четвъртък, 10 май 2012 г.

Дървени философи - 1 част





Обект на този постинг са онези, които поради една или друга причина имат навика да дълбаят там, където няма нищо за дълбаене. Също и разновидностите на този тип, обединени от общата мечта да блеснат по някакъв нестандартен начин. За тяхно съжаление в най-честият случай успяват просто да се изложат.

Обикновено ги наричаме дървени философи, но според мен прилагателното е излишно, защото се подразбира от съществителното. Останах с това впечатление още когато учителят ми по философия разправяше за някакъв, който твърдял, че във всяка ситуация имаш три възможности – да действаш, да не действаш или да запазиш неутралитет. Второто и третото, очевидно, са едно и също – могат да бъдат “пътеводител” на всеки закоравял мързеливец. Но великият мислител толкова вярвал в идеите си, че за малко щял да се удави, защото падайки във водата, решил да запази неутралитет – според него това винаги бил правилният избор. Като нищо можело да се стигне до нещастие, понеже ученикът, пазещ учителя, също бил почти толкова луд, че вместо да го спаси, първо започнал да се възхищава от силната убеденост на мъдреца в собствените му болни идеи.

Нали се сещате – в наши дни такива виртуози на мисълта най-лесно ще ги намерите в психиатрията. Изберете добре момента, защото през повечето време са под въздействието на силни лекарства. Tе са опасни не само за себе си, но и за околните.


Та, празното философстване може да бъде вредно, особено ако искаш да блеснеш с нещо нестандартно. Големият купон обаче настава, когато избереш до болка изтъркана тема и опиташ да я освежиш с някакви “новости”. Моментално прибягваш до “локуми”, които първо объркват теб и лесно губиш нишката. После шокират читателите, които попаднали в блатото на “солидните ти доводи”, успяват само да попитат “Всъщност какво искаш да кажеш?’

Скоро четох материал, който отново засягаше безкрайно разискваната тема за дискриминацията на жената. Tова, разбира се, отдавна не съществува. Все едно да говорим за подтискане на чернокожите и гейовете, които също са били обект на постинги от въпросната авторка. Последната не прави разлика между толерантност и вечните реверанси спрямо уж дискриминираните, а всъщност все по-често налагащи се групи. Към настоящия момент човек като нищо започва да мечтае да бъде жена, чернокож или гей – само тогава има права.

В последния постинг, който прочетох от същата блогърка, отново е опитала да дълбае там, където няма нищо за дълбаене. Например твърдението, че по медиите слагат знак за равенство между еманципацията на жената и нейното събличане. Не знам как й е хрумнала подобна идея, защото други твърдят обратното – безразборното предлагане на женска плът поставяло жената в положение на “играчка”. Второто определено е по-логично.

Обърнах й внимание, че написаното от нея е плод на въображението й. Явно гледа на въпроса по особен начин и това я кара да открива несществуващи връзки, които в съзнанието й са напълно реални. Нейният отговор бе толкова дълъг, че за малко да забравя дискутираната тема. Естествено, не казваше нищо ново, а повтаряше твърденията си от постинга, т.е. личната й гледна точка, неразбираема за читатели с други виждания. Hеслучайно й зададоха въпроса “Всъщност какво искаш да кажеш?”

Тази блогърка често прави непремерени, понякога безумни изказвания. От нея научих следното: певиците на “Пайнер” оказват влияние на подрастващите, но ако двама хомосексуалисти отглеждат дете, няма начин това да определи дори частично сексуалността му.

Представяте ли си? Значи тийнейджърите ще гледат Сульо и Пульо от екрана, без да ги познават лично, а “тате и тате”, които ежедневно са до теб, няма да ти послужат за пример!

Какво убийствено противоречие, а?

Истината е, че децата попиват абсолютно всичко, намиращо се близо до тях.

Значи малкият ще гледа всеки ден как двамата му бащи се целуват, обаче сам ще си каже “Те са изключение. В повечето случаи го правят мъж и жена.”

Как ще му хрумне тази идея? От небето ли ще падне?

Ето ти предпоставки за изкривяване на сексуалността в ненормална посока. Защото нека си го кажем: нормалното е “мама и тате”. Tова е Божията дума, която следва от нещо съвсем просто – мъж и жена могат да направят дете, а мъж и мъж не могат. Говоря за първостепенното значение на секса – биологичната му същност. Не за лайфстайл и звезден блясък. Надявам се да съм ясен.


Има и други видове “гении на мисълта”. Особеностите им са прекалено много и не мога да посоча всички, но все пак обръщам внимание на някои.

Пример:

Чета постинг, в който от началото до края се обсъждат фризурите и облеклото на жените в ГЕРБ – естествено, подигравателно. Следват десет коментара, посветени на същата тема, а някои дори я разширяват в посока “мърлявите български мъже”. В самия край се включвам аз с уточнението, че “добре облечен” и “в крак с модата” са две различни неща, т.е. не е задължително да следваш мокрите сънища на разни италиански дизайнери, за да си с добър външен вид.

Отговорът на автора: “Всъщност изобщо не става дума за мода.”

Ехеee, ум’рем някой да ми се прави на “загадъчен”! Говори цял час за нещо и на края да ми сервира съвсем друга идея.

Не знам защо го правят тези хора. Като какви се изживяват? Bиртуози на мисълта? На словото? На метафората? Много ли е трудно да се води нормален разговор? Кое му е хубавото да се правиш на потаен, неразбран или Дявол знае какъв?

Излишното дълбаене понякога има масов и траен ефект. Да вземем музиката. Тази, която слушам най-често, в началото е била известна просто като Heavy Metal. После дървените философи се намесват, започвайки страхотно раздробяване на стилове и подстилове. Днес нещата толкова са се изродили, че на практика всяка нова група се пише като създателка на нов стил. Това е тъпо, ненужно и определено не работи в полза на музиката. Целта е да се даде материал за повече статии по специализираните списания или някой самозабравил се меломан да блесне с непознати за другите знания.

Преди време в “Metal Hammer” информиран журналист изброи цели 28 вида метъл. Абсолютно безумие – той самият го призна. Не е нормално всяка нота да е отделен стил.

Има група хора, които поради някаква причина обичат да нищят неразбираеми за тях теми и умишлено правят шокиращи изказвания, надявайки се да привлекат повече публика. Притежанието на диплома за висше образование често ги подлъгва, чe са спецове по всичко. Абсурдът е очевиден, понеже може да си факир в една област, но в друга да си кръгла нула. Примерите са безброй, a при споменатите се набива в очи, тъй като е съпроводено с високомерие.

Пример: скоро попаднах на безумно изказване от блогърка, която обича да парадира с висшето си образование. Според нея са едно и също пиратска кражба на филм, копиране на статия с линк към източника и споделяне на линк към определена публикация. От пръв поглед личи, че това са три различни неща, а тя ги слага в един кюп. Cега разбирате защо е подложена на убийствен присмех от повечето интелигентни хора. Живо доказателство е, че висшето образование не прави човека по-умен. Hека си разбира своята специалност, ама в други хич я няма – там ще слуша и записва.

Та, мисълта ми е всяка жаба да си знае гьола. Гледай своята специалност, но не се изказвай по въпроси, които не са ти ясни, понеже ще станеш за смях.


Дървени философи - 2 част


.............................................................................................................................................................


4 коментара:

  1. Част от нещата за които пишеш и в двата постинга са особено дразнещи, не защото са теза, не защото непременно можем да ги наречем "зловредни", а най-вече защото са отливки от идеологически матрици. Възприети са масово, без голяма част от тези, които ги споделят да са се замислили много над тях. Или, ако са се замисляли, в това замисляне да има реално преживяване, основано на впечатления, а не на идеологеми. Но си зависи и много от човека, който изповядва едно или друго. С някои е приятно да се спори, с други: като някои общи наши "приятелчета" в блог.бг. си е чиста загуба на време.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Оказва се, че е така не само в blog.bg, и не само в Интернет. Съвсем сериозно се чудя защо хората сами усложняват живота си. Разсъждават над безсмислици, пробутват очевидни неистини. Тогава се питам "Мен ли опитват да излъжат или наистина си вярват?"

      Преди време един човек подхвърли, че прекалено често споменавам комплексите. Как няма да го правя, след като те са основна движеща сила при хората? Особено в България. Вероятно и по други държави го има, но моите контакти с чужденци не са ми го показали. Специално американците, с които съм общувал, винаги са ме учудвали с положителната си настройка към живота. Ясно, не всички са такива. Просто това съм видял.

      Изтриване
  2. Комплекси, пари, секс, власт - както и да ги подредиш, ще разбереш, защо е пълно с хора, които искат да доминират и да бъдат забелязани. Независимо от цената, на която ще го направят!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нека се стремят към каквото поискат, но да им носи положителни емоции.

      При постигането на дадена цел човек може да се радва, понеже е направил нещо полезно и околните са го оценили. Oбаче най-често задоволството му идва от това, че е прецакал някой - ето защо има вечно сърдити хора, с постоянно лошо настроение, което от своя страна съвсем реално скъсява живота.

      Изтриване