Комунистически "геройства"

Любопитен материал от Faktor.bg Човек не знае да се смее ли, да плаче ли. Tолкова "струват" източниците по история след вещата намеса на комунистическите дезинформатори.

69 години червената лъжа фалшифицира историята, а лидерът на ПЕС се прекланя пред престъпление срещу човечеството

24 август 1944 г. продължа да бъде една от най-спорните дати в най-новата ни история, обвита в много червена мистика, героика и патетика.

Десетилетия наред комунистическата пропаганда представяше този ден като знаков и паметен за партизанското движение и антифашистката борба в България.

Само няколко седмици преди страната да бъде окупирана от съветската армия, в местността Жабокрек, в близост до Рилския манастир е била осъществена най-епичната акция на родните шумкари. Според официалната версия на комунистическия режим и червените историци, основаващи се уж на спомените на бивши партизани, фактите стоят по следния начин: В почивната станция на Кочериново се помещава малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печата фалшиви банкноти от валутите на балканските страни и срива икономиките им. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират съответно жандармерийски взвод и българска армейска част.

Партизаните обезоръжават жандармеристите и българските войници безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където са разположени хитлеристките войници. В завързалото се сражение частта на Вермахта е избита, а почивната станция – подпалена. Партизаните дават двама леко ранени. Като трофеи взимат големи количества оръжие и храна. Славната битка, предшестваща преврата на 9-ти септември 1944 г., е описана драматично и с патос и в едно историческо произведение:

"Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германо-фашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена". Вследствие на тази "вихрена" атака /!!!!!!/ жертви сред шумкарите нямало, но са убити 18 "хитлерофашистки войници". И за да се подсили ефектът от "вихреното нападение", се упоменава, че било иззето "голямо количество оръжие". По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от няколкочасово сражение с "крупна" хитлерофашистка част. "Разбити" били и "дошли на помощ" с манастирския влак "въоръжени до зъби български фашистки части" и т. н. Над всичко доминира "партизанската смелост" и "песента на картечниците", които били "унищожили" къде 30, къде 100, та и повече дори "хитлерофашисти".

Старите хора от района обаче години наред мълчат от страх, но неофициално разказват, че тази “епична и героична версия” е рожба на партизанския фолклор, а истината за трагичното събитие е съвсем друга и доста позорна за родните партизани.

В тази посока едно от първите авторитетни свидетелства е на тогавашният игумен на Рилския манастир до 1948 г., известен с духовното име Калистрат. Той е родом от Бобошево а светското му име е Никола Васев Атанасов. Завършил е право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Знаел е няколко езика, славел се е в района с изключителна почтеност. Калистрат става неудобен на комунистическия режим защото, говорейки единствено със страх пред Бог, твърди, че акцията край Жабокрек е военно престъпление, а действията на шумкарите съвсем не са толкова героични и славни, а позорни. Духовникът е обявен за антикомунист и враг на държавата.

След падането на комунизма в края на 1989 г. един от първите изследователи, който търси истината за битката при Жабокрек, е  д-р Веселин Ангелов. Той повдига завесата на идеологическите митове, доказвайки, че са просто една долнопробна червена лъжа:

“ Да се мълчи за нея  е вече невъзможно. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер /според други източници 33 и още две сестри и един лекар, че става въпрос за ранени германски летци/. Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "внушително партизанско съединение от 250 борци", т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Не срещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция".

В изследването си д-р Веселин Ангелов събира автентични спомени и така установява още една срамна фалшификация. През 1947 г. вече произведените като "активни борци против фашизма и капитализма" от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии партизани възпроизвеждат пред нарочен филмов екип "мощната акция". Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията и така фалшифицират историята. Пресъздава се картина на ожесточено с "въоръжените до зъби хитлеристи" сражение. Тридесет години по-късно пък наглостта и безочието на шумкарите и потомците им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Като част от срамната фалшификация е измислицата как пеят геройски песни, а художници "активни борци" рисуват епични картини, някои от които влизат и в учебниците. Създава се традиция и ежегодно “епичната” битка шумно се чества като всенародно събитие.

Години наред за поколенията остава скрит и друг срамен епизод от 24 август 1944 г.

Редове от спомени на участник допълват истината за тази "крупна" акция. За нея "боецът" пише: "Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса." След това уплашени от стореното, "славните борци" отново се скриват вдън гори.

Точно тогава е извършено и още едно престъпление - убийството на техническия директор на дружество "Гранитоид" Райнхард Йохан Томаник - немец от Австрия, довел електричеството в хиляди български домове от района. Същия ден Томаник пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус, за който бе разказано по горе. По спомени на очевидци двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, където го насилват да отвори касата и го убиват, задигайки парите. Невинната му дъщеричка пък е изнасилена. Историята обаче близо половин век се покрива с мълчание, без никой да попита какви "фашисти" са Томаник и детето му, и защо червените мародери, извършили престъплението не са получили наказание от победилата по-късно народна власт. В района имената на насилниците убийци се знаят, те вече са покойници, а местните разказват, че днес потомците им са влиятелни хора в демократична България.

Сигурно и затова наследниците на българските комунисти – социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна и мародерска акция "най-голямата антифашистка". А на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я въздигат и честват, пита с възмущение историкът Веселин Ангелов.

Най-скандалното е, че през последните години един от най-ревностните поклонници на събора в Жабокрек е самият лидер на БСП и европейската левица Сергей Станишев. Той посещава събора дори и като премиер, задълбочавайки така разделението в нацията и подклаждайки политическата омраза в обществото. От “Позитано” 20 коментират, че съпричастността на Станишев към тези събития била продиктувана от комплекс и сантимент към баща му – партизанина Димитрий Станишев.

От средите на репресираните и жертви на комунизма пък задават директния въпрос – защо младият Станишев нито веднъж не посети поклоненията в лагера Белене, Куциян, Слънчев ден, Скравена? Защо веднъж не поднесе цветя на мемориала на избитите от комунистите пред НДК? Нито лидера на ПЕС, нито партията му години наред искат да дадат отговор на тези страшни въпроси.

Впечатляващ обаче е анализът на проф. Пламен Цветков по тази болна тема:

“До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, и останалите, които се опитваме да бъдем българи.

Но след като се стигна до там, че в края на август БСП честват с тъпани, зурли, ядене и пиене избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност не сме две нации, а сме човеци и нечовеци в една държава.

Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал. А през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си”, твърди един от най-добрите познавачи и изследователи на митовете в съвременната история.

Нестандартен, но автентичен поглед към тази тъжна тема дава в размишленията си и Варя Шиекова, дъщеря на единствената жива до 2010 г. участничка в бойната акция в местността Жабокрек. Нейната майка – Рилка Янева-Шиекова, с партизанското име Варя, е част от Рило-Пиринския партизански отряд с командир Желю Демиревски. Днес Варя възкликва: “БСП си ходи на Жабокрек и си правят някакви събрания, за да си правят някакъв имидж. Защо не поканиха майка ми там? Та тя бе последната останала жива от тази битка. Трябва да призная, че майка ми никога не е била любимо дете на партията. Е, все пак не искам да се изкарвам между дисидентите. Но майка ми е имала много голям актив отпреди Девети, и ако не беше голямата й уста, ако не беше критично настроена, искаща да изпълни идеалите си, щеше да направи някаква огромна кариера. Обаче тя винаги е била опортюнист, в смисъл, че винаги е казвала какво мисли. Аз лично съм възмутена от сегашното БСП и от начина, по който се отнася към своите ветерани. Не се е случило веднъж в последните 10 години някой да се обади дори да попита жива ли е тази жена, заради която си пишат сега актив. Ето например, аз като човек израснал в такава среда ви казвам – не ги уважавам, не желая да им бъда в партията!”

.............................................

Защо се учудваме? Tе опитват да ни убедят, че по времето на комунизма магазините са били пълни, въпреки че всеки знае истината, пък ще признаят за нещо, което вече има малко свидетели! Естествено, точно там ще развихрят фантазията си. Но фактите са разкрити.

Некадърниците по правило са комунисти

В настоящия материал не говоря за всички комунисти по света, а само за българските. Сред тях също има изключения, но са прекалено малко. Затова разглеждам болшинството от електората на БСП.

С какво е известна червената партия? Най-вече с кървавата си история. Много съм говорил по въпроса, та няма да се повтарям. Само ще припомня на другарите, че убийствата и атентатите никога няма да бъдат забравени. Tе са неразделна част от дългогодишната им история, с която обичат да се хвалят. Всъщност основна част.

Задавали ли сте си въпроса по какво се различават някогашните партизани и днешните терористи? Само един пример: и едните, и другите се отличават с навика си да взривяват гъсто населени места без оглед на това, че ще загинат невинни хора. След установяването на комунистическият режим атентатите приключват, но започват репресиите в мирно време. Именно поради тази причина българското подразделение на комунистите е мразено от съмишлениците си по света. Има известни хора, които официално са се отказали от комунизма заради кървавия режим в Източния блок.

Друга отличителна черта на другарите, която е основа на настоящия постинг, е навикът им да ограбват чуждия труд. Това става под прикритието на утопичното равенство. Колко го е имало, говори фактът, че точно по тоталитарно време е възникнала приказката “Някои са по-равни от другите”. Тогава каква е целта на тази нагла лъжа? Да вземеш от способния за да дадеш на некадърния и паралелно с това голямата хапка да отида при Партията-майка. За усилване на ефекта пускат хитрости като “Hе бъди алчен! Дай на ближния! Hа теб не ти трябват много пари.” По принцип е хубаво да споделиш, но само ако е по собствено желание. Принудата поставя нещата в съвсем различна плоскост.

От друга страна ако един човек е посветил живота си на дадено проучване и в крайна сметка е направил важно откритие, редно е да получи съответната отплата. Tака е справедливо. Но комунистите идват и казват “Hе може да имаш повече от другите”. Hе ги интересуват времето, усилията, нервите, здравето ... За тях е важно да лапат, лапат, лапат .... “в името на народа”.

Няма по-голям стимул за мързеливците. Защо им е да работят, след като партията ще ограби труда на активните и ще напълни ленивия стомах на лентяите? Tова е една от причините да изгубим трудолюбивостта като традиционна българска добродетел. А още колко поражения ни е нанесло комунистическото робство ...!

Замисляли ли сте се дали светът щеше да чуе за Бил Гейтс или Стив Джобс, ако бяха българи? Изключено! Да вземем Джон Атанасов. Този наш сънародник нямаше да постигне абсолютно нищо, нито да е полезен на света, ако бе останал в България.

Знаете ли защо? Понеже комунистите не позволяват на човека да се развива. Убеждаваха ни, че е срамно да изпъкваш над другите, т.е. сниши се, бъди сива безлична мишка ... Срамно е да си личност. Ако имаш способности, в никакъв случай не трябва да ги осребриш, тъй като парите са зло. Дай на Партията това “зло” – тя ще те спаси. Дай го с добро, защото ние толкова искаме да те “спасим”, че ще ти го вземем и със сила, ако се наложи!

Ето защо мързеливите и некадърните по правило са комунисти. Това е единственият начин да ограбят чуждото по напълно законен начин. Нямат способности, нямат и желание да се развиват. Остава им само да цицат на аванта. Партията ще се погрижи – тя краде, национализира, разделя .... После ще ти отпусне храничка, колкото да не умреш. И ти си доволен, защото сам не можеш и толкова. От теб се иска само едно – да пуснеш червената бюлетина. Презирам те!

.........................................

За измислените комунистически геройства и въобще навика им да фантазират на едро можете да прочетете тук Срам не срам, признавам: на някои места щях да се задавя от смях. Tо бива изкукали червени бълвочи, ама границата е премината безскрупулно!

Photography

Измамата, наречена Византия

Sparotok.blog.bg

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.

Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването наКонстантинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци е изкуствено. То е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западноевропейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга.

Нека видим как стоят нещата в действителност.Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българскотоБузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.

До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.

От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите дедитраките са изконните наследници на Източната Римска Империя ...наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.

След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ...Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за:Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...

В древния тракийски град царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, МихаилІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не се бил елинизирал, презирал гръцката култура....както и много от неговите съотечественици:



“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“.

http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

В Константинопол управлява също илириеца Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др.Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава...както си мислят някои хора.

Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...

Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни...Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род...Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики...и двамата са мизи.

В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически от гърците. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци...Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към...варварите...Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена...порок...

Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!

Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми, лъгаха ни, че жилищата им са били юрти, лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан, лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра, а заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеало...

Гърция от друга страна бе поставена на пиедестал. Тракийските и пеласгийски богове Зевс, Атина, Дионис, Хермес, Арес и др. бяха наречени гръцки. Убеждаваха ни, че южните ни съседи са били велики, забележителни хора, че цяла Европа им е задължена...понеже Гърция е майка на демокрацията. Истината обаче е съвсем друга.

Корнелий Тацит пише за демокрация при старите германи, които избирали царете си по благородните им качества, а пълководците по смелостта им. Прокопий от Цезарея твърди за старите славяни, че от незапомнени времена живеели в демокрация...без да са я получили от гърците.

Докато “варварите” са ценели най-много свободата на личността, то старото гръцко общество е било основано на подтисничеството и робството. Атина не би могла да просъществува без потта и кръвта на робите. Гърците са считали за нещо съвсем нормално един роб да бъде подложен на изтезания, да му се отнеме правото да има семейство, да му се отрече правото на пълноценен живот. На робите дори не е било позволено да ползват своето собствено име, а само това, което собственика им измислел... Ако робиня раждала дете от господаря си...то било убивано. И ние трябва да се възхищаваме на това?

Представете си да не ви е подволено да имате свои желания, да носите своето име, да ви е отречено правото на образование и култура, да е законно да ви изтезават, да бъдете насилвани, а децата ви убивани. Поне за мен такова общество е кръг на ада, то не заслужава възхищение, а пълно отвращение.

Южните ни съседи се хвалят със своите мислители...Да, имали са такива, но как са постъпвали с неудобните. Сократ е принуден да се самоубие, Езоп укорил делфийците, че лентяйстват и живеят само от приходите идващи от храма. За това, че е казал истината делфийците скриват жертвен съд в торбата му, обвиняват го в кражба и го убиват...Херодот е бил принуден да живее в изгнание...той поне е имал късмета да запази живота си...

Докато дедите ни са наричани най-праведните хора, то при гърците корупцията и упадъка на нравите е било нещо нормално. Страбон има доблестта да признае, чегърците са тези, които разпространяват корупцията и негативните качества сред варварите. Проституцията е непозната в обществата на траки, скити, келти и германи, в Стара Гърция тя е нещо нормално. По начало проститууцията е била непозната на старите римляни. Марк Порций Катон Старши е предупреждавал сената, че, гърците са развратен и порочен народ, твърдял е, че, ако Рим приеме гръцките нрави, това ще доведе до края на града...Не е тайна, че пороците подронват обществото и действат като бавна отрова...

Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети. Гърка Харпал задига хазната на Александър Велики, а атинянието укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. Законодателя Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:). Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, наречена днес насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи.

Ето това е скритото лице на Стара Гърция, от която мнозина се възхищават.А дедите ни, честните, благородните, опрощаващите бяха наречени варвари...Не е ли това крайната несправедливост, не е ли изкривяване на реалността? Нашите предци не са ослепявали пленени войници както направи Василий Българоубиец. Нашите деди не са давили и горили на клада стотици хиляди човека заради различните им убеждения. Нашите деди не организираха и не поощряваха убийства на чужди държавници, както правеха старите гърци. Котис І е убит от двама гръцки братя – Питон и Хераклид – ученици на Платон. Тези убийци в Атина биват провъзгласени за национални герои.

Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и на Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни държави сме, трябва да се поддържаме един друг, но и трябва да си кажем истината. Пясъчните кули трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за гърците, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Не идва края на света, а началото на Ерата на Светлината. Хубаво е да се подготвим за нея.