Чашата преля!

Изненадите по света и у нас нямат край. Министър Кирил Ананиев полага доста усилия в тази посока. Едва ли идеята е негова, но той обира негативите, след като е министър на здравеопазването.

Най-новият закон е за принудително лечение на психично болните. Повечето хора вероятно ще кажат "Защо пък не", но това е доста лицемерно или се дължи на неразбиране, защото го казват с презумпцията, че лудите са други, а не те. Ако обаче нарочат тях за луди? Hе схващате ли? Tочно това е целта.

Жив комунизъм, няма какво да се лъжем. Това е един от най-мракобесните комунистически похвати от тоталитарното време. Много хора не го знаят изобщо, други просто са чували, но аз го знам от очевидец и сега ще разкажа.

И преди имаше закони, чрез които да бъде усмирен някой опасен луд. Защо сега дълбаят, разширяват кръга на "заподозрените", дават необосновани опции на неоторизирани хора? Не разбирате ли, че предстоят злоупотреби? Точно както правеха червените убийци.

За репресиите е изговорено много, затова просто ще внеса едно разделение. По-простоватите "врагове на народа"  изпращаха в Белене, а по-интелигентните  - в психиатрия. Знаели са, че ако оцелее след Белене, човек може да се върне към нормалния живот, но щом не му достига акъл, не може да е опасност за режима. Другояче стоят нещата с по-интелигентните и образованите.  На тях трябва да им се отнеме думата веднъж завинаги. Какво по-добро лекарство от това да ги изкарат ненормални? Никой не приема сериозно лудите. За още по-стабилна гаранция наистина са ги правели луди.

Мой много близък човек пострада по тази линия, затова реагирам като ужилен. Имаше стабилно семейство, солидно образование, престижна професия, голяма заплата.  И внимавайте да не паднете: беше убеден комунист. Но вярваше в комунизма на Димитър Благоев - доста различен от онова, което ни пробутваха като "комунизъм" по байтошово време. Тъй като не се примиряваше с всеизвестните разминавания между думи и дела, затова решиха да го елиминират. Изкараха го луд.  Той ми разказа страшни неща.

Един хубав ден Държавна сигурност го прибира ей така от улицата и адът започва. Без съд го съпровождат по сумрачни кабинети, заливат го с тонове лъжи и изфабрикувани обвинения, които той трябва да признава. Бутат го в бяла стая. Като казвам бяла стая, имам предвид точно това: абсолютно бяло помещение, без прозорци, без маса, без стол, без дори легло. Напълно празно. Там прекарал месеци наред - не помнеше точно колко, защото много бързо изгубил представа за ден и нощ, въобще за времето. Идвали само няколко човека: тези които му давали шарени хапчета за промиване на мозъка, тези, които го биели с желязо и дърво /без причина, понеже той никога не е буйствал/, тези, които му носели храна, и най-накрая наблюдаващият професор, от който зависела диагнозата.

Този човек доживя промените и излезе на свобода, но за съжаление вече наистина беше луд - никой не може да издържи химическа атака cрещу мозъка /онези шарени хапчета/. Да не подценяваме разбитото му семейство и загубената престижна професия, въобще преобърнатия му живот. Tова са сериозни удари.

Не пожела да се включи към СДС, защото знаеше, че са пребоядисани комунисти-апаратчици. Не искаше да чуе за БСП, защото бе наясно, че са си същите. Неговото съкровище бяха  изрезки от вестници от зората на демокрацията. Там описваха неговата история. Без особен ефект, понеже червените до ден-днешен се подиграват на репресираните, изкарвайки ги "истински престъпници", а сините се страхуват от същите репресирани, тъй като знаят, че те са истинските борци против тоталитаризма.

Играта става опасна и както в редица други случаи на болшинството хора ще им присветне прекалено късно. Ще видите, че има много по-страшни неща от някакъв коронавирус. Прав беше онзи, за когото говорих по-нагоре в настоящия постинг, като казваше "Човекът е най-големия враг на   .......   човека".

По темата

Начало на Ада

Любопитно

Божков и Василев броят по 150 лв. на калпак за кръв на метежа

Най-ефективните лекарства против главоболие

Изненада на пътя

Животът преди 1989г и днешните младежи

Говорил съм с доста хора родени след 1989г. Знаят това-онова, но няма как да имат точна представа, след като до ден-днешен самите очевидци обясняват различни неща, а електоратът на БСП умишлено отрича много от всеизвестните факти. За техен ужас днешните младежи знаят достатъчно за да са наясно, че преди 1989г не е било никак хубаво.

Представете си, според червената паплач преди 1989г не е имало такова нещо като дефицитни стоки. Само препълнени магазини, а портфейлите на хората фрашкани с толкова пари, че не можели да ги похарчат. Пробутват тези бълвочи съвсем сериозно и скачат със заплахи, ако си позволиш да не се съгласиш .По-умерените криво-ляво признават: бананите не били особено разпространени. A крайните направо заплашват с колене и бесене, ако напомниш, че за един нищо и никакъв телефон се е чакало не знам колко години - според връзките и късмета.

Боже, та те отричат дори концентрационните лагери, което е животинска гавра с паметта на загиналите - не просто загинали, а убити чрез садистични мъчения, дело на самозабравили се червени изроди!

Луди ли са? Или мислят нас за късопаметни?

Аз и други като мен ще се погрижим родените след 1989г да знаят и помнят какво зло е комунизмът и никога да не допуснат завръщането му!

За политика и големи световни процеси има книги. Аз използвам всяка възможност да обяснявам по-елементарните неща, които оказват директно влияние на човека. Hапример забраната на любимата музика може да изглежда маловажна, обаче е елемент от веригата и показва до каква степен Партията е контролирала живота на хората. Сещате се как реагират, когато им кажа, че можеш и бой да ядеш от милицията заради симпатия към даден музикант.

Почти всички младежи са негативно настроени срещу “онова време”. Останалите нямат мнение или са обременени от лъжите на родителите си, които им пълнят главите с измишльотини за “хубавия” социализъм.

За гимназиите, каймака...
Притча за Високомерието
Страхове - малки, големи, вечни
Далебор - синът на кладенеца

Дискриминация на българите - 2 част

Продължава от 1 част

Не е вярно, че по света ни смятат за расисти. Тези глупости идват от организации, получаващи пари за лъжите си, или от българи зад граница, които искат да прикрият истинската си същност. Именно по тях съдят чужденците що за народ сме. Не по нас, които сме тук. И ние няма да носим чужда вина, ако емигрантите са оставили лоши впечатления. Това, че има свестни между тях, не означава, че всички са такива.

Много е смешно, когато българин, минал границата, започне да се държи така сякаш е полетял в Космоса и е придобил някакви неизвестни за нас способности. Не знам как успяват да се самоизлъжат, че са се променили. Напротив, същите са. Това не им пречи да твърдят, че ги приемат “като равни”. Пълни глупости! И в Америка, и в Германия, и в Австралия, където и да е, винаги ще останеш “Пешо българина”. Хората може да не ти го показват, но няма как да надникнеш в главите им, за да го разбереш. Винаги и навсякъде коренното население ще е c предимство пред теб. Можеш да тежкарееш, колкото пожелаеш – лъжеш само себе си.

Изобщо не е вярно, че всеки българин отишъл в чужбина, е преуспял. Има и такива, но не важи за всички. Провалените обаче се специализират в лъжи и самохвалство. Tехният идол е Жорж Ганчев, който още в зората на демокрацията разправяше какви филми е снимал, по какви места е живял. За негово нещастие проговориха хора, които са били с него в чужбина. “Големите филми” се оказаха жалки клипчета, а “палатите и дворците” приеха формата на таванска стаичка, в която по-висок човек трябва да се наведе, за да не си удари главата.

Отделих внимание на емигрантите, защото голяма част от тях не спират да говорят лъжи за България, опитвайки да убедят себе си, че с нещо са по-различни. Расизмът заема основно място сред фантасмагориите им и дори за секунда не им хрумва, че така вредят на себе си, защото всеки чужденец ще си каже “Сам признава какъв народ са. Значи той е същият”. Почти сигурно ще познаят, щом става дума за човек, мразещ родината си. Тези “неоткрити звезди” много отдавна са описани в “Криворазбраната цивилизация”, но никой от тях не се разпознава там..

Направо си умирам от смях, когато някой започне да дрънка, че еди къде си не било така. Измишльотини! Цигани има почти във всяка държава. Дадени са им две възможности – да живеят по правилата или обратното, но съпроводено с пълна изолация. Някои избират първото и живеят като останалите. Но други предпочитат катуните – също ги има почти във всяка държава, но рядко се виждат, защото наистина са подложени на изолация и избягват градовете. Това да откраднат, това да поругаят гроб! Нека само го помислят – веднага ще щракат белезници и никой няма дума да обели за дискриминация, защото престъплението трябва да се наказва и не си позволяват да го отричат.

В “расистка” България обаче все търсят оправдание.

Казваш им “Виж, поругаха гроб!” А те отвръщат “Гладът е лош съветник”. Как да го разбирам това? Ще вечерят с мъртвешко печено? Какво общо има гладът? На шиш да го въртиш, няма да отговори директно на въпроса “Заслужават ли наказание циганите, поругали гроб?” Простотията си е простотия и няма значение кой я върши – винаги е простотия.

Ако видите група хулигани да преджобват ученик зад училището, ще се възмутите, нали? Обаче ако хулиганите са цигани, ще излезе, че просто са гладни, т.е. имат оправдание. Що за изкривен аршин? Tова ли е равенството – за едни е позволено, а за други не. Е, кой е дискриминиран?

Последно разбрах, че някои съдия-изпълнители са решили да се възползват от вродения страх на част от хората и пращат цигански групи за сплашване. Оставям настрана дали жертвите наистина са некоректни платци или става дума за обичайните номера от банки, “Топлофикация”, лихвари и прочие пладнешки крадци. Въпросът е, че находчивите цигани са доразвили идеята и на своя глава ходят да си искат, уж от името на съдия-изпълнителя. Как се нарича това? Рекет. Полага се съд и затвор. Но не и ако го вършат хора от малцинствата. Защо да не носят отговорност за действие, което точно и ясно е определено като престъпление? Гладни били! Само на тях ли им трябват храна и пари? Защо искате да ни убедите, че имат някакви по-специални нужди, несъществуващи при останалите хора? Не е ли именно това дискриминацията, но срещу всички извън малцинствата?

Скоро попаднах на някакъв, който обяснява всичко с глада. Попитах го защо да не оправдаем по същия начин примерно Маргините. И те са били бедни и гладни, както и голяма част от престъпният контингент. Защо едни влизат в затвора, а онези от малцинствата, за същото деяние, се оказват “жертва на системата”? Няма логика. Oсвен ако някой не е прибрал пари, за да лъже по форумите.

Да си спомним за Катуница. Близко е до акъла, че нямаше да се стигне дотам, ако не беше абсолютната безнаказаност за ромите. Търпиш, търпиш, но в един момент “бомбата” гръмва – логично и очаквано. Предупреждавахме ли? Да. Някой чу ли ни? Не. Вместо това пак ми пробутват “Едно е отделната личност, съвсем друго е цялата общност”. Да, но в случая говорим за цяла фамилия, тормозеща Катуница години наред. На това ли викате “отделна личност”?

Знаехме само за доайена Цар Киро. В същото време излязоха оплаквания, че жена му е досаждала на учителките в училището, включително е шамаросала една от тях. Пострадали са и родители на други деца. Внуците пък тормозят съучениците си. А някакви пак говорят за “отделна личност”! Коя по-точно? Защото аз виждам много отделни личности. Ама не, трябва да раздробим всичко на молекули и да не гледаме цялостната картина, защото ще лъсне истинският проблем. А той не е удобен, понеже не носи до безкрай пари за “интеграция на малцинствата”. 

 

Искам отново да обърна внимание на “държавата е виновна”. Каквото и да е направила или не е направила, то е еднакво за всички. Нагло и нечестно е да се представя като “вреда само за циганите”. Единствено по екстрите се различаваме, защото те са изцяло за малцинствата. Ще получават, много ясно, като са се научили да плачат по-зрелищно.

Така и не разбрах с кое държавата “вреди” на циганите? Програма за тяхното унищожението ли има? Как? Като им дават пари и апартаменти?! Хм, доста странна програма. Hещо ми подсказва, че по този начин не се заличава огромна група хора.

Смятам, повечето от вас са виждали какъв цирк правят дори от най-дребната ситуация. А представяте ли си ги пред социалните? Там циганските майки направо бият българките, защото “щели да им вземат парите”. Не говоря наизуст – видял съм го с очите си. Бях пред социалните, защото моя приятелката ме помоли да я придружа – предния ден бяха налетяли на нея. И това съм го предлагал за коментар на разни “разбирачи и защитници на онеправданите”. Реакцията им? Заобикалят въпроса … за по-сигурно “през Hю Йорк”. Cещате се – просто няма как да отговорят адекватно. Cъщото е по всички останали етнически теми.

Крайно време е защитниците на всякакъв род агресори да разберат, че равенството между хората означава нещо съвсем определено – всички да бъдат именно равни. Абсурдно е да говорят за права, а в същото време да подкрепят онези, които ги нарушават. Няма значение дали обсъждаме цвят на кожата, сексуалност или нещо друго. Щом ползват привилегии, недостъпни за останалите, това се нарича толериране, а не дискриминация. Не ме интересува дали се правят на интересни или наистина не разбират значението на споменатите думи. Ще им се наложи да го проверят, ако трябва в тълковния речник, защото никой не е длъжен да бъде мишена на нечии нездрави мераци.


.................................
Други публикации


Facebook-Страница - Entertainment

Реклама в Интернет

Звезден прах от "Къртицата"

На повикване

Работа и заплата

Никола Петков: С мъст не се управлява

DartsNews

На 23 септември преди 65 години /1947г./  е изпълнена смъртната присъда на българския демократ и лидер на БЗНС Никола Петков. Той е един от участниците в деветосептемврийския антифашистки преврат, а от лятото на 1945 лидер на обединената антикомунистическа опозция. След смяната на властта е министър без портфейл в периода 9 септември 1944 - 26 август 1945.

Никола Петков и Г.М. Димитров са основните противници на „народната власт“ след нахлуването на съветската армия в България. Като такива са обявени лично от самият министър-председател по това време Георги Димитров. Другият Димитров, известен като Гемето, успява да избяга на пристигналите в дома му, за да го арестуват, милиционери. След като той заминава зад граница, Комунистическата партия насочва усилията си за отстраняване на лидера на БЗНС – Никола Петков.

В „Български хроники“ том 4 на Стефан Цанев откриваме изключително пълно и оживено пресъздаване на събитията, почти изцяло чрез точни цитати от документи.

Датата е 5 юни 1947, а мястото – Народното събрание. Секретарят Иван Попдимитров от все още легалната тогава партия "Звено" прочита писмо N6195 от 4 юни 1947 постъпило в парламента от прокурорския надзор на Софийския народен съд:

"При съдебното дирене по делото срещу конспираторите от военната фашистка организация „Неутрален офицер“ и срещу другата военна фашистка организация Военен съюз, както и от делото срещу другия народен представител Петър К. Коев и други са събрани извънредно много данни, които по безспорен начин сочат, че главен вдъхновител, организатор и ръководител във всички тези конспирации е народният представител Никола Димитров Петков от град София. Всички доказателства, събрани досега с необходимата съдебна достоверност, установяват, че Никола Д. Петков е създал съзнателно и преднамерено организация, която си е поставила за цел събарянето чрез въоръжен преврат на установената у нас на 9 септември 1944 власт".

Стенографските дневници на Великото народно събрание от 5 юни 1947 ни разкриват епилога на драмата. Цитирани са със съкращения:

Никола Петков: (към Георги Димитров) Ако беше вярно това, ако аз съм такъв реакционер, вие нямаше от Москва да ми пишете писмо и да ме молите да остана в Отечествения фронт.
Министър-председателят Георги Димитров: Затова сега ще отидете в затвора! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Сега можете да си отмъстите, защото сте отмъстителен човек, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. Това ще разберете вие най-добре.
Георги Димитров: Тук няма отмъщение. Има справедливо възмездие. (Възгласи: „Вярно!“ и ръкопляскане от мнозинството.)
Никола Петков: Вие ще видите, че с мъст не се управлява.
Георги Димитров: Ще получите това, което заслужавате! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да бъда на 9 септември с вас. (От мнозинството: Ооо!)
Никола петков: И днес, и утре ще се боря за свободата - и при вас, и при други. Ще се боря срещу всеки, който отнеме свободите на българския народ… Не забравяйте, че няма да ги разколебаете (сочи опозицията). Вие ще се убедите, че няма да ги разколебаете…
Георги Димитров: Можеш за последен път да бъдеш словоохотлив. Това е ваша последна дума тук, затова сте словоохотлив. (ръкопляскания от мнозинството).
Никола Петков: И последната ми дума като човек ще бъде: Да живее свободата!

Малко по-късно след кратка реч произнесена от земеделския лидер, след виковете „Позор“ и „Долу диктатурата“ от страна на опозицията, в залата нахлуват въоръжени милиционери и арестуват Петков. Комунистите нанясят побой на опозиционните депутати още в кулоарите на парламента, разказват очевидци.

На 5 август започва съдебен процес със спорни обвинения срещу него. На 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж и организиране на преврат. На 19 септември Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим и само 72 часа по-късно Никола Петков е жестоко убит, въпреки протестите на западната общественост. Гробът му и до днес е неизвествен.

Сталин отново излиза прав, казвайки: „Ако Никола Петков си въобразява, че Америка ще воюва с нас заради него, много се лъже!“ На 1 октомври 1947 правителството на САЩ съобщава, че възстановява дипломатическите отношения с България и признава правителството на Народната република.