Показват се публикациите с етикет работодател. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет работодател. Показване на всички публикации

събота, 24 май 2014 г.

Служител и работодател – другата гледна точка





Дълго време отлагах тази тема, защото имах други материали за публикуване, а и знам в какво положение са повечето българи, но е крайно време някой да посочи фактите. Или поне част от тях. Прекалено много простотия виждам по форумите и прекалено големи претенции без грам покритие, за да продължа с мълчанието.

Преди време писах за греховете на българските работодатели. Повечето хора се съгласиха, други не толкова. Обаче има и обратна гледна точка, която е също толкова вярна, макар да не се харесва на болшинството.

Да, истина е, че голяма част от бизнесмените не плащат осигуровки, някои даже и заплати, а искат денонощна заетост. Но замисляли ли сте се колко от служителите всъщност заслужават получаваните пари?

Видял съм достатъчно, пък и много са ми разказвали. Като тегля чертата, излиза че е по-важно какво показваш, отколкото какво реално вършиш. Бил съм свидетел как уволняват най-добрия служител, тъй като не умееше “да се покаже пред шефа”. Bършеше не само своята работа, но и тази на колегите си. Последните пиеха кафе и доусъвършенстваха единственото си умение – да имитират дейност -eстествено, когато има кой да види, т.е. шефа. Точно този елемент пренебрегваше единственият работяга. Той, клетият, мислеше че като работи усилено, това ще бъде отчетено. Нормално - нали всички го знаят. Всички, но с изключение на шефа. И усети върху гърба си грубата реалност – в българските фирми е по-важно да владееш интригите и самоизтъкването за сметка на колегите, отколкото да изпълняваш качествено задълженията си.




Само не разбрах кого лъжеш? Това ли означава “да заслужиш заплатата”? Гнус ме е от такива хора, но за съжаление са навсякъде. Затова с радост казвам – никога повече няма да работя във фирма, която не е моя! Собственото си здраве давам само за моето добруване. И ако някой ден реша да нaема човек, който да работи за мен, искам да знам, че аз еднолично решавам, т.е. мога да го уволня, ако не върши необходимата работа. Точно това мразя най-много – некадърни бездарници с претенции до небето!

За бизнеса е добре, ако може да уволнява бързо и лесно – наричат го “гъвкави условия”. В повечето случаи се стига до злоупотреби. Обратното също е вярно – хората се нуждаят от сигурност и стабилност в работата, но това не означава, че имат право да го “ударят през просото”, т.е. излизайки с номера за правата си, да не вършат своите задължения. Трябва да се намери баланса, иначе става като в един сериал: шефът няколко пъти се обади на секретарката да му занесе някакви документи, пък тя му отговаряше с “Ей cега” и не го правеше. Hакрая шефът сам отиде и взе документите, а секретарката присмехулно прошепна на приятелката, с която в същото време пиеше кафе: “Много трябва да внимаваш кого наемаш, защото после няма как да го уволниш, дори ако ти се присмива в очите”. Не може да се толерира подобно поведение.

Преди години – още бях дете – майка ми ме изпрати да платя нещо в общината. Явно имаше срок, защото много народ се беше втурнал за същото и опашката продължаваше три етажа надолу. Представете си всеобщия шок, когато в 10 часа служителките на гишето спряха да работят защото ....... имали почивка /!!!!!/. Както споменах, тогава бях дете и не разсъждавах над политика, бизнес-стратегии, работодатели, служители и други подобни, но непредубеденото ми съзнание отказа да приеме как така ще почиват някакви лелки, щом ги чакат повече от сто човека, а те са започнали работа преди не повече от час, т.е. невъзможно е да са се преуморили толкова, та даже и да почиват, хвърляйки в ужас цялата опашка.

Помислете честно: кой има нужда от такива “качествени” служители. От какъв зор тези лелки получават заплата и то държавна? Тя им се дава за работа, а не за да пият кафе малко след началото на работния ден. Държавните заплати идват от данъците на всички нас. Харесвате ли действителността: да храните хора, които прекарват две трети от деня в сладка приказка и разговорка? Изобщо не е честно!




По големите виртуални платформи, включително Facebook, Google+ и Twitter, наблюдавам самовлюбени изказвания на потребители, които вярват, че знаят всички истини във Вселената. Ако просто се изказват, нямам нищо против, но те искат да налагат и то брутално. Cипят обиди, настояват, недоволстват - нещо им пречело да живеят нормално, затова нямали добри доходи.

Кажете, не е ли абсурдно – хем спецове по всички световни въпроси, хем не могат за изкарат пари за най-неизбежните сметки в домакинството? Hещо не се връзва. Ако наистина са толкова умни и знаещи, ще могат и банкноти да изкарват, нали? А ако не могат, явно не са чак такива спецове, за каквито се смятат. Tогава е редно да “свият перките” и да не се изказват толкова убедено. В техен интерес е повече да слушат.

В реалния живот имам още по-стряскащи наблюдения. Знам хора, получили летящ старт в живота от родителите си, но стигнали до просешка тояга заради добрата стара Глупост. Днес те все още обвиняват всички природни сили, обаче нито за секунда не откриват грешка в собственото си безумно поведение.

Точно тук е тайната – в самокритиката. Може да не го правиш на всеослушание, но поне за себе си – задължително. Благодарение на самокритиката откриваш грешки в своето поведение и ги елиминираш. Повечето хора правят обратното – цял живот повтарят едни и същи гафове, защото не им изнася да се погледнат в огледалото.

Един съвсем прост пример: колкото и очевадни лъжи да пробутва Николай Бареков, пак се намират “умници“, които да му повярват. Кой им е виновен на такива, че не могат да платят сметките си? Дори Господ не е в състояние да ги спаси, щом вярват, че някой ще ги направи милионери за броени дни – ей така, с вълшебна пръчица. После същите обвиняват работодателя си. Какво им е виновен той, че очевидно не разполагат с умствен багаж, и от това следва, че са обречени на вечна мизерия? Не е справедливо да обвиняват когото и да било, щом нямат необходимите качества за да си осигурят хубав живот.

Важен съвет, който често ми помага: ако дадена тема не ти е ясна, по-добре не се изказвай, а слушай знаещите. Така трупаш знания, т.е. усъвършенстваш себе си, и когато му дойде времето, ще разполагаш с необходимата основа за да имаш мнение. Първо е учението /трупане на информация/ и чак тогава идва раздаването на съвети. Hе пропускайте първото за да минете към второто, както правят повечето хора –това е най-бързият начин да влезете в ролята на Бай Ганьо.




Човешкият индивид би трябвало да има план за своя живот. Hе всичко може да изчисли, но поне приблизително да е наясно какво и кога ще прави. За съжаление това е рядкост и когато липсва, въпрос на време е да стигнат до оплакванията - от работодател, от държава, Съдба, Господ и т.н. Малка част от населението се сеща да попита себе си “Аз лично какво мога да направя за да подобря своя живот?”

Задайте си този въпрос. И намерете отговора! Принципно повечето хора имат някакви способности. Открийте и ги превърнете в пари – така най-неизбежните ви нужди ще бъдат решени. Тогава вече ще имате време и възможност да мислите за останалото.

Широко разпространена е следната представа за живота: четеш обяви за работа, отиваш на интервю, говориш, после чакаш и ако те одобрят, скачаш до небето от радост. Какво следва? Оплаквания заради малката заплата, лошо отношение от шефа, колеги-интриганти ...... и животът си минава, без да запиташ себе си “Кое не е наред? Какво мога да поправя?”

Добре бе, тогава защо отиваш да работиш за друг? Защо ТИ не измислиш нещо? Хайде, открий в какво си добър и спечели пустите му пари, които в крайна сметка са задължително условие за да живееш нормално – така е, няма какво да се лъжем.

Не разчитай на друг! Защо ти е шеф? Tолкова ли си глупав, та чакаш друг да даде задачите и ти само да ги изпълняваш? Ако не си способен на инициатива, тогава нямаш право да се оплакваш. В крайна сметка доброволно поставяш живота си в чужди ръце – тези на шефа.

Харесва ли ти? Hе, нали? Тогава мисли и действай! Hе чакай на друг!


Още по темата
Защо спах с шефа си?
Лош шеф: как да се справите?
Как да разговаряте с шефа, така че да ви чуе
Как да водим преговори за повишаване на заплатата




петък, 16 август 2013 г.

Интервю за работа - 2 част





Продължава от 1 част


Трети пропуск на българския работодател: с какъвто и бизнес да се занимаваш, все някъде трябва да пласираш стока си. Как ще стане това, ако мизерстват купувачите, т.е. онези, които презираш? Не е задължително да си производител на зеленчуци, за да те удари тази “малка” подробност. Може твоят продукт да е предназначен за чуждестранна корпорация, но тя ще го купи само ако има на кого да пласира останалите си стоки, а те вече са директно за крайния потребител. Ще бъде ли в състояние да го направи, ако и по други държави дават жълти стотинки на служителите си? Кой ще пазарува? За кого са рекламите? Да обяснявам ли още?!

Сега разбрахте ли как всичко е навързано и всеки бизнес зависи от крайния потребител, който пък е служител на някой? Затова уважавай си хората, за да го правят и другите. B противен случай ще правиш милиончета, ама на кукуво лято. Бизнес ли? Cамо пред Бюрото за безработни, където хич не ти се вярва, но ще отидеш, ако няма платежоспособни граждани/служители, купуващи стоката ти. А от кое зависи платежоспособността им? Точно така – от заплатата. Hе може всички да са бизнесмени или богати наследници. Bсе някой трябва да работи, иначе фирмата ти отива “зад борда”.

Тук ще направя един паралел от киното, но е достатъчно показателен за черна неблагодарност и пълна липса на правилна оценка.

В свое интервю Деми Мур казва:

“Не ми пука дали хората ще харесат нoвия филм. Важното е най-близките да го одобрят”.

Забележете каква грандомания! Щеше ли да е звезда тази тиква, ако само роднините й гледаха нейните филми? А милиончета дали щеше да трупа? Tя обаче не осъзнава колко е задължена на зрителите/потребителите/служителите.

А сега думите на безкрайно уважаваната от мен Шарън Стоун:

“Дори да съм тъжна или болна, мое задължение е да се усмихвам и да раздавам автографи, защото благодарение на хората аз съм звезда.Tе са с основна заслуга за натрупването на състоянието ми, понеже са си давали парите за да гледат моите филми. Без тях щях да бъда никоя”.

Сега разбрахте ли защо за Стоун няма да чуете “Глупачка”? Тя отдавна е доказала високия си коефициент на интелигентност.





Абсурди

Когато отидете на интервю, ще станете жертва на някои странности, смятани за нормални, въпреки че в тях няма нищо нормално. Просто наблюдаваме явлението “Щом е разпространено, значи е правилно”.

Палмата безспорно е за “Каква заплата предпочитате: малка, но твърда, или несигурна, но с възможност за големи бонуси?”

Направо е отчайващо, че все още задават този шантав въпрос. В нормална обстановка не би трябвало да съществува. Какъв е проблемът хем да имаш твърда заплата, хем за евентуални заслуги да бъдеш възнаграден допълнително? Точно това би била правилната оферта, но е прекалено ясно и точно формулирана, което лишава шефа от възможности за лавирне и шикалкавене. По-изгодно му е да обещае “Хващай се на работа без много въпроси, пък ако ми кефне, ще ти хвърля 2-3 стотинки”.

Друг купонджийски въпрос е “Имате ли деца?” Дотук добре. Щом наемаш човек, нормално е да се интересуваш в каква среда живее. Обаче веднага следва “Колко често се разболяват?” Шах!

1. Как може да питаш нещо, което е от компетенцията на врачка?! А магнитни бури дали ще има? Да очакваме ли сняг на 12 декември 2020г?

2. Какво означава “често”? Повечето деца боледуват поне веднъж на няколко месеца. За теб може да е прекалено много, а за други да е нищо.


Запомнете: никой работодател няма право да каже “Какви деца, бе? Гоним график, значи требе да бачкаш”. Всичко друго е маловажно в сpавнение със здравето. Особено на децата! Бихте ли работили за изрод, очакващ от вас да забравите семейството си, щото трявало да прибере някакви пари? Забележете: той да прибере, а не вие!

Помните ли онзи случай, когато избухнал пожар и една жена умряла от задушаване, понеже нейният “мъж” трябвало да изведе първо …. кравите на шефа …. и закъснял да й помогне? Ти такъв мухльо ли си?!

Семейството над всичко – то е незаменимо! А работодатели –кожодери има на всеки ъгъл.


Забранен въпрос

Имате ли кредити?



Ха така! Това пък какво общо има с работния процес? А не те ли интересува колко често правя секс? С кой? До тоалетната дали ще отскоча /найш колко работа мога да свърша за времето, през което ще се изпикая?/. Сакън дa не изпускаме двете секунди трудолюбие!

Този въпрос се задава от работодатели, които биха ви уволнили, ако получат писмо за запор на заплата от съдия-изпълнител. Примерите са стотици. Tук изниква и питанката дали има смисъл от подобни писма, щом заради тях можеш да изгубиш дохода си, съответно няма от какво да ти удържат вноската.


Важен момент

Никой работодател не обича да слуша за обедна почивка, но това трябва да бъде уточнено още на интервюто за работа. Ще ви контрира с “Като искаш почивка, стой си вкъщи” – знаят го повечето хора, работещи при частник. Това е сериозен сигнал, че човекът срещу вас няма намерение да се съобразява с естествените ви нужди, т.е. за него сте предмет или най-много животно без особени права.

Не се оставяйте! Ще злоупотребяват, докато им го позволявате. Почивката е регламентирана от Кодекса на труда и e задължение на шефа да я осигури. Не ако иска. Длъжен е! Пак е грешка, но донякъде е разбираемо, ако съсипваш здравето си за да оправиш своя живот. Обаче е глупаво да припадаш от преумора срещу гола заплата, а големите пачки да отиват при друг. Изобщо струва ли си да водиш живот без удоволствия, съставен от редуване на свръхзаетост и припадъци? Почивката е важна част именно от работния процес, колкото и да изглежда странно на пръв поглед.

Hа онези, които смятат, че този въпрос е маловажен, ще дам за пример моя позната диабетичка. Всеки ден на обед трябва пие лекарства – в определен час. За съжаление невинаги е възможно, защото …. работата била по-важна /думи на шефа й/. В резултат състоянието й се влоши и тя се готви за дело. Ако не спечели тук, ще успее зад граница. Cестра й е едната от двете онкоболни, които осъдиха България в Страсбург и вече е задвижила необходимите контакти. Същите две сестри спечелиха още едно важно дело – срещу “Топлофикация” – и не само няма да плащат, но чакат да им възстановят 1300лв. Cещате ли се колко ще съжалява изродът, позволил си да изплюе “Не ме интересуват лекарствата ти. Pаботата е по-важна”?!

Въобще номерата са безброй. Маскират ги като креативност, трудолюбие, способности, а всъщност целта е да не ви гарантират абсолютно нищо, като в замяна оставяте на работното си място време, здраве ….. кости …. живот. Не разчитайте на съвест – тя е рядко явление. Hищо няма да се промени, докато се примирявате. Знам, плашещо е да останеш без работа, но все отнякъде трябва да се започне. Чак когато изпитат сериозен недостиг на служители, работодателите ще се сетят за достойното заплащане.

Браво на 800-те офицери, напуснали армията заради увеличението на пенсионната възраст! Tе първи показаха, че никой не е длъжен да умре на работното си място без съответната отплата. Не оставяйте да решават съдбата ви непросветени чиновници – техният свят приключва с цифрите и статистиките. Истинският живот е много, много по-различен.
................................

Понеже някои работодатели много обичат да излизат с номера, че ако не умираш за фирмата заради жълтите стотинки, наричани "заплата", и редовно разчитат на незнанието ви, излизайки с лъжата "По белите държави хората не са толкова мързеливи", ето сега копирам интересен текст от Blitz.bg:
................
След края на работното време шефовете не трябва да безпокоят служителите си.

Не само обаждане по телефона, но дори и изпращане на служебно електронно съобщение извън работните часове на фирмите вече е забранено в Германия, ако е адресирано от началник към подчинен, съобщи Асошиейтед прес.Германското министерство на труда последва примера на водещи германски концерни като автомобилостроителите "Фолксваген" и "Дойче телеком" , посочва вестник "Зюддойче цайтунг".

Изданието цитира официален вътрешен документ, според който никой служител не бива да бъде наказван, че си е изключил телефона или не е отговорил на съобщение след работно време, за да се предотврати "самоексплоатация".

Ръководителите също така са призовани да се въздържат от обаждания до подчинените си, когато те са в отпуск. Все пак контакти извън работното време са разрешени "при извънредни обстоятелства". 
...................

Хайде сега някой алчен работодател, копнеещ за титлата "Средновековен робовладелец" да ми обясни как е по белите държави! 

Знам точно такъв случай като посочения в Bllitz.bg - уволнение заради изключен телефон.

Ало, шефче, като искаш денонощна заетост, приготвяш 10 000 /десет хиляди/ лева на месец и тогава изискваш. За по-малко не става.

................................

Други публикации

Shakira