Кой е този Бaтмaн?

Малко момченце пита баща си:

– Тaте, кой е този Бaтмaн?

– Един човек, който рaботи денем, a нощем се мaскирa, зa дa излизa по улиците.

– Кaто чичо Гошо ли?

– Не, чичо ти Гошо е трaвестит!

Интервю за работа - 2 част

Продължава от 1 част


Трети пропуск на българския работодател: с какъвто и бизнес да се занимаваш, все някъде трябва да пласираш стока си. Как ще стане това, ако мизерстват купувачите, т.е. онези, които презираш? Не е задължително да си производител на зеленчуци, за да те удари тази “малка” подробност. Може твоят продукт да е предназначен за чуждестранна корпорация, но тя ще го купи само ако има на кого да пласира останалите си стоки, а те вече са директно за крайния потребител. Ще бъде ли в състояние да го направи, ако и по други държави дават жълти стотинки на служителите си? Кой ще пазарува? За кого са рекламите? Да обяснявам ли още?!

Сега разбрахте ли как всичко е навързано и всеки бизнес зависи от крайния потребител, който пък е служител на някой? Затова уважавай си хората, за да го правят и другите. B противен случай ще правиш милиончета, ама на кукуво лято. Бизнес ли? Cамо пред Бюрото за безработни, където хич не ти се вярва, но ще отидеш, ако няма платежоспособни граждани/служители, купуващи стоката ти. А от кое зависи платежоспособността им? Точно така – от заплатата. Hе може всички да са бизнесмени или богати наследници. Bсе някой трябва да работи, иначе фирмата ти отива “зад борда”.

Тук ще направя един паралел от киното, но е достатъчно показателен за черна неблагодарност и пълна липса на правилна оценка.

В свое интервю Деми Мур казва:

“Не ми пука дали хората ще харесат нoвия филм. Важното е най-близките да го одобрят”.

Забележете каква грандомания! Щеше ли да е звезда тази тиква, ако само роднините й гледаха нейните филми? А милиончета дали щеше да трупа? Tя обаче не осъзнава колко е задължена на зрителите/потребителите/служителите.

А сега думите на безкрайно уважаваната от мен Шарън Стоун:

“Дори да съм тъжна или болна, мое задължение е да се усмихвам и да раздавам автографи, защото благодарение на хората аз съм звезда.Tе са с основна заслуга за натрупването на състоянието ми, понеже са си давали парите за да гледат моите филми. Без тях щях да бъда никоя”.

Сега разбрахте ли защо за Стоун няма да чуете “Глупачка”? Тя отдавна е доказала високия си коефициент на интелигентност.

Абсурди

Когато отидете на интервю, ще станете жертва на някои странности, смятани за нормални, въпреки че в тях няма нищо нормално. Просто наблюдаваме явлението “Щом е разпространено, значи е правилно”.

Палмата безспорно е за “Каква заплата предпочитате: малка, но твърда, или несигурна, но с възможност за големи бонуси?”

Направо е отчайващо, че все още задават този шантав въпрос. В нормална обстановка не би трябвало да съществува. Какъв е проблемът хем да имаш твърда заплата, хем за евентуални заслуги да бъдеш възнаграден допълнително? Точно това би била правилната оферта, но е прекалено ясно и точно формулирана, което лишава шефа от възможности за лавирне и шикалкавене. По-изгодно му е да обещае “Хващай се на работа без много въпроси, пък ако ми кефне, ще ти хвърля 2-3 стотинки”.

Друг купонджийски въпрос е “Имате ли деца?” Дотук добре. Щом наемаш човек, нормално е да се интересуваш в каква среда живее. Обаче веднага следва “Колко често се разболяват?” Шах!

1. Как може да питаш нещо, което е от компетенцията на врачка?! А магнитни бури дали ще има? Да очакваме ли сняг на 12 декември 2020г?

2. Какво означава “често”? Повечето деца боледуват поне веднъж на няколко месеца. За теб може да е прекалено много, а за други да е нищо.

Запомнете: никой работодател няма право да каже “Какви деца, бе? Гоним график, значи требе да бачкаш”. Всичко друго е маловажно в сpавнение със здравето. Особено на децата! Бихте ли работили за изрод, очакващ от вас да забравите семейството си, щото трявало да прибере някакви пари? Забележете: той да прибере, а не вие!

Помните ли онзи случай, когато избухнал пожар и една жена умряла от задушаване, понеже нейният “мъж” трябвало да изведе първо …. кравите на шефа …. и закъснял да й помогне? Ти такъв мухльо ли си?!

Семейството над всичко – то е незаменимо! А работодатели –кожодери има на всеки ъгъл.


Забранен въпрос

Имате ли кредити?


Ха така! Това пък какво общо има с работния процес? А не те ли интересува колко често правя секс? С кой? До тоалетната дали ще отскоча /найш колко работа мога да свърша за времето, през което ще се изпикая?/. Сакън дa не изпускаме двете секунди трудолюбие!

Този въпрос се задава от работодатели, които биха ви уволнили, ако получат писмо за запор на заплата от съдия-изпълнител. Примерите са стотици. Tук изниква и питанката дали има смисъл от подобни писма, щом заради тях можеш да изгубиш дохода си, съответно няма от какво да ти удържат вноската.


Важен момент

Никой работодател не обича да слуша за обедна почивка, но това трябва да бъде уточнено още на интервюто за работа. Ще ви контрира с “Като искаш почивка, стой си вкъщи” – знаят го повечето хора, работещи при частник. Това е сериозен сигнал, че човекът срещу вас няма намерение да се съобразява с естествените ви нужди, т.е. за него сте предмет или най-много животно без особени права.

Не се оставяйте! Ще злоупотребяват, докато им го позволявате. Почивката е регламентирана от Кодекса на труда и e задължение на шефа да я осигури. Не ако иска. Длъжен е! Пак е грешка, но донякъде е разбираемо, ако съсипваш здравето си за да оправиш своя живот. Обаче е глупаво да припадаш от преумора срещу гола заплата, а големите пачки да отиват при друг. Изобщо струва ли си да водиш живот без удоволствия, съставен от редуване на свръхзаетост и припадъци? Почивката е важна част именно от работния процес, колкото и да изглежда странно на пръв поглед.

Hа онези, които смятат, че този въпрос е маловажен, ще дам за пример моя позната диабетичка. Всеки ден на обед трябва пие лекарства – в определен час. За съжаление невинаги е възможно, защото …. работата била по-важна /думи на шефа й/. В резултат състоянието й се влоши и тя се готви за дело. Ако не спечели тук, ще успее зад граница. Cестра й е едната от двете онкоболни, които осъдиха България в Страсбург и вече е задвижила необходимите контакти. Същите две сестри спечелиха още едно важно дело – срещу “Топлофикация” – и не само няма да плащат, но чакат да им възстановят 1300лв. Cещате ли се колко ще съжалява изродът, позволил си да изплюе “Не ме интересуват лекарствата ти. Pаботата е по-важна”?!

Въобще номерата са безброй. Маскират ги като креативност, трудолюбие, способности, а всъщност целта е да не ви гарантират абсолютно нищо, като в замяна оставяте на работното си място време, здраве ….. кости …. живот. Не разчитайте на съвест – тя е рядко явление. Hищо няма да се промени, докато се примирявате. Знам, плашещо е да останеш без работа, но все отнякъде трябва да се започне. Чак когато изпитат сериозен недостиг на служители, работодателите ще се сетят за достойното заплащане.

Браво на 800-те офицери, напуснали армията заради увеличението на пенсионната възраст! Tе първи показаха, че никой не е длъжен да умре на работното си място без съответната отплата. Не оставяйте да решават съдбата ви непросветени чиновници – техният свят приключва с цифрите и статистиките. Истинският живот е много, много по-различен.
................................

Понеже някои работодатели много обичат да излизат с номера, че ако не умираш за фирмата заради жълтите стотинки, наричани "заплата", и редовно разчитат на незнанието ви, излизайки с лъжата "По белите държави хората не са толкова мързеливи", ето сега копирам интересен текст от Blitz.bg:
................
След края на работното време шефовете не трябва да безпокоят служителите си.

Не само обаждане по телефона, но дори и изпращане на служебно електронно съобщение извън работните часове на фирмите вече е забранено в Германия, ако е адресирано от началник към подчинен, съобщи Асошиейтед прес.Германското министерство на труда последва примера на водещи германски концерни като автомобилостроителите "Фолксваген" и "Дойче телеком" , посочва вестник "Зюддойче цайтунг".

Изданието цитира официален вътрешен документ, според който никой служител не бива да бъде наказван, че си е изключил телефона или не е отговорил на съобщение след работно време, за да се предотврати "самоексплоатация".

Ръководителите също така са призовани да се въздържат от обаждания до подчинените си, когато те са в отпуск. Все пак контакти извън работното време са разрешени "при извънредни обстоятелства". 

...................

Хайде сега някой алчен работодател, копнеещ за титлата "Средновековен робовладелец" да ми обясни как е по белите държави! 

Знам точно такъв случай като посочения в Bllitz.bg - уволнение заради изключен телефон.

Ало, шефче, като искаш денонощна заетост, приготвяш 10 000 /десет хиляди/ лева на месец и тогава изискваш. За по-малко не става.

................................

Други публикации

Shakira

Горещо

Fantasy

Michael Jackson

Дървени философи - 2 част

Black - Wonderful Life (Original Audio 1987)

Бях малък, когато излезе тази песен. Абсолютно всички я харесваха.
Тогава имаше специализирани предавания за англоезична музика и те бяха истински празник. А "Диамантените награди" приличаха на включване от друга планета.

"Wonderful Life" е много специално парче. Щом и след толкова години, претрупан от всякаква музика, все още ме побиват тръпки, докато я слушам ....

За помиярите е болната човешка психика

Blitz

Кучкарката Меглена Дерменджиева, известна с артистичния си псевдоним Меги Дерм, заплаши публично софиянци, че ако види някой да убие или нарани бездомно псе ще плати на хора да го намерят и пребият.Дамата с очевидни психически отклонения изложи странната си теза в предаване на Нова тв, посветено на проблема с уличните кучета в София. Той стана особено остър, след като преди десетина дни помияри буквално изядоха 88-годишния световно известен професор Ботьо Тачков в квартал „Малинова долина“. Лекарите от ВМА все още се борят за живота му.

Със силен провинциален акцент, Меги Дерм гордо съобщи, че пред едно от заведенията си в София гледа глутница от улични кучета. Въпреки постоянните скандали със съседите й тя смята, че те не нападат хора и не пречат никому.

„Аз лично обещавам на всеки, когото видя с очите си или разбера на 100 процента, че е убил куче, лично аз ще заплатя този човек да бъде с начупени крайници. Обещавам! Макар, че съм напълно против насилието, но обещавам!, заяви набедената за „звезда“ Дерменджиева.

Докато декламираше абсурдните си заплахи, водещият Витомир Саръиванов успя да пророни единствено:“ Олеле…значи имаш приятели, които чупят крайници?“. „Нямам, но ще намеря“, отвърна Меглена Дерменджиева.

Гостуващият в предаването шеф на „Атака“ Волен Сидеров пък заяви, че след изявлението й остава с убеждението, че принадлежи към мутренските среди. „А вие към кого принадлежите“?, му отвърна тя. Сидеров я попита какво би направила, ако някой ловец умъртви кучетата от „Малинова долина“, изяли проф. Тачков. Набедената за бизнес дама Дерм отговори: „Ще намеря първо ловците и ще ги дам на закона. Ако те не се справят с тях, ще се опитам аз да се справя“.

Докато Дерменджиева сипеше заплахи с мутри към страдащите от кучешката напаст софиянци, водещата Ирина Сарачинова мълчеше и подсмихваше. Никой от водещите не контрира, че изявленията й попадат под ударите на закона. Пръв днес шефът на Спешното отделение в „Пирогов“ д-р Стоян Сопотенски реагира на тирадата на Дерменджиева, заявявайки, че заплахите й звучат повече от абсурдно.

Попаднах на един много добър материал за помиярите. Копирам го за да не изчезне поради някаква причина - както знаем, модераторите в Blog.bg често показват шантави критерии за правилно и неправилно, допустимо или не. Освен това има една модераторка, която отдавна е демонстрирала, че смята за злобари абсолютно всички, отказващи да се приравнят до еволюционното ниво на кучетата. Е, някои сме по-високо в хранителната верига :)))

Материалът е на Мiralyub. По принцип имаме доста разминавания с нея, но сега съм напълно съгласен с думите й. Браво, Мира!


Мiralyub.blog.bg

Обичам животните.

Гледала съм няколко години един прекрасен бял котарак на село. Подари ми го един приятел на баща ми. Страхотно животно. Много умно беше- имаше навик да не се прибира по-цяла седмица, но никога не изпускаше деня, когато аз отивах там. Винаги ме чакаше на ъгъла на улицата.
Умря, милият. Натровиха го съседи. Този бял котарак сънувам и до днес .

Веднъж донесох вкъщи и едно малко гълъбче. Беше красиво - в бяло и черно. Бях го намерила паднало пред един от големите магазини в града ни. Родителите ми посрещнаха с укор странната ми прищявка да гледам пернатото в апартамент, но някакси се примириха /което аз сега на детето си никога не бих позволила/ и ме оставиха да се грижа за него почти половин година. Спомням си, че като поотрасна го пусках да лети навън и то само се прибираше. Постепенно "излетите" му ставаха все по-дълги и по-дълги... докато накрая един ден остана завинаги при братята си на съседния покрив. Е, поне известно време след това си го гледах и му се радвах отдалече.

После приютихме едно болно коте. Него брат ми донесе чак от Пловдив по време на една студентска ваканция. Милото животинче, бе толкова игриво и обичливо. Няма да забравя как ваканциите го пренасях до село и обратно в чанта и с автобуса, та всички пътуващи цъкаха с език и ми казваха, че нямам акъл.

Та, както е видно аз обичам животните. Защо пиша всичко това? Ами просто тази вечер след поредната порция новини с нахапани от кучета, се замислих какво мисля аз по въпроса. Спомних си, че преди няколко седмици на място, където минавам всеки ден и където непрекъснато движат деца, пред очите ми озверели кучета бяха обиколили и дърпаха за палтото една възрастна жена. Преди няколко години свободно тичащите питомци на една бензиностанция се спуснаха и захапаха за крака сина ми...
Да, аз обичам животните, но категорично е недопуснимо те да ни ликвидират, като ЯДАТ хора вече всеки ден. И въобще не искам да чувам доводи за хуманно отношение и бля-бля приказки. Който иска да защитава освирепели песове по улиците, да си ги прибира вкъщи и да си ги гледа.

Е, каквото казах, казах. Хайде сега природозащитниците да се спуснат и да ме оглозгат до кости:)))).

Нагъл тип

Трябваше да помислиш преди да ритнеш малко дете. 

Не видя ли, че баща му е зад него? 

Пада ти се!

Уроци по съблазняване

Nicole Scherzinger - Wet

For a better life

Дянков: Лапачи много, паници няма!

Трафик на сайта, таргетиране на потребители, маркетинг, създаване на бранд, монетизиране

Агресията при децата започва да се проявява след като навършат 18 месеца

Izvestni.info

Агресията е проблем, който се оказва, че започва от най-ранна детска възраст. За да можем да я контролираме в малките създания, е необходимо, да подходим много деликатно. В децата агресията се проявява в много ранен период от тяхното израстване. От 18 до 24 месеца след пръкването си, дребосъците могат да разполагат с завидна агресия. Тогава се дооформя и укрепва тяхната нервна система. 

Първите симптоми, че вашето мъниче изпитва яростно чувство според психолозите е, силният и неистов рев за дребни неща. След което недоволството се преражда в неконтролируем гняв и стига до агресия. Тя се отключва в периодите, когато децата не могат да свършат определени действия или заобикалящите ги ограничават и им забраняват нещо. В тази категория влизат децата от 9 месечна до 4 годишна възраст, тогава те се намират в така наречения „опознавателен” период за света. 

Този период е най-важен, за подход към деца със зараждаща се в тях агресия. Точно тогава родителите са най-необходими да стопират агресивните действия на своите отрочета. Ако останат безучастни към този сериозен проблем, на по късен етап ще се сблъскат с изключителна агресия която може да премине в жестокост. 

Един от методи при отглеждането на децата е поставяне на правила за тяхното възпитание върху самите родители. На първо място е необходимо самите родители да спазват тези правила, за да могат да изискват да бъдат изпълнени от техните наследници, само тогава могат да са неотстъпчиви и твърди в решенията си при тяхното възпитание. Детето трябва да е на ясно какво точно се очаква от него. Не забравяйте, че самите деца копират поведението на заобикалящата го среда. Тя е най-яркия пример за подражание. Утвърдено и полезно е поставянето на разумни изпълними наказания, които трябва да доведат до желания от вас резултат. Непременно награждавайте и хвалете с думи правилното поведение на своето дете.

Някои педиатри съветват, че в някои случаи агресията се отключва и при определени нарушения на някои хормони. Дисбаланса от ниско съдържание на серотонин, води до нестабилност в емоционалното състояние на подрастващите. Хормонът има изключително важно значение при режимните навиците за сън и хранене на човека. 

Агресията може да е генетична, децата може да я проявяват, защото на тази възраст техните родителите са имали аналогично поведение. Но в повечето случаи агресията е придобита, вследствие на лоша среда за подражание при израстването на малчуганите – живеенето им в среда на скандали, финансови проблеми, липса на положителни отношения между родителите. 

Друг хормон с нарушение, който предизвиква агресия е норадреналинът. Той действа като катализатор, повишеното ниво от този мозъчен химикал води до свръх възбуда, в която личността бързо да реагира на всяка маловажна заплаха. Затова при първоначалните изследвания е важно да се установи първопричината на невро-химичния дисбаланс на детето, за да се намери най-оптималния подход за решение на този сериозен проблем.