За шимпанзетата и хората

Toxic.blog..bg - За шимпанзетата и хората


Първата ми асоциация на думата "политик" е Big Fat Liаr /"big" като голям, "fat" като дебел и "liar" kato лъжец/. И тъй като асоциативните връзки са доста лично нещо, дори не смея да се запитам защо е така. Два фундаментално неоспорими факта движат планетата и те са: "Земята е кръгла" и "Политиците са виновни за всичко". Изглежда ми като малък логически абсурд шепа индивиди да правят на маймуни огромна маса хора, която е способна да ги измете под килима по-бързо, отколкото би си сменила статуса във Фейсбук. Нов световен ред, корпорации, които владеят Силата, зли фармацевтични компании, унищожаващи населението по-ефикасно от бубонна чума? О, я стига, хора. Те също са много лесни за неутрализиране, в случай че на Голямата неудържима човешка маса се трансформира в най-лошия кошмар на всяко правителство, наричан за удобство "неконтролирана тълпа".

Тогава какво ни кара да сме подвластни на тази привилегирована /от НАС/ група хора, облечени в безвкусни костюми, които си купуват лъскави лимузини с нашите пари /без дори да ни питат/. Защо им позволяваме да управляват живота ни? Сещате ли се за някой ваш познат, близък или приятел, на който бихте делегирали подобни права? Аз не. Позволяваме им, защото "това е начинът, по който функционира обществото"? И къде е написано това? В Библията на Доналд Тръмп? Не, има нещо нередно.

Забелязала съм, че всички трудни въпроси имат своя отговор, стига да знаеш кого да попиташ. Но никога не съм предполагала, че на горният въпрос ще ни отговорят най-точно маймуните. А още по-точно горилите и шимпанзетата. Нека да караме подред.

Няма по-сладка гледка от дете, усмихващо се насън. Вярвате ли или не, в предизборна ситуация ниe всички се намираме в подобно състояние. Политиците печелят нашите симпатии, обещавайки да сбъднат мечтите ни. Те искат да ни доставят удоволствие, а ние ги окуражаваме да го правят. Под съвременна демокрация се разбира да ти казват това, което искаш да чуеш. Колкото по-приятно е то, толкова по-положително реагираме, подкрепяйки "най-добрият лъжец" с най-много гласове. Дали обещанията са реални? Точно в този емоционален момент не искаме тревожни въпроси. "После ще му мисля"- каза Пипи Дългото Чорапче. Горкият Уинстън Чърчил никога не би спечелил избори в наши дни с неговата знаменита фраза: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“ Не и с този PR. Можем ли да упрекваме политиците, че подхранват нашите фантазии, при положение, че ние искаме това от тях? Спомнете си този факт следващият път, когато някой ви обещае европейски стандарт на живот след осемстотин дни, до края на мандата, най-късно до 2018 г.

Но часът на истината винаги идва, а с него и разочарованието от несбъднатите обещания. Ако се върнем на метафората с децата - ние заприличваме на разплакан малчуган, на който са дръпнали сладоледа под носа. Обливат ни вълни на тъга, яд, гняв и възмущение: "Ама ти ми обеща!.../хлип/... Няма ли кой да даде един скапан сладoлед на горкото дете!.../рев/" Всеки възрастен, емоционално зрял човек, в този момент би потърсил отговорност и не би спрял докато не получи справедливост. Е да, но нищо не можем да направим докато не изтече мандата. В Библията на Доналд Тръмп пише така. Тъжно.

Всъщност единствената ни вина е, че произлизаме от групата на приматите и във всеки от нас, зад неокортекса, дреме по един примат. Ние избираме нашите лидери, които в животинският свят се наричат "алфа" и ги следваме. Това са биологично заложени програми, който действат зад и въпреки разума. Биологично обусловено е да фокусираме нашето внимание върху лидера, да следим поведението му, да го имитираме, когато искаме да демонстрираме висок статус. Шимпанзетата в един експеримент с удоволствие разменяли храна само за да хвърлят поглед върху снимка на техният "алфа", но не били склонни да се "охарчват" за се любуват на физиономията на друго шимпанзе - с техния статус или по-нисък. Горилите пък предпочитат да копират стратегиите за решаване на труден проблем на лидера на групата пред тези, на обикновените членове.

И в човешкият свят лидерите са тези, които дават "тон" и посока, залагат модели на поведение, придавайки облик на цялото общество. Уважението към статуса и йерархията не ни позволява да се разправим набързо с този, който ни е дръпнал сладоледа под носа. Лидерите се сменят само тогава, когато грубо застрашат оцеляването на групата и неписаните правила в нея или когато се появи по-силен претендент. В нашият цивилизован вариант - по-добър продавач на надежда. Докога ще продължава това? Докато сме хора. Или докато еволюцията не реши да изправи този "бъг".

Електростатичните тонколони