Преди известно време мой познат бил нападнат от двама души на улицата - посред бял ден. Взели му телефона и само присъствието на хората от близката автобусна спирка го спасило от побой, какъвто се заканили да му хвърлят.
Нападателите не били случайни. Моят познат живя известно време с жената на единия крадец. Уточнявам: тя го беше напуснала преди това, т.е. не е имало изневяра или отнемане на чужда съпруга, заради което да следва отмъщение. Първото й убежище за около седмица беше при мен, като не съм въртял любов с нея, но това не попречи на бившия й съпруг да ме обвини в собствения ми дом, поради което се наложи да го хвърля надолу с главата по стълбите - нямаше друг изход, защото този психар ме нападна с електрошок.
Ограбеният обаче няма моите физически възможности за да се защити, пък и не един, а двама души са го нападнали. Така се стигнало до престъплението. Той, естествено, отишъл в полицията, дал името на извършителя, адрес, месторабота. То е ясно, че не може да осъди онзи лумпен, ама поне да му върнат телефона и да го стресне. Отговорът на полицията бил шокиращ: скарали му се, че ги занимава с такива дреболии и ти да видиш, било пресилено да се определя като престъпление /!!!!!!/.
Просто не знам какво да мисля. Винаги съм защитавал полицията, казвал съм че заслужават по-големи заплати и дори облаги - само и само да си вършат работата, която е много тежка. Сега - шах! Да дадеш името и адреса на престъпника - чиста работа. А те дори не отишли да говорят с него /или да го извикат в районното/ - просто ей така, да знае че гаменската му постъпка не е останала без последствия. Сега какво ще попречи на онзи малоумник да повтори и потрети спрямо същия или друг човек?
Няма коментари:
Публикуване на коментар