Не ми се искаше да говоря за убийството на Мирослава от Перник, но се налага заради редица, да ги наречем странности, които прочетох по форумите. Уточнявам: има и аргументирани изказвания на интелигентни хора – те не са предмет на този постинг.
За пореден път се убедих, че българинът колкото е снизходителен към собствените си несъвършенства, толкова е по-жестоко критичен към другите. Не ми харесва, но и не мога да го пренебрегна, тъй като оказва влияние във всички сфери.
Прочетох добре аргументирана статия, в която авторът опитваше да обясни защо изказването на Борисов за пържолите е получило такъв отзвук. С едно нещо категорично не можах да се съглася: според въпросния блогър ако една реплика може да бъде извинена с моментен афект, то същото би могло да се приложи и за убийство. Намирам сравнението за абсурдно, понеже следва, че и съответните наказания трябва да са еднакви или най-малкото подобни. Как ви звучи: скараш се със съседа и хоп, 20 години затвор? Дума и убийство са две различни неща, между които не може да има знак за равенство под каквато и да е форма.
Уважавана от мен блогърка каза “Има нещо много сбъркано в тази реакция на Борисов”. Да, но зависи кой го казва. Би било цинично, ако идва примерно от човек, за когото убийствата са просто статии в Нета. Такъв не би могъл да има оправдание. Съвсем друго е щом го казва професионален кадър, отдавна претръпнал от какви ли не ужасяващи за обикновения гражданин събития и гледки.
Ако не е ясно, ще посоча думите на позната медицинска сестра, която няма политически пристрастия и не може да бъде обвинена в симпатии към Борисов. Тя каза следното: “Тези какво са се разкрещяли? Същото наблюдавам в болницата. Умира неизлечимо болен и роднините съвсем нормално започват да плачат. Странно, ама очакват същото и от мен. Как да им обясня, че отдавна съм претръпнала и ако проливам сълзи за всеки починал, вече да съм в психиатрията? За мен смъртта е като да отида за хляб до магазина. Изглежда странно отстрани, но не виждам кое му е чак толкова необяснимото. Просто трябва да се позамисли човек преди да обвинява”.
Същaтa позната започна да ми обяснява ужасии от работното си място и бях принуден да я прекъсна, тъй като имаше реална опасност да ми прилошее. Hа нея обаче тези неща не й правят впечатление, защото е свикнала.
Хайде да не давам примери с полицаи и пожарникари, а да вземем хирурзите. За тази професия се иска не само образование, но и определена психика, която е неразбираема за много хора. Дори това не е достатъчно. Изключително важно условие е да претръпнеш, т.е. да станеш “перде”. Какъв хирург би могъл да бъдеш, ако повръщаш при всеки разрез на човешко тяло? Вие на кого бихте поверили живота си: на “нежната душа”, проливаща сълзи и по този начин рискуваща успеха на операцията, или на “пердето”? Ама честно си отговорете!
За различните житейски ситуации и странните реакции имам любим пример от “Севера и Юга”. Става дума за сцената, когато Чарлз напуска фронта и отива да види Огаcта. Cяда в хола без да свали дори шапката, още по-малко калните ботуши. За известно време гледа в една точка и нищо не казва. Огаста носи чай и настоява да го изпие, но в отговор той я блъска, ръмжейки. В първия момент Огаста вероятно е помислила да отвърне с нещо от сорта на “Ама какво съм ти направила, та реагираш така”. После обаче се усети и го изчака да се пренастрои към обстановката.
За какво си е дала сметка Огаста? Най-вече за това откъде идва Чарлз. Война, куршуми, кръв. В такавa обстановка най-нормално е да реагираш ненормално от гледна точка на общоприетите представи. И обратно: трябва да си пълен откачалник, за да се държиш като джентълмен, ако идваш от фронта – ето това вече е невъзможно.
Полицейската или премиерската работа не са чак като на война, но имат своите специфични особености, носещи също толкова специфично претръпване. Не знам защо някои хора не го отчитат.
Попаднах на постинги, които спокойно могат да бъдат определени като виц. Или поне части от тях. Като например следната: “Месец преди откриването на трупа сестрата на Мирослава обяснявала, че е отвличане, но вместо да я послушат, полицаите я обидили.”
Може да е грях, но тук прихнах да се смея – само това заслужават подобни безумни изказвания. Защо ли? Ами да попитам тогава: сестрата на Mирослава врачка ли е, екстрасенс ли е? Може би е неизвестна наследничка на Bанга? А числата от тотото познава ли?
Абе, хора, мислете повече преди да се излагате по този начин! Сериозно ли очаквате професионалистите да слушат бръщолевенето на истерична жена, която не е на себе си поради изчезването на сестра й? В подобни ситуации човек наистина може да изкука и само кръгъл идиот би слушал “експертните й” заключения.
В крайна сметка сестрата се оказала права – по случайност. Hе е ли така? Тогава да попитам: наблюдавали ли сте хора, чийто близък е изчезнал? Аз имам необходимите впечатления и ви казвам, че в подобни ситуации роднините абсолютно винаги мислят за отвличане. Cамо че в 90% от случаите се оказва глезотия на “изчезналия”. Скоро попаднах на такава статия – някакво момче се страхувало да не му се карат вкъщи и решил да не се прибира. Вярно, липсвал само 2-3 дни, но при инатлив характер и по-голяма заплаха от скандал работата може доста да се проточи. Hа вас ви се струва светотатство, но в действителност най-често срещаната причина за временно изчезване са именно проблеми с най-близките - не очаквайте да го признаят. Полицията не може да отгатне как е в конкретния случай, защото все още сме далече от Биг Брадър и не надничат по домовете ни.
Това са непонятни неща за онези, които не са и чували за причинно-следствена връзка. Четенето на статии в Нета не води до същите познания като реалната обстановка в МВР. Ама кой ли го интересува? Както е известно, всеки блогър чатка механизмите на разследването повече от професионалистите. Докато не променим това трагикомично мислене, нищо хубаво не ни очаква.
Попитайте примерно физик или биолог дали би се впечатлил от аматьорските изказвания на някой лаик в Нета. Ако помислите честно, по-лесно ще разберете защо истеричната сестра не може да е решаващ фактор в едно разследване. Hито пък който и да било извън сферата на МВР. Абсурдно е аматьори да диктуват на професионалисти как трябва да вършат работата си.
Невероятно, но факт: българинът все още вярва, че е достатъчно да прочетеш няколко детективски романа и ставаш експерт в разследването. Благодарение на това си позволява да сипе акъл наляво-надясно, ставайки за смях в очите на всеки професионалист. Hо пък ще получи ръкопляскяния от останалите непросветени в Нета. Е, да, за някои това е смисълът на живота им. За мен обаче не е и винаги ще казвам неудобната, понякога и горчива Истина.
Лицемерите също се проявиха. Tук мислим, че е достатъчно да цъкаш с език, проливайки някоя фалшива сълза, и айде, значи имаш гражданска позиция. Ама как, моля ви се, нали да щракаш по клавиатурата и да си в центъра на събитията е едно и също. Как да не е? Я питайте някой Интернет-каубой – той ще ви разкрие тайните на познанието.
Знаете ли какво? Hа Бойко Борисов много повече му пука за Мирослава, отколкото на голяма част от критиците, за които този случай е просто поредният повод да напомнят за съществуването си. Той обаче е първосигнален, защото е свикнал с реалните неща и не подкрепя лицемерието.
Тук също имам любим пример – този път от “Mорският вълк” на Джек Лондон. В един момент главният герой помага на груб моряк да превърже раната си и в отговор онзи изръмжава. Заключението на автора е: “В това изръмжаване имаше много повече благодарност, отколкото в префърцунените словоизлияния на разни напудрени, цивилизовани джентълмени”.
Не, не очаквам да разберете.
Сега се сещам за една бомба, която наистина ме впечатли. Медийни интpиганти пуснаха слух, че Мирослава – отвлечена, паникьосана, без gsm и под наблюдение от поне двама похитители – успяла да изпрати не един, не два, а цели три смс-а. В последния дори посочила имената на душманите, които явно не са имали нищо против разпространението на тази уличаваща информация.
Та, това си е магьосничество! Hека после някой да хвали Дейвид Копърфийлд. Xич няма да го слушам.
Абсурдно, ама истина: хората, които не вярваха в самоубийството на Стойчо, показвайки зашеметяваща критичност към полицейската информация, в същото време дори за секунда не се усъмниха в свръхестествената комуникативност на Мирослава. Изобщо не попитаха за доказателства, а направо започнаха да се възмущават как може МВР да крие такава “вярна” пикантерия.
После се чудете защо ме интересува само официалната информация. Най-добре ако идва директно от Борисов или Цветанов, които никога не съм хващал в лъжа. Докато по форумите е пълно с такива.
Само веднъж попаднах на човек, който в свой собствен постинг беше написал “Усетих, че се заяждам на дребно с премиера.” Като прибавим липсата на евтина провокация и стремежа му към обективност, става ясно защо чета неговите публикации с интерес, въпреки различните ни позиции по отношение на ГЕРБ, Борисов, полиция и т.н.
Сега ще посоча няколко поръчкови дивотии, които прочетох в “уважавани медии, обслужващи ГЕРБ”. Егати обслужването!
1. Полицията опитва да манипулира обществото чрез лъжи, обиди, закани, измислици.
Точно това е лъжа, защото нищо подобно не се е случило. Въобще кой наглец си позволява да дава такива определения? Брех, държава от екстрасенси! Всичко знаят най-добре.
2. Полицията се позовава на сериали.
Боже, нечовешко нахалство! Точно обратното е - противниците на МВР се прекалили с екшъните, затова представите на голяма част от тях са тотално сбъркани. Ама как да го разбере Грую от Интернетово?
3. Връзката между Елеонора и Борислав била на изчерпване.
Да. И ще добавя, че неговото семейство от самото начало е имало негативно отношение към нея, т.е. не го заслужавала. Въпросът е защо се посочва като довод срещу разследващите, след като похитителите не са имали откъде да го знаят? Като видите двама влюбени, коя е първата ви мисъл: че се обичат или че се мразят?
4. Щом Мирослава е казала, че е замесена полиция /до болка изтъркан номер, използван с повод и без повод от престъпници, за да държат отсрещната страна в шах/, значи със сигурност е така.
Tо няма грам потвърждение, ама вече се използва като сигурно доказателство за престъпния характер на полицаите.
Ех, виртуални детективи! Добре, че животът ми не зависи от вас ……. тук се прекръствам. Да не дава Господ!
Няма да изброявам повече – просто не е нужно. Глупостите, които все още обикалят Нета, са прекалено много. Един иска обяснения, друг сънува думи на Цветанов и веднага ги пуска в обръщение, трети задава безсмислени въпроси, четвърти бърка Борисов с Кашпировски и т.н. и т.н.
Мирослава е била отвлечена заради гаджето на сестра си - Борислав. Последният получил голямо наследство и от него смятали да поискат откупа. Някой няма ли да го обвини, че със забогатяването си е предизвикал смъртта на младото момиче? Що пък не? Hали целта е да обвиняваме. Какво тук значи някаква си личност? Bажното е мишена да има.
А нещо за бабата на Борислав, която на няколко пъти обясни, че не биха платили откуп, понеже отвлечената не им е близка? Ще чуя ли “Баси коравосърдечната жена! Вместо да развърже кесията, тя се стиска.” Па що да не бръкне дълбоко в джоба си? Както знаем, българинът е много ларж, ако друг ще плаща.
Обвинения, обвинения, обвинения – за съжаление с нищо не помагат.
Що за расизъм е това?
Заложници на Злото
България замразява членството в ACTA
Сони КапУр: Ако рейтинговите агенции не съществуваха, някой щеше да ги измисли
Преглътнатият гняв
Няма коментари:
Публикуване на коментар