Кражба с опит за побой не било престъпление

Преди известно време мой познат бил нападнат от двама души на улицата - посред бял ден. Взели му телефона и само присъствието на хората от близката автобусна спирка го спасило от побой, какъвто се заканили да му хвърлят.

Нападателите не били случайни. Моят познат живя известно време с жената на единия крадец. Уточнявам: тя го беше напуснала преди това, т.е. не е имало изневяра или отнемане на чужда съпруга, заради което да следва отмъщение. Първото й убежище за около седмица беше при мен, като не съм въртял любов с нея, но това не попречи на бившия й съпруг да ме обвини в собствения ми дом, поради което се наложи да го хвърля надолу с главата по стълбите - нямаше друг изход, защото този психар ме нападна с електрошок.

Ограбеният обаче няма моите физически възможности за да се защити, пък и не един, а двама души са го нападнали. Така се стигнало до престъплението. Той, естествено, отишъл в полицията, дал името на извършителя, адрес, месторабота. То е ясно, че не може да осъди онзи лумпен, ама поне да му върнат телефона и да го стресне. Отговорът на полицията бил шокиращ: скарали му се, че ги занимава с такива дреболии и ти да видиш, било пресилено да се определя като престъпление /!!!!!!/.

Просто не знам какво да мисля. Винаги съм защитавал полицията, казвал съм че заслужават по-големи заплати и дори облаги - само и само да си вършат работата, която е много тежка. Сега - шах! Да дадеш името и адреса на престъпника - чиста работа. А те дори не отишли да говорят с него /или да го извикат в районното/ - просто ей така, да знае че гаменската му постъпка не е останала без последствия. Сега какво ще попречи на онзи малоумник да повтори и потрети спрямо същия или друг човек?

Животът преди 1989г и днешните младежи

Говорил съм с доста хора родени след 1989г. Знаят това-онова, но няма как да имат точна представа, след като до ден-днешен самите очевидци обясняват различни неща, а електоратът на БСП умишлено отрича много от всеизвестните факти. За техен ужас днешните младежи знаят достатъчно за да са наясно, че преди 1989г не е било никак хубаво.

Представете си, според червената паплач преди 1989г не е имало такова нещо като дефицитни стоки. Само препълнени магазини, а портфейлите на хората фрашкани с толкова пари, че не можели да ги похарчат. Пробутват тези бълвочи съвсем сериозно и скачат със заплахи, ако си позволиш да не се съгласиш .По-умерените криво-ляво признават: бананите не били особено разпространени. A крайните направо заплашват с колене и бесене, ако напомниш, че за един нищо и никакъв телефон се е чакало не знам колко години - според връзките и късмета.

Боже, та те отричат дори концентрационните лагери, което е животинска гавра с паметта на загиналите - не просто загинали, а убити чрез садистични мъчения, дело на самозабравили се червени изроди!

Луди ли са? Или мислят нас за късопаметни?

Аз и други като мен ще се погрижим родените след 1989г да знаят и помнят какво зло е комунизмът и никога да не допуснат завръщането му!

За политика и големи световни процеси има книги. Аз използвам всяка възможност да обяснявам по-елементарните неща, които оказват директно влияние на човека. Hапример забраната на любимата музика може да изглежда маловажна, обаче е елемент от веригата и показва до каква степен Партията е контролирала живота на хората. Сещате се как реагират, когато им кажа, че можеш и бой да ядеш от милицията заради симпатия към даден музикант.

Почти всички младежи са негативно настроени срещу “онова време”. Останалите нямат мнение или са обременени от лъжите на родителите си, които им пълнят главите с измишльотини за “хубавия” социализъм.

За гимназиите, каймака...
Притча за Високомерието
Страхове - малки, големи, вечни
Далебор - синът на кладенеца