Дори когато целият народ е застрашен от епидемия, пак се намират хора, за които е по-важно да "подложат крак". Не стига, че не помагат, ами се чудят как да пречат. Още по-трагично е, когато това става чрез изказвания, издаващи невежество.
Причина за възмущението ми е полковник Илия Милушев, съветник на президента по сигурността и отбраната. Същият, който е бил арестуван преди време заради купуване на гласове като кандидат-общинар от РЗС. Според този човек, дясна ръка на президента Румен Радев, управляващите не разбирали какво е извънредно положение. В закона пишело, че извънредно положение се въвежда при военна опасност, следователно въпросното словосъчетание можело да се използва само и единствено във връзка с евентуален военен конфликт.
Не знам - да се смея ли, да плача ли. Може би нещо средно - да се просълзя от смях. Все едно да каже, че щом има крила на самолет, не може да има пилешки крилца. Или щом Златна топка е наградата за най-добър футболист в Европа, значи това словосъчетание не може да се използва за нещо кръгло и бляскаво, сложено като коледна украса.
Как да обясниш на този другар, зомбиран от войнишка служба, че извънредно означава необичайно положение и изобщо не е задължително да включва армия, кубинки, полковници и тн. Bероятно заради дългогодишната войнишка служба навсякъде му се привижда Калашник. А може би тайно мечтае да е на мястото на генерал Bенцислав Мутафчийски, да се показва по телевизията и да съобщава броя на новите заразени. Знам ли! Във всеки случай един съветник не може да си позволи подобни словоблудства, защото хората логично ще се запитат какво точно съветва президента и дали не е опасно.
С такива хора ли трябва да спори Бойко Борисов? Tе изобщо не са му на нивото. А има и по-нахални. Скоро попаднах на цял блог, посветен на премиера. Влязох, мислейки че пише нещо хубаво и интересно. Hо надежда всяка оставете! Открих тонове помия. Прости хора изливаха простотията си. Гнус ме е да си спомням, затова ще дам само отделен пример, колкото да видите какви профани опитват да мерят ръст с Бойко Борисов.
Една от статиите "доказваше", че по време на Възродителния процес настоящият министър-председател биел турци. И представете си, "доказваше го" чрез неговите собствени думи. Борисов многократно бил споменавал как по онова време усилено се занимавал с карате, което било завоалирано признание, че ........ биел турци. /!!!/ Схващате ли? Карате - ритник - удар - бие - бие турци. Представяте ли си за какво примитивно мислене става дума? Статията беше доста претенциозна, което ме навежда на мисълта, че авторът се изживява като велик детектив, следовател или Бог знае какъв друг магьосник. Нищо чудно и аплодисменти да чака. О, той разконспирира скрития смисъл в премиерските думи! Браво, юнак! Обаче номерът не мина. Mалко хора са толкова глупави, та да се хванат на такава идиотщина.
А помните ли как някакъв "извънземен мозък" твърдеше, че дъщерята на Бойко Борисов карала с 300 км/ч по магистралата в САЩ? Спрели я, глобили я и прочие хейтърска радост. Вие представяте ли си как жена вдига скорост, която изправя на нокти дори пилот от Формула 1 ? И очакват да повярвате! Hе е ли обидно да ви подценяват толкова? Защото аз не допускам, че някой ще се хване. Или поне се надявам да няма чак толкова глупав и немислещ човек.
Всеки път като прочета подобна помия, започвам да мечтая за цензура. Едно е човек да изказва несъгласие, съвсем друго е да бълва умишлено целенасочени лъжи. Ако бъркаме двете неща, рано или късно ще преминат от думи към действия. Нали се сещате какви действия биха предприели хора, които лъжат така брутално, ако няма кой да ги спре? Tогава процесът ще е необратим. Не е нужно да страдат нормалните хора.
Сякаш не сме се нагледали на простаци в българската политика, та сега имаме още един, който дори постави невиждан и нечуван рекорд. Журналистът Иво Христов написа в своя Фейсбук профил следното:
"Жени-ГЕРБ и Боко Харем са две различни организации, нали?"
Ако е някой обикновен блогър, да го приемем. Искал да се представи за интересен, да привлече погледите. Но Иво Христов е току-що назначен за шеф на президентския кабинет, което прави думите му абсолютно недопустими. Досега никой, заемащ такъв висок пост, не си е позволявал подобни просташки изказвания. Чак и с обиден прякор да нарича лидер на политическа партия.
Какво говори горепосоченият статус във Фейсбук?
На този човек очевидно му липсва възпитание. Особено такова, каквото е длъжен да притежава началникът на кабинета. Разгледах профила му във Фейсбук. Има доста коментиращи и си помислих как тези хора цъкат с език, възмущавайки се примерно от Биг Брадър и чалгата, но нямат нищо против чалгаджийството на Иво Христов. Това се нарича лицемерие.
Статусът говори и за проблем в отношенията с жените, както много правилно отбелязва Ирена Соколова, председателка на Жени-ГЕРБ. Може би Христов се чувства пренебрегнат от тази организация и желае да привлече точно нейното внимание. Аз лично съм сигурен, че има и ревност - вероятно е фантазирал " ... жени ... Бойко ... харем". Никой не знае докъде ще стигне емоционално неуравновесеният човек.
Прочетох и няколко публикации, споменаващи журналиста Иво Христов. Негова доскорошна приятелка разказва как й обяснил, че не може да изключи Калина Андролова заради расистки текст, но после блокирал същата приятелка точно заради текст, споменаващ в негативна светлина Калина Андролова. Да, позволеното за едни е забранено за други - типичен комунистически похват. Разбрах също, че Христов има навика да блокира дори безпартийни хора, само защото задават неудобни въпроси. Кой се страхува от такива? Онзи, който не може да защити тезата си.
Интересно как ли се е стигнало до това назначение? Има два варианта: Иво Христов е натрапен по партийна линия или президентът сам го е избрал. Ако е първото, значи не България, а БСП има свой президент, т.е. би трябвало да говорим не за българския, а за комунистическия президент. Ако е второто, това говори много лошо за Румен Радев като човек и политик. Който ме следи, знае че бях готов да го поздравя, ако докаже своята надпартийност. За съжаление този вариант вече отпадна. Може да го върне единствено незабавното уволнение на Иво Христов, което естествено, няма да стане.
Защо е наложително уволнение? Трезвомислещият човек е наясно, че хора като Христов са опасни за институция, чиито функции са преди всичко представителни. Как ще ни представя Вуте от Сусурлево? Сещате ли се каква "попара" може да надроби с дадените му лостове? Имайте предвид, че в последните години комунистическите журналисти станаха по-агресивни, злобни, понякога и вулгарни - не е случайност, а тенденция. За Бога, нима ще чакаме да назначат и Митьо Пищова?
Както седиш пред компютъра, огледай се! Около теб е пълно с неща, които са измислени от друг. Tи знаеш само да консумираш и никога няма да създадеш. Затова завиждаш на творящите. В подобни случаи умните хора започват да се учат, а ти искаш да натискаш надолу можещите ...... понеже ти не си можещ. Ето защо такива като теб са по-лоши от паразит.
После държавата виновна, президента, премиера .... Как си го представяте? Че ще правите мръсотии и никой няма да ви удари по муцуната? Забрави! Този бил простак, онзи също .... Алооу, за вас е нормално да влезете в чужд блог и да напсувате домакина. Щом е така, значи не разбирате значението на думи като възпитание и култура. Следователно нямате право да определяте друг като простак – който и да е.
Докато се самозалъгвате, че някакви мутри са виновни за мръсотиите ви, ще продължите да затъвате. Ако не друго, един човек носи отговорност поне за собствената си ценностна система. Hе можеш и за нея да обвиняваш другите, защото никой не ти пречи да си ДОБЪР. Ако не си, вината е твоя.
В твой интерес е да проумееш следното: първо е учението, а после раздаването на съвети и мнения. Hе можеш да им размениш местата, понеже ще звучиш като глупак. Искаш ли да си глупак? Твоя воля!
Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.
- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?
- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.
- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?
- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.
- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?
- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.
- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.
- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.
- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?
- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.
- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.
- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?
- Но така злепоставихте мъжа си!
- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.
- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?
- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.
- Чалгаджийка?!?
- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.
- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.
- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.
- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.
- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?
- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.
- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.
- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?
- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!
- Със семейния скандал какво стана?
- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.
- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.
- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.
- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.
- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.
- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?
- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!
- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.
- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.
- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.
- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.
- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?
- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.
- Не преигравате ли малко?
- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.
- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.
- Tова не важи за мен.
- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?
- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?
- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.
- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.
- Не вярвам това да е целта Ви.
- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.
- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.
- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!
- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.
- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!
Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.
