четвъртък, 14 юни 2012 г.

Отпадането на класовете от заплатата





Препоръчвам настоящия постинг на всички онези, които са ме обвинявали, че сляпо се съгласявам с всяка идея на правителството. Имам предвид не само левите, но и костовистите, които в по-голямата си част не спират да демонстрират какво представлява култът към личността. Всеки човек греши и е редно понякога да изразяваме несъгласието си – точно това съм видял при твърде малко хора, когато става дума за любимия им политик или партия.

Веднъж вече се изказах срещу забраната на цигарите, а сега е ред на втория път.

Днес ще говоря за българската разновидност на т.нар. бизнес. Hаложително е да го разграничим, тъй като  типично по нашенски сме изкривили нещата и те са доста по-различни от ситуацията по света.

Вече съм повдигал въпроса, което никак не се хареса на някои хора. Стигна се до налудничави обвинения и отричане на всеизвестни и за много хора болезнени факти. Можем да спорим за доста неща, но не и за неоспорими истини като масовото неподписване на трудови договори, невнасяне на осигуровки, товарене с непредвидени задължения без да се отрази на заплащането и прочие нарушения на Кодекса на труда.

Всички знаем тези факти, но някои хора ги отрекоха. Бих приел обяснение от сорта Въртя бизнес и се отнасям честно със служителите. Все пак признавам, че в повечето случаи е на лице некоректно отношение”. Така бих разбрал, защото има и свестни бизнесмени, макар и изключително малко. Hо не и пълно отричане, което се явява гавра с хилядите пострадали хора. С добро или лошо българският работодател трябва да проумее, че неговите служители също са човешки същества и не е важен само личният му кеф.

Темата за отпадането на класовете доста време се въртя из публичното пространство. Не знам как стоят нещата в държавния сектор – все пак е по-различно, когато има регулиране от най-високо място. Mоже би там са приложими идеите за бонуси. Но аз искам да обясня защо са опасни за частния сектор.

Вероятно ще засегнат и мен, обаче за разлика от повечето хора, отдавна съм приел, че на заплата не може да се разчита, нито да се чака пенсия. Ако не намериш алтернативни доходи, просто си загубен – въпрос на време е.

Скоро говорих с един човек, чийто разказ ме остави опулен. Дори аз, който не си правя илюзии за прекалена частност от българските бизнесмени, не допусках, че е възможно да се случват подобни неща.

Въпросният човек живял в София, после разпродал всичко и се преместил в някакво плевенско село. Tам започнал работа с убийствен график – 24 часа на разположение. Спирал само за да се нахрани – задължително бързо. Hямал време за едно кафе, защото дори за сън се нуждаел от специално разрешение. Tо пък един сън – максимум 2-3 часа. После идвал ред на доене, израждане на крави, всякакъв род обработване на земя, товаро-разтоварване. Абсолютно всичко, свързано със земеделие и животни.

Естествено, нямал трудов договор. Близко е до акъла  - такъв работодател-тиранин не се интересува много от щуротии като Кодекса на труда и някакви излишни осигуровки. Отпуска ли? Единствено във Фантазиите на Вероника”.

След като изслушах разказа, попитах го за заплатата и тогава наистина все едно ме удари с мокър парцал. Всичко това го е работил ….. само срещу храна. Щях да падна! Bикнах му Луд ли си, бе?” Tой вдигна рамене и се изчерви. После спомена за някакви 150лв, които шефът дал на два пъти, но спрял, защото майка му научила и с цялата си наглост казала Ама как ще получава пари? Hали му даваш храна”.

Не знам що за изрод може да изрече подобни думи. Попитах човека дали не е шибнал поне един шамар на майката-животно преди да напусне. Hе го е направил. А би трябвало, защото по земята ходят такива болни нищожества, за които всяко наказание е малко и закъсняло.

Вторият пример е по-цивилизован, обаче не по-малко показателен. Става дума за приятелка, която официално се води касиер в Булбанк, но от известно време са я изпратили на допълнителни курсове, след завършването на които ще я натоварят с работата на още две отделни длъжности. В момента е толкова заета, че няма време да обядва, защото опашката никога не свършва. Говорим само за обслужване на влогове и обмяна на валута. Това е много отговорна и трудна работа, понеже ако цял ден броиш банкноти под постоянната угроза да попаднеш на фалшива /длъжен си да ги разпознаваш, включително чрез пипане с пръсти, иначе ще удържат сумата от заплатата/, в един момент мозъкът започва да възприема цифpите по-различно и като нищо можеш  да сбъркаш. Нали се сещате какво означава една сгрешена нула, когато обработваш огромни суми? Ако не знаете, Булбанк никога не поема подобни загуби. Винаги са за сметка на служителя и никой не се интересува от факта, че един човек върши работа за трима, което се явява оневиняваща подробност.

Не можеш да товариш хората с допълнителни задължения, търсейки предела на възможното, а после те да са виновни за грешките. Всъщност се оказва, че може – знам хора, които без да теглят кредит, изплащат огромни суми заради един объркан знак.

Да се въpнем на приятелката. Шефката й постоянно се сърди за опашката, въпреки че няма начин да се избегне заради ограничения брой служители. Какво ли ще се случи, щом влязат в сила новите задължения, при които наред с обмяната на валута, касиерът ще трябва да предлага и обяснява дебитни карти и още много неща? Hе мога да си представя с колко ще нарасне опашката.

Именно с допълнителната работа са обвързани евентуалните бонуси, които всъщност са недостижими. Примерно на месец трябва да правят минимум 200 /!!!/ нови дебитни карти. От една страна е физически невъзможно да обслужваш огромна опашка и в същото време на всеки клиент да обясняваш поотделно банковите продукти. От друга – кой се е залетял да внася пари, след като хората едва свързват двата края? Tези карти просто няма откъде да дойдат. Следователно по въпросната линия е невъзможно да стигнеш бонусите.

По принцип е правилно допълнителните възнаграждения да са обвързани с допълнителната работа, но само ако са надбавка. Обаче идеята е те да компенсират намалената твърда заплата. 75% основна и 25% плаваща част – това било идеалното съотношение. Hо щом си поставил неизпълними изисквания, значи компенсацията директно заминава по дяволите”. C други думи: просто намаляват заплатата и точка. Доста некадърно заместване на отпадащите класове.

Знаете ли какво ще стане в крайна сметка? Преди известно време ми го демонстрираха нагледно.

След скандала с бонусите за медицинските служители, една сестра с две висши образования напусна работа, без да й мигне окото. Коментарът беше: Прави са хората да недоволстват, но пък и аз не мога да живея с 400лв на месец. Онзи ден бях с дъщеря ми в университета и докато я чаках, се разприказвахме с чистачката. Като разбрах, че получава 450лв за едно търкане на пода, щях да падна. А аз за по-малко пари цял ден гледам кръв и смърт! Просто няма да стане. Без бонусите само глупак може да продължи работа в болницата”.

Тя поне е добре – живее с богат мъж. Да му мислят онези, които не могат да разчитат на никой.

Оказва се, че има още по-безумни идеи. Аз се ококорих като ги прочетох – служителите трябва да бъдат пуснати до управлението на фирмата и да получават процент от печалбата.

Мале мила, кой ги измисля тези щуротии?!! Говорим за служители, а не за акционери. Бас ловя, че всички бизнесмени ще се нуждаят поне от няколко минути, за да асимилират смисъла на тази чутовна дивотия! И нито един от тях не е толкова луд, че да се съгласи.

Не плащат законовите си задължения, пък ще те пуснат до печалбата на фирмата. Сериозно ли вярвате в Дядо Коледа?

Прочетох тези виртуозни идеи в интервю с Пламен Димитров, президент на КНСБ. За да ги говори публично, значи и другите мислят така. Bиждам три варианта:

1. Тези хора са изключително глупави. Това само по себе си е красноречиво.

2. Изобщо не познават ситуацията и нравите в държавата. Tогава как ще защитават интересите на хората и защо се плаща членски внос, след като няма за какво?

3. Правят се на луди, тъй като обслужват интересите не на служителите, а на бизнесмените. Пробутват разни дивотии, за които се знае, че няма да помогнат с нищо, понеже са неприложими. Ама после ще е късно да се реагира, т.е. След дъжд – качулка”.

Първите два варианта са толкова невероятни за граждани, които въртят големи пари, че веднага отпадат. Остава само третият.

Не очаквайте защита на правата ви от хора, действащи в комбина с онези, които имат пряк интерес да ви дават по-малко пари!


6 коментара:

  1. Хубаво и утешително е да разбереш,че има все още будни и хора, които мислят и възприемат обективно, случващото се около и със нас. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Много неща са хубави като пожелание, но на практика са неизпълними. Особено в България, където всичко е обърнато наопаки.

    Мой роднина, живеещ от 50 години в Австралия и развиващ бизнес по цял свят, дойде тук с опит, готови пари, хора - всичко. Махна с ръка и си замина. Думите му бяха "Tакова чудо няма в никоя държава. Бюрокрация, документация, глупости, измислени от българи за българи. Извън границите не съществува."

    На този човек може да се вярва, защото е видял 2 и 200.

    И ще чакаме бизнесмен да пусне персонала до управлението и печалбата на фирмата?! Как ли пък ще стане?

    ОтговорИзтриване
  3. Ужас и безумие е у нас. И понеже спомена бюрокрацията. По презумпция, тя е за да създаде ред, но у нас създава хаос. Като, че ли я има за да създава работни места, а и да се държи под шах, всеки потенциално опасен за системата. Безсмислената бюрокрация води до корупция и не знам защо се поддържа. Пожелавам на всеки да си има възможно, по-малко работа с учреждения. Стотици частни случаи мога да изброя от различни области на живота, за хора с различно социално статукво и интелектуално ниво, с различни проблеми. Свива ми се сърцето като се сетя за някои от тях. А за мошениците - експлоататори /спомена и такъв случай/ и аз съм са парил, неведнъж. Това са уродливи форми на съществуване. Надявам се, че ще намалеят. В това поне се надявам. Защото обществото, ако не ги възпре, за снайперовата пушка няма проблем.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това е остатък от комунизма и много хора все още го смятат за необходимост. Никой не казва, че е хубаво да се съкращават служители, но точно тези гълтат всеки месец милиони левове само за заплати, без да броим рушветите, които са начин на живот при тях.

      Всичко в България умишлено е направено сложно кaто причините са най-различни. Ако например някой безработен иска да вземе помощи, процедурата може да му докара такива нерви, че после ще съжалява защо изобщо е опитал.

      Ще дам примерна ситуация.

      Даден човек остава без работа. Коя е първата му мисъл? Ако е мързеливец, веднага ще изтича в Бюрото по труда. Но ако е свестен човек, нежелаещ да тежи на държавата, а предпочита да вземе живота в свои ръце, първо ще търси друга работа. Чак след като не намери, тогава може да отиде до Бюрото. И точно тук го очаква изненада - има едноседмичен срок, в който е трябвало да се регистрира, а след изтичането му, помощта намалява с всеки изминал ден. Значи ако загубиш време да търсиш работа вместо да се редиш по опашки в Бюрото, в крайна сметка почти нищо няма да вземеш.

      Кажи ми защо, по дяволите, има срок? Нима след изтичането ставаш по-трудозает? Пак си безработен.

      Измислено е за да ти резнат парите. Нарочно - няма друго обяснение. Обаче формално те са ти дали възможност да вземеш "нещо". А всъщност - нищо.

      Пълно е с подобни нелепости. Целта им е да те набутат в "девета глуха", като същевременно се бият в гърдите, че държавата мисли за теб.

      Изтриване
    2. Казваш в девета глуха. Даже и в още по-глуха, но според мен целта на това точно премерено действие е да се броят както се казва "зайците". Нали разбирате, че тези бройки отиват в т.нар. статистика а тя към това днешно време май започна да става доста ценна. Да предположим защо? На база безработица - редовно и обективно отразена както се казва, хм тук даже не ми се ще да говоря. Само предполагам, какво ли се обявява на съответните места /в чужбина/ и дали по някакъв начин не стимулират някого?! А ние сме се захванали да им пеем, че ни отпадат класовете. Те, хората вече са си преднаписали бъдещето, а ние ако не го разровим ще гълтаме живи жаби, както обикновено. Но има и един друг вариант, що пък да продължавам да бъда патриот, и още повече, коя е държавата която трябва да защитавам?! Знаете ли, ако и последните мохикани се изнесат от тук, главните действащи лица ще си останат както без публика така и без обекти за манипулация. Естествено това няма да се случи и затова си развяват спокойно байрака. Не се опитвам по никой начин да обяснявам на когото и било. Последното което ни е останало е да обменяме мисли, и кой знае може пък да променим нещата! Поне се надявам на това!

      Изтриване
    3. Постоянно и навсякъде се сочат разни статистики. Някои даже ги смятат като доказателство за не знам си какво. Защо, след като често лъжат? Ето го отговорът - най-простото средство за манипулация. Дори да не е използвано умишлено с нечестна цел, то пак лъже.

      Понеже все още съм на вълна EURO 2012, ще дам футболен пример.

      Постоянно се спекулира със статистиката за даден мач и коментаторите не спират да се чудят защо противоречи на онова, което става върху терена. Да вземем процентът за притежаване на топката. Много ясно, че отборът който разиграва предимно в собствената си половина, ще е с по-голям, т.е. по-пасивният, по-страхливият. При атака нещата се развиват мълниеносно, т.е. атакуващият не може да трупа процент.

      Е, как тогава статистиката да съответства на играта?

      Обаче хората са свикнали някой "отгоре" да им сваля цифри и показатели, щото разбираш ли, това бил начинът. И верват ли верват.

      Изтриване