понеделник, 27 февруари 2012 г.

Перлата на Сливенхил Ийст Палас



Днес ще ви разкажа история, която се е случила много, много отдавна, в едно друго измерение. Ако откриете нещо познато, причината за това е във вечния кръговрат на живота. Мястото и времето се менят, но принципите, cтрастите и трепетите на сърцето остават същите.




В едно далечно царство живееше красива принцеса. Известна бе като Перлата на Сливенхил Ийст Палас - по името на нейните владения. Приятелките обаче я наричаха Микаела, както бе записана при раждането си.




Заобиколена от разкош, тя посвещаваше времето си на прекрасното в живота. Отдавна вече не се впечатляваше от несметни богатства, тъй като бе свикнала с тях. Сърцето й имаше други вълнения.
Микаела прекарваше времето на някое от любимите си места




Морето на Любовта






 или Водопада на Мълчанието







Тук тя намираше желаното уединение и много дълго четеше любимата си поезия. Но не каква да е, а специално подбрана и въздействаща. И задължително любовна. Посветена на нейния Фараон








Същият бе и голямата й мъка, тъй като почти постоянно отсъстваше. Зает със завладяването на нови земи,




той рядко се прибираше при своята принцеса.




Но в мислите си двамата винаги бяха заедно.










Както често се случва, тази неземна любов също имаше противници.




Кукулан, владетел на Царството Бургастауър, 




отдавна мечтаеше да отмъкне Микаела. Години наред подготвяше армия, учейки я да убива безмилостно. Неговите уроци създадоха многохилядна войска от главорези, чиято едничка мисъл бе да помогнат на своя учител в пъклените му планове.



Тъй като се страхуваше от фараонското могъщество, Кукулан потърси съюзници.
Първия път получи отказ от Далин Талин, владетел на Канейдиън Томахоук. Той мечтаеше за друга принцеса и не му беше до помагане на заговорници. 



Втория път обаче намери верен ортак в лицето на Пует46 от Русенхил Матуа. Същият бе известен със злобата и малодушието си,




  но заобиколен от армия, ставаше изключително нагъл.














Перлата на Сливенхил Ийст Палас стоеше на любимия си бряг,




отново мислейки за своя любим.








Ах, кой го е нарекъл морето на любовта?








В този прелестен миг дойде вестоносецът с ужасна новина за приближаващата армия.

- Ами сега? Какво ще правим? - уплаши се Микаела, която изобщо не понасяше войната, омразата и интригите.
- Ще се бием, принцесо! - стисна юмрук бързоногият. - Готови сме да умрем за теб!
- Стига, де! Не искам никой да умира. Предпочитам хората да се обичат или най-малкото да се уважават взаимно.




За съжаление едно са желанията, друго е реалността. И малко хора са толкова добронамерени, колкото Перлата.



Всички, способни да въртят меч, с готовност се въоръжиха. Включително жени и деца, които също като мъжете, обожаваха любимата си принцеса. Толкова много я обичаха, че повече се притесняваха за нейния живот, отколкото за своя.











Агресорът връхлетя върху защитните стени, където бе посрещнат от три редици стрелци. Смъртта моментално започна да прибира жертвите си.







Кукулан и Пует46 крещяха като обезумели. Не ги интересуваха падналите воини, умиращи заради болните им амбиции. Само едно нещо ги вълнуваше - разпространението на злобата и проливането на кръв.








Три дни и три нощи продължи обсадата. Много хора заминаха за отвъдното, проклинайки човешката алчност.









Перлата на Сливенхил Ийст Палас, естествено, не участваше пряко в битката, но постоянно се интересуваше от развоя. Никога не се бе чувствала толкова зле. Нежната й душа не понасяше близкото присъствие на Смъртта.








Войникът влезе и каза тъжно:
- Изкачиха стената. Много повече са и не можем да издържим. След малко ще са тук.

Разплаканите очи на Микаела гледаха в една точка, а от устата не се отрони нито дума. 







- Съжалявам! - сякаш опита да се оправдае мъжът.

- Защо няма кой да ни помогне? - едва сега промълви Микаела, а думите й увиснаха във въздуха.

Подтискайки мъката, воинът се приближи към прозореца за да хвърли последен поглед преди да бъде съсечен.





И точно в този миг видя далечния хълм, който почерняваше от конници.







- Принцесо! - лицето му грееше, но думи не можа да намери.

Микаела изтича до прозореца и секунда по-късно погледът й блесна.


Армията на Фараона бързо приближаваше в бесен галоп.

Най-отпред бе самият той с изваден меч и лице, изкривено от гневна гримаса. От всичко най-много мразеше подлеците, нападащи беззащитни хора с многократно превъзхождащи войскови единици. Сега в душата му бушуваха необуздана ярост и желание да накаже виновните.
Жребецът Армагедон плюеше топки пяна, ноздрите му като за последно вдишваха и изпускаха струи въздух, очите заплашваха да изскочат от орбитите си. Но нямаше кой да го съжали.
Фараонът искаше час по-скоро да стигне до своята принцеса.


Агресорът, който вече се виждаше победител, изпадна в паника. Още по-стъписани бяха военачалниците.



Фараонът обаче не бе в настроение да амнистира.
Вместо това се вряза в редиците на противника




и мечът му започна да описва кървави дъги наляво и надясно. 






Никой не посмя да отвърне. Това му позволи да стигне безпрепятствено до портата, която се отвори незабавно, тъй като защитниците на крепостта вeче бяха видели пристигащия. Вътре го посрещна вулкан от радостни възгласи.


През това време основната част от фараонската армия започна мощно и безпощадно да мачка жалкия противник.



Въпреки тежкото снаряжение, Фараонът се затича към покоите на принцесата. Секунди по-късно тя бе в прегръдките му и радостните й сълзи бликнаха неудържимо. 




  - Как разбра, че съм в опасност?

- Сънувах, че плачеш. Вдигнах войската посред нощ, защото сърцето ме болеше - за пръв път. Това бе достатъчно за да пришпорим конете. Почти не сме спирали.





Междувременно вражеската войска бе обезоръжена. Самите водачи признаха безусловната си капитулация.








- Мики, ти решаваш за тях. - каза Фараонът.

- Нека си вървят! Стига толкова омраза - не я понасям. Искам всичко да бъде мирно и тихо, за да мислим само за хубави неща.




Сега разбрахте ли защо малки и големи обожаваха принцеса Микаела, Перлата на Сливенхил Ийст Палас?
Имаха достатъчно причини за това.







Няма коментари:

Публикуване на коментар