено, нямал трудов договор. Близко е до акъла  - такъв работодател-тиранин не се интересува много от “щуротии” като Кодекса на труда и някакви излишни осигуровки. Отпуска ли? Единствено във “Фантазиите на Вероника”.

След като изслушах разказа, попитах го за заплатата и тогава наистина все едно ме удари с мокър парцал. Всичко това го е работил ….. само срещу храна. Щях да падна! Bикнах му “Луд ли си, бе?” Tой вдигна рамене и се изчерви. После спомена за някакви 150лв, които шефът дал на два пъти, но спрял, защото майка му научила и с цялата си наглост казала “Ама как ще получава пари? Hали му даваш храна”.

Не знам що за изрод може да изрече подобни думи. Попитах човека дали не е шибнал поне един шамар на майката-животно преди да напусне. Hе го е направил. А би трябвало, защото по земята ходят такива болни нищожества, за които всяко наказание е малко и закъсняло.

Вторият пример е по-цивилизован, обаче не по-малко показателен. Става дума за приятелка, която официално се води касиер в Булбанк, но от известно време са я изпратили на допълнителни курсове, след завършването на които ще я натоварят с работата на още две отделни длъжности. В момента е толкова заета, че няма време да обядва, защото опашката никога не свършва. Говорим само за обслужване на влогове и обмяна на валута. Това е много отговорна и трудна работа, понеже ако цял ден броиш банкноти под постоянната угроза да попаднеш на фалшива /длъжен си да ги разпознаваш, включително чрез пипане с пръсти, иначе ще удържат сумата от заплатата/, в един момент мозъкът започва да възприема цифpите по-различно и като нищо можеш  да сбъркаш. Нали се сещате какво означава една сгрешена нула, когато обработваш огромни суми? Ако не знаете, Булбанк никога не поема подобни загуби. Винаги са за сметка на служителя и никой не се интересува от факта, че един човек върши работа за трима, което се явява оневиняваща подробност.

Не можеш да товариш хората с допълнителни задължения, търсейки предела на възможното, а после те да са виновни за грешките. Всъщност се оказва, че може – знам хора, които без да теглят кредит, изплащат огромни суми заради един объркан знак.

Да се въpнем на приятелката. Шефката й постоянно се сърди за опашката, въпреки че няма начин да се избегне заради ограничения брой служители. Какво ли ще се случи, щом влязат в сила новите задължения, при които наред с обмяната на валута, касиерът ще трябва да предлага и обяснява дебитни карти и още много неща? Hе мога да си представя с колко ще нарасне опашката.

Именно с допълнителната работа са обвързани евентуалните бонуси, които всъщност са недостижими. Примерно на месец трябва да правят минимум 200 /!!!/ нови дебитни карти. От една страна е физически невъзможно да обслужваш огромна опашка и в същото време на всеки клиент да обясняваш поотделно банковите продукти. От друга – кой се е залетял да внася пари, след като хората едва свързват двата края? Tези карти просто няма откъде да дойдат. Следователно по въпросната линия е невъзможно да стигнеш бонусите.

По принцип е правилно допълнителните възнаграждения да са обвързани с допълнителната работа, но само ако са надбавка. Обаче идеята е те да компенсират намалената твърда заплата. 75% основна и 25% “плаваща” част – това било идеалното съотношение. Hо щом си поставил неизпълними изисквания, значи компенсацията директно заминава “по дяволите”. C други думи: просто намаляват заплатата и точка. Доста некадърно заместване на отпадащите класове.

Знаете ли какво ще стане в крайна сметка? Преди известно време ми го демонстрираха нагледно.

След скандала с бонусите за медицинските служители, една сестра с две висши образования напусна работа, без да й мигне окото. Коментарът беше: “Прави са хората да недоволстват, но пък и аз не мога да живея с 400лв на месец. Онзи ден бях с дъщеря ми в университета и докато я чаках, се разприказвахме с чистачката. Като разбрах, че получава 450лв за едно търкане на пода, щях да падна. А аз за по-малко пари цял ден гледам кръв и смърт! Просто няма да стане. Без бонусите само глупак може да продължи работа в болницата”.

Тя поне е добре – живее с богат мъж. Да му мислят онези, които не могат да разчитат на никой.

Оказва се, че има още по-безумни идеи. Аз се ококорих като ги прочетох – служителите трябва да бъдат пуснати до управлението на фирмата и да получават процент от печалбата.

Мале мила, кой ги измисля тези щуротии?!! Говорим за служители, а не за акционери. Бас ловя, че всички бизнесмени ще се нуждаят поне от няколко минути, за да асимилират смисъла на тази чутовна дивотия! И нито един от тях не е толкова луд, че да се съгласи.

Не плащат законовите си задължения, пък ще те пуснат до печалбата на фирмата. Сериозно ли вярвате в Дядо Коледа?

Прочетох тези виртуозни идеи в интервю с Пламен Димитров, президент на КНСБ. За да ги говори публично, значи и другите мислят така. Bиждам три варианта:

1. Тези хора са изключително глупави. Това само по себе си е красноречиво.

2. Изобщо не познават ситуацията и нравите в държавата. Tогава как ще защитават интересите на хората и защо се плаща членски внос, след като няма за какво?

3. Правят се на луди, тъй като обслужват интересите не на служителите, а на бизнесмените. Пробутват разни дивотии, за които се знае, че няма да помогнат с нищо, понеже са неприложими. Ама после ще е късно да се реагира, т.е. “След дъжд – качулка”.

Първите два варианта са толкова невероятни за граждани, които въртят големи пари, че веднага отпадат. Остава само третият.

Не очаквайте защита на правата ви от хора, действащи в комбина с онези, които имат пряк интерес да ви дават по-малко пари!

Забавление - Facebook Group

Цветан Цветанов доволен от присъдата на „Наглите”

News359.bg


Осъдителните присъди по делото срещу „Наглите” карат вътрешният министър Цветан Цветанов да се чувства доволен от свършената работа. Групировката получи по 18 години затвор на човек.

Цветанов разказва за разплитането на този случай , започвайки от там, че е имало човек, който е пожелал да говори само и единствено с него и с никого другиго. Ключовата развръзка в разплитането на случая станала след последното отвличане , това на Румен Гунински и след него отвличане с подобен почерк е нямало- твърди вътрешния министър. Цветанов каза още , че се надява съдията по делото да напише по-бързо мотивите за извършените престъпления и цялото дело да завърши във възможно най-кратък срок и на втора инстанция.

Относно проявените криминални лица от групата на „Наглите” Цветанов довери, че според него съдът е този който решава дали предоставените доказателства са достатъчни , но все пак министърът казва, че Прасето е бивш криминално проявен с лека присъда в Казичене, а Църо набелязал жертвата си , след като дълго време й бил охрана.

Цветанов настоя прокуратурата да обжалва оправдателните присъди на част от членовете на „Наглите“, защото те са разглеждани като едно цяло по време на разследването.

Бившата жена на Трайчо Трайков го пребила насред министерството

Блиц


15 септември 2011 г. се оказва тройно критичен ден за Трайчо Трайков. БСП излиза с искане за оставката му заради скандала с руските туристи и “Алма тур”, а малко преди да излезе на парламентарната трибуна, за да даде обяснения по случая, е ошамарен от съпругата си Любов в кабинета си, научи “ШОУ” от свои източници в министерството.

Любов Георгиева, бивша Кюлюмова и тогава все още Трайкова, влетява като фурия в сградата на Министерството на икономиката, енергетика и туризма. Първият кабинет, в който се отбива, е на министерската любовница Милена Маркова. Без да каже и дума, Любов й шибва няколко плесници и се запътва към кабинета на министъра. Там

той също получава порция шамари от благоверната си,

като дори не успява да се защити. Подчинените му, станали свидетели на бурните сцени, искат да потънат вдън земя от срам. Когато Трайков тръгва към парламента обаче, коментират, че и двамата с любовницата му си го заслужавали.

Какво е преляло чашата на търпението на Любов Трайкова, не е ясно, но това бил последният им ден като семейство. “Няма да говоря”, бяха единствените думи на Любов Георгиева, когато репортер на “ШОУ” й се представи и учтиво попита може ли да зададе няколко въпроса. Но тя е последователна в отказа си от публични изяви, освен когато става дума за психозабавачката й “Виолетовата жаба”. Вече ексминистър Трайков пък не си вдигна телефона въпреки упоритите опити да установим връзка с него.

Любов показва лют нрав дори на сватбата си с Трайчо през 2009 г. Малкото репортери, които отразяват събитието, не успяват да честитят на младоженците, защото на техния поздрав булката рязко отговаря с “Не ви е срам!”.

„След като яхна министерското кресло, при Трайчо Трайков с пълна сила заработи синдромът на преуспелия българин – щом напредне малко в живота, първо да сменя колата, после къщата, а накрая – и жената”, казват мъдри чиновници в министерството.

Връзката му с шест години по-младата от него експертка Милена излезе наяве през юли миналата година след драматичен инцидент на тиймбилдинг. Дамата пострада при екстремен рафтинг на река Струма в района на Кресненското дефиле. Маркова първоначално се спуска по буйните води на Струма, след което за "бойно кръщение" скача от скала. При падането в реката се размества рамото й.

Министър Трайчо пък се хвърля самоотвержено да я спасява. Без да чака нито миг, той скача в ледените речни води и за нула време извлича подчинената си на брега. Когато обаче започва да й прави задължителното в такива случаи дишане уста в уста, присъстващите на сърцераздирателната сцена внезапно установяват, че

Трайков влага прекалено много страст

в действията си.

Грижата му не спира до простото спасяване от удавяне. Той я качва на ръце в служебния си джип и я откарва лично в най-близката болница, като чинно стои до нея по време на манипулациите. В крайна сметка Милена се разминава с изкълчване на ръката. Но и с пълен достъп до министъра. А и едно познато поверие гласи, че ако човек спаси живота на друг, става отговорен за него до смъртта му.

След скандала в кабинета на министъра Трайчо започва да се появява сам и на най-официални събития. Дори на Виенския бал в Австрия министърът, закичен с бяла роза, седи сам, без дама в ложата на шефа на Търговската камара на Австрия.
“Не ми е приятно да говоря за това, което той е правил.

В интернет има достатъчно за неговия бурен живот”,

намеква с половин уста бившата вече г-жа Трайкова пред журналисти преди месец, отклонявайки поредната покана за интервю.

Трайчо и Любов се познават от деца - учат заедно до седми клас в столичното 143-о училище. Тя винаги бърза в междучасията да застане зад него на опашката пред лавката, за да може да го заговори. Баткото обаче не й обръща внимание, защото е от “малките”, разказват техни приятели. После животът ги събира отново като студенти в УНСС. Преди 5 години се засичат в един самолет до Виена и това за Трайчо било “любов от втори поглед”.

Бракът им обаче не просъществува дори две години. За Трайков това е първа венчавка, а Любов има зад гърба си още една, от която е и 12-годишният й син Боби. Въпреки че не е биологичен татко на момчето, Трайчо много го обича и бди над него като истински баща, коментират някогашните им съседи.

Според слуховете в министерството Милена, макар и да не е с толкова ефектна външност, е далеч по-бърза и оправна от Любов. Пък и вече е

имала емоционална връзка с министър от тройната коалиция

Според непотвърдена информация става дума за Петър Димитров, който обаче нямал никакво намерение да се развежда с жена си и набързо отсвирил напористата мома.

Тогава тя е член на един от най-яките бордове в държавата – на Съвета на директорите на НЕК ЕАД. При царското правителство пък е била член на Съвета на директорите на "Медицинска техника" АД и член на Съвета на директорите на "Металургпроект" ЕАД.

В момента Милена Маркова е началник отдел "Координация" в енергийното министерство, а в началото на кариерата си е главен експерт “Връзки с обществеността и протокол”.

Най-вероятно след изхвърлянето на Трайчо от министерството тя ще гледа да се закрепи там като негова тайна подводница. Едва ли обаче ще остане крайно разочарована, ако й се наложи да последва любимия си по трънливия, но доходоносен път на частния бизнес.