Скучнaта история на моя живот

Defender.blog.bg


Здравейте! Днес ще ви разкажа скучната история на моя живот. Изобщо няма да ви е интересна, но аз ще продължа да ломотя, защото от малък съм си досаден. Първо нервирах родителите, после учителите. Никой не ми обръщаше внимание, обаче аз продължавах да моля поне за едно сритване. Понякога това се случваше и аз се чувствах безкрайно щастлив, защото са се сетили за съществуването ми.

Роден съм в провинцията, но няма да кажа точно в кой град, понеже адски много се срамувам от произхода си. Затова си взех черния котарак - цветът му е символ на порочната ми душа - и дойдох в София. Моментално се почувствах софиянец. Нещо повече - започнах да наричам "селяндури" хората от моя роден град, а себе си - "големото добрутро". Ми, кво пък, не го смятам за абсурдно. Щом аз се мисля за Живия Бог, значи и вие трябва да ме приемете като такъв. В противен случай ще ви нарека "глупаци", защото аз съм последна инстанция по всички въпроси. Определям и налагам мнението си. Другите нямат право на глас.

Дълго време бях самотен, тъй като хората не обичат самовлюбените неандерталци. Чак накрая му намерих цаката, откривайки интернет-форумите. В тях мога да се правя на всякакъв и да лъжа, колкото поискам. Направих редица регистрации с едничката мисъл да се заяждам с всеки срещнат. Около мен бързо се завъртя народ. Мислех ги за глупаци и тайно ги плюех - нещо, което до ден-днешен не подозират. Едва по-късно разбрах, че не всички са чак толкова задръстени. Част от тях все още са ми дружки - вероятно от съжаление. Но други извадиха далеч по-качествени контакти и незабавно ме блокираха във Фейсбук.

Знаете ли какво е да ви разкарат от приятелите във Фейса? Боже, дни и нощи ревах! После реших да отмъстя на дамата, която ме изхвърли като въшливо черно коте. По стечение на обстоятелствата тя е от моя роден град.
Започнах да разправям лъжи. Изкарах я каква ли не и изобщо не се притесних, че фактите се знаят и измишльотините ми никога няма да вържат. Що коментари и лс-та изписах, само аз си знам.

Допълнителна пречка се оказа кавалерът на тази дама. Той е истински мъж, от който съм ял такива шамари, че още ми кънтят ушите. Много пъти опитах да го провокирам с врели-некипели, но той винаги ме затапваше. Наговорих и доста лъжи по негов адрес, приписвайки му моите собствени действия. Така и не успях да подведа нито един свестен блогър. Даже по-лошо - собствените ми приятели ме критикуваха със същите думи, които чух от въпросния Кавалер. А знам, че не са се наговаряли. Изводът? Явно са прави хората, щом е на лице такова недирижирано съвпадение. Обаче няма да падна по гръб и туй-то!

Сън не ме хваща заради този лош Кавалер, който постоянно защитава добронамерените хора и затова има армия от приятели. Страшно му завиждам, че се радва на всеобщо уважение, на което той отговаря по същия начин. Затова реших да го злепоставя. Триех коментарите му, а после лъжех, че уж се крие от мен. В същото време се оплаквах, че не пуска изказванията ми в блога си, а един бърз поглед на негова територия показва, че фактите са точно на обратния полюс.

Ми, кво да правя като дори не умея да лъжа качествено? Толкова хора разкриха спатиите ми, че би трябвало отдавна да съм се скрил, ама нъц - продължавам да досаждам.

Голям проблем се оказа пустата му граматика. Куцо и сакато се скъса да ме реже по тази линия. Положението се влоши, когато се похвалих, че имам "висше образ У вание". Тогава всички разбраха колко е "истинска" дипломата ми. Толкова ли не се намери един, който да ме поправи тихомълком, за да не се излагам пред народа? Що за хора сте вие, бе? Да не помогнете на Кратунчо.

Постоянно лъжа колко не ме интересува популярността, но в същото време правя и невъзможното за да стана известен. Пусках всякакви глупости, палатки, тъпи книжки, споменах и котката ми. Само и само да съм на първа страница. Ама не се получи. Ми, кво да правя като никой не обича злобарите? Също не ми дреме за гласуването, но никога не пропускам да сложа минус.

Пробвах още много неща. Спорех дори там, където няма за какво. Често споменавах думата "аргументи", макар да не знам какво означава, нито пък някога съм предлагал такива. Постоянно ми напомнят, че сам си противореча и поради тази причина не трябва да се представям за Вселенския Разум. Нямам желание да налагам мнението си, но всъщност изобщо не спирам да го правя. Не виждам противоречие в предното изречение - това е просто моята объркана душа.

Страдам и от други разминавания. Всички знаят колко съм многословен. Половината ми коментари са с размерите на постинг, ала обичам да изтъквам, че се изразявам с малко думи. Демек бива ме в словото. Моля, не споменавайте пак граматиката, че ми е болна тема!

Изгарям от желание да се правя на експерт-оценител, но за беда критериите ми се сменят в зависимост от това кого оценявам. Хваля някои, че публикуват само снимки и клипове, но щом други го направят, веднага надигам глас колко са тъпи и прости. Ни най-малко не ме притеснява очевидното противоречие.

Твърдо съм против копипейста. Това не ми пречи аз самият да копирам. То е, защото съм харесал нещо. Другите нямат право да харесат. Така де, аз Божи пратеник ли съм или лукова глава? Привилегиите са само за мен.

Пробвах да плюя по най-популярните, надявайки се многолюдието да ме забележи, ала за моя неприятна изненада се оказа, че черният пиар е вреден за автора си. Пфуй, що ли не го разбрах по-рано? Cега и най-близките ми приятели от реала ме критикуват, че само против другите злословя, вместо да пиша нещо смислено. Tака и не проумяха, че толкова си мога. Лузър по рождение, лузър до гроб.

Някой може ли да ми помогне? Напълно съм зависим от нета, което не ми пречи да разправям същото за други. Вече не знам как да постъпя. Ходих на психиатър, на врачка също. Даже поисках куршум да ми леят. Нъц! Нищо не помага.

Ако някой знае силни лекарства, нека ми пише на лс. Аз обичам да получавам поща. За благодарност ще го наплюя така хубаво, че екваториален дъжд ще му се види като прокапване. Не ме винете! Просто съм си такъв - черен.

Айде, чао! До следващото Откровение блогово.