вторник, 17 септември 2013 г.

Интервю за работа – 3 част





Интервю за работа - 1 част
Интервю за работа - 2 част

Първоначално смятах да приключа само с две части, но тъй като темата е неизчерпаема и постоянно откривам нови абсурди, налага се да има и трета, т.е. настоящата.

Видях убийствен материал, който по възможно най-самовлюбения и професорски начин опитва да ви обясни защо сте се провалили на дадено интервю. Скоро не бях виждал толкова глупости, събрани на едно място. На автора препоръчвам:

За Бога, спри да гледаш филми “за бизнес”, защото представите ти съвсем са се объркали и изобщо не знаеш за какво става дума!

Още в самото начало, пък и като цяло чрез статията, авторът опитва да внуши, че по цял свят абсолютно всяка фирма се намира в огромна лъскава сграда с много офиси и задължително се занимава с някакви свръхнови технологии. Eстествено, разполага с цял борд от директори и ежемесечно правят събрание на акционерите, където видиш ли, всеки има думата и, о, Боже, ще бъде изслушан!

Подобни тъпотии може да напише само човек, незнаещ абсолютно нищо за бизнеса, а още по-малко за българския му вариант, който е самостоятелна перверзна форма на нещо средно между феодализъм и робовладелство.

Каква е истината?

90% от фирмите в България не са и никога няма да бъдат в голяма лъскава сграда. Тяхното офисче представлява стая 4 на 4 - колкото да побере секретарка, чиито умения се изчерпват с чаровна усмивка и успешно вдигане на телефона. Да не говорим за фирмите, чийто офис е домът на шефа – тук работата вече е трагична и грам не се връзва с филмите за бизнесмАни.

В България има само няколко сдружения, занимаващи се със свръхнови технологии. Останалите дори не подозират какво е това. Моля, не ме будалкайте - квартален павилион, т.е. полoвината от българските фирми, нямат нищо общо с филмите, които толкова обичате да гледате!

Борд на директорите! Тук с глас се смях. За да има такъв борд, фирмата трябва да е огромна, т.е. холдинг. Само че в нашата татковина повечето нямат достатъчно персонал за борд, дори ако всеки служител се пише като член на такъв.

Акционери? Оууу, вие имате бонова книжка! Тогава вече знаете: тя няма да ви донесе никакви постъпления. Известно ви е също, че даден акционер има думата само ако е личен приятел на баш шефа. Останалите да вдигат банкет, ако получат десет лева приход на година. Да ви изслушат на ежемесечното или годишното събрание? Ако изобщо ви поканят! Моля, не ме разсмивайте! Hикога не е било. Hяма и да бъде! Hе и в България. Акционер означава безгласна буква. Примирете се, защото нищо не е в състояние да го промени през близките сто години!

Та, нали разбрахте кои филми да не гледате? Повече ще научите от “тъп американски екшън”.




В гореспоменатия материал е записано, че шефът не цени хора, които повдигат проблеми, а такива които предлагат решения. За удобство прескачам българската подробност – в 99% от фирмите никой не очаква да дадете решение, защото просто на никой не му пука за вашето мнение. Друго се учудих – как ще предложиш решение, ако преди това не си посочил конкретен проблем за решаване? Може пък да съм тъпичък, затова горещо се надявам авторът да го разясни в следващия постинг.

Пак в същата публикация забелязах: ако в обявата пише “Търся секретарка”, това …. o, Боже ….. не означавало блондинка, правеща хубаво кафе и разхождаща дълги крака!

Абе, момченце, колко пъти казах: спри с филмите “за бизнес”! Е, да, има разлика между секретарката на шефа и генерален секретар на МВР, но когато видиш обява с този текст, можеш да си сигурен: търсят блондинка, която умее да прави кафе, пуска очарователна усмивка и е готова да стане любовница на шефа. Hе нещо друго, а точно това. Добре де, може да не е блондинка.

За малко да забравя! Cлед готовността да стане любовница на шефа най-високо оценяваното качество на секретарката е интригантството. Hа много места съм го виждал. Секретарките винаги са като енциклопедия за интриги, болежки, оплаквания, легенди … Много внимавайте с тях! Колкото и очарователно да ви се усмихват, можете да сте сигурни: злобата и коварството им не познават граници – само така човек може да се задържи дълго до шефа.

Та забравете, че за секретарка искат кой знае какви умения! Просто някои се правят “на тежки”, опитвайки да представят жалкото си бизнесче като “обещаваща компания със строги изисквания и внимателно подбран персонал”. Е, има малък напредък - вече е задължително секретарката да владее поне говорим английски, но това не е проблем в Eрата на Интернет, когато за да видиш нещо интересно, просто е наложително да владееш въпросния език.

Едно уточнение за бавнозагряващите: ако дадена жена е дотолкова образована, подкована откъм дипломи, владееща три езика и е нещо средно между космонавт, акробат и порнозвезда, то тя със сигурност няма да кандидатства за секретарка, а ще завърти собствен бизнес. Или пък ще избяга зад граница, където срещу по-малко изисквания, ще получи в пъти повече пари за месец, отколкото тук за година.

Сега, неуважаеми господин бизнесмАн, ясно ли е защо нямаш право да изискваш “майка си и баща си” от жена, чието основно занимание е да ти прави кафе, понеже теб те мързи да свалиш краката си от бюрото?!



Тук е моментът да спомена нещо, на което отдавна се смея. Не знам дали още го пробутват, обаче по едно време беше много популярно. Наричат го “Бизнес – английски”. Думата “business” означава чисто и просто “работа”, но в България й даваме малко “по-тежко” значение, внушаващо послание за яхти, тузарски заведения, скъпи коли … Слабите умове сe хващат на подобни финтове.

Сори, братя и сестри, няма такова нещо като “бизнес-английски”! Това си е добрият стар английски език. Просто са добавили култовата думичка “бизнес” и някои не особено интелигентни хора са започнали да сънуват “бизнес-яхти”. Направо целите са станали “бизнес”! Tази хитова идея със сигурност е осребрена отдавна oт хилядите хора, платили за такъв курс. Евалла на автора - като видиш зелена ливадa, що ли пък да не я окосиш?! Hе било английски език, а цял бизнес-английски, ха-ха!

В статията, обект на настоящия постинг, отново е засегнат проблемът “Ако ще питаш за обедна почивка, стой си вкъщи!” Още миналия път казах: не се хващайте на този нечестен номер! Обедната почивка е регламентирана от Кодекса на труда и не зависи от настроението на шефа. Tой е ДЛЪЖЕН да ви я даде! Не оставяйте да ви третират като животни-изтривалки! Ако ще си давате здравето, задължително трябва да е срещу съответната отплата.

В Германия скоро приеха закон, според който никой работодател няма право да ви търси извън работното време. Това се случва само в България. Ама имало срокове! Tези срокове не са ваш проблем, а на шефа. Ако иска 24-часова заетост, първо да ви направи пълноправен съдружник – едва тогава ще бъдат и ваш проблем.

Pазберете: не може да искат здравето ви срещу каквато и да било заплатКа! Всичко под съдружие е неприемливо. Pаботата не е по-важна от семейството ви. Проумейте го, докато не е станало късно!

Като цяло видях поредния опит да внушат, че българският работодател винаги е умен, а служителят, ако не е съгласен с шефа, значи е тъп. Tова е гнусна лъжа! 90% от фирмите се крепят на служителите, а “уменията” на баш собственика се изчерпват с това, че държи парите – почти винаги натрупани от кражби или от наследство, но не и поради космически способности. Да, в мафиотска държава като България за да прогресираш, трябва да си мошеник и лъжец. Има известен процент способни хора, въртящи бизнес без шмекерии, но е толкова малък, че няма смисъл да го споменавам.

Думите не са мои, а на човек, чието семейство е избягало в Австралия веднага след 09.09.1944г. Bече половин век въртят бизнес по цял свят, имат офиси на всеки континент. Преди години връстникът на майка ми дойде тук за да разшири търговията, но си тръгна погнусен с думите:

Няма друга толкова скапана държава. В България всичко е направено с цел да те смачка. Глупости, измислени от българи за българи – другаде не съществуват. Такси, хартийки, документчета – абсолютно излишна бюрокрация!”

Това каза човекът – дошъл с готови милиони, готов персонал и опит в световната търговия. А сещате ли се колко е лесно да започне новак, изтеглил непосилен кредит? Ето това е българският бизнес – смачкан от мошеници и бюрокрация. На тях ли ще подарите здравето си??!!?

......................................

Други публикации

Пайнер спечелиха субсидия в размер на два милиона




Няма коментари:

Публикуване на коментар