Дарикnews - поредната медия, която се продаде

Морската градина във Варна

Svilen75.blog.bg


За никого не е тайна, че българската медийна среда е манипулирана. Все повече хора спират да вярват във вестници и телевизии. Последния бастион на истината и свободното слово беше интернет пространството и много, много малка част от медиите в България. Доскоро за мен една такава авторитетна медия беше Дарик, и по-скоро сайта им dariknews.bg. Или по-точно до вчера. Тогава открих една статия в две части в раздел "коментари". Темата на статията е една от болните теми за варненци от години насам - Морската градина (или по-скоро нейното все по-усърдно унищожаване), проекта "Алея Първа", протестите от последните месеци и гражданските организации, които се борят от години за обществения интерес.
До тук добре. Но има няколко смущаващи неща в цялата тази статия. Първо - анализа в статията се опитва да бъде независим и безпристрастен. Но под това желание на автора прозира платения характер на репортажа и жалкия опит за манипулиране на общественото мнение. Макар и в началото човек да се пита дали автора все пак не се опитва да бъде безпристрастен или наистина това е една платена публикация, то във втората част съмненията отпадат - адвокатства се на ТИМ и грубо се хвърля помия по представителите на гражданските организации.

Някой би казал, че всеки има право на мнение, както и да го изразява свободно. И щеше да бъде така, ако автора беше сложил своето име зад думите си. Материала е анонимен. И човек започва да се пита - защо Дарик пускат на своя сайт анонимни материали??? Чий интерес защитават??? Независима медия ли са??? Според мен - едва ли. Не, сигурен съм - не са независима медия. Това доказва и факта, че от вчера неколкократно се опитвам да пусна един доста дълъг коментар към статията. Е, така и не успях. Още по-голямо учудване буди факта, че когато за първи път прочетох статията, под първата й част все пак имаше два кратки коментара, изразяващи съмнения в безпристрастността на автора и на dariknews.bg. Днес те липсват. И това, ако не е цензура и манипулация на читателите - здраве му кажи.
Затова аз казвам - СБОГОМ Дарик!!! Това май ще бъде поредната медия, бойкотирана от хората с активна гражданска позиция.

Ако някой го вълнува темата ето линкове към статията и моя коментар, който така и не успях да пусна под нея в сайта на dariknews.bg


Линк 1

Линк 2


Дааа, предните два коментара от първа част казват всичко за статията. Странно, наистина, защо автора не се е подписал под "произведението си". Всъщност не е странно, може би се срамува от думите си, но така му е било платено (или наредено ...). Много се надявам тази статия да е платена, защото не мога да си представя нормален човек да има такава гражданска позиция.

В статията има няколко фактологически грешки:

1. Арх Павлова наистина кандидатства за позицията Главен архитект на Варна. Четох за това по вестниците. Но това не е, за да влезе във властта или за облага, а като провокация към местната власт, срещу която се бори. Местна, обществена власт, която защитава частни интереси. А иначе беше общоизвестно, че избора на Главен архитект на Варна беше цирк. Предрешен цирк.

2. Има изображения на плановете на ТИМ за Алея Първа. На страницата им във Фейсбук. Или поне имаше. Няма как да знам дали в момента има, защото (защо ли???) имам бан за тази страница. Няма да коментирам проекта, ... просто нямам думи след като видях какво са замислили. А какво ли ще стане в действителност, имайки предвид, че тези картинки са само рекламни за пред обществеността ... Единственото, което мога да кажа след като видях визуализациите е, че достъпа е осигурен ... за богатите гости на новите хотели на ТИМ.

3. Автора се опитва да внуши, че протестите срещу застрояването са плод на интереси. Да наистина е така. Те са вследствие на гражданската позиция на протестиращите, защитаващи ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС!!! Аз лично съм един от подкрепящите протестите, участник в някои от тях и смело мога да заявя, че нямам абсолютно никакви финансови интереси от запазване на държавната собственост върху Алея Първа. Кой има прикрит интерес, ТИМ или гражданските организации се вижда много добре от защитаваните позици. ТИМ искат Алея Първа да е частна (тяхна) собственост, гражданските организации искат собствеността да е държавна. Кой защитава обществения интерес е повече от видно.

4. Бях още студент в икономическия унивеситет – Варна, когато чух за Алея Първа. Бях много обнадежден ... докато не разбрах, че това е проект на ТИМ. За проекта „Моят бряг” сега чувам за първи път. Предполагам информацията от статията е вярна. Е, предполагам също така, че е непълна, но поне изнесеното е вярно. Е, и??? И какво от това??? Това, че арх. Павлова е взела участие в международен ИДЕЕН проект, несвързан по никакъв начин с реално реализиране не означава, че протестите й са с цел реализация на проекта, в който е участвала. Сигурен съм, че всеки архитект (и не само архитект) има своя идея и виждане как трябва да изглежда Алея Първа. Но това не означава, че щом защитава обществения интерес, то това означава, че го прави с цел реализация на неговия проект. Аз като студент във ВСУ съм правил много студентски проекти, свързани с територията на Варна. Означава ли това, че не мога да имам гражданска позиция, ако тя засяга територии, които съвпадат с моите студентски проекти??? Шанса за реализацията на които проекти е повече от нищижен??? Да не говорим, че при една обществена поръчка, ако общината сама реализира даден проект, трябва да се обяви конкурс. В който всеки би могъл да участва, респ. да спечели. И в проектите в този конкурс основно трябва да присъства обществения интерес. А в случая с Алея Първа ТИМ те ще си направят каквото си поискат. И в техния проект ще бъде защитен на първо нясто частния интерес.

5. Да, закона дава право на държавата да продаде недвижима собственост на концесионер от стратегическо значение. Но!!! Но не ЗАДЪЛЖАВА дуржавата да я продаде въпросната нездвижима собственост. Най-малкото при една концесия концесионера има право да ползва построеното от него за определен период от време, с което той има време да възвърне направените от него инвестиции и да извлече печалба ... ако има достатъчно акъл, разбира се. Но, не, ние трябва да подарим един от най-атрактивните и ОБЩЕТВЕНО ЗНАЧИМИ терени на ТИМ во веки веков. Не става дума за парче нива за завод, примерно до Севлиево, става дума за плажа и Морската градина на Варна. Става дума за заведения, хотели и апартаменти. И как точно ТИМ са определени за концесионер??? При това канцесионер от стратегическо значение??? Всички знаем какво правят ТИМ. Правят много неща. Но не за обществото. А за себе си. Няма лошо, всеки иска да живее добре и не е длъжен да защитава обществения интерес. Само, че ТИМ не само не правят добро на обществото, а правят добро за себе си за сметка на обществото.

6. „По отношение на цената, ако се приемат за верни твърденията на холдинга, то след като се прибавят необходимите инвестиции за укрепване на терените и изграждане на цялостна инфраструктура на района, се получава цена доста по различна от тиражираната от опонентите” ... автора за малумни ли смята читателите??? Да не би ТИМ да прави тази инфраструктура за обществото??? Прави я за хотелите си!!!

...

Мога да пиша още много ... но ще добавя единствено:

Да, ската трябва да се укрепи. Морската градина трябва да се разшири и облагороди. Плажа и самата Морска градина могат да станат още по-атрактивни. При това атрактивни не за частни инвеститори (и собственици), а за обществото, за обикновения човек. Но всичко това не трябва да се използва за оправдание да се прокарват частни интереси. При това по възможно най-безскрупулния начин.

„... държавата и общината да гарантират, че действително територията ще е общодостъпна...”. Това отново не са мои думи, а думи на автора на статията. Но аз бих добавил – гаранция, че територията ще бъде общодостъпна ЗАВИНАГИ е единствено, ако собствеността на терена е държавна публична!!! И борбата не е м/у „Алея Първа” и „Моят бряг”, а м/у частния и обществения интерес.

Никога не съм работил в администрацията, Никога не съм работил във фирма на ТИМ. Не познавам арх. Павлова, нито някой друг от представителите на гражданските организации и организатори на протестите. Но се радвам, че има хора като арх. Павлова и другите обществени фигури, които мислят не само за себе си, а и за другите, мислят за следващите поколения. И докато защитяват обществения интерес винаги ще ги поскрепям и ще ходя на протестите винаги, когато мога. Жалко, само, че тези хора са толкова малко. Жалко, че голяма част от варненци чакат някой друг да им спаси Морската градина. Жалко, че има такива като ТИМ и техните слуги. Жалко, че има администрация, която е готова за жълти стотинки да си продаде заднка, а чрез това и гражданите, които са ги избрали. Жалко, че има хора като автора на тази статия ...

............................................................................................................................................................

За да не се "изгуби' случайно статията ето първата й част.

Тясна ивица земя, заключена между морската градина и крайбрежната алея във Варна, е арена на ожесточени сблъсъци. Различни формации (граждански, икономически и др.) тълкуват според техните интереси разни писания (закони, нормативна уредба) и всички те твърдят, че имат права върху тази земя. Няма и как да не е така след като това е най-атрактивна територия в цялата община Варна.

Какво представлява тази територия?

Тази ивица земя се е образувала след изграждане на брегоукрепителното съоръжение от Рибарският плаж до буна 103. Строителството на буните по варненската крайбрежна ивица е извършено през 80-те години на миналия век. Тези съоръжения изиграха положителна роля за спиране на разрушителните процеси предизвикани от морето и същевременно допринесоха за образуването на няколко плажа. Между така наречената дамба и ската на морската градина се оформи територия, която с настъпването на демокрацията, започнаха да завладяват „предприемчиви" бизнесмени. Първо с фургони, след това бараки за скара и бира, наречени „капани" и т.н. С годините някой биваха разрушавани като незаконни, други „узаконявани", даже някои претендират и за собственост върху земята (например скандалният случай с ресторант „Буната").


През 1997 г., отчитайки факта, че тази територия се е превърнала в любимо място за разходки на гражданите и гости на града, а състоянието, в което се намира, не може да задоволи обществените потребности за рекреация и забавление, Общинският съвет на Варна, на свое заседание от 15.10.1997 г., взема решение за стартиране на работата по цялостен устройствен проект на Приморската зона. В резултат на това, през 2001 г. се започва изработката на цялостен подробен устройствен план. Както е написано в обяснителната записка към плана:


„С проекта на заданието се предлага по-нататъшното развитие и устройство на Крайбрежната зона на Варна да бъде насочено към постигането на следната цел: Създаване на една възможно по-обхватна и непрекъсната среда за отдих и атракции, простираща се от Вълнолома до буна 103, включваща съхранението, възстановяването и адаптацията на Морските бани, реализиране в оптимално ефективни граници на курортно-туристическия и здравно-възстановителен потенциал на морето, плажа и минералната вода".

Така се полага началото на мегапроект, целящ превръщането на крайбрежната алея на град Варна в атракционна зона.

В обяснителната записка към плана-извадка, изработен през 2002 г. от колектив с ръководител арх. Георги Минчев председател на Камарата на архитектите - Варна, е записано:

„С одобряването на един такъв проект, за Крайбрежната зона на Варна се очертава възможност с частни инвеститори, под контрола на общината и варненската общественост да се реализира за кратко време един от най-красивите и представителни комплекси на Черноморието".

Години по късно, през 2007 г. частен инвеститор получава сертификат за инвеститор първи клас, за реализация на обществено значим проект, наречен „Алея Първа".

По същото време, група начинаещи архитекти усвояват значителна сума от холандското министерство по строителство за проект, наречен „Моят Бряг"(My coast), които включва в себе си и архитектурно решение на зоните на крайбрежната алея на Варна.

Всичко това се развива мирно и тихо до 15 юни 2009 г., когато тогавашният областен управител на Варна Христо Контров продава 117,7 дка терени по крайбрежната алея за 11,8 млн. лв. на „Холдинг Варна" АД.

Няколко граждански организации, сред които "Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията", "Зелена Варна", "Българско дружество за защита на птиците", „Обществения център за околна среда и устойчиво развитие", "Обединено гражданско сдружение" и партия „Зелените", предвождани от амбициозната архитектка Калина Павлова, обявяват сделката за незаконна и искат отмяната й. Даже Кънчо Бонев от „Обединено гражданско сдружение" обвини областния управител и неговия заместник в корупция, цитирайки действащ ценоразпис за услугата, но след това се наложи да се извини публично заради недоказаните си твърденията, и за да избегне осъдителната присъда.

Сделката беше вече факт и „Холдинг Варна" АД започнаха реализация на инвестиционния проект „Алея Първа".

С това официално войната започва.

Какви са аргументите на двете страни?

Противниците на сделката твърдят:

- Земята е изключителна държавна собственост, тъй като е част от брегоукрепителното съоръжение - дамбата;

- Продажбата й без търг се явява държавна помощ за частна фирма, което е недопустимо;

- Цената от 11,8 млн. лева за 117,7 декара, което е около 50 евро/кв.м е силно занижена и не отговаря на пазарните нива.


Ръководството на „Холдинг Варна" АД заявяват:

- Закупената територия се намира между укрепителното съоръжение - дамба и горния ръб на ската. Територията не попада в Морската градина и не засяга изключителна държавна собственост каквито са дамбата и плажната ивица;

- Законът за насърчаване на инвестициите предвижда възможност за придобиване на земя без търг и конкурс за реализиране на сертифицирани проекти, и това няма как да се счете за държавна помощ. Същото е и становището на Европейската комисия, след като е проверила сделката за наличие на това основание;

- Земята, която е закупена се състои от 50 % неактивна площ - с 30-метрови скатове, а терена се нуждае от значителни инвестиции за укрепителни мероприятия и изграждане на цялостна инфраструктура. Земята е закупена със задължение за инвестиране в проекта на не по малко от 73 100 000 лв.

По въпроса за статута на земята следва да се произнесат компетентните институции. До настоящият момент никоя държавна институция не се е обявила официално против сделката.

Относно въпроса за правото на придобиване трябва да отбележим, че това не е прецедент. Действително по закона за насърчаване на инвестициите сертифициран инвеститор първи клас ползва различни привилегии, като: прехвърляне безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имот/чл.18,ал.1,т.1/, продажба на недвижим имот/чл.18,ал.1,т.2/ както и учредяване на възмездно или безвъзмездно ограничени вещни права/ чл.18,ал.1,т.3/ без търг или конкурс. Следователно тази възможност е заложена още със сертифицирането на проекта на „Холдинг Варна" АД.

Друг е въпросът, че за сделката варненци научиха от медиите и то отразена с негативен оттенък. Редно би било при стартиране на подобен обществено значим проект, това да бъде отразено официално от инвеститора в присъствието на представители на местната и централна власт, журналисти, където да бъде обяснено какво точно ще се случи и какви ще са ползите от това. За съжаление такова нещо не се случи, което може да бъде обяснено с недобрата комуникационна политика от страна на частния инвеститор.

По отношение на цената, ако се приемат за верни твърденията на холдинга, то след като се прибавят необходимите инвестиции за укрепване на терените и изграждане на цялостна инфраструктура на района, се получава цена доста по различна от тиражираната от опонентите, но дали тази цена е близка до пазарната могат да кажат само експертите. Но и това не е от съществено значение, след като законодателят е предвидил възможност даже за безвъзмездно придобиване на терените за реализация на сертифицирани проекти. Въпросът в случая е следва ли държавата и общината да предоставят тези терени на частен инвеститор.

Отговорът на този въпрос е даден още през 2002 година, като в обяснителната записка към плана извадка е записано:

„За предотвратяване на рушенето на брега, за преодоляване и защита от деградация на средата, за придобиване на поземлен ресурс за нуждите на публичното пространство, за доизграждане на инфраструктурата като предпоставка за устройване на усвоените части от територията и за усвояване и устройство на неусвоените части на Крайбрежанта зона, както и за ефективното реализиране на морският и крайбрежен курортно-туристически потенциал на Приморскта зона, са необходими големи по мащаб и публични по предназначението си инвестиционни ресурси / и средства за поддържане/, немалка част от които - още в настоящият момент. Ограничените публични инвестиционни ресурси с които разполага общината и който се предполага, че би могла да отдели държавата са по същество несъизмерими с необходимите, както в непосредствена, така и в по-отдалечена перспектива. Това налага да се търсят възможности за широко прилагане на концесионните механизми, като средство за трансформиране на част от публичните инвестиции в частни."

Това по същество е правилно -публичните ресурси са ограничени и е необходимо държавата и общината да търсят възможности подобни мероприятия да се реализират от частни инвеститори. За това поне всички страни са единодушни. Така че въпросът не е дали следва терените около крайбрежната алея да се дадат на частен инвеститор, а на кого.

Кой са главните действащи лица?

„Холдинг Варна" АД, публична компания с многобройни акционери сред които около 15 000 физически и 50 юридически лица, клонящи към варненската икономическа групировка ТИМ /факт е че няма регистрирана такава групировка/. Официално дружествата, гравитиращи около „групировката" като „Химимпорт" АД, „Централна Кооперативна Банка" АД, застрахователна компания „Армеец", авиокомпания „България Ер", „Зърнени храни България" АД, пенсионно осигурителни компании и други, в различни области на икономиката - туризъм, промишленост, финанси, съставляват около 5 % от брутния вътрешен продукт на страната. Неофициално се твърди, че имат значително влияние върху местната власт във Варна, както и че имат позиции и при централната власт.

Главното действащо лице от „другата страна на „фронтовата линия" е архитект Калина Павлова. За някой тя е варненската Жана д'Арк, за други варненската „Чичолина". Няма да обръщаме внимание на второто, защото както е казал Исус Христос „Ако някой е безгрешен, нека пръв да хвърли камък по нея", и второ, защото за един общественик следва да се съди по това какво излиза от устата му, а не какво влиза в нея. До сделката на „Холдинг Варна" АД, арх. Павлова беше никому известна общественичка в града. След лятото на 2009 г., заедно с няколко неправителствени организации с малобройна членска маса, организира открит протест срещу ТИМ, „Холдинг Варна" АД и „Алея Първа". Според някой източни г-жа Павлова се явява като „гражданското лице на Варна", а според други зад многото протестиращи НПО-та стоят едни и същи лица и чрез организациите си създават масовост. Ако се съди по медийните им изяви, може да се приеме за вярно първото, но ако се обърне внимание на откритите им изяви - митинги и протести - ще направи впечатление, че и второто твърдение не е лишено от логика. Към кампанията на арх. Павлова се присъединиха няколко известни лица, гравитиращи към кръга „Капитал". Също така на местните избори през 2011 г. архитектката беше кандидат за кмет от партията на зелените, но събра незначителна подкрепа, а малко преди това се пробва да грабне и длъжността "Главен архитект" на Варна. Конкурсът приключи с грандиозен скандал и закани за съдебно оспорване на провеждането му, но все пак кандидатката отново спечели медийно внимание, макар че не успя да впечатли журито със знания или опит.


А това е втората:

Проектът „Алея Първа" предвижда (според инвеститора, а и според сертифицирания инвестиционен проект):

1. Цялостно техническо и инфраструктурно обезпечаване на крайбрежната зона, което ще се реализира в долуописаните направления:

Изграждане на разпределителен водопровод до дамбата;

Поетапно изграждане на водопроводна мрежа и разделна канализация за битови и дъждовни води;

Изграждане на дълбоководно заустване.

2. Цялостно електрифициране на територията.

3. Озеленяване.

4. Транспортен и пешеходен достъп, велосипедни алеи и зони за отдих.

5. Институт по хидрология.

6. Рибарско селище.

7. Център за възстановяване и рехабилитация.

8. Център за обучение, квалификация и преквалификация.

9. Международен конгресен център.

10. Яхтено пристанище.

11. Воден парк.

12. База за водни спортове.

13. Информационен център.

14. Заведения за обществено обслужване и клубове.

Предвидени са:

- Център за съвременно изкуство;

- Център за традиционни изкуства и занаяти със студиа;

- Търговска улица тип „Стара Варна", където ще бъдат представени занаятчийски изделия, дело на местни майстори.


Всичко това е много хубаво, но не съвсем. Има основно два неясни момента:

1. Инвеститорът не е показал нагледно как точно ще изглежда „Алея Първа".

2. Не е представен срок на реализация на инвестицията.



Въпреки обществената значимост, до настоящият момент никой не е виждал макет, клип, снимка, картина и каквато и да е визуализация на „Алея Първа". В замяна на това „Холдинг Варна" ни залива непрекъснато с писания по медиите какви невиждани досега чудеса ще сътвори на крайбрежната алея. За да може средно интелигентен човек да придобие представа за проекта, е нормално той да му бъде представен под някаква съвременна форма на визуализация. Още повече, че липсата на нагледен материал дава поводи за свободни интерпретации - щяло да бъде квартал на богати, гробница за фараони, космодрум за кацане на извънземни и т.н. Вярно, че през 2009 година „Холдинг Варна" АД обяви конкурс за градоустройствено решение на „Алея Първа", в който взеха участие различни български и чуждестранни архитекти, но той не беше добре медийно отразен и в крайна сметка не се разбра каква точно ще е визията на алеята.

Също прави впечатление, че в нито едно от писанията на „Холдинг Варна" не се споменават срокове. На хората в тази държава им е омръзнало да слушат какви страхотни неща ще се случат, но някъде в неясното бъдеще. По принцип при такива обществено значими проекти е редно инвеститорът на определен период (например шест месеца) да дава публичен отчет, където да са описани какво е изпълнено до момент и какво предстои. Може би е добре да се помисли задължение за публичен отчет по обществено значими проекти, да се изисква от нормативната уредба.

Проектът „Моят Бряг" (Мy coast) е холандска инициатива, вменена на българското правителство като помощ от холандска страна за изработване на визия и стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона в България. Той е финансиран с 400 000 евро от холандското правителство, и по конкретно от холандското Министерство на жилищното строителство, териториално устройство и опазване на околната среда по линия на предприсъединителните фондове и се изпълнява от EVD - Агенция за международен бизнес и сътрудничество в рамките на Екологичния инструмент на Предприсъединителна програма PSO. Изпълнител на проекта е консорциум "Поввик", който носи името на дружество "Поввик" АД, регистрирано в кв. Горубляне, край София. Като бенефициенти са посочени Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, чрез Басейнова дирекция за управление на водите в черноморския регион, Министерство на транспорта, Държавна агенция по туризъм. Ръководител на проекта е холандският гражданин Рене Бустен, за чиято дейност и проекта му журналистката Маргарита Михнева направи специално журналистическо разследване в нейното предаване „Неудобните", излъчено по телевизия „Канал 3".

В хода на проекта „Моят Бряг", „група млади архитекти", сред които и арх. Калина Павлова, разработват "артистична импресия" на Морската градина. Това представлява идеен архитектурен проект, обхващащ и терените закупени от "Холдинг Варна" АД за реализация на проекта "Алея Първа", както и част от Морската градина. Творците на този проект всъщност са членове на нерегистрирана организация неречена „Клуб на младите архитекти". Любопитна подробност е факта, че арх. Павлова е работила в отдел „Общ устройствен план" на община Варна, където е имала достъп до достатъчно информация. Дали се е възползвала от нея е трудно да се докаже, и можем само да предполагаме. Тази "импресия", която си е чист идеен проект, обхваща и част от Историческото ядро на Морска градина.

По принцип няма нищо лошо млади и креативни хора да предлагат идеите си. Смущаващ е фактът, че арх. Павлова навсякъде отрича, че има нещо общо с това. Ако действително архитектката има идея за реализация на своя проект, то следва да го представи, да изтъкне неговите предимства да каже кой, кога и как ще го изгради и ако наистина си заслужава, хората ще я подкрепят. В това отношение обаче поведението й е меко казано странно, тъй като единственото, за което се брои е развалянето на сделката с „Холдинг Варна" с мотива, че имотите са изключителна държавна собственост. Никъде обаче арх. Павлова не казва какво следва да стане с тази територия, нито дали следва да се създаде атракционна зона по крайбрежната алея. Единственото което се повтаря от нея е, че не трябва да се реализира проекта „Алея Първа". Този информационен вакуум, подобно както при „Холдинг Варна" АД, дава повод за различни догадки. Една от версиите, която се тиражира и за която има публикации, е, че арх. Павлова има интерес територията на „Алея Първа" да е държавна собственост, за да може чрез различни фондове да бъдат усвоявани средства по различни проекти. Даже и нейната архитектурна визия отразена в проекта „Моят Бряг" лесно може да бъде продадена на държавата стига територията да е държавна и да бъде обявен подходящ конкурс.

Друга версия е, че зад нея стоят големи политически и икономически лобита. Факт е, че множеството формации в които тя и нейните сподвижници участват изникнаха като от нищото, бързо набраха скорост, получиха бърза медийна и политическа подкрепа от лица близки до определен политико-икономически кръг (според някой източници това е кръга „Капитал") и цялата им енергия е съсредоточена в борбата против икономическата групировка ТИМ и проекта „Алея Първа". Мъгляв остава и източника на финансиране на всички тези формации и изяви. Вероятно всеки би могъл да представи някакъв формален отчет, но за всички техни добре организирани и подобаващо медийно отразени изяви се изисква по-солидна финансова и организационна подплата.

Каквато и да е истината и в конфликта във Варна, залогът е по-голям от парчето земя, за което формално се воюва. Това е конфликт между политико-икономически лобита. За да привлекат поддръжници всички се съсредоточиха върху най-чувствителната тема за варненци - Морската градина, и естествено всички се явяват спасители.


Спасители на Морската градина

Страните в спора организираха различни подписки и мероприятия под надслова „Да спасим Морската градина". Всеки обаче си има своя идея за спасяването на Морската градина. Може условно да ги разделим, според надморската височина от която действат, на „спасители от долу" и спасители отгоре".

„Холдинг Варна"АД се явяват „спасители отдолу". В обширни медийни писания обясняват как земни маси от Морската градина се свличат и след няколко години целия парк щял да потъне в морето. Затова те предлагат (което междувременно започнаха да реализират) да укрепят ската чрез техния проект „Алея Първа" и по този начин да съхранят Морската градина за 100 години напред. От тяхна гледна точка „Алея Първа" се явява спасение за варненския парк.

По-интересни са обаче „спасителите отгоре". Ако не бяхме свикнали в България да приемаме абсурдите за нещо нормално, сигурно щяхме да приемем както някаква шега най-големия реститут в Морската градина - Иван Станчов, да се явява фронтмен на спасителите. Същият господин Станчов, който претендира за собственост и върху панорамната алея ("Станчовата алея"), същият господин Станчов, който наскоро в интервю заяви, че по времето на дядо му морската градина била до Шокъровия канал. Нали точно хората като господин Станчов, които се пребориха едно време да си върнат имотите в „реални граници" и благодарение на това не остана незастроена градинка. Трябва да се уважава частната собственост и правото на хората да получат обезщетение за притежаваните от техните предци имоти, но всичко това можеше да е съобразено с реалностите на урбанизацията. Нищо такова обаче не се случи понеже всички държаха много на термина „реални граници". Както в зората на демокрацията бивши партийни секретари станаха десни лидери така и господин Станчов стана лидер на протеста в защита на Морската градина. Какво остана от дясното пространство и съответно какво би останало от Морската градина нека всеки сам да прецени. Въобще цялата тази задружна група на „спасителите отгоре" е много интересна въпреки противоречивите им послания. Рамо до рамо са еколози и реститути. Първите обясняват, че всичко от Вълнолома до Евксиноград следва да е парк и частните имоти трябва да се национализират, защото още Антон Новак го бил замислил така, вторите твърдят, че след Шокъровия канал всичко е било частни имоти и лозя и затова имат право сега да живеят там, арх. Павлова твърди, че под ската навремето е било море, господин Станчов твърди, че територията под ската е също негова (може би морето е било на дядо му?). Въобще цялата им неформална коалиция логично погледнато би следвало да е нонсенс и би трябвало те помежду си да са се хванали гуша за гуша. Има нещо обаче, което ги крепи заедно и това е, че цялата им концепция се крепи на спиране на проекта „Алея Първа" и одържавяване само и единствено на имотите на „Холдинг Варна" АД.

Както е видно цялата защита на Морската градина се състои в битка за обетованата земя - терените между крайбрежната алея и ската на парка. „Холдинг Варна"АД иска да реализира там проекта „Алея Първа", арх. Павлова собствените си намерения (или на тези, които стоят зад нея, каквито и да са те), Иван Станчов твърди, че част от земята е негова. Както се казва във Варна, който каквото и да ти говори за спасението на Морската градина, знай, че става дума за спасяване на собствените му интереси. Жалко е само за стотиците ентусиазирани хора, които изливат енергията си, включвайки се в различни подписки и протести, мислейки, че защитават една обществено полезна кауза.

Трябва ли да има „Алея Първа" или подобен проект?

Необходимостта от подобен проект е осъзната от местната власт още през 1997 г. Много правителства се смениха от тогава. През 2009 г. варненска неправителствена организация провежда проучване за настроения сред варненци за подобен проект, което показва, че повечето искат на това място да се реализира подобна идея.

Бъдещето на обетованата земя

Какво е трябвало, щяло и могло е отделен въпрос. Въпросът е какво да се прави оттук нататък. Вариантите са два. Единият е „Холдинг Варна" АД да реализира проекта „Алея Първа". Остава хората да се надяват, че действително територията около крайбрежната алея ще стане по-красива, по-екологична, по-функционална и ще предлага повече възможности за почивка и забавление. Вторият вариант е държавата да развали сделката за продадените от нея терени. Тогава за нас гражданите остава надеждата, че някой (държава, община, инвеститор) някога (дано да имаме времето да го видим готово) ще направи нещо полезно там. Много надежда, малко възможности за изход от ситуацията. Ако се премине на втория вариант, т.е. разваляне на сделката, това означава безкрайни съдебни спорове с неясен изход и години наред грозна гледка на алеята. Най-притеснителното е, че никой не смее да каже какво ще се случи с терените, ако бъдат отнети от „Холдинг Варна"АД, защото нещо там трябва да се случи, като се има предвид сегашното им състояние. Не, че „Холдинг Варна" са единственият инвеститор, способен да реализира подобен проект. Просто към настоящия момент те са и юридически, и фактически напред с проекта си, а и както се има предвид кои са те, никак няма да е лесно да бъдат спрени. От една продължителна битката с тях може да се родят героизирани образи, въпросът обаче е какво ще роди това за крайбрежната алея. Разсъждавайки върху гореспоменатите факти, сегашната ситуация и основния въпрос „Алея Първа" да бъде или да не бъде, силно заприличва на Шекспировото произведение. Естественият развой на нещата без каквато и да е симпатия или антипатия към когото и да било, е да се изиска от частния инвеститор в най-кратки срокове да покаже какво представлява в завършен вид проекта „Алея Първа", а държавата и общината да гарантират, че действително територията ще е общодостъпна, както твърдят от холдинга, за да могат и хората да се докоснат до обетованата земя, за която спорят големите лобита и големите интереси.


........................................................................................................................................................


Още линкове по темата:


Да спасим Морската градина! - подпиши петицията


Ние сме ПРОТИВ застрояването на Морската градина във Варна! - Facebook Група


Морската градина във Варна - Facebook Страница




.........................................................................................................................................

Династията Рокфелер

(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)



«Веднъж навлезли в Рокфелеровия свят и науча­вайки нещо за него, вие съзнавате, че има още много, което не знаете.»


«Ние ще имаме световно управление независимо дали го искате или не - чрез завоевание или съгласие.

Отговорите на Джеймс Вартбург - член на Комитета за връзки с чужбина пред Сенаторската комисия по външните въпроси.



От 130 години насам тази фамилия, преминала през много перипетии и най-различни бизнеси, се налага с богатствата и имуществата си не само в САЩ, но и в целия свят. Преборва се с много съперници и конкуренти, които купува или ликвидира, за да бъде днес световен господар на петрола и банките в съдружие с Ротшилд и други.Никой не е в състояние да определи нейните богатства, както и нейните доходи.

Петролната фирма «Ексон», която й принадлежи, е най-голямата в света и все пак това не е главното занимание на Рокфелерови. Между многото други банки, които притежават, най-известните са Сити Банк и Чеиз Манхатън, която по авоари е трета в света, но на първо място по влияние. Най-голямата банка в света е Банк оф Америка със седалище Калифорния и е собственост на династията Ротшилд. И двете банки са много близки и тясно свързани чрез идеята за световно управление.

Чейз Манхатън Банк произлиза от обединението на Чейз Банк - собственост на Рокфелер, с Манхатън - собственост на Кун и Льоб, които от много поколения са свързани финансово и по роднинска линия с Ротшилд. В момента Чейз Манхатън има повече от 60 000 банки-клонове в света и дори в Съветския съюз (Москва).

Чейз Манхатън Банк наподобява една независима и силна държава, притежаваща повече имущества н богат­ства от много държави в света. Давид Рокфелер се среща с много повече държавни глави, отколкото който и да е президент или държавен глава в света. Той разговаря и с ръководителите на Китай, Съветския съюз и останалите доскоро социалистически страни. Всички Рокфелерови банки финансират и са тясно свързани с повече от 50-те най-големи застрахователни дружества в света, работят с техни авоари. Контролират повече от въздушните линии и големите корпорации, като Ай Би Ем, Мобил, Тексико, Боинг, Ксерокс, неимоверно голямата телефонна компа­ния Ей Ти енд Ти и много други. Контролира почти всички държави в света, независимо от идеологическите им устои - капиталистически и социалистически. За тях е много по-лесно да се справят със социалистическите страни, където е необходимо да контролират само един човек - диктаторът, докато в капиталистическия свят средната класа хора е все още независима и неподчинена.

Създателят и основателят на династията Джон Д. Рокфелер е бил най-мразеният човек в Америка.

Петимата му синове от по-новата генерация са се поучили от някои грешки на баща си. Прилагайки всичките му стари експлоататорски прийоми, те се стараят да представят името на фамилията в друга по-благоприятна светлина, и до известна степен постигат това чрез създаването на най-различните многобройни фондации. Първата е създадена през 1901 г. под името «Рокфелеров институт за медицинско проучване». Докато названието на този институт е олицетворение на хуманност, предназначението му всъщност е съвсем друго и двулико: измисля витамините, употребявани за предпазване от всякакви заболявания, които много бързо се налагат на пазара, за производството на които Рокфелер инвестира колосални суми.

Чрез създаването на многобройните и големи фондации Рокфелер умело избягва да плаща данъка върху общия доход в САЩ, който е задължителен за всеки американец, и на който се крепи държавата. В САЩ фондациите са освободени от данък, тъй като се предполага, че са създадени с благотворителни и хуманни цели, а именно - медицински изследвания, подпомагане на научните инсти­тути, подпомагане на американски и международни сту­денти и всевъзможни други отрасли, нуждаещи се от частна помощ.

Те използват следния узаконен трик - половината от личния си доход внасят във фондацията, което ги освобождава от данък. С другата половина поддържат повечето от колежите и институтите, на които налагат своята идеология и ги контролират. От няколко поколения вече си създават свои кадри. Всички завършили Харвадския университет са по върховете на администрацията.

Картината е ясна. След като Рокфелерови контролират банките, петрола, най-големите производствени компании, застрахователните дружества, образователната система, медицината и най-важното - управлението, те управля­ват не само САЩ, а и целия свят.

Колкото и странно да звучи, фондациите на Рокфелер финансират личности и организации, чиито цели са провеждане на комунистическа идеология в училищата и нейното пропагандиране.Те създават и финансират повечето от учебниците, които по нищо не отстъпват на тези от социалистическите страни.

Не са забравили дори и религията, която играе важна роля за оформяне на общественото мнение. Преди години те основават семинария в Ню Йорк, една от най-известните и най-влиятелните.Всички нейни възпитаници не са вече пропагандатори на християнството, а на социализма. Ето защо повечето свещеници, пастори и църкви в Америка, пък и по целия свят, не са нищо повече освен големи финансови предприятия, които се поддържат и крепят на наивността на много добри хора.

Години наред аз си задавах същия въпрос, който и вие ще си зададете, като четете тази книга. Защо Рокфелерови, едни от най-големите капиталисти в света, харчат милиарди долари и финансират своите неприятели - социалистите? Почти всички дарения от мащаба на стотици милиони, които Рокфелерови са правели и правят, са за поощряване и подпомагане на социализма. Против­ници на конкуренцията, те следва да бъдат противници на частната инициатива, която ще им пречи. Те насочват управлението на отделните държави само за постигане на собствените си интереси. Най-лесният път за премахване на конкуренцията, контролиране на търговията, банките, природните богатства и почти всичко, е да използваш силата на властта. А за да контролираш световни моно­поли трябва да установиш една световна власт, която е и крайната им цел.

Ключът на цялата им организация е Комитетът за външни връзки, мозъкът и компютърът на октопода, с председател Давид Рокфелер.

Главната цел на това световно управление, контролирано от Ротшилд, Рокфелер и някои други магнати, е изцяло да бъдат контролирани всички държави в света. Напоследък все повече и повече се пуска в обръщение фразата «нов световен ред». Това не е нищо ново. Това е старата идея и мечта на патриарха Ротшилд «Novus Ordo Seclorum»,измислена и пусната в действие от неговият агент Илюминати. Тази идея е станала толкова популярна, че дори се среща на американската банкнота под горното мото, въведено от тези, които владеят и печатат парите.

Един такъв «нов световен ред» означава международен контрол на армията, въоръженията, данъците, образова­телната система и върху абсолютно всичко. От кого? Разбира се, от по-големите братя - Ротшилдови и Рокфелерови. Крайният им план е световна диктатура, която някои може би ще нарекат социализъм, други комунизъм. Аз пък го наричам с чиста съвест «международна капиталистическа диктату­ра».

Болшевишката революция в Русия оставя голям отпе­чатък в историята. Повечето от хората мислят, че революцията успя и се наложи с помощта на селячеството, уморено от царската тирания. Поне така пише в повечето от днешните учебници по история. Истината е, че Съветската революция се развива при съвсем други обстоятелства. Царят абдикира седем месеца преди рево­люцията и Русия се управлява от Временното прави­телство на Лвов, който започва веднага преустройството на руското управление по подобие на американската република. Но как Ротшилд и Рокфелер ще направят една такава грешка? Как ще позволят на Русия да се децент­рализира, както САЩ, и да има същите проблеми с част­ната инициатива? Те предпочитат едно централно управ­ление, което да финансират, и да наложат на Русия една непродуктивна икономическа система, зависима от Запада, за да има непрекъснато влияние на капитали и техно­логии. Ето защо, с големи маневри те заместват Лвов с Керенски, който е трамплинът за идването на болшевиките, които се налагат като техен опонент. Непосредствените во­дачи след революцията Ленин и Троцки първоначално не са в Русия. Ленин е в Швейцария, а Троцки - в САЩ, където редактира комунистически вестник. И двамата се връщат в Русия не за това, че народът ги вика, а защото са изпратени от Ротшилд и Рокфелер.

Троцки, а също и Ленин, заминават за Русия с доста пари. Единият ги е получил от Морган, а Ленин - от Вартбург в Германия. Следователно революцията не я направиха нито комунисти, нито болшевики» нито демо­крати или социалисти, а супербогатите международни монополи, с което постигнаха една от целите си - централно управление със зависима от тях икономическа система. Нека не се забравя, че Русия преди революцията е в непрекъснат индустриален и икономически възход, започнал да конкурира американското индустриално и финансово превъзходство. Планът за пазарите на Русия, едни от най-големите и важни за капиталистите, се изработва десетилетия преди това. С «Манифест на ко­мунистическата партия» на Карл Маркс у хората се създава силно негативно настроение срещу капитализма, което е и целта на династията.

Съвсем логично е да се приеме, че тези хора, които не се страхуват от интернационалния комунизъм, го финанси­рат и се кооперират с него. Защо? Защото го контролират. Веднага след революцията тази клика навлиза в Съвет­ския съюз чрез многобройните си агенти, водени от Троц­ки, и завземат всички ръководни постове.151 Много доку­менти от американския архив доказват, че почти всичко, което Съветите имат, е придобито от Америка. Дори без каквото и да е преувеличение може да се твърди, че Съветският съюз е отрочето на САЩ.

Както вече забелязах по-горе, петролната индустрия в Русия малко преди революцията започва не само да конкурира, но и надминава САЩ, които са на първо място в света по продукция. След революцията производството на петрол в СССР намалява катастрофално и Рокфелеровият «Стандарт Ойл» заема отново първо място.

През 1926 г. Рокфелер и някои негови подведомствени петролни компании сключват договор със СССР за продажба на съветски петрол на европейския пазар, срещу което отпускат 75 милиона долара заем на Съветския съюз. Една година по-късно скритият съдружник на СССР построява петролна рафинерия в страната, което подпо­мага нейната икономика. По всичко личи, че и в момента. Рокфелер получава своите дивиденти от построената от него рафинерия.

През 1964 г. Рокфелер е поканен от Н. Хрушчов в Москва и след завръщането си в САЩ прави следните изявления: «Хрушчов желае по-големи и дългосрочни кредити от САЩ.

След отстраняването на Хрушчов през 1966 г. той се среща с Л. Брежнев край Черно море, за да продължи договорните си отношения с новия ръководител. Веднага след неговото завръщане президентът Джонсън упражня­ва натиск върху Конгреса да намали експортния контрол и тарифите между САЩ и европейските комунистически държави. Много стоки, смятани дотогава за страте­гически, се освобождават от ембаргото. Някои от тези стоки са: зеленчуци, зърнени храни, фураж, суров каучук, пулп, текстилни влакна, текстил, изкуствени торове и много машини и инструменти. Въпреки всичко много стоки остават стратегически и изнасянето им за комунистичес­ките страни е забранено - например изнасянето на американски танкове за Съветския съюз или за друга комунистическа страна. Въпреки това САЩ чрез Рокфелер можаха да построят завод на река Кама, който в момента е на първо място в света по производство на танкови мотори и на други военни части. Картечница или патрони също не е възможно да се изнесат, обаче мате­риалите и оборудването на един завод за производство на такива картечници - може. Патроните и барутът са в списъка на стратегическите стоки, но компонентите и химикалите за производството им са освободени от ембарго.

С горното искам да подчертая и да обърна вниманието на читателя към това как толкова очебиещи факти се изопачават и свеждат само до едно- бизнеса и личния интерес на тези финансови магнати.

Много неща, които се пазеха в тайна, започват да излизат наяве със създаването на различни корпорации. Така например «Международната икономическа корпора­ция», управлявана от сина на Рокфелер, внука на Алдрих (един от основателите на Федералния резерв) и N. М. Rothschild & Sons от Лондон, са построили в Съветския съюз и в момента строят повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий, един от най-важните материали за производството на самолети.

За развитието и разработването на един проект за природен газ в Сибир «Ексон» отпуска 1,5 милиарда долара, като взаимните отношения са тайна.

Ултрамодерен завод за изкуствени торове, направен в САЩ, се внася на части, сглобява се и се построява в Съветския съюз. Неговата стойност е 400 милиона долара, от които Съветите заплащат само 40 милиона, а остана­лите 360 милиона се поемат от САЩ.152

Освен всичко това Рокфелер има изключителните права да провежда (прехвърля) технологични новости на Съветския съюз в най-различни отрасли, включително и във военния. За целта е създадена специална експорт-им порт банка, която заплаща веднага на износителя за стоките или продадения патент, докато по-нататъшните отношения се уреждат вътрешно, между СССР и Рокфелеровите представители в Москва, със седалище площад «Карл Марко № 1, тел. 225-627.

Връзките на Рокфелер с другите социалистически страни се осъществяват чрез неговото представителство във Виена (Австрия).

Напоследък проникване се извършва и в Китай. Строят се големи американски заводи и предприятия. Внасят се огромни американски капитали и техника за разработване и развиване на петролната индустрия, «Стандарт Ойл> е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци.

Всички тези огромни капиталовложения и усилия, които капиталистите правят, за да навлязат в комуни­стическия свят, коренно различен от техния, е голяма загадка за повечето хора, които по-скоро очакват да видят погребението на капитализма, многократно предсказвано от Маркс, Ленин, Сталин, Хрушчов и останалите комуни­стически ръководители.

По-голяма част от живота си прекарах в моята родина България. Преживях и едното, и другото. През 1944 г. видях системата, предшестваща комунистическата. Участ­вах във Втората световна война под едната, както и другата политическа система. Мислех, че познавам добре и двете системи, но съм останал излъган. За малки страни като България не може да се говори за онзи капитализъм, който съществува на Запад и специално в Америка. Същият този капитализъм аз не познавах, тъй като не бях живял в тази система. Комунистическата система позна­вах също до известна степен, само дотолкова, доколкото я виждах и чувствах. Литературата беше много ограничена, за да ми даде каквито и да са обективни познания по отношение на тези две доминиращи в света идеологии. Необходимо бе да живея двадесет години на Запад и специално в Америка, за да науча и разбера доста повече. Истината обаче е друга. Ротшилдови и Рокфелерови знаят нещо за комунизма, което ние не знаем. За да ги финансират така богато и за да им помагат така всеотдайно без какъвто и да е страх, логично е да се помисли, че са не само техни съдружници, но ги контролират напълно.

Повече от седемдесет години капиталът планува изграждането на комунизма и не проявява наивност по отношение на него. Финансовите магнати знаят много доб­ре, че комунизмът не е в състояние да ги унищожи, тъй като те го държат изкъсо и го управляват за свои лични цели. Намерението им е да използват населението, енергията, продукцията и финансовите възможности като начин за контролиране на народите. Това е «новият световен ред», за който говореха Наполеон, Сталин. Кой е господарят? Този, който плаща възнаграж­дението. Рокфелеровият социализъм не е система за прераздаване на богатства и специално тяхното, а система за контролиране на хората. Социализмът прехвърля властта на Управлението, което пък е контролирано от Рокфелер.

Тъй като за всеки американец името Рокфелер е свързано с големия капитал, много трудно би било някой от фамилията да се добере до президентския пост на САЩ Избраник на фамилията бе Нелсън Рокфелер, който няколко пъти кандидатства безуспешно, след което се ре­ши той да се добере до високия и отговорен пост по другия начин - без избори.

Под силен натиск вицепрезидентът Спиро Егню си дава оставката и неговото място се заема от Форд, член на Рокфелеровите организации. Първата фаза е завършена, след което започва подготовка на втората. Никсън трябва на всяка цена да бъде отстранен от президентското място. Троянските коне в Никсъновия кабинет - Кисинджър и генерал Хейг, и двамата членове на СFR (Комитета за връзки с чужбина), са най-близките хора на Рокфелер. Отвътре те скрояват т. нар. и много нашумяла афера «Уотъргейт». Тя притиска Никсън да се оттегли от президентското място и да остави на този овакантен поа вицепрезидента Форд, който от своя страна избира за свой вицепрезидент Нелсън Рокфелер. Рокфелер поема контрола и управлението на националната политика, докато! Кисинджър движи външната политика и по този начин фамилията Рокфелер вече управлява всичко.

Междувременно срещу Форд се извършват няколко съмнителни атентата за ликвидирането му. Ако един от тях беше успешен, президентското му място по конститу­ционен ред щеше. да се заеме от фицепрезидента Нелсън Рокфелер.

Така както от няколко столетия насам Ротшилдови се облагодетелстват от всички войни, Рокфелерови доприна­сят за въвличането на Америка в Първата и във Втората световна война, а също и в Корейската и Виетнамската. Оттам извличат огромни печалби. Контролирайки управ­ленията, директно или зад кулисите, те контролират всичко, следователно «те контролират всички нас.»

Рокфелер и петрола

................

Апокалипсисът започна! HAARP разтърси България и Италия едновременно!(ВИДЕО!!!)

Зачестяват случаите на земетресения точно преди ключови политически решения.
Вижте клипа - там има един възможен вариант.
И ако е истина .......   няма да избегнем световна гражданска война.

Това видео вече на няколко пъти е било цензурирано. ЗАЩО, ако не е истина?
Някой ще се хване ли на номера "Да не плашим народа"? Едно време беше много популярен, затова гражданите не знаеха нищо за света отвъд завесата.

Свалих клипа и вече е на диск.
Ако на някой му трябва, ще го получи. Пък нека налагат цензура.

Копирах по-любопитните коментари по темата. Факт! И естествено преди нов протест за шиста стана, защото нашите отказаха, ама са под такъв натиск, че вдигнаха мораториума. Сега и шист ще се добива и закона за детето ще влезе....Разберете, дори не можем да ругаем всички в правителството... Ето какво пише Фулфорд в статия в блога си от 5-ти април (не знам доколко е вярно, но е любопитно): "Страхливият премиер на Япония, Наото Кан е предал 60 трилиона йени на борда на криминалния федерален резерв, непосредствено след като страната му беше атакувана с ХААРП и ядрен терор, според източници от японската тайна полиция. Парите са били прехвърлени след заплахи, че ХААРП ще бъде използван за да накара вулканът на планината Фуджи да изригне." И Русия и Америка имат тектонично оръже, става ни ясно само като свържем фактите - Америка мрази Япония, японските метереолози не успяха да предскажат трусовете със сеизмографите си, Америка отказа помощ на Япония пък и Япония също от нейна страна отказа Америка да й помогне, 3 труса и все до Токио? Хора вие не разбрахте че човешката злоба и технология в комбинация ще унищожат планетата Ако няма как да стане защо ООН са забранили с конвенция употребата на климатични оръжия? Ако няма такива оръжия, защо ги забраняват? Последният коментар е повече от уместен, нали? ............................................................................................................................................................. Razkritia.com HAARP предизвикало земетресението у нас и в Италия от снощи, твърдят ужасени, които не знаят какво още ги очаква HAARP е обичайният заподозрян след зачестилите бедствия последните няколко години. След аварията на атомната електроцентрала на Фокушима, веднага се появиха клипове и филми в порталите за видео – споделяне, които бързо-бързо се цензурираха. Близкото време на първите разлюлявания в България и Италия, и почти едновременното повторение от снощи, провокира маса истерични коментари в интернет – пространството. Още вчера се появиха подозренията за мистериозен заговор на американски военни, които провеждали експерименти на българска земя. Днес съмненията се обостриха и масово се заговори за HAARP – машината, която създава катаклизми.

Още преди пет години – през 2007 г. е излъчено интервю в YouTube на канадския журналист Бенджамин Фулфорд с финансовия министър на Япония Хейзо Таканака. Запитан: “Защо предавате финансовата си система в ръцете на шепа американски и европейски олигарски?”, японският финансов министър отговоря, защото страната му е заплашена от машина за земетресения – йоносферното климатично оръжие HAARP. Намират се смелчаци, които твърдят, че огромната антена на оръжието излъчва радиочестотна енергия, която се разпространява в горната част на атмосферата. Сложната за обяснение система на действие представлява излъчване на микровълна от милиард вата в йоносферата, като по този начин вълната я повдига в космоса. Там тя рикошира и предизвиква земетресение. На същия принцип оръжието може да нагорещи подземните води и така отново да провокира земетресение или пък да предизвика циклони и цунамита, които могат да бъдат с ужасяващи последствия. За някои това изглежда само научна фантастика, но светът става все по-подозрителен спрямо взаимовръзката между HAARP и земетресенията . Просто вижте видеото, преди някой да го е цензурирал и ни кажете все още ли смятате, че земетресенията са случайност?!

Червеният приватизатор Николай Банев

Трудно ми е да не дам собственото си мнение, когато говорим за Николай Банев. Държа да отбележа, че нямам абсолютно нищо общо с Банев, АКБ Форест или което и да е от притежаваните от него предприятия и фирми. Не съм бил ощетен по никакъв начин от този човек, но виждайки лицето му в мен избухват патриотични чувства и желание да сваля този обществен циреи от властта, която притежава. Към всеки от богаташите, за които говорим имам някакво уважение, поради фактът, че са постигнали нещо чрез фирмите или компаниите си. Николай Банев е от хората, от къща построили колиба. От неговите фирми загубите за държавата, икономиката и бизнесът са в девет-цифрени числа, а ползата е нулева.


Когато присъствам на разоряването на една държава посредством фирмичка наричаща се АКБ Форест, ми става нервно. Може би затова все още не съм казал, каквото и да е за Николай Банев. Общоизвестно е, че АКБ Форест със съмнителни действия е довело до умишленият фалит на десетки приватизирани предприятия в България. Богатството в днешен ден на Николай Банев възлиза на 21 милиона лева, като бизнесменът е собственик на АКБ Форест, а посредством АКБ и в Полимери, Топлофикация Ямбол, Русалка. Бизнесменът е собственик на десетки хотели по черноморието, както и футболен клуб Берое.

Фактите говорят, че издигането на Николай Банев се случва благодарение на комунистически връзки, протекции и пари. Собственикът на АКБ Форест е сред “помазаните” бизнесмени изпрали комунистическите пари след падането на комунистическият режим. Връзката е доста пряка – бащата на Банев (Йордан Банев) е директор в 1-во отдел на Държавна Сигурност и активен борец срещу фашизмът, а фамилията е следена от Политбюро на ЦК на БКП още от 1958 година. Благодарение на комунистическата партия фамилията е подпомагана да се издига и пътят на цялата фамилия е предизвестен още години преди падането на режимът. Майката на Николай Банев е директор на културният отдел в община Хасково, където е израстло цялото семейство. Протекцийте на Николай Банев са безупречни и още през първите си пълнолетни години достига до ЦК на ДКМС. През 1988 година го уволняват, основно поради фактът, че е избран за нещо по-голямо.

През 1990 година бизнесменът работи в предизборният щаб на депутатът Янаки Стоилов, а през 1991 година получава протекциите на ген Тодор Бояджиев. Банев получава разрешение да търгува с оръжие и е облагодетелствам от милионите останали след комунистическата партия. През 1996 година фиктивно взема заем за 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест” и участва с масовата приватизация посредством “АКБ Форест”. Голямата рекламна кампания на дружеството изкушава инвеститори от цялата страна с големи лихви (до 40% годишно според рекламата), а десетки хиляди са гражданите желаещи да вложат боновите си книжки, а набраният капитал е 2,7 милиона лева. АКБ печели дялове в над 30 предприятия, но лихви не се дават, инвеститорите не получават парите си обратно, а Форестинвест не си връщат нито лев от даденият заем. Банев увеличава капитала в АКБ и дефакто обезценява собствеността на малките вложители, като разпределя управленските постове в дружеството на семейството си.

Две години по-късно Банев навлиза и в туристическият бизнес, купувайки Русалка, курорт който е фалиран от фамилията и окраден за броени години. Къмпингите Каваците, Смокиня и Златна Рибка, пък се източват безпрекословно като собтсвениците не получават и стотинка. Бандитската компания на Банев се включва дори в наддаването за Варненска Корабостроителница, но за късмет бизнесменът не е “избраният” от тогавашният вицепремиер Николай Василев и въпреки, че е единствен кандидат офертата е отхвърлена и е назначена нова процедура по приватизацията. Обществена тайна е, че в България приватизацията протича по предизвестен начин и победителите се знаят далеч преди търговете. Банев е предизвестеният купувач в много от предприятията, като например Полимери АД, а за това способстват здравите комунистически връзки на бизнесменът.

Две години по-късно Банев навлиза и в туристическият бизнес, купувайки Русалка, курорт който е фалиран от фамилията и окраден за броени години. Къмпингите Каваците, Смокиня и Златна Рибка, пък се източват безпрекословно като собтсвениците не получават и стотинка. Бандитската компания на Банев се включва дори в наддаването за Варненска Корабостроителница, но за късмет бизнесменът не е “избраният” от тогавашният вицепремиер Николай Василев и въпреки, че е единствен кандидат офертата е отхвърлена и е назначена нова процедура по приватизацията. Обществена тайна е, че в България приватизацията протича по предизвестен начин и победителите се знаят далеч преди търговете. Банев е предизвестеният купувач в много от предприятията, като например Полимери АД, а за това способстват здравите комунистически връзки на бизнесменът.

Говори се, че протекциите на Банев са толкова силни, че въпреки кредитите си, не е обявен за кредитен милионер. основен благодетел и закрилник през управлението на БСП към милионерът е Мария Мургина – Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. А скандалите вече стават много. Най-сериозен от всички е този във футболен клуб Берое. АКБ Форест купува отборът и с ужасно управление го докарва до задължения за милиони левове към дружества собственост на … познайте – АКБ Форест. Целта е футболният отбор да се фалира и да стане непродаваем. По този начин Банев се надява да се докопа до парк Аязмото в Стара Загора, където е базата и стадионът на Берое. Досега бизнесменът не е постигнал успех, но фактите, разследванията и данните на МВР и ДАНС говорят явно за корупционни схеми и икономически престъпления, сравнение с които операция “Наглите” е пионерска дружинка, разказваща вицове за Тодор Живков.

Мисля, че е време ръководните ограни в България да си свършат работата, защото нагли деца като Николай Банев накараха икономиката на България да се върне десетки години назад, макар да говорим за икономически подем.

Васил Божков – Най-големият Български Олигарх

Когато говорим за олигарси, не можем да пропуснем и най-богатият българин, а именно Васил Божков. Богаташът е роден през 1959 година, като завършва с отличие Националната Математическа Гимназия, а след това и специалност „Математика“ в Софийския университет „Св Кл. Охридски” и специалност „Икономика на труда“ в УНСС, а началото на съзнателният си живот се занимава с дребни далавери на Магурата. След падането на режимът, Васил Божков основава “Нове Холдинг”, която функционира и до днес. Има огромни интереси в хазарта, индустриалният сектор, хиотелиерството, транспортът и застраховането. Състоянието на Божков се оценява на над 1.5 милиарда лева, което го прави един от най-богатите българи, а мътното минало днес вече никой не го помни.


Money From Home


След набирането на дребните пари за начален капитал, Васил Божков основава “Нове Холдинг”, като компания занимаваща се с голям кръг от дейности – турсоператорство, хотелиерство, кетъринг и разбира се най-успешният бизнес – хазартът. Васил Божков има дялово участие в десетки казина в България, Сърбия и Косово, където привлича израелски инвеститори. “Нове Холдинг” бе едноличен собственик на българският букмейкър “Еврофутбол”, 49% от който през 2002 година бе продаден на гръцкият бизнесмен Сократис Кокалис за 23 милиона лева официално, но според запознати милионите са 3-цифрена сума.

Васил Божков е инициаторът на първото българско частно тото “Еврошанс”, което въпреки плахият си старт, започна все по сериозно да се утвърждава в България. Но хазарта не е единственият сектор, в който Васил Божков има големи интереси. Божков има дялов капитал в застрахователно дружество “Бул Инс”, което е основано на вече разтурената групировка СИК. Не са случайни връзките на Васил Божков със СИК, тъй като те са един от стълбовете на внедряване на “Нове Холдинг” в сериозният бизнес. Макар да няма доказани връзки с престъпният бизнес, то Васил Божков и Нове холдинг се движат по ръба, а скандалите около най-богатият българин са найстина чести, тъй като сферите му на влияние са много.

Големите колекции от картини на Васил Божков красят стените на “Нове Холдинг”, като според запознати експерти, Васил Божков има над 500 картини на известни български творци. Може би това е една от причините покрай богатството на Васил Божков да се шуми толкова много. Милиардерът, освен в изкуство инвестира и в спорт, както и други обществени дейности. До 2006 година беше собственик на ПФК ЦСКА АД, където по лични думи инвестира на 50 милиона лева (само на думи) в базите в Панчарево и в клубният стадион.

През 2000 година е избран за председател на Българската федерация по спортна стрелба, а през 2003 година застава начело на Българската федерация по шахмат. И покрай двата поста имаше ожесточени дискусии, но Божков отстоя на своето. А когато говорим за спорт можем да погледнем, че голяма част от българските бизнесмени са собственици на футболни отбори, тъй като оборотът там е голям, а прането на пари е детска игра. И когато говорим за големи пари и за олигарси като Васил Божков, със сигурност можем да твърдим, че са изпрани милиони левове в касите на ЦСКА.