Комунистически "геройства"

Любопитен материал от Faktor.bg Човек не знае да се смее ли, да плаче ли. Tолкова "струват" източниците по история след вещата намеса на комунистическите дезинформатори.

69 години червената лъжа фалшифицира историята, а лидерът на ПЕС се прекланя пред престъпление срещу човечеството

24 август 1944 г. продължа да бъде една от най-спорните дати в най-новата ни история, обвита в много червена мистика, героика и патетика.

Десетилетия наред комунистическата пропаганда представяше този ден като знаков и паметен за партизанското движение и антифашистката борба в България.

Само няколко седмици преди страната да бъде окупирана от съветската армия, в местността Жабокрек, в близост до Рилския манастир е била осъществена най-епичната акция на родните шумкари. Според официалната версия на комунистическия режим и червените историци, основаващи се уж на спомените на бивши партизани, фактите стоят по следния начин: В почивната станция на Кочериново се помещава малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печата фалшиви банкноти от валутите на балканските страни и срива икономиките им. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират съответно жандармерийски взвод и българска армейска част.

Партизаните обезоръжават жандармеристите и българските войници безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където са разположени хитлеристките войници. В завързалото се сражение частта на Вермахта е избита, а почивната станция – подпалена. Партизаните дават двама леко ранени. Като трофеи взимат големи количества оръжие и храна. Славната битка, предшестваща преврата на 9-ти септември 1944 г., е описана драматично и с патос и в едно историческо произведение:

"Войнишките взводове се предадоха, без да окажат каквато и да била съпротива. Групата на германо-фашистките войници беше пометена от вихрената атака и цялата бе унищожена". Вследствие на тази "вихрена" атака /!!!!!!/ жертви сред шумкарите нямало, но са убити 18 "хитлерофашистки войници". И за да се подсили ефектът от "вихреното нападение", се упоменава, че било иззето "голямо количество оръжие". По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от няколкочасово сражение с "крупна" хитлерофашистка част. "Разбити" били и "дошли на помощ" с манастирския влак "въоръжени до зъби български фашистки части" и т. н. Над всичко доминира "партизанската смелост" и "песента на картечниците", които били "унищожили" къде 30, къде 100, та и повече дори "хитлерофашисти".

Старите хора от района обаче години наред мълчат от страх, но неофициално разказват, че тази “епична и героична версия” е рожба на партизанския фолклор, а истината за трагичното събитие е съвсем друга и доста позорна за родните партизани.

В тази посока едно от първите авторитетни свидетелства е на тогавашният игумен на Рилския манастир до 1948 г., известен с духовното име Калистрат. Той е родом от Бобошево а светското му име е Никола Васев Атанасов. Завършил е право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Знаел е няколко езика, славел се е в района с изключителна почтеност. Калистрат става неудобен на комунистическия режим защото, говорейки единствено със страх пред Бог, твърди, че акцията край Жабокрек е военно престъпление, а действията на шумкарите съвсем не са толкова героични и славни, а позорни. Духовникът е обявен за антикомунист и враг на държавата.

След падането на комунизма в края на 1989 г. един от първите изследователи, който търси истината за битката при Жабокрек, е  д-р Веселин Ангелов. Той повдига завесата на идеологическите митове, доказвайки, че са просто една долнопробна червена лъжа:

“ Да се мълчи за нея  е вече невъзможно. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер /според други източници 33 и още две сестри и един лекар, че става въпрос за ранени германски летци/. Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "внушително партизанско съединение от 250 борци", т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Не срещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция".

В изследването си д-р Веселин Ангелов събира автентични спомени и така установява още една срамна фалшификация. През 1947 г. вече произведените като "активни борци против фашизма и капитализма" от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии партизани възпроизвеждат пред нарочен филмов екип "мощната акция". Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията и така фалшифицират историята. Пресъздава се картина на ожесточено с "въоръжените до зъби хитлеристи" сражение. Тридесет години по-късно пък наглостта и безочието на шумкарите и потомците им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Като част от срамната фалшификация е измислицата как пеят геройски песни, а художници "активни борци" рисуват епични картини, някои от които влизат и в учебниците. Създава се традиция и ежегодно “епичната” битка шумно се чества като всенародно събитие.

Години наред за поколенията остава скрит и друг срамен епизод от 24 август 1944 г.

Редове от спомени на участник допълват истината за тази "крупна" акция. За нея "боецът" пише: "Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса." След това уплашени от стореното, "славните борци" отново се скриват вдън гори.

Точно тогава е извършено и още едно престъпление - убийството на техническия директор на дружество "Гранитоид" Райнхард Йохан Томаник - немец от Австрия, довел електричеството в хиляди български домове от района. Същия ден Томаник пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус, за който бе разказано по горе. По спомени на очевидци двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, където го насилват да отвори касата и го убиват, задигайки парите. Невинната му дъщеричка пък е изнасилена. Историята обаче близо половин век се покрива с мълчание, без никой да попита какви "фашисти" са Томаник и детето му, и защо червените мародери, извършили престъплението не са получили наказание от победилата по-късно народна власт. В района имената на насилниците убийци се знаят, те вече са покойници, а местните разказват, че днес потомците им са влиятелни хора в демократична България.

Сигурно и затова наследниците на българските комунисти – социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна и мародерска акция "най-голямата антифашистка". А на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я въздигат и честват, пита с възмущение историкът Веселин Ангелов.

Най-скандалното е, че през последните години един от най-ревностните поклонници на събора в Жабокрек е самият лидер на БСП и европейската левица Сергей Станишев. Той посещава събора дори и като премиер, задълбочавайки така разделението в нацията и подклаждайки политическата омраза в обществото. От “Позитано” 20 коментират, че съпричастността на Станишев към тези събития била продиктувана от комплекс и сантимент към баща му – партизанина Димитрий Станишев.

От средите на репресираните и жертви на комунизма пък задават директния въпрос – защо младият Станишев нито веднъж не посети поклоненията в лагера Белене, Куциян, Слънчев ден, Скравена? Защо веднъж не поднесе цветя на мемориала на избитите от комунистите пред НДК? Нито лидера на ПЕС, нито партията му години наред искат да дадат отговор на тези страшни въпроси.

Впечатляващ обаче е анализът на проф. Пламен Цветков по тази болна тема:

“До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, и останалите, които се опитваме да бъдем българи.

Но след като се стигна до там, че в края на август БСП честват с тъпани, зурли, ядене и пиене избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност не сме две нации, а сме човеци и нечовеци в една държава.

Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал. А през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си”, твърди един от най-добрите познавачи и изследователи на митовете в съвременната история.

Нестандартен, но автентичен поглед към тази тъжна тема дава в размишленията си и Варя Шиекова, дъщеря на единствената жива до 2010 г. участничка в бойната акция в местността Жабокрек. Нейната майка – Рилка Янева-Шиекова, с партизанското име Варя, е част от Рило-Пиринския партизански отряд с командир Желю Демиревски. Днес Варя възкликва: “БСП си ходи на Жабокрек и си правят някакви събрания, за да си правят някакъв имидж. Защо не поканиха майка ми там? Та тя бе последната останала жива от тази битка. Трябва да призная, че майка ми никога не е била любимо дете на партията. Е, все пак не искам да се изкарвам между дисидентите. Но майка ми е имала много голям актив отпреди Девети, и ако не беше голямата й уста, ако не беше критично настроена, искаща да изпълни идеалите си, щеше да направи някаква огромна кариера. Обаче тя винаги е била опортюнист, в смисъл, че винаги е казвала какво мисли. Аз лично съм възмутена от сегашното БСП и от начина, по който се отнася към своите ветерани. Не се е случило веднъж в последните 10 години някой да се обади дори да попита жива ли е тази жена, заради която си пишат сега актив. Ето например, аз като човек израснал в такава среда ви казвам – не ги уважавам, не желая да им бъда в партията!”

.............................................

Защо се учудваме? Tе опитват да ни убедят, че по времето на комунизма магазините са били пълни, въпреки че всеки знае истината, пък ще признаят за нещо, което вече има малко свидетели! Естествено, точно там ще развихрят фантазията си. Но фактите са разкрити.

Дискриминация на българите - 1 част

Днес ще гледам да бъда по-умерен, тъй като ми е известно каква страхотна дискриминация има спрямо българите в собствената им държава и лесно някой ще ме обвини в расизъм. Случва се на всеки, който посочи реалните факти - те не са по вкуса на определени групи.

Обикалям по всички големи форуми и се наслушах на чудовищни глупости и лъжи. Известно е, че някои хора получават пари, за да дезинформират. Други го правят от глупост, а трети заради доброто старо заяждане.

Да започнем с най-разпространената лъжа – държавата била виновна за всичко, което правят или не правят малцинствата. Като тръгнем от раждането на 7-8 деца, т.е. най-разработения им бизнес, и стигнем до неплащането на сметки, което странно защо смятат за свое право. Многократно попитах с какво държавата ги е накарала да се придържат към описаното аборигенско поведение, но никой не ми обясни.


За да ги улесня, реших да припомня конкретни факти.

1. За циганите има програми, по които им се раздават с предимство пари и апартаменти.

2. По училищата им се отделя специално внимание, за да не се чувстват изолирани. Дори се организират родителски срещи, на които класната настоява родителите да говорят с децата си да бъдат приятели на “самотното ромче”. Между другото, това е адски нечестно спрямо децата, понеже е тяхно право сами да избират приятелите си, а не да им ги налагат по някаква линия. Поне да имаше кой да го оцени, но няма.


Отсреща се правят на ударени и повтарят като в транс “Пречат им да учат”. Кой? Кога? Как? Няма отговор. Припомням, че основното образование е задължително, но циганите нарочно спират децата си и ги пращат да крадат. Пак няма отговор.

Вече споменах програмите и специалното внимание. Какво се случва, когато получат апартамент? Палят огън в центъра на хола. Имат ли животни, тях също вкарват. Ако определяте това поведение като цивилизовано, значи изобщо няма да ви питам вие самите в коя джунгла сте израснали.

Вече е пробвано всичко. Давани са им пари и имоти. Специално внимание. Не става и не става! Значи явно не е това начинът. Глупаво е да подаряваш пари на хора, които не знаят какво да ги правят. Все едно да наливаш вода в бездънна каца.

Необходима е промяна на манталитета. В тази връзка не книги или програми, а живи хора отиват да им говорят, обясняват, разясняват. Отсреща чуват само “Не сме длъжни да живеем по вашите правила, защото имаме традиции”.

Тук е един от проблемите. Тяхно право е да спазват традициите си, но не и ако заради това ограбват, убиват или смучат държавни пари, дошли от джоба на онези, които изобщо не са длъжни да се съобразяват с нечии порядки, защото също като тях имат свои собствени. С какво циганските правила са по-важни от нашите, особено като се има предвид, че не те на нас, а ние на тях даваме?

Помислете: каква е целта на всички програми? Интегриране. Даваш и очакваш резултати. Ако не ги получиш, просто спираш кранчето - това е единственият правилен подход. Щом циганите не харачат парите по предназначение, значи не трябва да им се дават. Не знам как по-ясно да го кажа. Всичко друго е лъжа, демагогия, интриги, алчност и т.н.

Какви хора защитават циганите? Владеят най-добре шикалкавенето и избягването на темата, но най-трагично е, че не умеят да следят собствената си мисъл и често дори не разбират значението на използваните от тях думи. Или поне се правят, защото им изнася.

На един такъв разказвах ситуации, които съм видял с очите си, а той ме шашна с “Къде са ти фактите?” Как къде, бе? Ако видяното лично от мен не е факт, тогава кое отговаря на тази дума? Нещо, което си прочел в Нета и нямаш минимална гаранция за достоверността му? Pазчиташ ли единствено на такива “факти”, можеш да стигнеш само до едно място – под Кривата круша.

Блогърка обяснява колко много обича pодината си, но е избрала друго място, защото там всеки може да бъде негър, индианец или папуас, без другите да го гледат като извънземно. Разбира се, в страната на папуасите най-нормално е да бъдеш именно папуас, но тази подробност удобно я пропускаме. Ако си далече от цивилизацията, логично е да има по-малко конфликти, понеже и всички други възможности се броят на пръсти. Абсурдно е да сравняваме гъсто населен район с джунгла, където двама-трима души кръстосват самотни и печелят “шестица от тотото”, ако изобщо се срещнат. А случи ли се това чудо, първата им мисъл е да се прегърнат от радост, че са видели живо човешко същество. Как да се скарат тогава, особено на тема расизъм?

Друг задава въпроса “Ако твоето арийско бебе се роди в циганската махала, дали ще преуспее в живота?” От пръв поглед се набива неуместната употреба на “арийско”, но това е малкият проблем. По-странното е, че тези думи уж са в защита на циганите, а всъщност потвърждават вината им. За пореден път посочват колко са важни средата и манталитетът – те трябва да се променят и чак тогава да се раздават пари.

Същият човек написа думите “Циганин е президент на САЩ”. Не знам за вас, но аз не мога да си представя по-голям расизъм. Щом този човек нарича така Барак Обама, представяте ли си какво би направил на цигане, с което се е разминал на улицата. Скинърите пасти да ядат. И точно той се явява защитник на малцинствата, наричайки българите расисти!!! Доста нагло.

За него явно всички “черни” са еднакви - още едно неоспоримо доказателство за дълбоките корени на расизма в разбиранията му.

По този повод малко разяснение: циганите и негрите си приличат само по цвета на кожата, а по всички други показатели са на противоположните полюси. Известно е, че негрите са амбициозни и готови на нечовешки усилия, за да докажат, че не струват по-малко от белите. Благодарение на това са постигнали завидни успехи – не само в баскетбола или телевизията. Докато при циганите е точно обратното: от малки ги възпитават, че учението е загуба на време, и рано-рано получават джебчийска подготовка.

Да се бъркат тези две коренно различни групи е признак не само за очебиен расизъм, но и за отчайващо невежество. Такъв човек има ли право да обяснява нещата от живота на когото и да било? Не и преди да се образова.

Пак той изрече и други глупости като например “Циганин кара автобус в Лондон, но в България това е невъзможно.”

Моля?!! Cамо във фирмите за чистота има повече цигани, отколкото в градския транспорт - така е от десетилетия, т.е. не е възможно някой да не го знае. Всичко карат – автобуси, тролеи, трамваи. Забележете: не е имало случай пътник да не се е качил, защото шофьорът е от малцинствата. Това говори ли ви нещо? Българинът не е против циганин, който очевидно върши своята работа, полезна за обществото. А някакъв дървен философ ще обръща фактите! Няма да стане.

Споменатият “велик българин”, който много обича от разстояние да дава препоръки, защото той самият няма да ги изпълнява, опита да ни убеждава, че в Германия строят цял квартал за румънските цигани. Случи се по времето, когато от Швеция върнаха нашите роми. Преди това го направиха французите. А някакъв лъжец говори за цял квартал в държава, където и днес боготворят Хитлер! Hа всичкото отгоре очаква да повЕрваме. На него, а не на световните информационни агенции и на българи, които са били съвсем скоро в Германия и говорят за непоносимостта към чужденците.

Обаче “палмата” държи идиот, който определи българските олимпийци като “некадърници” и дори Ивет Лалова – жена и спортистка по абсолютно всички показатели – не струвала в компанията на “африканските перли”. Представяте ли си каква нечовешка злоба крие този смешник? Питайте някой психолог и той ще ви каже, че такъв негативизъм винаги е съпроводен с най-различни проявления. Убеден съм, че въпросният “истински патриот”, ако в друг разговор спомене “африканските перли”, най-вероятно ще ги определи като “чернилки”. Защото Ганьо си остава Ганьо дори на Луната.

Въобще учуден съм от склонността на редица емигранти да се изказват така убедено, все едно не са напускали България. С какво право, след като си нямат най-малка представа за положението тук? Лесно е да дават препоръки, но не е честно. Първо ще дойдат тук, циганите да им бръкнат по джобовете, да ги изцицат за неплатен ток или майчинство, и тогава да им видя криворазбраната толерантност.

Продължава с 2 част

................................

Други публикации

Спортувайте за здраве!

Еротични снимки

Дървени философи - 1 част

Отпадането на класовете от заплатата

Отново ще ни навират в лицето хомосексуалността си