Животът преди 1989г и днешните младежи

Говорил съм с доста хора родени след 1989г. Знаят това-онова, но няма как да имат точна представа, след като до ден-днешен самите очевидци обясняват различни неща, а електоратът на БСП умишлено отрича много от всеизвестните факти. За техен ужас днешните младежи знаят достатъчно за да са наясно, че преди 1989г не е било никак хубаво.

Представете си, според червената паплач преди 1989г не е имало такова нещо като дефицитни стоки. Само препълнени магазини, а портфейлите на хората фрашкани с толкова пари, че не можели да ги похарчат. Пробутват тези бълвочи съвсем сериозно и скачат със заплахи, ако си позволиш да не се съгласиш .По-умерените криво-ляво признават: бананите не били особено разпространени. A крайните направо заплашват с колене и бесене, ако напомниш, че за един нищо и никакъв телефон се е чакало не знам колко години - според връзките и късмета.

Боже, та те отричат дори концентрационните лагери, което е животинска гавра с паметта на загиналите - не просто загинали, а убити чрез садистични мъчения, дело на самозабравили се червени изроди!

Луди ли са? Или мислят нас за късопаметни?

Аз и други като мен ще се погрижим родените след 1989г да знаят и помнят какво зло е комунизмът и никога да не допуснат завръщането му!

За политика и големи световни процеси има книги. Аз използвам всяка възможност да обяснявам по-елементарните неща, които оказват директно влияние на човека. Hапример забраната на любимата музика може да изглежда маловажна, обаче е елемент от веригата и показва до каква степен Партията е контролирала живота на хората. Сещате се как реагират, когато им кажа, че можеш и бой да ядеш от милицията заради симпатия към даден музикант.

Почти всички младежи са негативно настроени срещу “онова време”. Останалите нямат мнение или са обременени от лъжите на родителите си, които им пълнят главите с измишльотини за “хубавия” социализъм.

За гимназиите, каймака...
Притча за Високомерието
Страхове - малки, големи, вечни
Далебор - синът на кладенеца