Уитни Хюстън убита заради дългове към наркомафията

Cross.bg

Историята около кончината на известната американска певица Уитни Хюстън намери неочаквано продължение. Един от най-известните частни детективи на САЩ Пол Хюбел обяви, че популярната певица е бил убит за дългове към наркомафията, съобщи Radar News.

Хюбел проведе свое независимо разследване, използвайки мрежа от информатори сред дилърите и купувачите на наркотици в САЩ. Той открил, че в навечерието на смъртта си Хюстън е получила пратка кокаин, а след това се оплакала, че дилърите я заплашват, защото им дължи милион и половина долара.

Освен това детективът твърди, че по тялото на дивата са открити следи от побой, а камерите в хотела, където била отседнала, са уловили двамата вероятни убийци.

Уитни Хюстън почина на 11 февруари 2012 г. в Лос Анджелис на 49-годишна възраст. Тя бе открита удавена във ваната на хотелската си стая. Експертизата показа, че причина за смъртта са станали остра сърдечна недостатъчност и употреба на голямо количество кокаин. Официалното следствие не откри следи от престъпна дейност и закри разследването през април.

................................

Други публикации


Най-важният елемент


Маколи Кълкин опита да се самоубие


Предизборни лихвени ходове


......................................................................

Никола Петков: С мъст не се управлява

DartsNews

На 23 септември преди 65 години /1947г./  е изпълнена смъртната присъда на българския демократ и лидер на БЗНС Никола Петков. Той е един от участниците в деветосептемврийския антифашистки преврат, а от лятото на 1945 лидер на обединената антикомунистическа опозция. След смяната на властта е министър без портфейл в периода 9 септември 1944 - 26 август 1945.

Никола Петков и Г.М. Димитров са основните противници на „народната власт“ след нахлуването на съветската армия в България. Като такива са обявени лично от самият министър-председател по това време Георги Димитров. Другият Димитров, известен като Гемето, успява да избяга на пристигналите в дома му, за да го арестуват, милиционери. След като той заминава зад граница, Комунистическата партия насочва усилията си за отстраняване на лидера на БЗНС – Никола Петков.

В „Български хроники“ том 4 на Стефан Цанев откриваме изключително пълно и оживено пресъздаване на събитията, почти изцяло чрез точни цитати от документи.

Датата е 5 юни 1947, а мястото – Народното събрание. Секретарят Иван Попдимитров от все още легалната тогава партия "Звено" прочита писмо N6195 от 4 юни 1947 постъпило в парламента от прокурорския надзор на Софийския народен съд:

"При съдебното дирене по делото срещу конспираторите от военната фашистка организация „Неутрален офицер“ и срещу другата военна фашистка организация Военен съюз, както и от делото срещу другия народен представител Петър К. Коев и други са събрани извънредно много данни, които по безспорен начин сочат, че главен вдъхновител, организатор и ръководител във всички тези конспирации е народният представител Никола Димитров Петков от град София. Всички доказателства, събрани досега с необходимата съдебна достоверност, установяват, че Никола Д. Петков е създал съзнателно и преднамерено организация, която си е поставила за цел събарянето чрез въоръжен преврат на установената у нас на 9 септември 1944 власт".

Стенографските дневници на Великото народно събрание от 5 юни 1947 ни разкриват епилога на драмата. Цитирани са със съкращения:

Никола Петков: (към Георги Димитров) Ако беше вярно това, ако аз съм такъв реакционер, вие нямаше от Москва да ми пишете писмо и да ме молите да остана в Отечествения фронт.
Министър-председателят Георги Димитров: Затова сега ще отидете в затвора! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Сега можете да си отмъстите, защото сте отмъстителен човек, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. Това ще разберете вие най-добре.
Георги Димитров: Тук няма отмъщение. Има справедливо възмездие. (Възгласи: „Вярно!“ и ръкопляскане от мнозинството.)
Никола Петков: Вие ще видите, че с мъст не се управлява.
Георги Димитров: Ще получите това, което заслужавате! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да бъда на 9 септември с вас. (От мнозинството: Ооо!)
Никола петков: И днес, и утре ще се боря за свободата - и при вас, и при други. Ще се боря срещу всеки, който отнеме свободите на българския народ… Не забравяйте, че няма да ги разколебаете (сочи опозицията). Вие ще се убедите, че няма да ги разколебаете…
Георги Димитров: Можеш за последен път да бъдеш словоохотлив. Това е ваша последна дума тук, затова сте словоохотлив. (ръкопляскания от мнозинството).
Никола Петков: И последната ми дума като човек ще бъде: Да живее свободата!

Малко по-късно след кратка реч произнесена от земеделския лидер, след виковете „Позор“ и „Долу диктатурата“ от страна на опозицията, в залата нахлуват въоръжени милиционери и арестуват Петков. Комунистите нанясят побой на опозиционните депутати още в кулоарите на парламента, разказват очевидци.

На 5 август започва съдебен процес със спорни обвинения срещу него. На 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж и организиране на преврат. На 19 септември Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим и само 72 часа по-късно Никола Петков е жестоко убит, въпреки протестите на западната общественост. Гробът му и до днес е неизвествен.

Сталин отново излиза прав, казвайки: „Ако Никола Петков си въобразява, че Америка ще воюва с нас заради него, много се лъже!“ На 1 октомври 1947 правителството на САЩ съобщава, че възстановява дипломатическите отношения с България и признава правителството на Народната република.

За помиярите е болната човешка психика

Blitz

Кучкарката Меглена Дерменджиева, известна с артистичния си псевдоним Меги Дерм, заплаши публично софиянци, че ако види някой да убие или нарани бездомно псе ще плати на хора да го намерят и пребият.Дамата с очевидни психически отклонения изложи странната си теза в предаване на Нова тв, посветено на проблема с уличните кучета в София. Той стана особено остър, след като преди десетина дни помияри буквално изядоха 88-годишния световно известен професор Ботьо Тачков в квартал „Малинова долина“. Лекарите от ВМА все още се борят за живота му.

Със силен провинциален акцент, Меги Дерм гордо съобщи, че пред едно от заведенията си в София гледа глутница от улични кучета. Въпреки постоянните скандали със съседите й тя смята, че те не нападат хора и не пречат никому.

„Аз лично обещавам на всеки, когото видя с очите си или разбера на 100 процента, че е убил куче, лично аз ще заплатя този човек да бъде с начупени крайници. Обещавам! Макар, че съм напълно против насилието, но обещавам!, заяви набедената за „звезда“ Дерменджиева.

Докато декламираше абсурдните си заплахи, водещият Витомир Саръиванов успя да пророни единствено:“ Олеле…значи имаш приятели, които чупят крайници?“. „Нямам, но ще намеря“, отвърна Меглена Дерменджиева.

Гостуващият в предаването шеф на „Атака“ Волен Сидеров пък заяви, че след изявлението й остава с убеждението, че принадлежи към мутренските среди. „А вие към кого принадлежите“?, му отвърна тя. Сидеров я попита какво би направила, ако някой ловец умъртви кучетата от „Малинова долина“, изяли проф. Тачков. Набедената за бизнес дама Дерм отговори: „Ще намеря първо ловците и ще ги дам на закона. Ако те не се справят с тях, ще се опитам аз да се справя“.

Докато Дерменджиева сипеше заплахи с мутри към страдащите от кучешката напаст софиянци, водещата Ирина Сарачинова мълчеше и подсмихваше. Никой от водещите не контрира, че изявленията й попадат под ударите на закона. Пръв днес шефът на Спешното отделение в „Пирогов“ д-р Стоян Сопотенски реагира на тирадата на Дерменджиева, заявявайки, че заплахите й звучат повече от абсурдно.

Попаднах на един много добър материал за помиярите. Копирам го за да не изчезне поради някаква причина - както знаем, модераторите в Blog.bg често показват шантави критерии за правилно и неправилно, допустимо или не. Освен това има една модераторка, която отдавна е демонстрирала, че смята за злобари абсолютно всички, отказващи да се приравнят до еволюционното ниво на кучетата. Е, някои сме по-високо в хранителната верига :)))

Материалът е на Мiralyub. По принцип имаме доста разминавания с нея, но сега съм напълно съгласен с думите й. Браво, Мира!


Мiralyub.blog.bg

Обичам животните.

Гледала съм няколко години един прекрасен бял котарак на село. Подари ми го един приятел на баща ми. Страхотно животно. Много умно беше- имаше навик да не се прибира по-цяла седмица, но никога не изпускаше деня, когато аз отивах там. Винаги ме чакаше на ъгъла на улицата.
Умря, милият. Натровиха го съседи. Този бял котарак сънувам и до днес .

Веднъж донесох вкъщи и едно малко гълъбче. Беше красиво - в бяло и черно. Бях го намерила паднало пред един от големите магазини в града ни. Родителите ми посрещнаха с укор странната ми прищявка да гледам пернатото в апартамент, но някакси се примириха /което аз сега на детето си никога не бих позволила/ и ме оставиха да се грижа за него почти половин година. Спомням си, че като поотрасна го пусках да лети навън и то само се прибираше. Постепенно "излетите" му ставаха все по-дълги и по-дълги... докато накрая един ден остана завинаги при братята си на съседния покрив. Е, поне известно време след това си го гледах и му се радвах отдалече.

После приютихме едно болно коте. Него брат ми донесе чак от Пловдив по време на една студентска ваканция. Милото животинче, бе толкова игриво и обичливо. Няма да забравя как ваканциите го пренасях до село и обратно в чанта и с автобуса, та всички пътуващи цъкаха с език и ми казваха, че нямам акъл.

Та, както е видно аз обичам животните. Защо пиша всичко това? Ами просто тази вечер след поредната порция новини с нахапани от кучета, се замислих какво мисля аз по въпроса. Спомних си, че преди няколко седмици на място, където минавам всеки ден и където непрекъснато движат деца, пред очите ми озверели кучета бяха обиколили и дърпаха за палтото една възрастна жена. Преди няколко години свободно тичащите питомци на една бензиностанция се спуснаха и захапаха за крака сина ми...
Да, аз обичам животните, но категорично е недопуснимо те да ни ликвидират, като ЯДАТ хора вече всеки ден. И въобще не искам да чувам доводи за хуманно отношение и бля-бля приказки. Който иска да защитава освирепели песове по улиците, да си ги прибира вкъщи и да си ги гледа.

Е, каквото казах, казах. Хайде сега природозащитниците да се спуснат и да ме оглозгат до кости:)))).

Шерифът по време на акция

Здравейте, приятели!

Знам, че адски много ви липсвам, защото съм много мил и добричък, но в момента работя под прикритие по изключително важна задача. Естествено, после ще разказвам. Вие помнете, че хубавите неща стават бавно.

За ваша неописуема радост реших да ви изпратя един любопитен запис, където ясно се виждат моите почти божествени способности. По принцип избягвам снимките, защото ще лъсне истината за моята безпощадна бруталност, а аз все пак мисля и за моите най-малки фенове, които понастоящем са в детската градина. Те ще пораснат някой ден и може да ме обвинят, че съм им разкрил любопитни техники като "Вадене гръклян на Панто", "Трошене кокалите на Валсодар" или просто "Пукнати Рустамови ребра".

Сега обаче е изключение. По една случайност крайпътна камера ме е снимала как залавям особено опасен престъпник. Ситуацията беше напечена, но аз изобщо не се притесних, че говедото се е закичил с няколко експлозива и заплашва да ги възпламени, ако децата от близката площадка не му върнат близалката. Просто направих, каквото трябваше - за доброто на света, България и, разбира се, Интернет - форумите.

Наложи се да поразмисля малко. Има вероятност някой да ме сметне за самовлюбен самохвалко, което би било неприятно. В крайна сметка сами виждате, че видеото е пред очите ви.

Приятно гледане и до нови срещи из безкрайната Вселена!

                                                                 Това са кадрите