Бойко Борисов и Ангела Меркел

Днес пак видях виртуални интриганти да смучат от пръстите си с жалкото желание да намерят нещо лошо в срещата между Бойко Борисов и Ангела Mеркел. Отново го направиха хора, които не могат да стъпят на малкия пръст на Борисов, но какво да правиш – имат си самочувствие цървулите. Толкова ниско са паднали, че вече го обвиняват за “неправилно дишане”.

Проблемът? О, Боже, германски експерти ще помагат на България! Това било лошо. От друга страна eдна наистина Желязна Лейди при всяка възможност се изказва ласкаво за безспорно заслужилия наш премиер. Ужасен удар за комплексирания български злобар, който вижда в Интернет единствената възможност “да се направи на мъж”.

Страшно е съществуването на такива интриганти. И много опасно за държавата!

Убийствени коментари на Мондиала

На всяка голямо състезание оставам потресен до каква степен българските коментатори не са запознати с играта, която обсъждат. За друг спорт както и да е, но за футбола мога да споря, защото за разлика от самозваните журналисти, аз съм играл и тренирал в ЦСКА, т.е. познавам нещата на практика.

Не е достатъчно да разбираш от схеми и да знаеш кой човек на кой пост играе. Трябва и да си пипал топка. Най-малкото да знаеш какво е, а не да викаш “слабо” на гениални отигравания и обратното – на слаби изяви да викаш “перфектно”. Постоянно го чувам.

Преди малко завърши първото полувреме на осминафинала Германия-Алжир. В един момент от него Йозил опита ефектно да прехвърли Раис М'Боли и за малко да успее, но коментаторът дотолкова е свикнал с клишетата, че отсече “Опита да центрира, амa не му се получи”. Какво центриране бе, човек? Tа той пробва да вкара топката директно във вратата!

Tакова красиво изпълнение остана недооценено от човека, който би трябвало да обяснява нещата – нали уж ги разбира. Абсолютно дърво! Дори не искам да знам името му.

Сякаш ни беше малко да ни мъчат толкова години Николай Колев и Петър Василев с абсурдните си изказвания, та сега има цяло ято от техни наследници, които дори си позволяват да критикуват големите треньори.

В една футболна битка многократно се получавт единоборства и отстрани може да изглеждат умишлено груби, а всъщност не са. Има и такива, но невинаги е както на пръв поглед. На терена нямаш време да мислиш. Tова изобщо не им хрумва на коментаторите, които гледат няколко повторения и от удобното си кресло правят смели заключения. Наистина разсмиват.

Пример от споменатия сблъсък Германия-Алжир:

Според коментатора било необосновано Йоахим Льов да държи на пейката Мирослав Клозе. Oсобено щом използват центрирания.

Просто не знам как да коментирам такова глупаво словоблудство. Абе, момче, кой си ти, че ще държиш сметка на човек като Льов, който за разлика от теб разбира футбола? Знаеш ли още колко фактори има в един мач, освен личното ти мнение? Tо не е като да цъкаш по лаптопа и да зубриш статистика. А за центриранията – съвсем ли да ги забравят, защото Клозе е на пейката? Само той ли умее да играе с глава?

Има много подобни примери. Понякога наистина ми идва да спра звука на телевизора.


Фейсбук

Група

Страница

Мисъл на деня

Измамниците продължават да мамят

Има още много зависимости освен цигарите

Покрай изумителния материал “Цигарите са полезни  и спирането им вреди” наблюдавах разговор, който бе не по-малко изумителен. Оказва се, че не всеки осъзнава своята зависимост. Като споменем тази думa, обиковено първата асоциация са цигарите. Особено от непушачите. Става комично, когато човек, пристрастен към шоколада, вика на теб “наркоман” заради тютюна. Има още много подобни примери.

Работата е там, че хората обикновено оправдават своята зависимост с нещо от сорта на “Мога да спра, но не искам”. Добре де, аз по подобен начин разсъждавам мислено и продължавам да пуша. Едно и също е. Tогава с какво право ми викат “наркоман”, а не смятат себе си за такива?

Дали ще е физическа или психическа зависимост, разлика няма. Tегли те към него и това е.

Замисляли ли сте се от колко неща сме зависими? От най-дребните хранителни до най-модерните като например Интернет, който все още доста хора не признават за зависимост, въпреки че не стават от компютъра и им е гадно, ако не метнат поне едно око във Facebook.

Нещо за неудържимото пазаруване? Колкото разпространено, толкова непризнато за зависимост. Ще кажете “Хората са бедни и не могат да пазаруват”. Точно затова процентът на лошите кредити става все по-голям – пазарували, купували, а сега не могат да платят вноската по кредитната карта. Вижте какви опашки се извиват за отварянето на поредния голям магазин от не знам си коя верига и пак кажете, че хората не са пристрастени. Колко от тях го осъзнават?

Преди години нашумя случай за жена, пристрастена към перилните препарати. Отначало просто пускала пералня. До момента, когато съпругът й я хванал с готовa спринцовка перилен препарат – тъкмо възнамерявала да си я вкара венозно.

Дотук не се открихте, нали? И решихте, че не сте зависими от нищо? А какво ще кажете за пристрастяването към дискотеки, кръчми и други подобни увеселителни заведения. Обикновено е в нормални граници, но има хора, които не могат без това. Ако предната вечер не са ударили една-две чашки, на следващия ден са ..... като наркоман в абстиненция. Има ли значение как ще го наречете – физическа или психическа зависимост? Или ще вмъкнете нова дума като “обсесия”, за да поизвъртите фактите в удобна за вас посока. В крайна сметка говорим за едно и също.

Та, следващия път помислете преди да наречете някой пушач “наркоман”! Може би е по-добре да погледнете първо себе си.


Други публикации

Никой не е доказал, че цигарите предизвикват рак на белите дробове
Две на мен, едно на теб
Позволените вреди