петък, 16 август 2013 г.

Интервю за работа - 1 част





Започнах да пиша този постинг преди много време, но го бях зарязал заради други идеи, а и вече на няколко пъти съм разглеждал темата. Напоследък обаче научих за все по-зачестяващи проблеми с недобросъвестни работодатели. Също така попаднах на редица публикации, където, общо взето, преобладават крайните мнения, а те рядко отговарят на действителността. Посочват се разни клинични случаи, които не могат да бъдат представителна извадка.

Един от най-добрите постинги, забелязани от мен, е на блогърка, която уважавам безкрайно  и  обещах да се изкажа по темата.

За мързела на българина е говорено толкова много, че се чудя дали не е прехвърлена границата на реалността. Кръшкачи има във всяка държава – факт. Наистина не можеш да постигнеш нищо без здрава работа, но да не забравяме, че колкото е лош свръхмързелът, толкова важи същото за свръхработливостта. Не хранете илюзии: няма човек, който може да “опъва” денонощно! Давате ли си сметка колко инфаркти и инсулти сред младите хора се дължат именно на прекаляването със задълженията и отговорностите? Има и други фактори, обаче този е основен.

Днес ще разгледам номерцата на разни пишман-бизнесмени, чиято дейност се крепи на кредити и доста често приключва с болезнен фалит. Те никога не откриват грешка в себе си, въпреки че в много случаи познанията им клонят към нулата и са 90% зависими от служителите си – онези, “незначителните”.

Имайки предвид постинга на споменатата блогърка, реших да разгледам отношенията “служител-шеф” още от самото интервю.

Като начало добре е да имате предвид, че разговорът ще бъде воден от човек, който не е наясно с нещо много важно: колкото вие се нуждаете от работата, толкова и той се нуждае от служителя, т.е. от вас. Иначе нямаше да провежда интервю. Точно този момент обаче малко шефове оценяват - не за друго, а защото не им изнася. Щом му трябвате, би трябвало да ви цени. Най-малкото да се отнася с уважение. Да, още преди да сте започнали работа, защото ако от самото “Здравей” ви гледа като бездомен помияр, просто не си заслужава да работите за такъв изрод. Гарантирам: въпрос на време е да ви създаде проблеми и не е задължително да са заслужени.




На теория:

Щом си шеф, значи трябва да знаеш, можеш и работиш повече от останалите. Подбираш кадри, които вършат реална работа, и цениш способните.



На практика:

Да си шеф не означава, че знаеш и можеш повече от някой друг. Понякога се сещаш за уравнението “заслуги-възнаграждение”, но през повечето време цениш други качества – например интригантство, доносничество и подмазване.




Това е най-често срещаното в България, а изключенията не могат да минат за представителна извадка. Хубаво е да ги има тук-таме, но са прекалено малко.

Oще нещо, което почти никой работодател не осъзнава: на едно интервю изпитването е двустранно. Шефът описва изискванията си и какво предлага в замяна, но и той трябва да отговори на отсрещните условия. Нали в крайна сметка кандидатът също търси определени неща. Ако не ги получи, значи фирмата/шефът не отговарят на неговите изисквания. Знам хора, които след няколко думи са напускали офис с думите “За тъпанар като теб няма да работя една секунда!” Повярвайте, било е напълно заслужено. Значи съществуват случаи, когато шефът не е одобрен.

Има някои неща, по които можете да разберете дали си заслужава да постъпите в дадена фирма и дори да прецените дали работодателят е коректен. За последно бях на интервю преди повече от 15 години, но с изумление разбрах, че някои от тогавашните номерца все още се прилагат – явно има кой да се хване.

Най-разпространеното – тотално разминаване между натоварване и възнаграждение. Първо, нека сме наясно: абсурдно е да се наемат хора срещу по-малко пари, отколкото им трябват за да водят нормален /не луксозен/ живот. Говоря за минималната заплата. Tя трябва да гарантира жизнения минимум – ето от кое зависи. А не от това дали фирмата може да си я позволи, колко приходи носи служителят, дали има дълги крака и редовно ли се обезкосмява.

Ако не можеш да плащаш достатъчно, тогава наемаш почасово и през оcтаналото време не закачаш хората. Най-малко в събота и неделя. Обаче да искаш целомесечна заетост срещу пари за почасова …. робовладелството е официално забранено вече повече от век – последно го е имало в Бразилия до 1888г.

Финтовете са безброй и винаги могат да ви изненадат с нови. Знам човек на когото са казали “Hяма да ти дам платена отпуска. Можеш да излезеш, но без надницата”. При това положение въпрос на време е било да напусне и когато подал молбата, поискал да му платят полагащата се отпуска. B отговор чул “Аз не съм те спирала. Tи сам не пожела да излезеш. Cега няма да ти я платя”. Cъщата гъска е имала и други “философски” включвания като например “Изпитвам финансови затруднения – вече освобoдих бавачката на детето ми”. Този убийствен “довод” е съизмерим с изказването от жената на Николай Банев “И ние сме в криза - скоро не сме ползвaли частния си самолет”. Много хора го смятат за виц, но е съвсем реален факт.

За работодателя дори най-абсурдната му прищявка е по-важна от вашите неотложни и неизбежни нужди. Отделно обичат да се позовават на световни кризи и прочие, които изобщо не са ваша грижа.

Минималната работна заплата зависи от едно-единствено нещо – минималните месечни разходи. Трябва да ги покрива. А вече нагоре зависи от шефа. На който не му изнася, нека си работи сам и да не подлъгва хората със смешни обяви. Ще спести както тяхното, така и своето време – ето първата оптимизация на фирмата /давам я безплатно/.

Продължавам да твърдя, че тук трябва да се намеси държавата. Навсякъде е така и не е комунистическо. Даже го прочетох, написано от човек зад граница – какви проблеми ще си създаде работодател, който наема хора за пари, по-малко от минимума.

Има свестни бизнесмени, но те са малко. Болшинството гледа на служителите като на животни и търси такива, които да бъхтят денонощно срещу жълти стотинки, а после баровецът да прибира печалбите. Виждате ли нещо справедливо в подобна ситуация? Аз не.

Съвестта се среща рядко, следователно не можеш да разчиташ на нея. Необходимо е висша инстанция да реши проблема. Саморегулацията на пазара отива по дяволите, защото е пълно с хора, които приемат абсурдното “Работиш от понеделник до неделя, без почивка, срещу 300лв”. Докато има такива балъци, работодателите ще злоупотребяват. Бизнесът ще ви oцени едва когато започне по-често да чува “Не” на всяко предложение под 800-1000лв.

Да, знам за несъществуващата икономика, липса на производителност, всичко расте “на пакет” …. Окей, но нали затова споменаваме личния избор. Дали един човек ще приеме или откаже дадена работа, зависи само и единствено от него. Както работодателят не е длъжен да изпразни банковите си сметки за увеличение на заплатите, по същия начин никой гражданин не е “заплашен с пистолет в главата” да приеме подигравателно предложение. Ето на кое викам саморегулация.

Продължава с 2 част

................................

Други публикации

Kiss me !

Няма коментари:

Публикуване на коментар