Никола Петков: С мъст не се управлява

DartsNews

На 23 септември преди 65 години /1947г./  е изпълнена смъртната присъда на българския демократ и лидер на БЗНС Никола Петков. Той е един от участниците в деветосептемврийския антифашистки преврат, а от лятото на 1945 лидер на обединената антикомунистическа опозция. След смяната на властта е министър без портфейл в периода 9 септември 1944 - 26 август 1945.

Никола Петков и Г.М. Димитров са основните противници на „народната власт“ след нахлуването на съветската армия в България. Като такива са обявени лично от самият министър-председател по това време Георги Димитров. Другият Димитров, известен като Гемето, успява да избяга на пристигналите в дома му, за да го арестуват, милиционери. След като той заминава зад граница, Комунистическата партия насочва усилията си за отстраняване на лидера на БЗНС – Никола Петков.

В „Български хроники“ том 4 на Стефан Цанев откриваме изключително пълно и оживено пресъздаване на събитията, почти изцяло чрез точни цитати от документи.

Датата е 5 юни 1947, а мястото – Народното събрание. Секретарят Иван Попдимитров от все още легалната тогава партия "Звено" прочита писмо N6195 от 4 юни 1947 постъпило в парламента от прокурорския надзор на Софийския народен съд:

"При съдебното дирене по делото срещу конспираторите от военната фашистка организация „Неутрален офицер“ и срещу другата военна фашистка организация Военен съюз, както и от делото срещу другия народен представител Петър К. Коев и други са събрани извънредно много данни, които по безспорен начин сочат, че главен вдъхновител, организатор и ръководител във всички тези конспирации е народният представител Никола Димитров Петков от град София. Всички доказателства, събрани досега с необходимата съдебна достоверност, установяват, че Никола Д. Петков е създал съзнателно и преднамерено организация, която си е поставила за цел събарянето чрез въоръжен преврат на установената у нас на 9 септември 1944 власт".

Стенографските дневници на Великото народно събрание от 5 юни 1947 ни разкриват епилога на драмата. Цитирани са със съкращения:

Никола Петков: (към Георги Димитров) Ако беше вярно това, ако аз съм такъв реакционер, вие нямаше от Москва да ми пишете писмо и да ме молите да остана в Отечествения фронт.
Министър-председателят Георги Димитров: Затова сега ще отидете в затвора! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Сега можете да си отмъстите, защото сте отмъстителен човек, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. Това ще разберете вие най-добре.
Георги Димитров: Тук няма отмъщение. Има справедливо възмездие. (Възгласи: „Вярно!“ и ръкопляскане от мнозинството.)
Никола Петков: Вие ще видите, че с мъст не се управлява.
Георги Димитров: Ще получите това, което заслужавате! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Никола Петков: Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да бъда на 9 септември с вас. (От мнозинството: Ооо!)
Никола петков: И днес, и утре ще се боря за свободата - и при вас, и при други. Ще се боря срещу всеки, който отнеме свободите на българския народ… Не забравяйте, че няма да ги разколебаете (сочи опозицията). Вие ще се убедите, че няма да ги разколебаете…
Георги Димитров: Можеш за последен път да бъдеш словоохотлив. Това е ваша последна дума тук, затова сте словоохотлив. (ръкопляскания от мнозинството).
Никола Петков: И последната ми дума като човек ще бъде: Да живее свободата!

Малко по-късно след кратка реч произнесена от земеделския лидер, след виковете „Позор“ и „Долу диктатурата“ от страна на опозицията, в залата нахлуват въоръжени милиционери и арестуват Петков. Комунистите нанясят побой на опозиционните депутати още в кулоарите на парламента, разказват очевидци.

На 5 август започва съдебен процес със спорни обвинения срещу него. На 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж и организиране на преврат. На 19 септември Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим и само 72 часа по-късно Никола Петков е жестоко убит, въпреки протестите на западната общественост. Гробът му и до днес е неизвествен.

Сталин отново излиза прав, казвайки: „Ако Никола Петков си въобразява, че Америка ще воюва с нас заради него, много се лъже!“ На 1 октомври 1947 правителството на САЩ съобщава, че възстановява дипломатическите отношения с България и признава правителството на Народната република.