Blitz
Кучкарката Меглена Дерменджиева, известна с артистичния си псевдоним Меги Дерм, заплаши публично софиянци, че ако види някой да убие или нарани бездомно псе ще плати на хора да го намерят и пребият.Дамата с очевидни психически отклонения изложи странната си теза в предаване на Нова тв, посветено на проблема с уличните кучета в София. Той стана особено остър, след като преди десетина дни помияри буквално изядоха 88-годишния световно известен професор Ботьо Тачков в квартал „Малинова долина“. Лекарите от ВМА все още се борят за живота му.
Със силен провинциален акцент, Меги Дерм гордо съобщи, че пред едно от заведенията си в София гледа глутница от улични кучета. Въпреки постоянните скандали със съседите й тя смята, че те не нападат хора и не пречат никому.
„Аз лично обещавам на всеки, когото видя с очите си или разбера на 100 процента, че е убил куче, лично аз ще заплатя този човек да бъде с начупени крайници. Обещавам! Макар, че съм напълно против насилието, но обещавам!, заяви набедената за „звезда“ Дерменджиева.
Докато декламираше абсурдните си заплахи, водещият Витомир Саръиванов успя да пророни единствено:“ Олеле…значи имаш приятели, които чупят крайници?“. „Нямам, но ще намеря“, отвърна Меглена Дерменджиева.
Гостуващият в предаването шеф на „Атака“ Волен Сидеров пък заяви, че след изявлението й остава с убеждението, че принадлежи към мутренските среди. „А вие към кого принадлежите“?, му отвърна тя. Сидеров я попита какво би направила, ако някой ловец умъртви кучетата от „Малинова долина“, изяли проф. Тачков. Набедената за бизнес дама Дерм отговори: „Ще намеря първо ловците и ще ги дам на закона. Ако те не се справят с тях, ще се опитам аз да се справя“.
Докато Дерменджиева сипеше заплахи с мутри към страдащите от кучешката напаст софиянци, водещата Ирина Сарачинова мълчеше и подсмихваше. Никой от водещите не контрира, че изявленията й попадат под ударите на закона. Пръв днес шефът на Спешното отделение в „Пирогов“ д-р Стоян Сопотенски реагира на тирадата на Дерменджиева, заявявайки, че заплахите й звучат повече от абсурдно.
Гледала съм няколко години един прекрасен бял котарак на село. Подари ми го един приятел на баща ми. Страхотно животно. Много умно беше- имаше навик да не се прибира по-цяла седмица, но никога не изпускаше деня, когато аз отивах там. Винаги ме чакаше на ъгъла на улицата.
Умря, милият. Натровиха го съседи. Този бял котарак сънувам и до днес .
Веднъж донесох вкъщи и едно малко гълъбче. Беше красиво - в бяло и черно. Бях го намерила паднало пред един от големите магазини в града ни. Родителите ми посрещнаха с укор странната ми прищявка да гледам пернатото в апартамент, но някакси се примириха /което аз сега на детето си никога не бих позволила/ и ме оставиха да се грижа за него почти половин година. Спомням си, че като поотрасна го пусках да лети навън и то само се прибираше. Постепенно "излетите" му ставаха все по-дълги и по-дълги... докато накрая един ден остана завинаги при братята си на съседния покрив. Е, поне известно време след това си го гледах и му се радвах отдалече.
После приютихме едно болно коте. Него брат ми донесе чак от Пловдив по време на една студентска ваканция. Милото животинче, бе толкова игриво и обичливо. Няма да забравя как ваканциите го пренасях до село и обратно в чанта и с автобуса, та всички пътуващи цъкаха с език и ми казваха, че нямам акъл.
Та, както е видно аз обичам животните. Защо пиша всичко това? Ами просто тази вечер след поредната порция новини с нахапани от кучета, се замислих какво мисля аз по въпроса. Спомних си, че преди няколко седмици на място, където минавам всеки ден и където непрекъснато движат деца, пред очите ми озверели кучета бяха обиколили и дърпаха за палтото една възрастна жена. Преди няколко години свободно тичащите питомци на една бензиностанция се спуснаха и захапаха за крака сина ми...
Да, аз обичам животните, но категорично е недопуснимо те да ни ликвидират, като ЯДАТ хора вече всеки ден. И въобще не искам да чувам доводи за хуманно отношение и бля-бля приказки. Който иска да защитава освирепели песове по улиците, да си ги прибира вкъщи и да си ги гледа.
Е, каквото казах, казах. Хайде сега природозащитниците да се спуснат и да ме оглозгат до кости:)))).
Със силен провинциален акцент, Меги Дерм гордо съобщи, че пред едно от заведенията си в София гледа глутница от улични кучета. Въпреки постоянните скандали със съседите й тя смята, че те не нападат хора и не пречат никому.
„Аз лично обещавам на всеки, когото видя с очите си или разбера на 100 процента, че е убил куче, лично аз ще заплатя този човек да бъде с начупени крайници. Обещавам! Макар, че съм напълно против насилието, но обещавам!, заяви набедената за „звезда“ Дерменджиева.
Докато декламираше абсурдните си заплахи, водещият Витомир Саръиванов успя да пророни единствено:“ Олеле…значи имаш приятели, които чупят крайници?“. „Нямам, но ще намеря“, отвърна Меглена Дерменджиева.
Гостуващият в предаването шеф на „Атака“ Волен Сидеров пък заяви, че след изявлението й остава с убеждението, че принадлежи към мутренските среди. „А вие към кого принадлежите“?, му отвърна тя. Сидеров я попита какво би направила, ако някой ловец умъртви кучетата от „Малинова долина“, изяли проф. Тачков. Набедената за бизнес дама Дерм отговори: „Ще намеря първо ловците и ще ги дам на закона. Ако те не се справят с тях, ще се опитам аз да се справя“.
Докато Дерменджиева сипеше заплахи с мутри към страдащите от кучешката напаст софиянци, водещата Ирина Сарачинова мълчеше и подсмихваше. Никой от водещите не контрира, че изявленията й попадат под ударите на закона. Пръв днес шефът на Спешното отделение в „Пирогов“ д-р Стоян Сопотенски реагира на тирадата на Дерменджиева, заявявайки, че заплахите й звучат повече от абсурдно.
Попаднах на един много добър материал за помиярите. Копирам го за да не изчезне поради някаква причина - както знаем, модераторите в Blog.bg често показват шантави критерии за правилно и неправилно, допустимо или не. Освен това има една модераторка, която отдавна е демонстрирала, че смята за злобари абсолютно всички, отказващи да се приравнят до еволюционното ниво на кучетата. Е, някои сме по-високо в хранителната верига :)))
Материалът е на Мiralyub. По принцип имаме доста разминавания с нея, но сега съм напълно съгласен с думите й. Браво, Мира!
Мiralyub.blog.bg
Обичам животните.Материалът е на Мiralyub. По принцип имаме доста разминавания с нея, но сега съм напълно съгласен с думите й. Браво, Мира!
Мiralyub.blog.bg
Гледала съм няколко години един прекрасен бял котарак на село. Подари ми го един приятел на баща ми. Страхотно животно. Много умно беше- имаше навик да не се прибира по-цяла седмица, но никога не изпускаше деня, когато аз отивах там. Винаги ме чакаше на ъгъла на улицата.
Умря, милият. Натровиха го съседи. Този бял котарак сънувам и до днес .
Веднъж донесох вкъщи и едно малко гълъбче. Беше красиво - в бяло и черно. Бях го намерила паднало пред един от големите магазини в града ни. Родителите ми посрещнаха с укор странната ми прищявка да гледам пернатото в апартамент, но някакси се примириха /което аз сега на детето си никога не бих позволила/ и ме оставиха да се грижа за него почти половин година. Спомням си, че като поотрасна го пусках да лети навън и то само се прибираше. Постепенно "излетите" му ставаха все по-дълги и по-дълги... докато накрая един ден остана завинаги при братята си на съседния покрив. Е, поне известно време след това си го гледах и му се радвах отдалече.
После приютихме едно болно коте. Него брат ми донесе чак от Пловдив по време на една студентска ваканция. Милото животинче, бе толкова игриво и обичливо. Няма да забравя как ваканциите го пренасях до село и обратно в чанта и с автобуса, та всички пътуващи цъкаха с език и ми казваха, че нямам акъл.
Та, както е видно аз обичам животните. Защо пиша всичко това? Ами просто тази вечер след поредната порция новини с нахапани от кучета, се замислих какво мисля аз по въпроса. Спомних си, че преди няколко седмици на място, където минавам всеки ден и където непрекъснато движат деца, пред очите ми озверели кучета бяха обиколили и дърпаха за палтото една възрастна жена. Преди няколко години свободно тичащите питомци на една бензиностанция се спуснаха и захапаха за крака сина ми...
Да, аз обичам животните, но категорично е недопуснимо те да ни ликвидират, като ЯДАТ хора вече всеки ден. И въобще не искам да чувам доводи за хуманно отношение и бля-бля приказки. Който иска да защитава освирепели песове по улиците, да си ги прибира вкъщи и да си ги гледа.
Е, каквото казах, казах. Хайде сега природозащитниците да се спуснат и да ме оглозгат до кости:)))).
