Никола Петков: С мъст не се управлява

DartsNews

На 23 септември преди 65 години /1947г./  е изпълнена смъртната присъда на българския демократ и лидер на БЗНС Никола Петков. Той е един от участниците в деветосептемврийския антифашистки преврат, а от лятото на 1945 лидер на обединената антикомунистическа опозция. След смяната на властта е министър без портфейл в периода 9 септември 1944 - 26 август 1945.

Никола Петков и Г.М. Димитров са основните противници на „народната власт“ след нахлуването на съветската армия в България. Като такива са обявени лично от самият министър-председател по това време Георги Димитров. Другият Димитров, известен като Гемето, успява да избяга на пристигналите в дома му, за да го арестуват, милиционери. След като той заминава зад граница, Комунистическата партия насочва усилията си за отстраняване на лидера на БЗНС – Никола Петков.

В „Български хроники“ том 4 на Стефан Цанев откриваме изключително пълно и оживено пресъздаване на събитията, почти изцяло чрез точни цитати от документи.

Датата е 5 юни 1947, а мястото – Народното събрание. Секретарят Иван Попдимитров от все още легалната тогава партия "Звено" прочита писмо N6195 от 4 юни 1947 постъпило в парламента от прокурорския надзор на Софийския народен съд:

"При съдебното дирене по делото срещу конспираторите от военната фашистка организация „Неутрален офицер“ и срещу другата военна фашистка организация Военен съюз, както и от делото срещу другия народен представител Петър К. Коев и други са събрани извънредно много данни, които по безспорен начин сочат, че главен вдъхновител, организатор и ръководител във всички тези конспирации е народният представител Никола Димитров Петков от град София. Всички доказателства, събрани досега с необходимата съдебна достоверност, установяват, че Никола Д. Петков е създал съзнателно и преднамерено организация, която си е поставила за цел събарянето чрез въоръжен преврат на установената у нас на 9 септември 1944 власт".

Стенографските дневници на Великото народно събрание от 5 юни 1947 ни разкриват епилога на драмата. Цитирани са със съкращения:

Никола Петков: (към Георги Димитров) Ако беше вярно това, ако аз съм такъв реакционер, вие нямаше от Москва да ми пишете писмо и да ме молите да остана в Отечествения фронт.
Министър-председателят Георги Димитров: Затова сега ще отидете в затвора! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Сега можете да си отмъстите, защото сте отмъстителен човек, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. Това ще разберете вие най-добре.
Георги Димитров: Тук няма отмъщение. Има справедливо възмездие. (Възгласи: „Вярно!“ и ръкопляскане от мнозинството.)
Никола Петков: Вие ще видите, че с мъст не се управлява.
Георги Димитров: Ще получите това, което заслужавате! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да бъда на 9 септември с вас. (От мнозинството: Ооо!)
Никола петков: И днес, и утре ще се боря за свободата - и при вас, и при други. Ще се боря срещу всеки, който отнеме свободите на българския народ… Не забравяйте, че няма да ги разколебаете (сочи опозицията). Вие ще се убедите, че няма да ги разколебаете…
Георги Димитров: Можеш за последен път да бъдеш словоохотлив. Това е ваша последна дума тук, затова сте словоохотлив. (ръкопляскания от мнозинството).
Никола Петков: И последната ми дума като човек ще бъде: Да живее свободата!

Малко по-късно след кратка реч произнесена от земеделския лидер, след виковете „Позор“ и „Долу диктатурата“ от страна на опозицията, в залата нахлуват въоръжени милиционери и арестуват Петков. Комунистите нанясят побой на опозиционните депутати още в кулоарите на парламента, разказват очевидци.

На 5 август започва съдебен процес със спорни обвинения срещу него. На 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж и организиране на преврат. На 19 септември Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим и само 72 часа по-късно Никола Петков е жестоко убит, въпреки протестите на западната общественост. Гробът му и до днес е неизвествен.

Сталин отново излиза прав, казвайки: „Ако Никола Петков си въобразява, че Америка ще воюва с нас заради него, много се лъже!“ На 1 октомври 1947 правителството на САЩ съобщава, че възстановява дипломатическите отношения с България и признава правителството на Народната република.

Имитиране на търговска марка и имитиране на интернет потребител

Vmir.blog.bg

Мнозина у нас живеят с дълбокото заблуждение, че безнаказаността за имитаторите на търговска марка, означава безнаказаност и за имитаторите на интернет потребител. А всяка имитация може да бъде сериозно престъпление, ако е целенасочена, извършена е без съгласието на имитирания, и му носи щети или загуби. Самозаблуждение в безнаказаността е логичен резултат от липсата на пазарна култура в комбинация с агресивно натрапваните у нас невежествени представи за неограниченото всемогъщество на корпорациите.

“Щом интерконтиненталната “Адидас” не може да осъди шмекерите от “Адибас” в САЩ, значи няма закон, по който да се осъди имитацията на някакъв си интернет потребител - мисли си вманиаченият всезнайко и не само прави регистрацията, но и уверен в безнаказаността си, започва безгрижно да се изявява от името на имитирания.

Малко назнайване за пазара обаче разкрива една съвсем различна картина. Толкова ясна и отчетлива, че никакви крясъци за срастване на бизнес с власт, корупция, политически чадъри, монополи, покупко-продажби на национални интереси, бизнес предателства, измама на потребители, зомбиране, манипулации и прочие дежурни дивотии за героизиране на кресльовците, няма как да накарат някого да види имитатора на чуждата самоличност в ролята да речем, на Робин Худ.

А вманиаченият всезнайко не само се вживява в подобна роля, но и непрекъснато тласкан от невежеството си, пише ли пише от името на имитирания, за да му навреди максимално, и вероятно маниашки си въобразява, че в лицето на имитирания и симпатиите му към капитализма, унищожава самото зло по света.

Да, ама не! Защото сегментирането на пазара поставя “Адибас” и “Адидас” в двата противоположни края на скалата на платежоспособното търсене. Което значи, че продажбите на ментето не отнемат и долар от продажбите на оригинала, а онези, които ще купят ментето сбърквайки го с ориигнала, просто утвърждават атрактивността на имитираната марка. Няма как да дадеш 120 лева за “Адидас”, ако вярваш, че е възможно да струват 12 лева, нали? Но, купувайки уж оригиналната марка за 12, ти предстои да разбереш от собствен опит, че качеството струва 10 пъти повече, и се нарича “Адидас”,нали? Ето това, а не “загниването на капитализма” е причината “Адидас” да не осъди “Адибас”. Защото “Адидас” не губи от “Адибас”. (За да губи, трябва да са в близки или еднакви ценови сегменти) А щом не губи, няма нито волята, нито мотивацията да докаже, че близостта на имената е преднамерена, независимо, че някакъв брой не особено компетентни купувачи ще се окажат измамени. Което е проблем на Съюзите на потребителите, не на “Адидас”.

Точно обратно стоят нещата с имитирането на интернет потребител без неговото съгласие. Защото имитацията тук е резултат от това, че за някои, свободната воля на “някаква си личност”, eизмислица, достойна за подигравка. Какъв по-ярък израз на несъгласие с имитацията може да има от яростта на онзи, с името на когото се злоупотребява? Но дори и това не спира имитатора, обратното – той започва да сочи провокирания от него афект като “доказателство” за “основанията” си да имитира. С което си вкарва фаталния автогол и си отрязва пътя към измъкване с твърдението, че имитацията е случайна и не е имала за цел да навреди, злепоставя, или да създава дискомфорт, притеснения и загуби на имитирания.

Ето как казусът с имитацията на интернет потребител е обяснима и категоризуема с помощта на действащия в момента Наказателен Кодекс без помощта на какъвто и да било закон за интернет престъпленията. Особено в сайт, където потребителите се познават и не са необходими специални процедури за достъп до данни и доказване на самоличности, защото съществуват достатъчно потребители, които могат да удостоверят и сведетелстват за самоличността на извършителите и извършените от тях  деяния.

Моля, разпространете този текст, не държа да бъда цитиран, само искам да бъдат ограничени престъпните посегателства в нета! Това няма как да стане, докато някой не бъде вкаран в затвора. Но, за да стане това, трябва да свикнем да се предпазваме от лъжите, с които ни заливат не само медиите, но и тези около нас.

..............................................................................................................................................


Аз лично писах преди време на модераторите и им напомних онова, което знаят много добре - кражбата на данни и снимки е престъпление. Дежурният им отговор е "Ако се наложи, ще предоставим всички данни на полицията". Опитах да им обясня, че сайтът също носи отговорност, след като става на негова територия, но не знам дали ме разбраха.

Не говорим за мъгляви съмнения, а за очевидни гаври, т.е. не е както blog.bg обича да отговаря - "Ние откъде да сме сигурни, че е злоупотреба, а не е работа на собственика?" Това важи, ако съществуват съмнения. Къде са обаче те, когато Рустам публикува снимка на Ангелина Пискова и отдолу обичайните дебили се гавреха против нейното желание?

Не е далече денят, когато ще влезе в затвора първият осъден заради подобни простотии. Така трябва, така е редно - изисква го равенството пред Закона. В противен случай стигаме до комунистическото "Всички сме равни, но някои са по-равни". Щом престъпникът е на свобода, значи явно е толериран.

Ще ми разсъждават те кое било добро и кое лошо! Другите били виновни, че не са импотентни слепци като тях. Tози бил мноууу "умен", та не го разбирали. Онази имала право да се подиграва на неизлечимо болни, щото така й е кефнало. Еди кой си се фука, че владее някакви компютърни техники. Хакерчета-макерчета, тролове, хейтъри, злобари. Cкоро ще споменават името на Явор Колев, плюейки кръв, стенейки на земята. Едва тогава ще им дойде акълът, но за някои ще е късно.

Затова човек трябва да мисли навреме и да си прави сметка, тъй като после ще вика "ооох". Bиждал съм как извеждат човек посред нощ по долни гащи и да ти кажа, с кеф съм го наблюдавал, защото мястото на престъпника е в затвора, а не сред честните хора. Не може под път и над път да нарушаваш закона, а да се пишеш за "неразбран". Дали си такъв или си най-обикновен хулиган, го решава съдът. Къде ще му излезе краят, ако чакаме виновният сам да признае вината си? Bидяхме колко са "самокритични" боклуците - без да им мигне окото, на черното викат бяло. Следователно не можем да разчитаме на съвест.

Не знам дали си следил случая с Gargoo. Той че не беше стока, не беше. Обаче какво направи? Не знам откъде вадеше толкова снимки, но изкара Бале от релси. Е, нали Бале беше голям майтапчия. Защо се сърдеше, та чак му се доплака? Gargoo да е направил нещо, което троловете не са? Не. Отвърна им с техните камъни по техните глави. И се оказа, че нито един трол не носи на майтап. Така самите те показаха колко са "майтап" техните гаври. Hа чужд гръб и баба знае.



Сега се сетих, че тук има профил на човек, когото не познавам, но сме се засичали във Facebook. Фамилията му е Донев и явно заради нея смешниците са решили, че съм аз. Не знам дали сериозно го мислят - като нищо, щом вярват на собствените си измислени блогови легенди.

Във всеки случай са направили профил с неговата снимка и на няколко пъти дори твърдяха, че съм аз.

Имат късмет, че не мога да се сетя никнейма, но ще го открия и ще им се наложи да обясняват, точно когато най-малко очакват. В Интернет всичко може да се проследи до първоизточника - това поне го знаят много добре. И ще ги заболи.

Какво правосъдие? Всички сте за трепане!

Drugi.blog.bg

- Здрасти, пич, какво ти е мнението за скандала със съдиите?

- Не мога да изразя мнение, защото не познавам случая. А и на медиите отдавна не им вярвам, така че каквото и да кажа, няма да бъде коректно. Ако се пробвам, ще го играя дървен философ.

- Хайде, хайде, не ми се прави на много колегиален. Кажи ми нормално ли е мотивите на присъда да се забавят толкова много, че да изтече давността?

- Естествено, че не е нормално. Само че преди да зачеркнеш някой, трябва да си наясно с всички подробности. Напълно е възможно съдията наистина да е била жестоко натоварена. Факт е, че съдиите са изключително много натоварени. Особено в големите съдилища. И като казвам изключително, дори съм тактичен.


- Излагаш се. Става въпрос за четири години забавяне. ЧЕТИРИ ГОДИНИ така и да не намериш време да напишеш нещо, колкото и да е голямо. ТОВА Е ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ, както му казвате Вие юристите.

- Виж, разбирам, че не ти липсва желание за критика. Но ако искаш да критикуваш нещо, трябва да го познаваш. Ето, аз например, преди да кажа, нещо този или онзи автомонтьор, първо искам да ми се обясни какво е направил и защо е грешно. И чак тогава си позволявам да бъда критичен. И никога, ама никога няма да си позволя да плюя по някой, защото съм повярвал на тоя или оня журнаист.

- Приятелю, умен мъж си, адвокат, ама мен не можеш да ме метнеш с адвокатски номера. Какво значи да се водя по мнението на журналистите? Аз не се водя - тази съдийка всички я защитават, а аз съм възмутен. Представяш ли си не стига, че забавила присъдата с години ...

- Не присъдата, а мотивите.

- Не ме прекъсвай! Много добре разбираш какво искам да кажа. Стига си се извъртал като змийорка! Ако някой ми е откраднал нещо и съдията замота делото толкова години, че да изтече давността, ще взема голямата гьостерица и първо ще подкарам съдията, а след това крадеца. Тази надутата не стига, че замотала делото толкова време и практически пуснала престъпниците да щъкат на свобода, ами даже има и наглостта да ми се надува по телевизията. На какво отгоре, како? На мъката на пострадалите или нещастието на жертвите на престъплението!?! Несправедливо ми била наказана... И аз мисля, че е несправедливо. Освен да я изгонят, трябваше всички жертви да минат и публично да я заплюят. И тая ми била шеф, ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? ШЕФ НА ВСИЧКИ СЪДИИ! Не знам дали са я изгонили, защото им е трън в очите, ама за каквото и да са го направили, късно са се сетили. Трябвало да я изгонят преди години и нея, и всичките като нея.

- Виж, разбирам ти емоцията, но няма как да те подкрепя в нея, първо защото не знам каква точно е истината и, второ, защото тази експлозивна агресия не помага нито на теб, нито на жертвите на престъпления, нито на правосъдието.

- Правосъдие? ПРАВОСЪДИЕ? Ти ебаваш ли се с мен?Какво значи правосъдие? Айде, да речем тая била нещо наклепана, ами другите съдии? Тръгнали, моля ти се да ми протестират. А бе, холан, Вие съдии ли сте, или синдикални активисти в Кремиковци? Какво ще ми протстирате? Ами другото ... щели, моля ти се, да отлагат делата в знак на протест. Какво значи да ми отлагаш делата в знак на протест? Я ми кажи като юрист, кога се отлагат делата и може ли всеки съдия ей така, като му кефне, да отложи делото? Това ли пише в закона, че съдията като е станал с гъза на горе и има право да отлага делата? Хич не се учудвам, че давността е изтекла. Сигурно и тая нещо е протестирала. Протестирала четири години и в знак на протест пуснала престъпниците на свобода. Айде, кажи ми като си юрист и като си ги учил нещата, може ли съдията да отлага делото, когато му кефне, че трябва да протестира? Кажи, де.

- Ами ... всъщност .....

- Знам какво ще ми кажеш. Ама не ме интересува, аз нещата ги виждам и ми се драйфа. Затова ли данъчните ме гонят да плащам? За да има пари за заплати на ей такива? Каквито и да са - бавни, престъпници или некоректни, не им е мястото там. И аз не искам да им плащам заплатите, за да ме ядосват после по новините, че били жертви и затова в знак на солидарност щели да отлагат делата. А давността, майната й - да си върви.


- Виж какво, разбирам, че си се газирал, но това нещо не е толкова просто, че на един дъх да поставиш диагнозата и после да постановиш и изпълниш присъдата. Интелегентен човек си, сдържай си и агресията и езика. Правосъдието ...

- Какво правосъдие, бе. Всичките сте за трепане!

(Ужас! Още ме боли главата от този разговор)

Скандален запис разкрива зверствата на Орлин Орлинов

Razkritia.com

Орлин Орлинов е пребил над 20 момичета

Орлин Орлинов е посегнал не само на Катрин Вачева, а на поне още 20 момичета. Това пише електронното издание hotarena.net, позовавайки се на думите на моделката, осмелила се да говори за разкритията си на висок глас.

Според думите на Вачева, момиче от Сливница е заснело с камерата на мобилния си телефон побоя, който й е нанесъл скандалният футболист.

Поредната пострадала девойка се е свързала с Катрин й е обещала да й предостави въпросния запис. Когато за съществуването му обаче е разбрал самият Орлин Орлинов, той я заплашил с убийство. Затова й момичето е отказало да комуникира повече с Вачева.

Пред в. „България днес” манекенката, превърнала побоя над себе си в сензация, разкрива още, че голяма част от момичета, които са били смазани от бой и насилени от футболиста, са се запознали с него в столичния Студентски град. Именно поради това имало жертви от всички краища на страната – от Варна до Червен бряг.

Преди да ги остави в кървища и синини, Орлинов ги заплашвал, че ако си отворят устата, ще стане по-страшно, затова и всички те мълчали до днешна дата.

Според Вачева, обаче, журналистката Миролюба Бенатова е тръгнала по дирите на насилника и съвсем скоро ще излъчи предаване, темата на което ще бъдат зверствата на Орлин Орлинов.

Кела кацна окован на Терминал 2, в компанията на цяло звено на спецслужбите

Burgasnovinite.bg

Страшилището на Бургас се приземи от Лисабон в София, с полет през Мюнхен, около 22,10 ч на Терминал 2, в компанията на цяло звено на спецслужбите. И под изключително внушителен конвой е транспортиран до родния му град Бургас.

В Бургаския затвор вече топлят килията за Кела. Там Пламен Дишков ще се буди в следващите 20 г. Кела влиза "на топло", за да излежи задочна присъда като поръчител на убийство. От много години наровете на Бургаския затвор търкат двамата килъри, наети от него, за да ликвидират бургаския търговец на месо Димитър Стаматов, по-известен с прякора Мастара. Бизнесменът бе екзекутиран с един изстрел пред хотела си на 21 ноември 2002 г. След светкавично разследване, буквално за броени часове, криминалистите спипаха физическите убийци - 36-годишния Тодор Неделчев и съучастника му Бойко Стоянов. Първият бе осъден на 16 г. затвор, след като склони да съдейства на прокуратурата, а вторият получи 20 г..

Същата присъда бе издадена задочно срещу Кела. Дишков избяга зад граница веднага след зловещата екзекуция. В подземния свят се говори, че е бил предупреден, че разследващите са стигнали до него и, без да губи време, е напуснал страната като член на спортна делегация. Разследването тогава установи, че е избягал в Полша, а оттам - в Германия. През 10-годишното му отсъствие беше засичан в ЮАР, Канада и други страни, но оставаше неуловим. 10-годишната сага с издирването на Кела по целия свят приключи в разгара на миналото лято. На 24 август 2011 г. бе арестуван в португалския град Кашкайш.

Пламен Дишков бе обявен за международно издирване още на 12 декември 2002 г. с червен бюлетин на Интерпол. През 2005 г. бе арестуван за кратко в Германия, но впоследствие освободен, тъй като все още нямаше влязла в сила присъда срещу него. След като Бургаският окръжен съд му наложи 20 г. лишаване от свобода през 2008 г., бе издадена и европейска заповед за арест. В подземния свят се говори, че Кела е бил предаден от свой бивш съдружник от Русия. Другата легенда, която се носи от дълги години, е, че босът си е направил пластична операция на лицето и в момента е неузнаваем. Бургаските криминалисти са любопитни да видят с очите си дали Кела действително е толкова променен, колкото се говори. Въпреки че от разстрела на Мастара, поръчан от Кела, изминаха почти 10 г., така и не е ясно каква е причината за екзекуцията

Версиите са няколко. Според една от тях двамата са влезли в остър конфликт заради преразпределение на наркотеритории. Кръстосали шпаги и в бизнеса с проститутки. Приближени на Кела обаче разказват друга история. Между двамата действително имало вражда, но на лична основа. Всичко започнало през декември 2000 г., когато двамата се засичат по случайност в бургаската дискотека "Жега". След като обърнали по няколко питиета, между двете компании избухнал скандал, стигнало се и до бой. Гардовете на Мастара натупали хората на Кела, от когото трепереше не само Бургас, но цялото Черноморие. Подземният бос не могъл да преживее жестоката обида с тупаника и се заклел да отмъсти.

Преди да изпълни заканата си, месец след инцидента в "Жега", Кела става жертва на бомбен атентат. Мощна тротилова бомба е заложена на входа на бар "Фенси" в Бургас в нощта, когато Кела е решил да гуляе с приятели. Адската машина е задействана точно в момента, когато Кела и гардовете му напускат заведението. Взривът убива на място двама от охранителите му - Добрин Кафеджиев и Димо Колев. Самият бос е тежко ранен от взрива, но оцелява и след дълго лечение в болница се изправя на крака. Дишков е убеден, че Мастара стои зад бомбения атентат и му издава смъртна присъда.