Показват се публикациите с етикет куче. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет куче. Показване на всички публикации

петък, 4 април 2014 г.

Двете страни заслужават съд





В село Доситеево, общ Харманли, сибирско хъски отмъква две кокошки и ощетеният стопанин убива кучето по особено садистичен начин. Безспорно заслужава съд, тъй като жестокостта не трябва да бъде толерирана.

Собствениците на хъскито вдигнаха вой до небето и призовават хората масово да подадат жалба срещу злодеянието. Проблемът е, че май никой не вижда тяхната вина. А тя е неоспорим факт, защото “добричкото кученце” е убило две кокошки. Обяснението им е доста нагло:

“Някак си един кучешки живот е много по-важен от този на две кокошки !”

И защо да е по-важен? Кокошките не са ли живи същества? Е, да, не са красиви като хъски и нямат мека козина за галенe, но това не променя факта, че имат абсолютно същите права като всяко куче на планетата Земя. Отново виждаме пример за “Моeтo е важно, а чуждото не е”.

Защо кучетата се ползват с предимство? Аз гледам зайци и за мен те са по-важни от което и да било друго животно. Какво да правя, ако някое куче ги разкъса, а собственичката излезе с безумния довод “То има вродени инстинкти”? Първо, не ме интересуват инстинктите му, и второ, заради същите вродени рефлекси утре може да убие човек.

Веднъж една съседка влезе в моя дом с кучето си, точно когато бях извадил зайците. Hа секундата я изгоних. Tака и не разбра какво пък толкова, ако кученцето й захапе моите любимци. Ами ей така, в моя дом са важни зайците, а не друго животно. Точка!

По въпроса за утрешния ден отново видях спекулации. Садистът, убил хъскито, можел и на човек да посегне. Хайде тогава да попитам според вас кое е по-вероятно:

Човек да убие друг човек, защото иска да го изяде (съпоставено с конкретния случай, не се сещам за друга причина, ако изключим кокошките)?

или

Куче да нападне гражданин, понеже е гладно, а собствениците да го оправдаят с вродените му инстинкти? Колкото и да е странно, това се е случвало много пъти. Обвиняват дори оглозган човек, но не и кръвожадния звяр. Tа не се учудвам за пренебрежението към две кокошки и към това какво са представлявали за стопанина си.

Аз например не харесвам змии, но знам хора, които ги обичат и гледат на тях, както го правят собствениците на кучета. Ще пощуреят, ако някой им каже “Твоите змии не са толкова важни като моето хъски”. Кой си позволява да определя важността на животните? Ако говорим за биологични видове, еволюция или хранителна верига, тогава изниква друг логичен въпрос: “Как може едно куче да се сравнява с човек?’

Честно, не ви ли омръзна разни хора да виждат чуждата вина, макар и безспорна, но да не показват грам критика към себе си? Хъски убива кокошки. Следователно е бил на свобода, а не вързан, както е по закон. За да търси храна, значи е бил недохранен, т.е. не са се грижили за него и оставят последствията за чужда сметка (колко удобно!). Ако ли пък не е бил гладен, излиза че убива за удоволствие, което вече е стряскащо и го поставя в съвсем друга графа – няма място при “безобидните животинки”. Семейството на хъскито отрича всичко това, но е факт, че въпросната Дарси е убила две кокошки. Следователно е истина.




Забелязах коментари от собствениците на убитото хъски и други, подкрепящи ги. Прави впечатление наглият, често и вулгарен тон, което ме навежда на мисълта, че враждата им с убиеца е стара и определено не са хрисими душици. Факт е, че ни най-малко не съчувстват на собственика за убитите кокошки. Tогава защо се представят като “обичащи животните”? Явно обичат само собственото си куче, а чуждите животни ...... кучета ги яли. Hе приемам такава безсрамна гледна точка.

Всеки любимец е важен и не може собствениците на по-силния да избягват отговорността за постъпките му. От друга страна да си толерантен към животните, означава да бъдеш такъв към всички, а не само към по-красивите и пухкавите. Hе го ли разбираш, значи нещо с мозъка ти не е наред и определено не си приятел на животните, за какъвто се смяташ.

Видях глуповати изказвания от хора, разглеждащи фактите, както”Дяволът чете Евангелието”. Специално за тях повтарям: вината на убиеца е безспорна. Постъпката му е отвратителна. А идеята на постинга е за отговорността, която носят собствениците на хъскито. Tе също трябва да понесат наказание, защото ми омръзна от такива като тях – пускат любимците си да безчинстват нагоре-надолу, а хората се чудят откъде да заобикалят, за да не ги нападнат. Tе са също толкова безскрупулни и нагли, когато жертвата е човек. Припомнете си колко деца пострадаха от “добри кученца” с безотговорни стопани.

Писна ми от човешката наглост!





събота, 7 април 2012 г.

За помиярите е болната човешка психика






Blitz


Кучкарката Меглена Дерменджиева, известна с артистичния си псевдоним Меги Дерм, заплаши публично софиянци, че ако види някой да убие или нарани бездомно псе ще плати на хора да го намерят и пребият.Дамата с очевидни психически отклонения изложи странната си теза в предаване на Нова тв, посветено на проблема с уличните кучета в София. Той стана особено остър, след като преди десетина дни помияри буквално изядоха 88-годишния световно известен професор Ботьо Тачков в квартал „Малинова долина“. Лекарите от ВМА все още се борят за живота му.

Със силен провинциален акцент, Меги Дерм гордо съобщи, че пред едно от заведенията си в София гледа глутница от улични кучета. Въпреки постоянните скандали със съседите й тя смята, че те не нападат хора и не пречат никому.

„Аз лично обещавам на всеки, когото видя с очите си или разбера на 100 процента, че е убил куче, лично аз ще заплатя този човек да бъде с начупени крайници. Обещавам! Макар, че съм напълно против насилието, но обещавам!, заяви набедената за „звезда“ Дерменджиева.

Докато декламираше абсурдните си заплахи, водещият Витомир Саръиванов успя да пророни единствено:“ Олеле…значи имаш приятели, които чупят крайници?“. „Нямам, но ще намеря“, отвърна Меглена Дерменджиева.

Гостуващият в предаването шеф на „Атака“ Волен Сидеров пък заяви, че след изявлението й остава с убеждението, че принадлежи към мутренските среди. „А вие към кого принадлежите“?, му отвърна тя. Сидеров я попита какво би направила, ако някой ловец умъртви кучетата от „Малинова долина“, изяли проф. Тачков. Набедената за бизнес дама Дерм отговори: „Ще намеря първо ловците и ще ги дам на закона. Ако те не се справят с тях, ще се опитам аз да се справя“.

Докато Дерменджиева сипеше заплахи с мутри към страдащите от кучешката напаст софиянци, водещата Ирина Сарачинова мълчеше и подсмихваше. Никой от водещите не контрира, че изявленията й попадат под ударите на закона. Пръв днес шефът на Спешното отделение в „Пирогов“ д-р Стоян Сопотенски реагира на тирадата на Дерменджиева, заявявайки, че заплахите й звучат повече от абсурдно.


Попаднах на един много добър материал за помиярите. Копирам го за да не изчезне поради някаква причина - както знаем, модераторите в Blog.bg често показват шантави критерии за правилно и неправилно, допустимо или не. Освен това има една модераторка, която отдавна е демонстрирала, че смята за злобари абсолютно всички, отказващи да се приравнят до еволюционното ниво на кучетата. Е, някои сме по-високо в хранителната верига :)))

Материалът е на Мiralyub. По принцип имаме доста разминавания с нея, но сега съм напълно съгласен с думите й. Браво, Мира!


Мiralyub.blog.bg


Обичам животните.

Гледала съм няколко години един прекрасен бял котарак на село. Подари ми го един приятел на баща ми. Страхотно животно. Много умно беше- имаше навик да не се прибира по-цяла седмица, но никога не изпускаше деня, когато аз отивах там. Винаги ме чакаше на ъгъла на улицата.
Умря, милият. Натровиха го съседи. Този бял котарак сънувам и до днес .

Веднъж донесох вкъщи и едно малко гълъбче. Беше красиво - в бяло и черно. Бях го намерила паднало пред един от големите магазини в града ни. Родителите ми посрещнаха с укор странната ми прищявка да гледам пернатото в апартамент, но някакси се примириха /което аз сега на детето си никога не бих позволила/ и ме оставиха да се грижа за него почти половин година. Спомням си, че като поотрасна го пусках да лети навън и то само се прибираше. Постепенно "излетите" му ставаха все по-дълги и по-дълги... докато накрая един ден остана завинаги при братята си на съседния покрив. Е, поне известно време след това си го гледах и му се радвах отдалече.

После приютихме едно болно коте. Него брат ми донесе чак от Пловдив по време на една студентска ваканция. Милото животинче, бе толкова игриво и обичливо. Няма да забравя как ваканциите го пренасях до село и обратно в чанта и с автобуса, та всички пътуващи цъкаха с език и ми казваха, че нямам акъл.

Та, както е видно аз обичам животните. Защо пиша всичко това? Ами просто тази вечер след поредната порция новини с нахапани от кучета, се замислих какво мисля аз по въпроса. Спомних си, че преди няколко седмици на място, където минавам всеки ден и където непрекъснато движат деца, пред очите ми озверели кучета бяха обиколили и дърпаха за палтото една възрастна жена. Преди няколко години свободно тичащите питомци на една бензиностанция се спуснаха и захапаха за крака сина ми...
Да, аз обичам животните, но категорично е недопуснимо те да ни ликвидират, като ЯДАТ хора вече всеки ден. И въобще не искам да чувам доводи за хуманно отношение и бля-бля приказки. Който иска да защитава освирепели песове по улиците, да си ги прибира вкъщи и да си ги гледа.

Е, каквото казах, казах. Хайде сега природозащитниците да се спуснат и да ме оглозгат до кости:)))).







четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Кучета - 2





Масово не се спазват правилата за отглеждане на кучета. Колко хора ходят след питомеца с кофичка и лопатка, за да му събират изпражненията? Истинска рядкост. А ваксинациите са направо табу.

Заради тази безотговорност цялата държава е заприличала на гигантски кенеф.
Когато съм ходил по разни села за да посетя роднини и приятели, винаги ми е действало отблъскващо като видя по улиците кравешки, овчи, кози и всякакъв род изпражнения. За съжаление все по-често виждам същата гледка по софийските улици. На този фон един хвърлен фас е голямо нищо.

Съвсем наскоро имах работа в едно предприятие. Не очаквах инциденти, но блажени са верующите! Кучетата на портала ми налетяха и не ги уплаши дори това, че едно от тях изяде здрав ритник по муцуната. Продължиха да лаят, но поне не посмяха да ме доближат.
В същото време имаше трима пазачи, но техните действия се ограничаваха с това да подвикват от разстояние. Изобщо не им направи впечатление, че кучетата очевидно не ги "бръснат за слива".

Споделих за инцидента със служителката, която търсех, а тя ми каза, че предния ден едно от тези кучета дори я е ухапало. Пазачите пак са се ограничили само с викане, убедени че с думи могат да спрат помиярите.

Познавам доста хора, които се опияняват от мисълта, че с една дума могат да командват любимеца си. Ама той бил дресиран, разбираш ли! А като ухапе случаен минувач, последният е виновен, щото с нещо го бил предизвикал. Ми че то кой друг да е виновен? Кучето ли, че е използвало зъбите си, или стопанинът, че не е сложил верига и намордник? О, те са самата невинност!

Преди години в нашия блок живееше ненормалник, който пускаше питбула си на детската площадка. Той самият изобщо не излизаше - само отваряше вратата на осмия етаж и животното само слизаше по стълбите. Дали не е срещало някой по пътя до първия етаж? Не знам, нищо не се е чуло.

Веднъж питбулът захапа друго куче точно до детската пързалка. Добре, че не беше дете. Другото куче заквича, но онова не го пуска - знаем за захапката на тази порода. Стопанката също не можа да спаси питомеца си. За щастие наблизо беше един съсед, та срита питбула и той отпусна захапката, но само защото все още беше малък. А ако беше зрял екземпляр? Те не се плашат от ритници.

С цялата си наглост собственикът на агресора се провикна от балкона "Що го риташ, бе? Знаеш ли, ако сляза?" Последва "любезната" покана "Слез, де! Тъкмо и теб ще те сритам!" Оня не посмя, разбира се. Питбулите често са собственост на разни комплексари, които се чудят как да избият комплексите си и може би агресивната порода им помага. Иначе са путьовци.
Все примери, примери, примери, а полза никаква. Не познавам човек, който навреме да се е осъзнал. Обикновено пробутват номерцата, че били добри животинки, стопанинът бил лош и т.н. Да, зависи и от стопанина. Но нищо не е в състояние да промени факта, че говорим за ЖИВОТНО. На такова не може да се вярва.

Само солените глоби могат да внесат ред по някои наболели проблеми. Има хора, които по друг начин няма да влязат в правия път.