Васил Божков – Най-големият Български Олигарх

Когато говорим за олигарси, не можем да пропуснем и най-богатият българин, а именно Васил Божков. Богаташът е роден през 1959 година, като завършва с отличие Националната Математическа Гимназия, а след това и специалност „Математика“ в Софийския университет „Св Кл. Охридски” и специалност „Икономика на труда“ в УНСС, а началото на съзнателният си живот се занимава с дребни далавери на Магурата. След падането на режимът, Васил Божков основава “Нове Холдинг”, която функционира и до днес. Има огромни интереси в хазарта, индустриалният сектор, хиотелиерството, транспортът и застраховането. Състоянието на Божков се оценява на над 1.5 милиарда лева, което го прави един от най-богатите българи, а мътното минало днес вече никой не го помни.


Money From Home


След набирането на дребните пари за начален капитал, Васил Божков основава “Нове Холдинг”, като компания занимаваща се с голям кръг от дейности – турсоператорство, хотелиерство, кетъринг и разбира се най-успешният бизнес – хазартът. Васил Божков има дялово участие в десетки казина в България, Сърбия и Косово, където привлича израелски инвеститори. “Нове Холдинг” бе едноличен собственик на българският букмейкър “Еврофутбол”, 49% от който през 2002 година бе продаден на гръцкият бизнесмен Сократис Кокалис за 23 милиона лева официално, но според запознати милионите са 3-цифрена сума.

Васил Божков е инициаторът на първото българско частно тото “Еврошанс”, което въпреки плахият си старт, започна все по сериозно да се утвърждава в България. Но хазарта не е единственият сектор, в който Васил Божков има големи интереси. Божков има дялов капитал в застрахователно дружество “Бул Инс”, което е основано на вече разтурената групировка СИК. Не са случайни връзките на Васил Божков със СИК, тъй като те са един от стълбовете на внедряване на “Нове Холдинг” в сериозният бизнес. Макар да няма доказани връзки с престъпният бизнес, то Васил Божков и Нове холдинг се движат по ръба, а скандалите около най-богатият българин са найстина чести, тъй като сферите му на влияние са много.

Големите колекции от картини на Васил Божков красят стените на “Нове Холдинг”, като според запознати експерти, Васил Божков има над 500 картини на известни български творци. Може би това е една от причините покрай богатството на Васил Божков да се шуми толкова много. Милиардерът, освен в изкуство инвестира и в спорт, както и други обществени дейности. До 2006 година беше собственик на ПФК ЦСКА АД, където по лични думи инвестира на 50 милиона лева (само на думи) в базите в Панчарево и в клубният стадион.

През 2000 година е избран за председател на Българската федерация по спортна стрелба, а през 2003 година застава начело на Българската федерация по шахмат. И покрай двата поста имаше ожесточени дискусии, но Божков отстоя на своето. А когато говорим за спорт можем да погледнем, че голяма част от българските бизнесмени са собственици на футболни отбори, тъй като оборотът там е голям, а прането на пари е детска игра. И когато говорим за големи пари и за олигарси като Васил Божков, със сигурност можем да твърдим, че са изпрани милиони левове в касите на ЦСКА.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас

Днес ще ви разкажа история, която се е случила много, много отдавна, в едно друго измерение. Ако откриете нещо познато, причината за това е във вечния кръговрат на живота. Мястото и времето се менят, но принципите, cтрастите и трепетите на сърцето остават същите.

В едно далечно царство живееше красива принцеса. Известна бе като Перлата на Сливенхил Ийст Палас - по името на нейните владения. Приятелките обаче я наричаха Микаела, както бе записана при раждането си.

Заобиколена от разкош, тя посвещаваше времето си на прекрасното в живота. Отдавна вече не се впечатляваше от несметни богатства, тъй като бе свикнала с тях. Сърцето й имаше други вълнения.
Микаела прекарваше времето на някое от любимите си места

Морето на Любовта

 или Водопада на Мълчанието

Тук тя намираше желаното уединение и много дълго четеше любимата си поезия. Но не каква да е, а специално подбрана и въздействаща. И задължително любовна. Посветена на нейния Фараон. 

Същият бе и голямата й мъка, тъй като почти постоянно отсъстваше. Зает със завладяването на нови земи,

той рядко се прибираше при своята принцеса.

Но в мислите си двамата винаги бяха заедно.

Както често се случва, тази неземна любов също имаше противници.




Кукулан, владетел на Царството Бургастауър, 

отдавна мечтаеше да отмъкне Микаела. Години наред подготвяше армия, учейки я да убива безмилостно. Неговите уроци създадоха многохилядна войска от главорези, чиято едничка мисъл бе да помогнат на своя учител в пъклените му планове.

Тъй като се страхуваше от фараонското могъщество, Кукулан потърси съюзници.
Първия път получи отказ от Далин Талин, владетел на Канейдиън Томахоук. Той мечтаеше за друга принцеса и не му беше до помагане на заговорници. 

Втория път обаче намери верен ортак в лицето на Пует46 от Русенхил Матуа. Същият бе известен със злобата и малодушието си,

  но заобиколен от армия, ставаше изключително нагъл.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас стоеше на любимия си бряг,

отново мислейки за своя любим.

Ах, кой го е нарекъл морето на любовта?

В този прелестен миг дойде вестоносецът с ужасна новина за приближаващата армия.

- Ами сега? Какво ще правим? - уплаши се Микаела, която изобщо не понасяше войната, омразата и интригите.
- Ще се бием, принцесо! - стисна юмрук бързоногият. - Готови сме да умрем за теб!
- Стига, де! Не искам никой да умира. Предпочитам хората да се обичат или най-малкото да се уважават взаимно.

За съжаление едно са желанията, друго е реалността. И малко хора са толкова добронамерени, колкото Перлата.



Всички, способни да въртят меч, с готовност се въоръжиха. Включително жени и деца, които също като мъжете, обожаваха любимата си принцеса. Толкова много я обичаха, че повече се притесняваха за нейния живот, отколкото за своя.

Агресорът връхлетя върху защитните стени, където бе посрещнат от три редици стрелци. Смъртта моментално започна да прибира жертвите си.

Кукулан и Пует46 крещяха като обезумели. Не ги интересуваха падналите воини, умиращи заради болните им амбиции. Само едно нещо ги вълнуваше - разпространението на злобата и проливането на кръв.

Три дни и три нощи продължи обсадата. Много хора заминаха за отвъдното, проклинайки човешката алчност.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас, естествено, не участваше пряко в битката, но постоянно се интересуваше от развоя. Никога не се бе чувствала толкова зле. Нежната й душа не понасяше близкото присъствие на Смъртта.

Войникът влезе и каза тъжно:
- Изкачиха стената. Много повече са и не можем да издържим. След малко ще са тук.

Разплаканите очи на Микаела гледаха в една точка, а от устата не се отрони нито дума. 

- Съжалявам! - сякаш опита да се оправдае мъжът.

- Защо няма кой да ни помогне? - едва сега промълви Микаела, а думите й увиснаха във въздуха.

Подтискайки мъката, воинът се приближи към прозореца за да хвърли последен поглед преди да бъде съсечен.




И точно в този миг видя далечния хълм, който почерняваше от конници.

- Принцесо! - лицето му грееше, но думи не можа да намери.

Микаела изтича до прозореца и секунда по-късно погледът й блесна.


Армията на Фараона бързо приближаваше в бесен галоп.

Най-отпред бе самият той с изваден меч и лице, изкривено от гневна гримаса. От всичко най-много мразеше подлеците, нападащи беззащитни хора с многократно превъзхождащи войскови единици. Сега в душата му бушуваха необуздана ярост и желание да накаже виновните.
Жребецът Армагедон плюеше топки пяна, ноздрите му като за последно вдишваха и изпускаха струи въздух, очите заплашваха да изскочат от орбитите си. Но нямаше кой да го съжали.
Фараонът искаше час по-скоро да стигне до своята принцеса.


Агресорът, който вече се виждаше победител, изпадна в паника. Още по-стъписани бяха военачалниците.



Фараонът обаче не бе в настроение да амнистира.
Вместо това се вряза в редиците на противника

и мечът му започна да описва кървави дъги наляво и надясно. 

Никой не посмя да отвърне. Това му позволи да стигне безпрепятствено до портата, която се отвори незабавно, тъй като защитниците на крепостта вeче бяха видели пристигащия. Вътре го посрещна вулкан от радостни възгласи.


През това време основната част от фараонската армия започна мощно и безпощадно да мачка жалкия противник.



Въпреки тежкото снаряжение, Фараонът се затича към покоите на принцесата. Секунди по-късно тя бе в прегръдките му и радостните й сълзи бликнаха неудържимо. 

  - Как разбра, че съм в опасност?

- Сънувах, че плачеш. Вдигнах войската посред нощ, защото сърцето ме болеше - за пръв път. Това бе достатъчно за да пришпорим конете. Почти не сме спирали.




Междувременно вражеската войска бе обезоръжена. Самите водачи признаха безусловната си капитулация.

- Мики, ти решаваш за тях. - каза Фараонът.

- Нека си вървят! Стига толкова омраза - не я понасям. Искам всичко да бъде мирно и тихо, за да мислим само за хубави неща.



Сега разбрахте ли защо малки и големи обожаваха принцеса Микаела, Перлата на Сливенхил Ийст Палас?
Имаха достатъчно причини за това.

Кела кацна окован на Терминал 2, в компанията на цяло звено на спецслужбите

Burgasnovinite.bg

Страшилището на Бургас се приземи от Лисабон в София, с полет през Мюнхен, около 22,10 ч на Терминал 2, в компанията на цяло звено на спецслужбите. И под изключително внушителен конвой е транспортиран до родния му град Бургас.

В Бургаския затвор вече топлят килията за Кела. Там Пламен Дишков ще се буди в следващите 20 г. Кела влиза "на топло", за да излежи задочна присъда като поръчител на убийство. От много години наровете на Бургаския затвор търкат двамата килъри, наети от него, за да ликвидират бургаския търговец на месо Димитър Стаматов, по-известен с прякора Мастара. Бизнесменът бе екзекутиран с един изстрел пред хотела си на 21 ноември 2002 г. След светкавично разследване, буквално за броени часове, криминалистите спипаха физическите убийци - 36-годишния Тодор Неделчев и съучастника му Бойко Стоянов. Първият бе осъден на 16 г. затвор, след като склони да съдейства на прокуратурата, а вторият получи 20 г..

Същата присъда бе издадена задочно срещу Кела. Дишков избяга зад граница веднага след зловещата екзекуция. В подземния свят се говори, че е бил предупреден, че разследващите са стигнали до него и, без да губи време, е напуснал страната като член на спортна делегация. Разследването тогава установи, че е избягал в Полша, а оттам - в Германия. През 10-годишното му отсъствие беше засичан в ЮАР, Канада и други страни, но оставаше неуловим. 10-годишната сага с издирването на Кела по целия свят приключи в разгара на миналото лято. На 24 август 2011 г. бе арестуван в португалския град Кашкайш.

Пламен Дишков бе обявен за международно издирване още на 12 декември 2002 г. с червен бюлетин на Интерпол. През 2005 г. бе арестуван за кратко в Германия, но впоследствие освободен, тъй като все още нямаше влязла в сила присъда срещу него. След като Бургаският окръжен съд му наложи 20 г. лишаване от свобода през 2008 г., бе издадена и европейска заповед за арест. В подземния свят се говори, че Кела е бил предаден от свой бивш съдружник от Русия. Другата легенда, която се носи от дълги години, е, че босът си е направил пластична операция на лицето и в момента е неузнаваем. Бургаските криминалисти са любопитни да видят с очите си дали Кела действително е толкова променен, колкото се говори. Въпреки че от разстрела на Мастара, поръчан от Кела, изминаха почти 10 г., така и не е ясно каква е причината за екзекуцията

Версиите са няколко. Според една от тях двамата са влезли в остър конфликт заради преразпределение на наркотеритории. Кръстосали шпаги и в бизнеса с проститутки. Приближени на Кела обаче разказват друга история. Между двамата действително имало вражда, но на лична основа. Всичко започнало през декември 2000 г., когато двамата се засичат по случайност в бургаската дискотека "Жега". След като обърнали по няколко питиета, между двете компании избухнал скандал, стигнало се и до бой. Гардовете на Мастара натупали хората на Кела, от когото трепереше не само Бургас, но цялото Черноморие. Подземният бос не могъл да преживее жестоката обида с тупаника и се заклел да отмъсти.

Преди да изпълни заканата си, месец след инцидента в "Жега", Кела става жертва на бомбен атентат. Мощна тротилова бомба е заложена на входа на бар "Фенси" в Бургас в нощта, когато Кела е решил да гуляе с приятели. Адската машина е задействана точно в момента, когато Кела и гардовете му напускат заведението. Взривът убива на място двама от охранителите му - Добрин Кафеджиев и Димо Колев. Самият бос е тежко ранен от взрива, но оцелява и след дълго лечение в болница се изправя на крака. Дишков е убеден, че Мастара стои зад бомбения атентат и му издава смъртна присъда.