Elvis Presley - The Magic

The Final Battle - Darth Vader VS. Obi-Wan - Episode III

Darth Vader - The Suit - Episode III

Среща между два свята

Star Wars: Luke Skywalker vs Darth Vader vs Darth Sidious

Най-добрият сайт PTC-сайт

Реклама в Интернет

Tombstone Train Station Scene & Wyatt's Revenge

                      Легенда

Бизнес без инвестиции

Отлична оферта - Ref4bux


Nemesea

Музика / Music - 2

Gamma Ray - Rebellion In Dreamland - Live



Tarot - Messenger Of Gods




                              Doro - Egypt (The Chains Are On) - live BYH 2010 Dio Tribute - b-light.tv

     Rammstein - Das Modell



                                       Ивана - Нещо нетипично



 Crusading Angels by Jonathan Beaudette

                                       Britney Spears - Gimme More


                                                                              Shakira - Ojos Así


Kiss - I Love It Loud



                                                 Tango Fire - Verano Portenas

Selena Gomez & The Scene - A Year Without Rain

                       Loreena McKennitt - The Gates of Istanbul (Turkish Subtitle)

Epica Live at Pinkpop - Blank Infinity (Live)

Tango Fire - Verano Portenas

Epica Live at Pinkpop - Blank Infinity (Live)

Black - Wonderful Life (Original Audio 1987)

Бях малък, когато излезе тази песен. Абсолютно всички я харесваха.
Тогава имаше специализирани предавания за англоезична музика и те бяха истински празник. А "Диамантените награди" приличаха на включване от друга планета.

"Wonderful Life" е много специално парче. Щом и след толкова години, претрупан от всякаква музика, все още ме побиват тръпки, докато я слушам ....

Epica - Seif Al Din (HD) by Nahiem

NightWish - Symphony Of Destruction

Gamma Ray - Rebellion In Dreamland - Live

SAMANTHA vs. SABRINA - Call Me (Official Video)

Перлата на Сливенхил Ийст Палас

Днес ще ви разкажа история, която се е случила много, много отдавна, в едно друго измерение. Ако откриете нещо познато, причината за това е във вечния кръговрат на живота. Мястото и времето се менят, но принципите, cтрастите и трепетите на сърцето остават същите.

В едно далечно царство живееше красива принцеса. Известна бе като Перлата на Сливенхил Ийст Палас - по името на нейните владения. Приятелките обаче я наричаха Микаела, както бе записана при раждането си.

Заобиколена от разкош, тя посвещаваше времето си на прекрасното в живота. Отдавна вече не се впечатляваше от несметни богатства, тъй като бе свикнала с тях. Сърцето й имаше други вълнения.
Микаела прекарваше времето на някое от любимите си места

Морето на Любовта

 или Водопада на Мълчанието

Тук тя намираше желаното уединение и много дълго четеше любимата си поезия. Но не каква да е, а специално подбрана и въздействаща. И задължително любовна. Посветена на нейния Фараон. 

Същият бе и голямата й мъка, тъй като почти постоянно отсъстваше. Зает със завладяването на нови земи,

той рядко се прибираше при своята принцеса.

Но в мислите си двамата винаги бяха заедно.

Както често се случва, тази неземна любов също имаше противници.




Кукулан, владетел на Царството Бургастауър, 

отдавна мечтаеше да отмъкне Микаела. Години наред подготвяше армия, учейки я да убива безмилостно. Неговите уроци създадоха многохилядна войска от главорези, чиято едничка мисъл бе да помогнат на своя учител в пъклените му планове.

Тъй като се страхуваше от фараонското могъщество, Кукулан потърси съюзници.
Първия път получи отказ от Далин Талин, владетел на Канейдиън Томахоук. Той мечтаеше за друга принцеса и не му беше до помагане на заговорници. 

Втория път обаче намери верен ортак в лицето на Пует46 от Русенхил Матуа. Същият бе известен със злобата и малодушието си,

  но заобиколен от армия, ставаше изключително нагъл.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас стоеше на любимия си бряг,

отново мислейки за своя любим.

Ах, кой го е нарекъл морето на любовта?

В този прелестен миг дойде вестоносецът с ужасна новина за приближаващата армия.

- Ами сега? Какво ще правим? - уплаши се Микаела, която изобщо не понасяше войната, омразата и интригите.
- Ще се бием, принцесо! - стисна юмрук бързоногият. - Готови сме да умрем за теб!
- Стига, де! Не искам никой да умира. Предпочитам хората да се обичат или най-малкото да се уважават взаимно.

За съжаление едно са желанията, друго е реалността. И малко хора са толкова добронамерени, колкото Перлата.



Всички, способни да въртят меч, с готовност се въоръжиха. Включително жени и деца, които също като мъжете, обожаваха любимата си принцеса. Толкова много я обичаха, че повече се притесняваха за нейния живот, отколкото за своя.

Агресорът връхлетя върху защитните стени, където бе посрещнат от три редици стрелци. Смъртта моментално започна да прибира жертвите си.

Кукулан и Пует46 крещяха като обезумели. Не ги интересуваха падналите воини, умиращи заради болните им амбиции. Само едно нещо ги вълнуваше - разпространението на злобата и проливането на кръв.

Три дни и три нощи продължи обсадата. Много хора заминаха за отвъдното, проклинайки човешката алчност.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас, естествено, не участваше пряко в битката, но постоянно се интересуваше от развоя. Никога не се бе чувствала толкова зле. Нежната й душа не понасяше близкото присъствие на Смъртта.

Войникът влезе и каза тъжно:
- Изкачиха стената. Много повече са и не можем да издържим. След малко ще са тук.

Разплаканите очи на Микаела гледаха в една точка, а от устата не се отрони нито дума. 

- Съжалявам! - сякаш опита да се оправдае мъжът.

- Защо няма кой да ни помогне? - едва сега промълви Микаела, а думите й увиснаха във въздуха.

Подтискайки мъката, воинът се приближи към прозореца за да хвърли последен поглед преди да бъде съсечен.




И точно в този миг видя далечния хълм, който почерняваше от конници.

- Принцесо! - лицето му грееше, но думи не можа да намери.

Микаела изтича до прозореца и секунда по-късно погледът й блесна.


Армията на Фараона бързо приближаваше в бесен галоп.

Най-отпред бе самият той с изваден меч и лице, изкривено от гневна гримаса. От всичко най-много мразеше подлеците, нападащи беззащитни хора с многократно превъзхождащи войскови единици. Сега в душата му бушуваха необуздана ярост и желание да накаже виновните.
Жребецът Армагедон плюеше топки пяна, ноздрите му като за последно вдишваха и изпускаха струи въздух, очите заплашваха да изскочат от орбитите си. Но нямаше кой да го съжали.
Фараонът искаше час по-скоро да стигне до своята принцеса.


Агресорът, който вече се виждаше победител, изпадна в паника. Още по-стъписани бяха военачалниците.



Фараонът обаче не бе в настроение да амнистира.
Вместо това се вряза в редиците на противника

и мечът му започна да описва кървави дъги наляво и надясно. 

Никой не посмя да отвърне. Това му позволи да стигне безпрепятствено до портата, която се отвори незабавно, тъй като защитниците на крепостта вeче бяха видели пристигащия. Вътре го посрещна вулкан от радостни възгласи.


През това време основната част от фараонската армия започна мощно и безпощадно да мачка жалкия противник.



Въпреки тежкото снаряжение, Фараонът се затича към покоите на принцесата. Секунди по-късно тя бе в прегръдките му и радостните й сълзи бликнаха неудържимо. 

  - Как разбра, че съм в опасност?

- Сънувах, че плачеш. Вдигнах войската посред нощ, защото сърцето ме болеше - за пръв път. Това бе достатъчно за да пришпорим конете. Почти не сме спирали.




Междувременно вражеската войска бе обезоръжена. Самите водачи признаха безусловната си капитулация.

- Мики, ти решаваш за тях. - каза Фараонът.

- Нека си вървят! Стига толкова омраза - не я понасям. Искам всичко да бъде мирно и тихо, за да мислим само за хубави неща.



Сега разбрахте ли защо малки и големи обожаваха принцеса Микаела, Перлата на Сливенхил Ийст Палас?
Имаха достатъчно причини за това.