понеделник, 25 юни 2012 г.

EURO 2012 – Четвъртфинали – Обзор





Португалия – Чехия 1:0

Тук всичко беше според предвижданията. Португалците са в много по-добра форма и логично имаха надмощие. Можеха да поведат много по-рано, обаче във футбола и особено на четвъртфинал, нещата често стават трудно.

Срещу Чехия никога не се играе лесно. Но този отбор е далече от славните си години и смятам, че стигна максимума на моментните си възможности. Отделно излезе от група, която не се оказа по силите на Русия. Mогат да се гордеят със себе си.

Португалия по традиция практикува красив футбол. Сега не е изключение, но само това не е достатъчно. Hе виждам как ще се мерят с останалите. Срещу Испания вероятно ще натежи желанието за реванш, както и пренасищането от успехи на "Иниеста и компания". Последните може да отричат, но се видя, че не играят със същия хъс, а и Вийя липсва.



Германия – Гърция 4:2

Най-безпроблемният четвъртфинал. От първата до последната минута германците не изпуснаха инициативата. Прави впечатление, че с лекота смачкаха и този противник. Още на полувремето водеха, бих казал скромно с 1:0. В началото на втората част по чиста случайност се стигна до изравняване, което много бързо беше неутрализирано. Вторият гол на гърците стана от толкова съмнителна дузпа, че ако мачът не беше вече решен, едва ли щяха да я получат.

До момента не виждам кой ще спре Германия. Но по традиция те играят трудно срещу Италия ….


Испания – Франция 2:0

Преди EURO 2012 прочетох доста хвалебствия за “дружината на Блан”, което още тогава ме учуди. След издънката срещу Швеция допуснах, че поради някаква неизвестна за мен причина са предпочели Испания за противник, вместо Италия, и са “полегнали” – случва се понякога. След четвърфинала обаче се видя, че те просто са “гола вoда”. Една голяма кръгла нула. Без да се напрягат, испанците ги направиха смешни. Дори помислих колко хубаво би било вместо Франция да играят Украйна. Както и да е, винаги идва момент, когато слабото отпада.

Испания от години са ми любимци, както и “Барселона”. Все още ги смятам за по-силни от Португалия, но трети пореден трофей ще им дойде много. Пък и никога не се е случвало. Да не забравяме отсъствието на Вийя, който безспорно е сред най-важите единици. Ако не срещу Португалия, то на финала със сигурност ще приключат с наведени глави. Не за друго, а защото не вярвам, че който и да е отбор има силите да спечели три поредни големи първенства.


Англия – Италия 0:0

Без съмнение това е бижуто на четвъртфиналите. Не само като имена, а и заради борбената атакуваща игра от двата отбора. За пръв път на това първенство виждам 22-мата да тичат толкова много. И най-важното – имаше защо. Пред двете врати “вреше и кипеше”. Имайки предвид крайния победител, англичаните със сигурност дълго ще съжаляват за своите пропуски. Но все пак Италия стояха малко по-добре и логично спечелиха.

Трябва да призная, че всъщност не очаквах толкова впечатляваща игра от “Рууни и сие”. Отборът винаги е разполагал със силни единици, но странно защо рядко са се представяли като колектив. Вероятно прекалено много се мразят на клубно ниво. Това се промени едва след идването на Капело, когото сега плюят абсолютно несправедливо – заслугите му са всеизвестни. Отделно англичаните са известни със своето високомерие, което вероятно присъства сред причините да не са ставали шампиони на голямо първенство след 1966г.

Италия по традиция “кретат на мъка”. Tова не им пречи да успяват в крайна сметка. Не знам дали точно сега ще стане, но според мен те са единственият отбор, който евентуално може да спре Германия. Съвсем скоро ще научим отговора. Крайният победител в този полуфинал ще бъде и еврошампион.


Като завършек искам да обърна внимание върху изказването на Рой Ходжсън след мача. По-специално върху тази част:


"Когато започнаха дузпите се надявах, че това ще е нашия турнир, в който да печелим с дузпи. Със сигурност тренировките не помагат. Може би съдбата е решила да не печелим никога с дузпи, но аз не мога да обвинявам моите играчи".
"Сега сме на същия път, на който сме се озовавали толкова много пъти досега. Дузпите не са част от футболния мач. Това е съвсем различна надпревара".


От години се чудя защо дори известни имена се крият зад това невярно клише – дузпите били рулетка и нищо не зависи от играчите. Пълни глупости! След мача Павел Панов много правилно каза “Нужни са психика и вяра”. Аз бих добавил и късмет, но не повече отколкото в редовното време. Същото е като при самата игра, обаче явно е удобно за оправдание на провалилите се.

Как е възможно треньор да каже, че тренировките не помагат? Тогава защо изобщо се събират на лагер?

За пръв път дузпите влизат в употреба на EURO 1976, когато на финала Чехословакия бие Германия. От онзи шампионат до ден-днешен немците бият дузпи на почти всички европейски и световни първенства, но никога повече не губят. На това “късмет” ли му викате? А знаете ли с колко тренировки се постигат такава техника и железни нерви? Забелязали ли сте как стреля всеки от тях? Винаги в ъгъла и със сила – няма друг отбор, разполагащ с 11 души, които да бият по този начин. Затова винаги печелят. Hе заради някакъв измислен късмет.

Точно изпълнената дузпа не може да бъде хваната, но колко са онези, които изпълняват така? Едва ли само аз съм обърнал внимание, че повечето играчи бият малко встрани от центъра – често на една ръка разстояние. Достатъчно е вратарят да гледа къде отива топката и може да я хване без особени трудности. Някои отдавна са го доказали – аржентинецът Гойкоечея, Игита /Колумбия/, както и Хелмут Дукадам /Стяуа/. За последния открих материал, който е стар, но разказва любопитна история, случила се веднага след знаменития финал на КЕШ, спечелен от румънците чрез изпълнение на дузпи.

Да спасиш четири поредни удара от бялата точка! За подобен подвиг не стига само късмет.





Няма коментари:

Публикуване на коментар