Дарикnews - поредната медия, която се продаде

Морската градина във Варна

Svilen75.blog.bg


За никого не е тайна, че българската медийна среда е манипулирана. Все повече хора спират да вярват във вестници и телевизии. Последния бастион на истината и свободното слово беше интернет пространството и много, много малка част от медиите в България. Доскоро за мен една такава авторитетна медия беше Дарик, и по-скоро сайта им dariknews.bg. Или по-точно до вчера. Тогава открих една статия в две части в раздел "коментари". Темата на статията е една от болните теми за варненци от години насам - Морската градина (или по-скоро нейното все по-усърдно унищожаване), проекта "Алея Първа", протестите от последните месеци и гражданските организации, които се борят от години за обществения интерес.
До тук добре. Но има няколко смущаващи неща в цялата тази статия. Първо - анализа в статията се опитва да бъде независим и безпристрастен. Но под това желание на автора прозира платения характер на репортажа и жалкия опит за манипулиране на общественото мнение. Макар и в началото човек да се пита дали автора все пак не се опитва да бъде безпристрастен или наистина това е една платена публикация, то във втората част съмненията отпадат - адвокатства се на ТИМ и грубо се хвърля помия по представителите на гражданските организации.

Някой би казал, че всеки има право на мнение, както и да го изразява свободно. И щеше да бъде така, ако автора беше сложил своето име зад думите си. Материала е анонимен. И човек започва да се пита - защо Дарик пускат на своя сайт анонимни материали??? Чий интерес защитават??? Независима медия ли са??? Според мен - едва ли. Не, сигурен съм - не са независима медия. Това доказва и факта, че от вчера неколкократно се опитвам да пусна един доста дълъг коментар към статията. Е, така и не успях. Още по-голямо учудване буди факта, че когато за първи път прочетох статията, под първата й част все пак имаше два кратки коментара, изразяващи съмнения в безпристрастността на автора и на dariknews.bg. Днес те липсват. И това, ако не е цензура и манипулация на читателите - здраве му кажи.
Затова аз казвам - СБОГОМ Дарик!!! Това май ще бъде поредната медия, бойкотирана от хората с активна гражданска позиция.

Ако някой го вълнува темата ето линкове към статията и моя коментар, който така и не успях да пусна под нея в сайта на dariknews.bg


Линк 1

Линк 2


Дааа, предните два коментара от първа част казват всичко за статията. Странно, наистина, защо автора не се е подписал под "произведението си". Всъщност не е странно, може би се срамува от думите си, но така му е било платено (или наредено ...). Много се надявам тази статия да е платена, защото не мога да си представя нормален човек да има такава гражданска позиция.

В статията има няколко фактологически грешки:

1. Арх Павлова наистина кандидатства за позицията Главен архитект на Варна. Четох за това по вестниците. Но това не е, за да влезе във властта или за облага, а като провокация към местната власт, срещу която се бори. Местна, обществена власт, която защитава частни интереси. А иначе беше общоизвестно, че избора на Главен архитект на Варна беше цирк. Предрешен цирк.

2. Има изображения на плановете на ТИМ за Алея Първа. На страницата им във Фейсбук. Или поне имаше. Няма как да знам дали в момента има, защото (защо ли???) имам бан за тази страница. Няма да коментирам проекта, ... просто нямам думи след като видях какво са замислили. А какво ли ще стане в действителност, имайки предвид, че тези картинки са само рекламни за пред обществеността ... Единственото, което мога да кажа след като видях визуализациите е, че достъпа е осигурен ... за богатите гости на новите хотели на ТИМ.

3. Автора се опитва да внуши, че протестите срещу застрояването са плод на интереси. Да наистина е така. Те са вследствие на гражданската позиция на протестиращите, защитаващи ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС!!! Аз лично съм един от подкрепящите протестите, участник в някои от тях и смело мога да заявя, че нямам абсолютно никакви финансови интереси от запазване на държавната собственост върху Алея Първа. Кой има прикрит интерес, ТИМ или гражданските организации се вижда много добре от защитаваните позици. ТИМ искат Алея Първа да е частна (тяхна) собственост, гражданските организации искат собствеността да е държавна. Кой защитава обществения интерес е повече от видно.

4. Бях още студент в икономическия унивеситет – Варна, когато чух за Алея Първа. Бях много обнадежден ... докато не разбрах, че това е проект на ТИМ. За проекта „Моят бряг” сега чувам за първи път. Предполагам информацията от статията е вярна. Е, предполагам също така, че е непълна, но поне изнесеното е вярно. Е, и??? И какво от това??? Това, че арх. Павлова е взела участие в международен ИДЕЕН проект, несвързан по никакъв начин с реално реализиране не означава, че протестите й са с цел реализация на проекта, в който е участвала. Сигурен съм, че всеки архитект (и не само архитект) има своя идея и виждане как трябва да изглежда Алея Първа. Но това не означава, че щом защитава обществения интерес, то това означава, че го прави с цел реализация на неговия проект. Аз като студент във ВСУ съм правил много студентски проекти, свързани с територията на Варна. Означава ли това, че не мога да имам гражданска позиция, ако тя засяга територии, които съвпадат с моите студентски проекти??? Шанса за реализацията на които проекти е повече от нищижен??? Да не говорим, че при една обществена поръчка, ако общината сама реализира даден проект, трябва да се обяви конкурс. В който всеки би могъл да участва, респ. да спечели. И в проектите в този конкурс основно трябва да присъства обществения интерес. А в случая с Алея Първа ТИМ те ще си направят каквото си поискат. И в техния проект ще бъде защитен на първо нясто частния интерес.

5. Да, закона дава право на държавата да продаде недвижима собственост на концесионер от стратегическо значение. Но!!! Но не ЗАДЪЛЖАВА дуржавата да я продаде въпросната нездвижима собственост. Най-малкото при една концесия концесионера има право да ползва построеното от него за определен период от време, с което той има време да възвърне направените от него инвестиции и да извлече печалба ... ако има достатъчно акъл, разбира се. Но, не, ние трябва да подарим един от най-атрактивните и ОБЩЕТВЕНО ЗНАЧИМИ терени на ТИМ во веки веков. Не става дума за парче нива за завод, примерно до Севлиево, става дума за плажа и Морската градина на Варна. Става дума за заведения, хотели и апартаменти. И как точно ТИМ са определени за концесионер??? При това канцесионер от стратегическо значение??? Всички знаем какво правят ТИМ. Правят много неща. Но не за обществото. А за себе си. Няма лошо, всеки иска да живее добре и не е длъжен да защитава обществения интерес. Само, че ТИМ не само не правят добро на обществото, а правят добро за себе си за сметка на обществото.

6. „По отношение на цената, ако се приемат за верни твърденията на холдинга, то след като се прибавят необходимите инвестиции за укрепване на терените и изграждане на цялостна инфраструктура на района, се получава цена доста по различна от тиражираната от опонентите” ... автора за малумни ли смята читателите??? Да не би ТИМ да прави тази инфраструктура за обществото??? Прави я за хотелите си!!!

...

Мога да пиша още много ... но ще добавя единствено:

Да, ската трябва да се укрепи. Морската градина трябва да се разшири и облагороди. Плажа и самата Морска градина могат да станат още по-атрактивни. При това атрактивни не за частни инвеститори (и собственици), а за обществото, за обикновения човек. Но всичко това не трябва да се използва за оправдание да се прокарват частни интереси. При това по възможно най-безскрупулния начин.

„... държавата и общината да гарантират, че действително територията ще е общодостъпна...”. Това отново не са мои думи, а думи на автора на статията. Но аз бих добавил – гаранция, че територията ще бъде общодостъпна ЗАВИНАГИ е единствено, ако собствеността на терена е държавна публична!!! И борбата не е м/у „Алея Първа” и „Моят бряг”, а м/у частния и обществения интерес.

Никога не съм работил в администрацията, Никога не съм работил във фирма на ТИМ. Не познавам арх. Павлова, нито някой друг от представителите на гражданските организации и организатори на протестите. Но се радвам, че има хора като арх. Павлова и другите обществени фигури, които мислят не само за себе си, а и за другите, мислят за следващите поколения. И докато защитяват обществения интерес винаги ще ги поскрепям и ще ходя на протестите винаги, когато мога. Жалко, само, че тези хора са толкова малко. Жалко, че голяма част от варненци чакат някой друг да им спаси Морската градина. Жалко, че има такива като ТИМ и техните слуги. Жалко, че има администрация, която е готова за жълти стотинки да си продаде заднка, а чрез това и гражданите, които са ги избрали. Жалко, че има хора като автора на тази статия ...

............................................................................................................................................................

За да не се "изгуби' случайно статията ето първата й част.

Тясна ивица земя, заключена между морската градина и крайбрежната алея във Варна, е арена на ожесточени сблъсъци. Различни формации (граждански, икономически и др.) тълкуват според техните интереси разни писания (закони, нормативна уредба) и всички те твърдят, че имат права върху тази земя. Няма и как да не е така след като това е най-атрактивна територия в цялата община Варна.

Какво представлява тази територия?

Тази ивица земя се е образувала след изграждане на брегоукрепителното съоръжение от Рибарският плаж до буна 103. Строителството на буните по варненската крайбрежна ивица е извършено през 80-те години на миналия век. Тези съоръжения изиграха положителна роля за спиране на разрушителните процеси предизвикани от морето и същевременно допринесоха за образуването на няколко плажа. Между така наречената дамба и ската на морската градина се оформи територия, която с настъпването на демокрацията, започнаха да завладяват „предприемчиви" бизнесмени. Първо с фургони, след това бараки за скара и бира, наречени „капани" и т.н. С годините някой биваха разрушавани като незаконни, други „узаконявани", даже някои претендират и за собственост върху земята (например скандалният случай с ресторант „Буната").


През 1997 г., отчитайки факта, че тази територия се е превърнала в любимо място за разходки на гражданите и гости на града, а състоянието, в което се намира, не може да задоволи обществените потребности за рекреация и забавление, Общинският съвет на Варна, на свое заседание от 15.10.1997 г., взема решение за стартиране на работата по цялостен устройствен проект на Приморската зона. В резултат на това, през 2001 г. се започва изработката на цялостен подробен устройствен план. Както е написано в обяснителната записка към плана:


„С проекта на заданието се предлага по-нататъшното развитие и устройство на Крайбрежната зона на Варна да бъде насочено към постигането на следната цел: Създаване на една възможно по-обхватна и непрекъсната среда за отдих и атракции, простираща се от Вълнолома до буна 103, включваща съхранението, възстановяването и адаптацията на Морските бани, реализиране в оптимално ефективни граници на курортно-туристическия и здравно-възстановителен потенциал на морето, плажа и минералната вода".

Така се полага началото на мегапроект, целящ превръщането на крайбрежната алея на град Варна в атракционна зона.

В обяснителната записка към плана-извадка, изработен през 2002 г. от колектив с ръководител арх. Георги Минчев председател на Камарата на архитектите - Варна, е записано:

„С одобряването на един такъв проект, за Крайбрежната зона на Варна се очертава възможност с частни инвеститори, под контрола на общината и варненската общественост да се реализира за кратко време един от най-красивите и представителни комплекси на Черноморието".

Години по късно, през 2007 г. частен инвеститор получава сертификат за инвеститор първи клас, за реализация на обществено значим проект, наречен „Алея Първа".

По същото време, група начинаещи архитекти усвояват значителна сума от холандското министерство по строителство за проект, наречен „Моят Бряг"(My coast), които включва в себе си и архитектурно решение на зоните на крайбрежната алея на Варна.

Всичко това се развива мирно и тихо до 15 юни 2009 г., когато тогавашният областен управител на Варна Христо Контров продава 117,7 дка терени по крайбрежната алея за 11,8 млн. лв. на „Холдинг Варна" АД.

Няколко граждански организации, сред които "Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията", "Зелена Варна", "Българско дружество за защита на птиците", „Обществения център за околна среда и устойчиво развитие", "Обединено гражданско сдружение" и партия „Зелените", предвождани от амбициозната архитектка Калина Павлова, обявяват сделката за незаконна и искат отмяната й. Даже Кънчо Бонев от „Обединено гражданско сдружение" обвини областния управител и неговия заместник в корупция, цитирайки действащ ценоразпис за услугата, но след това се наложи да се извини публично заради недоказаните си твърденията, и за да избегне осъдителната присъда.

Сделката беше вече факт и „Холдинг Варна" АД започнаха реализация на инвестиционния проект „Алея Първа".

С това официално войната започва.

Какви са аргументите на двете страни?

Противниците на сделката твърдят:

- Земята е изключителна държавна собственост, тъй като е част от брегоукрепителното съоръжение - дамбата;

- Продажбата й без търг се явява държавна помощ за частна фирма, което е недопустимо;

- Цената от 11,8 млн. лева за 117,7 декара, което е около 50 евро/кв.м е силно занижена и не отговаря на пазарните нива.


Ръководството на „Холдинг Варна" АД заявяват:

- Закупената територия се намира между укрепителното съоръжение - дамба и горния ръб на ската. Територията не попада в Морската градина и не засяга изключителна държавна собственост каквито са дамбата и плажната ивица;

- Законът за насърчаване на инвестициите предвижда възможност за придобиване на земя без търг и конкурс за реализиране на сертифицирани проекти, и това няма как да се счете за държавна помощ. Същото е и становището на Европейската комисия, след като е проверила сделката за наличие на това основание;

- Земята, която е закупена се състои от 50 % неактивна площ - с 30-метрови скатове, а терена се нуждае от значителни инвестиции за укрепителни мероприятия и изграждане на цялостна инфраструктура. Земята е закупена със задължение за инвестиране в проекта на не по малко от 73 100 000 лв.

По въпроса за статута на земята следва да се произнесат компетентните институции. До настоящият момент никоя държавна институция не се е обявила официално против сделката.

Относно въпроса за правото на придобиване трябва да отбележим, че това не е прецедент. Действително по закона за насърчаване на инвестициите сертифициран инвеститор първи клас ползва различни привилегии, като: прехвърляне безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имот/чл.18,ал.1,т.1/, продажба на недвижим имот/чл.18,ал.1,т.2/ както и учредяване на възмездно или безвъзмездно ограничени вещни права/ чл.18,ал.1,т.3/ без търг или конкурс. Следователно тази възможност е заложена още със сертифицирането на проекта на „Холдинг Варна" АД.

Друг е въпросът, че за сделката варненци научиха от медиите и то отразена с негативен оттенък. Редно би било при стартиране на подобен обществено значим проект, това да бъде отразено официално от инвеститора в присъствието на представители на местната и централна власт, журналисти, където да бъде обяснено какво точно ще се случи и какви ще са ползите от това. За съжаление такова нещо не се случи, което може да бъде обяснено с недобрата комуникационна политика от страна на частния инвеститор.

По отношение на цената, ако се приемат за верни твърденията на холдинга, то след като се прибавят необходимите инвестиции за укрепване на терените и изграждане на цялостна инфраструктура на района, се получава цена доста по различна от тиражираната от опонентите, но дали тази цена е близка до пазарната могат да кажат само експертите. Но и това не е от съществено значение, след като законодателят е предвидил възможност даже за безвъзмездно придобиване на терените за реализация на сертифицирани проекти. Въпросът в случая е следва ли държавата и общината да предоставят тези терени на частен инвеститор.

Отговорът на този въпрос е даден още през 2002 година, като в обяснителната записка към плана извадка е записано:

„За предотвратяване на рушенето на брега, за преодоляване и защита от деградация на средата, за придобиване на поземлен ресурс за нуждите на публичното пространство, за доизграждане на инфраструктурата като предпоставка за устройване на усвоените части от територията и за усвояване и устройство на неусвоените части на Крайбрежанта зона, както и за ефективното реализиране на морският и крайбрежен курортно-туристически потенциал на Приморскта зона, са необходими големи по мащаб и публични по предназначението си инвестиционни ресурси / и средства за поддържане/, немалка част от които - още в настоящият момент. Ограничените публични инвестиционни ресурси с които разполага общината и който се предполага, че би могла да отдели държавата са по същество несъизмерими с необходимите, както в непосредствена, така и в по-отдалечена перспектива. Това налага да се търсят възможности за широко прилагане на концесионните механизми, като средство за трансформиране на част от публичните инвестиции в частни."

Това по същество е правилно -публичните ресурси са ограничени и е необходимо държавата и общината да търсят възможности подобни мероприятия да се реализират от частни инвеститори. За това поне всички страни са единодушни. Така че въпросът не е дали следва терените около крайбрежната алея да се дадат на частен инвеститор, а на кого.

Кой са главните действащи лица?

„Холдинг Варна" АД, публична компания с многобройни акционери сред които около 15 000 физически и 50 юридически лица, клонящи към варненската икономическа групировка ТИМ /факт е че няма регистрирана такава групировка/. Официално дружествата, гравитиращи около „групировката" като „Химимпорт" АД, „Централна Кооперативна Банка" АД, застрахователна компания „Армеец", авиокомпания „България Ер", „Зърнени храни България" АД, пенсионно осигурителни компании и други, в различни области на икономиката - туризъм, промишленост, финанси, съставляват около 5 % от брутния вътрешен продукт на страната. Неофициално се твърди, че имат значително влияние върху местната власт във Варна, както и че имат позиции и при централната власт.

Главното действащо лице от „другата страна на „фронтовата линия" е архитект Калина Павлова. За някой тя е варненската Жана д'Арк, за други варненската „Чичолина". Няма да обръщаме внимание на второто, защото както е казал Исус Христос „Ако някой е безгрешен, нека пръв да хвърли камък по нея", и второ, защото за един общественик следва да се съди по това какво излиза от устата му, а не какво влиза в нея. До сделката на „Холдинг Варна" АД, арх. Павлова беше никому известна общественичка в града. След лятото на 2009 г., заедно с няколко неправителствени организации с малобройна членска маса, организира открит протест срещу ТИМ, „Холдинг Варна" АД и „Алея Първа". Според някой източни г-жа Павлова се явява като „гражданското лице на Варна", а според други зад многото протестиращи НПО-та стоят едни и същи лица и чрез организациите си създават масовост. Ако се съди по медийните им изяви, може да се приеме за вярно първото, но ако се обърне внимание на откритите им изяви - митинги и протести - ще направи впечатление, че и второто твърдение не е лишено от логика. Към кампанията на арх. Павлова се присъединиха няколко известни лица, гравитиращи към кръга „Капитал". Също така на местните избори през 2011 г. архитектката беше кандидат за кмет от партията на зелените, но събра незначителна подкрепа, а малко преди това се пробва да грабне и длъжността "Главен архитект" на Варна. Конкурсът приключи с грандиозен скандал и закани за съдебно оспорване на провеждането му, но все пак кандидатката отново спечели медийно внимание, макар че не успя да впечатли журито със знания или опит.


А това е втората:

Проектът „Алея Първа" предвижда (според инвеститора, а и според сертифицирания инвестиционен проект):

1. Цялостно техническо и инфраструктурно обезпечаване на крайбрежната зона, което ще се реализира в долуописаните направления:

Изграждане на разпределителен водопровод до дамбата;

Поетапно изграждане на водопроводна мрежа и разделна канализация за битови и дъждовни води;

Изграждане на дълбоководно заустване.

2. Цялостно електрифициране на територията.

3. Озеленяване.

4. Транспортен и пешеходен достъп, велосипедни алеи и зони за отдих.

5. Институт по хидрология.

6. Рибарско селище.

7. Център за възстановяване и рехабилитация.

8. Център за обучение, квалификация и преквалификация.

9. Международен конгресен център.

10. Яхтено пристанище.

11. Воден парк.

12. База за водни спортове.

13. Информационен център.

14. Заведения за обществено обслужване и клубове.

Предвидени са:

- Център за съвременно изкуство;

- Център за традиционни изкуства и занаяти със студиа;

- Търговска улица тип „Стара Варна", където ще бъдат представени занаятчийски изделия, дело на местни майстори.


Всичко това е много хубаво, но не съвсем. Има основно два неясни момента:

1. Инвеститорът не е показал нагледно как точно ще изглежда „Алея Първа".

2. Не е представен срок на реализация на инвестицията.



Въпреки обществената значимост, до настоящият момент никой не е виждал макет, клип, снимка, картина и каквато и да е визуализация на „Алея Първа". В замяна на това „Холдинг Варна" ни залива непрекъснато с писания по медиите какви невиждани досега чудеса ще сътвори на крайбрежната алея. За да може средно интелигентен човек да придобие представа за проекта, е нормално той да му бъде представен под някаква съвременна форма на визуализация. Още повече, че липсата на нагледен материал дава поводи за свободни интерпретации - щяло да бъде квартал на богати, гробница за фараони, космодрум за кацане на извънземни и т.н. Вярно, че през 2009 година „Холдинг Варна" АД обяви конкурс за градоустройствено решение на „Алея Първа", в който взеха участие различни български и чуждестранни архитекти, но той не беше добре медийно отразен и в крайна сметка не се разбра каква точно ще е визията на алеята.

Също прави впечатление, че в нито едно от писанията на „Холдинг Варна" не се споменават срокове. На хората в тази държава им е омръзнало да слушат какви страхотни неща ще се случат, но някъде в неясното бъдеще. По принцип при такива обществено значими проекти е редно инвеститорът на определен период (например шест месеца) да дава публичен отчет, където да са описани какво е изпълнено до момент и какво предстои. Може би е добре да се помисли задължение за публичен отчет по обществено значими проекти, да се изисква от нормативната уредба.

Проектът „Моят Бряг" (Мy coast) е холандска инициатива, вменена на българското правителство като помощ от холандска страна за изработване на визия и стратегия за интегрирано управление на крайбрежната зона в България. Той е финансиран с 400 000 евро от холандското правителство, и по конкретно от холандското Министерство на жилищното строителство, териториално устройство и опазване на околната среда по линия на предприсъединителните фондове и се изпълнява от EVD - Агенция за международен бизнес и сътрудничество в рамките на Екологичния инструмент на Предприсъединителна програма PSO. Изпълнител на проекта е консорциум "Поввик", който носи името на дружество "Поввик" АД, регистрирано в кв. Горубляне, край София. Като бенефициенти са посочени Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, чрез Басейнова дирекция за управление на водите в черноморския регион, Министерство на транспорта, Държавна агенция по туризъм. Ръководител на проекта е холандският гражданин Рене Бустен, за чиято дейност и проекта му журналистката Маргарита Михнева направи специално журналистическо разследване в нейното предаване „Неудобните", излъчено по телевизия „Канал 3".

В хода на проекта „Моят Бряг", „група млади архитекти", сред които и арх. Калина Павлова, разработват "артистична импресия" на Морската градина. Това представлява идеен архитектурен проект, обхващащ и терените закупени от "Холдинг Варна" АД за реализация на проекта "Алея Първа", както и част от Морската градина. Творците на този проект всъщност са членове на нерегистрирана организация неречена „Клуб на младите архитекти". Любопитна подробност е факта, че арх. Павлова е работила в отдел „Общ устройствен план" на община Варна, където е имала достъп до достатъчно информация. Дали се е възползвала от нея е трудно да се докаже, и можем само да предполагаме. Тази "импресия", която си е чист идеен проект, обхваща и част от Историческото ядро на Морска градина.

По принцип няма нищо лошо млади и креативни хора да предлагат идеите си. Смущаващ е фактът, че арх. Павлова навсякъде отрича, че има нещо общо с това. Ако действително архитектката има идея за реализация на своя проект, то следва да го представи, да изтъкне неговите предимства да каже кой, кога и как ще го изгради и ако наистина си заслужава, хората ще я подкрепят. В това отношение обаче поведението й е меко казано странно, тъй като единственото, за което се брои е развалянето на сделката с „Холдинг Варна" с мотива, че имотите са изключителна държавна собственост. Никъде обаче арх. Павлова не казва какво следва да стане с тази територия, нито дали следва да се създаде атракционна зона по крайбрежната алея. Единственото което се повтаря от нея е, че не трябва да се реализира проекта „Алея Първа". Този информационен вакуум, подобно както при „Холдинг Варна" АД, дава повод за различни догадки. Една от версиите, която се тиражира и за която има публикации, е, че арх. Павлова има интерес територията на „Алея Първа" да е държавна собственост, за да може чрез различни фондове да бъдат усвоявани средства по различни проекти. Даже и нейната архитектурна визия отразена в проекта „Моят Бряг" лесно може да бъде продадена на държавата стига територията да е държавна и да бъде обявен подходящ конкурс.

Друга версия е, че зад нея стоят големи политически и икономически лобита. Факт е, че множеството формации в които тя и нейните сподвижници участват изникнаха като от нищото, бързо набраха скорост, получиха бърза медийна и политическа подкрепа от лица близки до определен политико-икономически кръг (според някой източници това е кръга „Капитал") и цялата им енергия е съсредоточена в борбата против икономическата групировка ТИМ и проекта „Алея Първа". Мъгляв остава и източника на финансиране на всички тези формации и изяви. Вероятно всеки би могъл да представи някакъв формален отчет, но за всички техни добре организирани и подобаващо медийно отразени изяви се изисква по-солидна финансова и организационна подплата.

Каквато и да е истината и в конфликта във Варна, залогът е по-голям от парчето земя, за което формално се воюва. Това е конфликт между политико-икономически лобита. За да привлекат поддръжници всички се съсредоточиха върху най-чувствителната тема за варненци - Морската градина, и естествено всички се явяват спасители.


Спасители на Морската градина

Страните в спора организираха различни подписки и мероприятия под надслова „Да спасим Морската градина". Всеки обаче си има своя идея за спасяването на Морската градина. Може условно да ги разделим, според надморската височина от която действат, на „спасители от долу" и спасители отгоре".

„Холдинг Варна"АД се явяват „спасители отдолу". В обширни медийни писания обясняват как земни маси от Морската градина се свличат и след няколко години целия парк щял да потъне в морето. Затова те предлагат (което междувременно започнаха да реализират) да укрепят ската чрез техния проект „Алея Първа" и по този начин да съхранят Морската градина за 100 години напред. От тяхна гледна точка „Алея Първа" се явява спасение за варненския парк.

По-интересни са обаче „спасителите отгоре". Ако не бяхме свикнали в България да приемаме абсурдите за нещо нормално, сигурно щяхме да приемем както някаква шега най-големия реститут в Морската градина - Иван Станчов, да се явява фронтмен на спасителите. Същият господин Станчов, който претендира за собственост и върху панорамната алея ("Станчовата алея"), същият господин Станчов, който наскоро в интервю заяви, че по времето на дядо му морската градина била до Шокъровия канал. Нали точно хората като господин Станчов, които се пребориха едно време да си върнат имотите в „реални граници" и благодарение на това не остана незастроена градинка. Трябва да се уважава частната собственост и правото на хората да получат обезщетение за притежаваните от техните предци имоти, но всичко това можеше да е съобразено с реалностите на урбанизацията. Нищо такова обаче не се случи понеже всички държаха много на термина „реални граници". Както в зората на демокрацията бивши партийни секретари станаха десни лидери така и господин Станчов стана лидер на протеста в защита на Морската градина. Какво остана от дясното пространство и съответно какво би останало от Морската градина нека всеки сам да прецени. Въобще цялата тази задружна група на „спасителите отгоре" е много интересна въпреки противоречивите им послания. Рамо до рамо са еколози и реститути. Първите обясняват, че всичко от Вълнолома до Евксиноград следва да е парк и частните имоти трябва да се национализират, защото още Антон Новак го бил замислил така, вторите твърдят, че след Шокъровия канал всичко е било частни имоти и лозя и затова имат право сега да живеят там, арх. Павлова твърди, че под ската навремето е било море, господин Станчов твърди, че територията под ската е също негова (може би морето е било на дядо му?). Въобще цялата им неформална коалиция логично погледнато би следвало да е нонсенс и би трябвало те помежду си да са се хванали гуша за гуша. Има нещо обаче, което ги крепи заедно и това е, че цялата им концепция се крепи на спиране на проекта „Алея Първа" и одържавяване само и единствено на имотите на „Холдинг Варна" АД.

Както е видно цялата защита на Морската градина се състои в битка за обетованата земя - терените между крайбрежната алея и ската на парка. „Холдинг Варна"АД иска да реализира там проекта „Алея Първа", арх. Павлова собствените си намерения (или на тези, които стоят зад нея, каквито и да са те), Иван Станчов твърди, че част от земята е негова. Както се казва във Варна, който каквото и да ти говори за спасението на Морската градина, знай, че става дума за спасяване на собствените му интереси. Жалко е само за стотиците ентусиазирани хора, които изливат енергията си, включвайки се в различни подписки и протести, мислейки, че защитават една обществено полезна кауза.

Трябва ли да има „Алея Първа" или подобен проект?

Необходимостта от подобен проект е осъзната от местната власт още през 1997 г. Много правителства се смениха от тогава. През 2009 г. варненска неправителствена организация провежда проучване за настроения сред варненци за подобен проект, което показва, че повечето искат на това място да се реализира подобна идея.

Бъдещето на обетованата земя

Какво е трябвало, щяло и могло е отделен въпрос. Въпросът е какво да се прави оттук нататък. Вариантите са два. Единият е „Холдинг Варна" АД да реализира проекта „Алея Първа". Остава хората да се надяват, че действително територията около крайбрежната алея ще стане по-красива, по-екологична, по-функционална и ще предлага повече възможности за почивка и забавление. Вторият вариант е държавата да развали сделката за продадените от нея терени. Тогава за нас гражданите остава надеждата, че някой (държава, община, инвеститор) някога (дано да имаме времето да го видим готово) ще направи нещо полезно там. Много надежда, малко възможности за изход от ситуацията. Ако се премине на втория вариант, т.е. разваляне на сделката, това означава безкрайни съдебни спорове с неясен изход и години наред грозна гледка на алеята. Най-притеснителното е, че никой не смее да каже какво ще се случи с терените, ако бъдат отнети от „Холдинг Варна"АД, защото нещо там трябва да се случи, като се има предвид сегашното им състояние. Не, че „Холдинг Варна" са единственият инвеститор, способен да реализира подобен проект. Просто към настоящия момент те са и юридически, и фактически напред с проекта си, а и както се има предвид кои са те, никак няма да е лесно да бъдат спрени. От една продължителна битката с тях може да се родят героизирани образи, въпросът обаче е какво ще роди това за крайбрежната алея. Разсъждавайки върху гореспоменатите факти, сегашната ситуация и основния въпрос „Алея Първа" да бъде или да не бъде, силно заприличва на Шекспировото произведение. Естественият развой на нещата без каквато и да е симпатия или антипатия към когото и да било, е да се изиска от частния инвеститор в най-кратки срокове да покаже какво представлява в завършен вид проекта „Алея Първа", а държавата и общината да гарантират, че действително територията ще е общодостъпна, както твърдят от холдинга, за да могат и хората да се докоснат до обетованата земя, за която спорят големите лобита и големите интереси.


........................................................................................................................................................


Още линкове по темата:


Да спасим Морската градина! - подпиши петицията


Ние сме ПРОТИВ застрояването на Морската градина във Варна! - Facebook Група


Морската градина във Варна - Facebook Страница




.........................................................................................................................................