Покрай убитито в село Доситеево, общ. Харманли хъски, за кой ли път се убедих, че големите приказки за добродетели, вътрешна красота, любов към животните и други подобни са словоблудства без практическо приложение.
Значи на всички им е жал за красивото хъски, но на никой не му пука за кокошките, убити от това хъски. Следователно обичаме животните само ако са красиви, пухкави, шарени. Иначе не. Що за любов е това?
Eдна жена ми написа на Caps Lock /с големи букви/, че съчувства само на кучето, понеже е красиво. Интересно дали би се съгласила със следното: животът на всяка манекенка е по-важен от нейния собствен, защото манекенката е по-красива? Логично е да се съгласи щом измерва всичко чрез външния вид. Ho едва ли ще го одобри.
По същата логика би трябвало да приемем, че животът на богатите е по-важен от този на бедните, понеже първите са по-лъскави. Или депутат означава повече от гласоподавател, тъй като разполага с повече пари от редовия гражданин.
Не ви харесва, нали? Тогава нека бъдем честни! Hе можеш в едни случаи да измерваш само по външния вид, а в други, понеже не ти изнася, да сменяш критериите. Викат му двоен аршин или двоен стандарт.
Още по темата
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
