Продължава от 1 част
Трети пропуск на българския работодател: с какъвто и бизнес да се занимаваш, все някъде трябва да пласираш стока си. Как ще стане това, ако мизерстват купувачите, т.е. онези, които презираш? Не е задължително да си производител на зеленчуци, за да те удари тази “малка” подробност. Може твоят продукт да е предназначен за чуждестранна корпорация, но тя ще го купи само ако има на кого да пласира останалите си стоки, а те вече са директно за крайния потребител. Ще бъде ли в състояние да го направи, ако и по други държави дават жълти стотинки на служителите си? Кой ще пазарува? За кого са рекламите? Да обяснявам ли още?!
Сега разбрахте ли как всичко е навързано и всеки бизнес зависи от крайния потребител, който пък е служител на някой? Затова уважавай си хората, за да го правят и другите. B противен случай ще правиш милиончета, ама на кукуво лято. Бизнес ли? Cамо пред Бюрото за безработни, където хич не ти се вярва, но ще отидеш, ако няма платежоспособни граждани/служители, купуващи стоката ти. А от кое зависи платежоспособността им? Точно така – от заплатата. Hе може всички да са бизнесмени или богати наследници. Bсе някой трябва да работи, иначе фирмата ти отива “зад борда”.
Тук ще направя един паралел от киното, но е достатъчно показателен за черна неблагодарност и пълна липса на правилна оценка.
В свое интервю Деми Мур казва:
“Не ми пука дали хората ще харесат нoвия филм. Важното е най-близките да го одобрят”.
Забележете каква грандомания! Щеше ли да е звезда тази тиква, ако само роднините й гледаха нейните филми? А милиончета дали щеше да трупа? Tя обаче не осъзнава колко е задължена на зрителите/потребителите/служителите.
А сега думите на безкрайно уважаваната от мен Шарън Стоун:
“Дори да съм тъжна или болна, мое задължение е да се усмихвам и да раздавам автографи, защото благодарение на хората аз съм звезда.Tе са с основна заслуга за натрупването на състоянието ми, понеже са си давали парите за да гледат моите филми. Без тях щях да бъда никоя”.
Сега разбрахте ли защо за Стоун няма да чуете “Глупачка”? Тя отдавна е доказала високия си коефициент на интелигентност.
Абсурди
Когато отидете на интервю, ще станете жертва на някои странности, смятани за нормални, въпреки че в тях няма нищо нормално. Просто наблюдаваме явлението “Щом е разпространено, значи е правилно”.
Палмата безспорно е за “Каква заплата предпочитате: малка, но твърда, или несигурна, но с възможност за големи бонуси?”
Направо е отчайващо, че все още задават този шантав въпрос. В нормална обстановка не би трябвало да съществува. Какъв е проблемът хем да имаш твърда заплата, хем за евентуални заслуги да бъдеш възнаграден допълнително? Точно това би била правилната оферта, но е прекалено ясно и точно формулирана, което лишава шефа от възможности за лавирне и шикалкавене. По-изгодно му е да обещае “Хващай се на работа без много въпроси, пък ако ми кефне, ще ти хвърля 2-3 стотинки”.
Друг купонджийски въпрос е “Имате ли деца?” Дотук добре. Щом наемаш човек, нормално е да се интересуваш в каква среда живее. Обаче веднага следва “Колко често се разболяват?” Шах!
1. Как може да питаш нещо, което е от компетенцията на врачка?! А магнитни бури дали ще има? Да очакваме ли сняг на 12 декември 2020г?
2. Какво означава “често”? Повечето деца боледуват поне веднъж на няколко месеца. За теб може да е прекалено много, а за други да е нищо.
Запомнете: никой работодател няма право да каже “Какви деца, бе? Гоним график, значи требе да бачкаш”. Всичко друго е маловажно в сpавнение със здравето. Особено на децата! Бихте ли работили за изрод, очакващ от вас да забравите семейството си, щото трявало да прибере някакви пари? Забележете: той да прибере, а не вие!
Помните ли онзи случай, когато избухнал пожар и една жена умряла от задушаване, понеже нейният “мъж” трябвало да изведе първо …. кравите на шефа …. и закъснял да й помогне? Ти такъв мухльо ли си?!
Семейството над всичко – то е незаменимо! А работодатели –кожодери има на всеки ъгъл.
Забранен въпрос
Имате ли кредити?
Ха така! Това пък какво общо има с работния процес? А не те ли интересува колко често правя секс? С кой? До тоалетната дали ще отскоча /найш колко работа мога да свърша за времето, през което ще се изпикая?/. Сакън дa не изпускаме двете секунди трудолюбие!
Този въпрос се задава от работодатели, които биха ви уволнили, ако получат писмо за запор на заплата от съдия-изпълнител. Примерите са стотици. Tук изниква и питанката дали има смисъл от подобни писма, щом заради тях можеш да изгубиш дохода си, съответно няма от какво да ти удържат вноската.
Важен момент
Никой работодател не обича да слуша за обедна почивка, но това трябва да бъде уточнено още на интервюто за работа. Ще ви контрира с “Като искаш почивка, стой си вкъщи” – знаят го повечето хора, работещи при частник. Това е сериозен сигнал, че човекът срещу вас няма намерение да се съобразява с естествените ви нужди, т.е. за него сте предмет или най-много животно без особени права.
Не се оставяйте! Ще злоупотребяват, докато им го позволявате. Почивката е регламентирана от Кодекса на труда и e задължение на шефа да я осигури. Не ако иска. Длъжен е! Пак е грешка, но донякъде е разбираемо, ако съсипваш здравето си за да оправиш своя живот. Обаче е глупаво да припадаш от преумора срещу гола заплата, а големите пачки да отиват при друг. Изобщо струва ли си да водиш живот без удоволствия, съставен от редуване на свръхзаетост и припадъци? Почивката е важна част именно от работния процес, колкото и да изглежда странно на пръв поглед.
Hа онези, които смятат, че този въпрос е маловажен, ще дам за пример моя позната диабетичка. Всеки ден на обед трябва пие лекарства – в определен час. За съжаление невинаги е възможно, защото …. работата била по-важна /думи на шефа й/. В резултат състоянието й се влоши и тя се готви за дело. Ако не спечели тук, ще успее зад граница. Cестра й е едната от двете онкоболни, които осъдиха България в Страсбург и вече е задвижила необходимите контакти. Същите две сестри спечелиха още едно важно дело – срещу “Топлофикация” – и не само няма да плащат, но чакат да им възстановят 1300лв. Cещате ли се колко ще съжалява изродът, позволил си да изплюе “Не ме интересуват лекарствата ти. Pаботата е по-важна”?!
Въобще номерата са безброй. Маскират ги като креативност, трудолюбие, способности, а всъщност целта е да не ви гарантират абсолютно нищо, като в замяна оставяте на работното си място време, здраве ….. кости …. живот. Не разчитайте на съвест – тя е рядко явление. Hищо няма да се промени, докато се примирявате. Знам, плашещо е да останеш без работа, но все отнякъде трябва да се започне. Чак когато изпитат сериозен недостиг на служители, работодателите ще се сетят за достойното заплащане.
Браво на 800-те офицери, напуснали армията заради увеличението на пенсионната възраст! Tе първи показаха, че никой не е длъжен да умре на работното си място без съответната отплата. Не оставяйте да решават съдбата ви непросветени чиновници – техният свят приключва с цифрите и статистиките. Истинският живот е много, много по-различен.
................................
Понеже някои работодатели много обичат да излизат с номера, че ако не умираш за фирмата заради жълтите стотинки, наричани "заплата", и редовно разчитат на незнанието ви, излизайки с лъжата "По белите държави хората не са толкова мързеливи", ето сега копирам интересен текст от Blitz.bg:
................
След края на работното време шефовете не трябва да безпокоят служителите си.
Не само обаждане по телефона, но дори и изпращане на служебно електронно съобщение извън работните часове на фирмите вече е забранено в Германия, ако е адресирано от началник към подчинен, съобщи Асошиейтед прес.Германското министерство на труда последва примера на водещи германски концерни като автомобилостроителите "Фолксваген" и "Дойче телеком" , посочва вестник "Зюддойче цайтунг".
Изданието цитира официален вътрешен документ, според който никой служител не бива да бъде наказван, че си е изключил телефона или не е отговорил на съобщение след работно време, за да се предотврати "самоексплоатация".
Ръководителите също така са призовани да се въздържат от обаждания до подчинените си, когато те са в отпуск. Все пак контакти извън работното време са разрешени "при извънредни обстоятелства".
...................
Хайде сега някой алчен работодател, копнеещ за титлата "Средновековен робовладелец" да ми обясни как е по белите държави!
Знам точно такъв случай като посочения в Bllitz.bg - уволнение заради изключен телефон.
Ало, шефче, като искаш денонощна заетост, приготвяш 10 000 /десет хиляди/ лева на месец и тогава изискваш. За по-малко не става.
................................
................................
Няма коментари:
Публикуване на коментар