сряда, 28 март 2012 г.

България не е Исландия и никога няма да бъде






В няколко различни форума попадам на един и същ копиран материал, който описва случващото се в Исландия от известно време насам. Навсякъде отбелязват, че въпросните важни събития са подминати с безразличие от българските медии или по-точно отново се прокарва познатата тема за цензурата. Нямам представа доколко е вярно, тъй като телевизията отдавна не присъства в моя живот, но споделих с познати и те останаха доста учудени. Според тях за Исландия се е говорило по телевизията повече, отколкото за Гърция. Няма да коментирам кое е истината, а и в случая не е от значение.

В споменатия копиран материал важно място заемаше точката, че исландците сами са пренаписали конституцията си, при това онлайн, като всеки гражданин е имал възможност в реално време да дава препоръки. Запитах се дали това може да стане в България? Не, невъзможно е. Нещо повече – аз не желая да се случва. И ще обясня защо.

По принцип идеята е хубава, но за изпълнението й от ключово значение е манталитетът на съответния народ. Исландците са свикнали да си помагат, а ние обратното – да си пречим. Като всеки възпитан народ те се излушват, а тук пак сме на другия полюс – първата ни мисъл е да се надвикаме. При това положение сещате ли се какво ще стане, ако обсъждаме публично конституцията си? Бедна ви е фантазията. “Панаир” е слабо казано, а в подобни случаи резултатите винаги са плачевни.

Ако ви е трудно да си го представите, бих ви припомнил, че вече има много примери за онлайн обсъждане на даден въпрос. Да вземем следния: администраторите на даден сайт спускат тема и очакват мненията на блогърите. Кои се включват най-активно? Не най-умните, а най-нахалните. Последните не могат да вържат месечния си бюджет, но искат да се налагат на хора, които дори не познават. Част от тях са обикновени простаци, а други парадират с диплома за висше образование и изобщо не проумяват, че това не ги прави всезнаещи. В най-добрия случай може да разбират специалността си, но по други въпроси да са кръгла нула – зависи от редица фактори. За несъгласните ще припомня, че диплома за висше образование и шофьорска книжка са две от най-купуваните “стоки”. Обърнете внимание колко от висшистите са неграмотни и ще ви стане ясно дали са учили или плащали. После няма да се чудите защо сред тях има най-много безработни.


Въпреки горните факти по форумите е пълно с хора, които са убедени, че стига да им дадат думата, много бързо ще оправят държавата, щото “знаят и могат”. Вероятно и на вас се е случвало да ви досажда Ганьо, който иска да ви забрани елементарното право да пускате в собствения си блог, каквото намерите за добре. Той не обичал копи-пейст, значи и вие го забравяте. Не понасял чалга, следователно няма да пускате тази музика. Бойко Борисов му е черен, т.е. моментално намразвате ГЕРБ. От пет години живее зад граница, но е убеден, че познава положението в България по-добре от вас, които не сте напускали държавата – интересно, че от тази очевадна самозаблуда страдат и доказано интелигентни хора, което не мога да си обясня. Как е възможно да черпиш информация само от приятели и Интернет, а в същото време да се мислиш за осведомен?

Всичко това ще ви го сервират с планина от правописни грешки, които вероятно са научили по време на следването си във ВУЗ. После ще се изтъпанчат най-отпред и ще пожелаят да пишат конституцията. Не е ли ужасяваща тази мисъл?

Основният проблем е, че българинът упорито отказва да се съобразява с мнението на останалите. Иска да е на неговото и туй-то. Демокрация ли? Минали сме покрай нея. Сега не говоря за политиците, а за най-обикновения гражданин, който постоянно желае да се налага за всевъзможни неща, част от които изобщо не са му ясни. Отваря уста, все едно е на стадиона, защото е убеден в собствената си божественост. Вари го, печи го, той не вдява, че личните му предпочитания и общовалидната истина са две различни неща - за него са едно и също. Дори не разбира, че желанието му да се налага е форма на недопустима диктатура, макар и в умалени размери.

Може да се е преструвал на “тиха вода” или пък да е проличала склонността му към незачитане на чуждо мнение. Дай му власт и гледай после сеир.

Не вярвате ли? Нека тогава да ви кажа нещо, което прочетох преди Коледа: кметът на Пловдив щял да забранява чалгата за известен период – не помня за колко време, къде и защо. Ей Богу, този човек на секундата се срина в очите ми! Cъжалявам, че е гербер и рокаджия! Срам, срам, срам! Hикога не бих подкрепил такъв диктатор, защото на същия принцип комунягите забраняваха рока. Pазлика няма. Свобода ли? А свободата на чалгаджиите?

Едно е да не харесваш, съвсем друго е да забраняваш. Негативното ти отношение изобщо не означава, че мразеното няма своето място под слънцето. Не забравяй: “баницата” се върти! Следващият кмет може да забрани нещо, което ти харесваш, и едва тогава ще осъзнаеш, че предишният също не е бил прав. Ама късно. Затова не трябва да се дава власт на хора със склонност към диктатура. По тази линия днес си добре, но утре може да си зле. Помни принципа!


Очакваш ли нещо добро от чoвeк, който многократно те е обиждал без причина и от сигурни източници знаеш, че продължава да разправя лъжи по твой адрес, като същото не му пречи да се представя за много честен? Явно нещо в главата му хлопа – не е обида, а логично заключение. При такива хора представите са тотално сбъркани – за добро и зло, правилно и неправилно, честно и нечестно. Ако не ти досажда, няма проблем. Всеки може да фантазира насаме, колкото поиска. За съжаление обаче точно такива ще са най-активни при евентуално онлайн писане на закони, понеже изгарят от желание да диктуват на останалите. Особено ако безбройните им недостатъци са гарнирани с неудържима грандомания и пълна липса на съвест.

Не, човече, ти просто не искаш да знаеш какъв ще е резултатът. По-добре гледай “Кошмарът на Елм Стрийт” или помечтай с умиление за Тодор Живков.

Могат да се дадат още много примери за изкривено тълкуване на нещата. Не говоря примерно за политиката, където е нормално да има различни мнения, а за теми и заключения, които би трябвало да се подразбират по презумпция. Но не е така и често става ожесточен спор.

Помислете само по колко въпроси няма единомислие! Един смята, че трябва да се наливат държавни пари в губещия модел на БДЖ. Друг намира за нормално малцинствата да не плащат сметките си, защото иначе било нетолерантност. Трети мрази полицията, понеже не му позволява да троши седалки на стадиона или съвсем добронамерено да отмъкне чужд автомобил. Четвърти отрича основни похвати за блогване като например копи-пейста, защото явно не разбира колко много и различни начини има за Интернет-общуване. И т.н, и т.н.

Понеже стана дума за блог-дискусия, ще дам още един пример.

Наред с действителното си мнение някои хора прокарват идеи, които лично на тях са им изгодни и често са във вреда на други. Осъзнават абсурда, но за да прилапат ползата, решават да го пробутат като едва ли не задължително правило.

Например споделянето на линкове между различни сайтове често предизвиква оживени коментари – не сред знаещите, а сред непросветените. Странен е самият факт, че се говори по въпрос, който изобщо не подлежи на обсъждане, тъй като е признат и препоръчван от абсолютно всеки уважаващ себе си сайт или блогър. Убедете се сами! Има ли платформа без бутони за споделяне? Във Facebook групите никнат като гъби, понеже интелигентните и любознателни хора искат повече линкове на едно място, за да четат интересни неща. Намирам го съвсем нормално.

И след всичко това ще излезе някакъв и ще каже “Hе е честно”! Кое би предизвикало подобно невярно изказване? Вариантите са два: този човек или не е запознат с Интернет-общуването, или има друга причина да си криви душата. Първият е ясен, затова ще разгледам втория.

Някои хора са регистрирани по всички сайтове, където качват линкове като луди, но въпреки това постоянно се изказват срещу споделянето. Има само едно възможно обяснение: опитали са да популяризират своите постинги, но не са успели и сега бият отбой. Логично: щом са се провалили, нормално е да пречат на онези, които очевидно са доста по-харесвани от тях. Е, това почтено ли е?

Хиляди са примерите са еретични идеи и откровени лъжи, предизвикани само от личния интерес. Пласират ги именно хората, които най-много се натискат да наставляват, поучават, критикуват, да създават правила и, не дай си Боже, да творят новите закони на България.

Дотук говорих за онези, които целенасочено преследват лични интереси. А да споменавам ли откровено лудите, шокиращи ни с две противоположни мнения в едно-единствено изречение? Пример: “Мен не ме интересува първа страница, ама оня защо е там постоянно?” Даже постинги пускат с допитване “Вие искате ли еди кой си да стои там?” Естествено, не получават подкрепа от нито един нормален човек.

Чакай бе, нали не те интересува първа страница! Защо тогава получаваш сърцебиене заради нея ? Отговор обаче няма.

Или пък “Аз не поглеждам първа страница, но знам, че оня постоянно е там”. Откъде знаеш, след като не поглеждаш? О, извинявай за неудобния въпрос!

Всички ние сме свидетели на подобни абсурди. Правят ги болни, самотни или просто комплексирани хора. Искате ли точно тези да пренапишат нашата конституция? Аз не. Предпочитам абсолютно всяко от досегашните демократични правителства, че даже и времето на Тодор Живков, вместо такива самозвани законотворци.

Самата мисъл за купищата безумни или просто нелогични дискусии би трябвало да ви убеди, че някои въпроси просто не се обсъждат онлайн. Е, да, всеки българин се мисли за професор, но знаем колко е истина.

Доста смахната ситуация.

Най-важното е човек да зачита правата и нуждите на останалите. Всички го знаем на теория. А спазваме ли го на практика?

Ето такива елементарни неща се оказват абсолютно неразбираеми. Човек, който опитва да ти нарeжда какво да пускаш в собствения си блог, никога не би създал полезни за теб закони. Ще оправи само собствения си джоб, а това вече е до болка познато.




3 коментара:

  1. Имаше един виц олигофрена не знае, че 1+1 е равно на две. Невротика знае, че 1+1 е равно на две и това адски го дразни.
    Та много е удачен за блогмърморковците. Крив им е света и си го изкарват на този или онзи блогър. Мърморенето им за споделянето на линковете е достатъчно показателно. Та това е сред първите правила за блогване. Знам и защо ги дразни толкова. Те се борят за лидерство в определена среда. В определен кръг. В познатата ни блогплатформа. Споделянето на линковете разбива този кръг, прави средата по-широка, а извън кръга , който благодарение на арогантността си обземат номерата им личат.

    ОтговорИзтриване
  2. Интересно ми е през какви изкривени очила гледат тези хора?
    Ако правиш мръсотии, значи си боклук.
    Ако лъжеш, значи си лъжец.
    Не може гадориите да са ти не втора, а първа природа и в същото време да се пишеш за светец.

    Не знам кое е по-лошо за тях. Да осъзнават мръснишкия си нрав, но въпреки това да продължават. Или изобщо да нямат представа какви влечуги са.

    И тръгнали да оправят държавата, щото "знаят и могат". Представяш ли си какви гнусотии ще натворят, ако имат власт? Не се сещам някога да е имало чак толкова мръсни депутати.

    Споко! Нали виждаш - всички им се смеят. Има само няколко глупаци, които са също толкова отритнати и комплексирани, затова им се връзват. С такава "подкрепа" не се влиза в Народното събрание.

    ОтговорИзтриване
  3. My brother suggested I might like this website. He was totally right.
    This post truly made my day. You can not imagine
    just how much time I had spent for this information!

    Thanks!

    My web blog ... strona

    ОтговорИзтриване