Отказване на цигарите. Симптоми на психическия отказ

Toxic.blog.bg


Първата част - "Симптоми на физическия отказ" - тук

Симптоми на психическия отказ

Силно, непреодолимо желание да запалим цигара. Натрапчиви мисли, свързани с пушенето.

Първоначалните силни атаки на желание за пушене, характерни за първите 72 часа от абстинентния период, когато кръвта се изчиства от целия никотин в нея, са по-скоро създания на опитващият се да оцелее навик, отколкото реални симптоми на физическия отказ. Тези импулси са средство, чрез което мозъкът ни ни предупреждава, че е време да поемем никотин, за да избегнем появата на симптоми на физическата зависимост /нервност, раздразнителност, мрачно настроение, напрегнатост, гняв, фрустрация, изпотяване, паника, треперене, невъзможност за концентрация и мисловна мъгла/

Точно като кучетата на Павлов, приучени да отделят слюнка при звука на звънец, мозъкът на пристрастения към никотин човек е “програмиран” да очаква постъпване на никотин веднага след като започне да чувства някакъв малък дискомфорт, асоцииран със симптомите на физическия отказ. В отговор на намаляващите никотинови нива, примитивната лимбична система е била някак пре-програмирана да интензифицира силно “желание” с цел получи нова доза никотин, за да избегне неприятните абстинентни симптоми. Като пушачи, ние получаваме на всеки 20-30 минути “напомняне” във вид на леко желание за пушене. Което, ако не бъде своевременно задоволено прераства в настойчив подтик или непредолим “глад” за цигара. Нашият мозък е запаметил средствата и начините да ни накара да доставим в тялото исканата доза никотин. Дори след пълното 72-часово изчистване на огранизма от никотин, генераторът на желания и импулси за пушене в мозъка си стои непокътнат и в готовност.

Ако не запалим цигара след “учтивото напомняне” мозъкът ще генерира все по-силно и по-силно желание, което ще прерастне до истински “глад”. Ако устоим на изкушението и продължаваме да не пушим мозъкът ни ще ни залива с периодични пристъпи, тъй като досегашният му опит показва, че това неизбежно ни принуждава да му доставим никотин. Ако продължаваме да не удовлетворяваме желанието му за дълъг период от време той ще се откаже от тази “стратегия” като безрезултатна.

Изключително важно е да се знае, че този епизод на “глад” ще продължи не повече от 3 минути. Но както вече споменахме, при възстановяване от никотинова зависимост един от характерните съмптоми е изкривяване възприятието за време, тези минути могат да изглеждат като часове. Затова е важно да имате часовник под ръка, за да се уверите, че три минути са си три минути. Тъй като откриването на източник на никотин може да отнеме само няколко секунди желателно е да нямате цигари под ръка.

Нивото на никотин в тялото ще продължава да пада през следващите 72 часа и атаките на желание за пушене ще продължат докато целият никотин не напусне организма. Пикът на абстинентните симпроми е на третия ден – средно 6 много силни атаки на желание за никотин. На четвъртия ден те ще намалеят до 3.5 /средно/. На десетия ще бъдат едва около 2. Мозъкът ни се е пренастроил да не очаква никотин на всеки половин час. Сега следва да разберем защо прължава да ни се пуши.

Симптомите на физическото пристрастяване, която изпитахме за тези 3-5 дни са отшумели. Това ни отне, с малко воля и решителност и самоконтрол, буквално някакви часове.

Не е за вярване, че фармацевтичните компании продават на милиони пушачи дъвки, лепенки, спречиове, електронни цигари и т.н. като средства за отказване от цигарите. На практика те просто пакетират никотин в друга опаковка, убеждавайки ги в 100% им ефект. Да, но пристрастените към никотина имат нужда точно от никотин, за да поддържат чувството за комфорт. И логичният въпрос е как тези средства помагат на пушачите да се отърват от зависимостта си в дългосрочен план? За съжаление, изследванията на точно тези фармацевтични компании показват, че 93% от хората, които са използвали техните продукти в хода на т.нар. “никотино-заместваща терапия” са се върнали към пушенето в рамките на само 6 месеца.

И така – физическата зависимост в голяма степен е преодоляна, тялото ни не очаква никотин на всеки половин час и въпреки това желанието да запалим цигара спонтанно се появява. Причината е, че ние сме приучени да очакваме никотин при определени събития, в специфични моменти от деня, при специфични дейности и при възникване на определени емоции и състояния. Може и да не си го спомняте съзнателно кога сте “хранили” тялото си с никотин преди, но всички тези спомени са заключени дълбоко в подсъзнанието ви.

Всичкки тези емоции, събития, моменти, места ще предизвикат пулсиращо желание за пушене когато се сблъскаме с тях. Препрограмирането на всеки от тези отключващи фактори е необходима част от възстановяването и не трябва да се страхуваме от него, а да го предвиждаме. Да напомним, красотата във всичко това е, че нашето подсъзнание не е способно на разумна аргументация и почти всички асоциативни връзки с тези отключващи фактори и никотина ще се разпаднат само след 1-2 неуспешни опита да “доставят” никотин. Друг успокоителен факт е, че с времето интензивността на желанието за пушене силно намалява до незабележимост

Като батерия, която губи от своя заряд, след 90 дни силните, неудържими пристъпи на желание за пушене вече не са нищо повече от най-обикновени мисли. Също като мислите за вкусна препечена пържола или парче разкошна сметанова торта вие ще имате власт и контрол да ги отхвърлите веднага. Може би сте чували как бивши пушачи години след това изпитват желание да запалят цигара – повярвайте ни, това е много различно “желание”, на практика същото като за пържола или торта. И най-често те се случват на сватби, погребения, годишнини, раждане – все събития, които мозъкът на бившия пушач не е имал възможност да препрограмира до този момент.

На практика трябва да бъде разрушена асоциативната връзка между всички психологически отключващи моменти, емоции, състояния, събития дейности- говорене по телефона, каране на кола, работа, докато вървим, когато излизаме от кино или магазин, преди да си легнем, когато сме около други пушачи, докато пием алкохол, докато флиртуваме, докато сме сами, след храна, по време на празници, когато сме тъжни, или в стресова ситуация, когато изпитваме специфични емоции (възторг, гняв, скука), на специфични места (в банята, гаража, в заведение). Например на около седмия ден ще забележите малко усилване на желанието за пушене – защото е изминала седмица и вие “празнувате” победата над цигарите и вашата първа седмица като “свободни”хора. А винаги сте пушили докато празнувате. Така че очаквайте да ви посетят вашите отключващи фактори “радост”, “гордост”, “празненство”.

Най-сериозните отключващи фактори са периодите на прекалено голям стрес, като огромен финансов натиск или неблагополучия, сериозна болест в семейството, нараняване или смърт на близък приятел или любим човек. Неоспорим и болезнен факт от живота е че всеки от нас ще преживее смъртта на някой, който обича. Така че, трябва предварително да подготвим съзнанието си как ще се справим с този необичайно голям стрес в качеството му на отключващ фактор, тъй като със сигурност това все някога ще се случи на всеки от нас. И ако това се случи в периода на първите няколко седмици след спиране на цигарите може да бъде използвано от мозъка ви като извинение да пропушите отново.



Психологически причини за връщане към никотиновата зависимост.

За разлика от физическата, психичната зависимост към никотина е 100% продукт на съзнанието ви и е до голяма степен във възможностите ви да я контролирате. Самото осъзнаване на процеса е мощно огъжие срещу нея. Също така трябва да осъзнаем, че само едно “дръпване” на никотин, от само една цигара ще съживи всички спомени и асоциативни връзки със съответния отключващ фактор и ще постави началото на обратното възстановяване на пълна химическа зависимост от никотина. Дали веднага или постепенно на вашата свобода е сложен край и вие се връщате обратно към предишните си нива на никотинов прием или по-високи от тях. Съвсем скоро хиляди и хиляди “пушачески” спомени ще се наместят обратно във възстановеният ви мозък на бивш пушач и ще ви накарат да се чувствате все едно никога не сте вкусили свободата. След като някога сме били пристрастени дори ако се преборим и победим тази зависимост, цената на свободата ни се състои в едно просто правило: “Никакъв никотин. Никога не си дръпвай, залепвай или дъвчи никотин.”



Депресия и тъга

Депресията може да повлияе цялото ни съществуване. Тъга, самота, проблеми със съня, умора, храносмилателни проблеми, болки в стомаха, лоша памет, невъзможност за концентрация, загуба на апетит или увеличаване на теглото, занемаряване на външния вид, загуба на сексуално желание, раздразнителност, безнадеждност, главоболие, запек са симптомите, които всички заедно или само някои от тях могат да съпътстват депресията. Дори тежката и хронична депресия се лекуват лесно, но изисват намесата на специалист. Да изоставиш никотинова зависимост, поддържана с години е травматично събитие, подобно на загубата на близък или любим човек.

Тъй като никотинът не е близък приятел или любим човек, през първите 72 часа той напуска организма ни чрез урината, заедно с 90% от химикалите, поети с него. Последните изследвания показват, че през този период се наблюдава безспокойство, депресия и раздразнителност, свързана с ниските нива на серотонин, които в следващите дни изчезват, тъй като мозъкът се адаптира и възвръща контрола над нервно-химичните процеси.

Някои от дългогодишните пушачи е нормално да изпитат т.нар. депресия в следствие на загуба, но не непременно. Може да изглежда почти като преживяване на емоционална загуба вследствие на разпадане/смърт на любим човек от дългогодишна връзка -”смъртта на никотина и разпадането на дългогодишния ни химически брак с него”. Както и при разпадането на коя друга връзка периодът на тъгуване и оплакване ще бъде толкова дълъг, колкото решите вие. Въпреки, че депресията вследствие на емоционална загуба предизвиква горните физически симптоми, тя е в голяма степен под наш контрол. Тя може да ви бъде добър индикатор как се справяте с отказването на цигарите. Обикновено симптомите й са по-забелезими между първата и третата седмица, но ако се фокусирате върху загубата на цигарите и се чувствате като че ли жертвате нещо, този период може да се удължи, както и атаките на желание за пушене.

Ако все пак изпитвате силна депресия, запитайте се кое е било първо – депресията или спирането на цигарите и посетете вашият лекар. Макар и депресията да е донякъде оправдана, предвид на това, че никотинът е имал пълен неврохимически контрол над серотониновите нива и на мозъкът отнема време да се пренастрои, а ние да се научим как да живеем новия си живот, колкото и объркани да се чувстваме понякога в този период. Вие не отказвате цигарите, вие се възстановявате. Честността и непредубеденото отношение са на-бързите начини да оставим тази никотинова тъга зад себе си. Ако изследваме чувството за загуба бързо ще осъзнаем, че тази наша дълго поддържана рационализация е била нашият начин да обясним защо никотинът заема централно място в живота ни. И тя е извинението на пристрастения защо не може да контролира нещо, което е неконтролируемо. Например, много пушачи са убедени, че кафето им има по-добър вкус с цигара, докато очевидната истина е че вкусът на кафето няма нищо общо с пушенето. Напротив – възстановяването на вкусовите рецептори ни дава възможност да се наслаждаваме на кафето или чая си още повече.

Научното обяснение защо чувстваме, че пушенето намалява стреса и ни успокоява, се състои в това, че когато всъщност той едновременно намалява притокът на серотонин и генерира киселини в тялото, което бързо неутрализира резервите на алкалоида никотин /както и други фалшиви вярвания/ ако се научи и осъзнае, ще ни помогне да осъзнаем, че никотинът никога не е бил наш приятел.

Също така трябва да се спомене, че лекарствата против депресия – никотинова или не, не съдържат карциногени и никога няма да ви причинят рак, сърдечен удар и т.н.



Самота и чувството, че сте хванат в капан

Подобно на депресията вследствие на загуба, чувството за самота е естествено всеки път когато оставим близък приятел, който ни е придружавал навсякъде досега /макар в този слувай, присъствието му да е било твърде нездравословно и ни е убивало бавно/. Време е да рзпознаете вашият лекуващ и здравословен приятел – самите Вие. Трябва да изпълзим от дълбоките коловози на навиците си на пушач, които сме утъпквали и задълбавали с години. Без значение дали защото сте осъзнали, че сте си поставяли толкова ограничения доброволно /като например нуждата задължително да поемем доза никотин на всеки 30 мин/ или защото вашите дробове и тяло вече нямат капацитета да се наслаждават на пушенето, започнете своя живот сега! Не чакайте поспенно да научите от какво сте се лишавали толкова дълго време. Излезте от коловозите и отворете очи. Едно от най-вълнуващите неща по пътя на отказване на цигарите е да се научите да живеете като непушач. Ако искам да си стоим долу в коловозите на навика и да продължаваме да чакаме нещо да се случи, вместо да излезем от тях и да се научим да се наслаждаваме на всичко, което сме пропуснали досега, тогава – да, ще се чувстваме самотни. Ако не сменим самотата с блясъка на нашия нов, прекрасен и здравословен живот, тогава бихме могли да говорим за евентуално завръщане към света, който познаваме – света на доза след доза, доза след доза – и така докато смъртта ни раздели.



Увеличен апетит или глад

Лесно е да припишем новооткритото ни желание да поемаме огромни количества храна на нашите бързо възстановяващи се вкусови луковици и съживеното ни чувство за мирис. Истината е, че причините за прием на допълнителении калории са комплексни. От една страна – създаването на“орална патерица”, приемане на храна като заместител на никотина. Приемът й подобрява настроението, тъй като се отделя допамин. От друга вече го няма оня приток на адреналин след всяко дръпване, който е освобождавал запас от мазнини и захари в кръвта. Така или иначе, ефектът е един и същ - увеличено тегло. Как да сведем до минимум това напълняване по време на отказването от цигарите?

Да, в основата на нашата зависимост от цигарите беше незаслуженият приток на допамин в кръвта, вследствие на никотина. И да, уста, пълна с храна ще достави малко и краткотрайно количество допамин. Но бъдете изключително внимателни да не превърнете тази “патерица” в дългосрочна стратегия за заместване на никотиновата липса. Проблемите около напълняването могат постепенно да изсмучат мотивацията ви. Ако усетите, че използвате храна като временен орален заместител /което НЕ Е препоръчително/ поне потърсете здравословни храни като пресни зеленчуци.

Дори ако се въздържим напълно от прием на допълнителна храна, нормално е да забележим леко напълняване в пъвите няколко дни. Това се дължи на задържането на течности вследствие на физиологичните промени. Което ще се нормализира в следващите две седмици. Незначителни промени в метаболизма могат да бъдат причина за малко неизгорени калории всеки ден, но те ще бъдат компенсирани от 30-процентното подобрение на функцията на белите дробове и на тялото като цяло само за 90 дни. Непушенето не предизвиква напълняване, но прехранването – да.

Преди често сме пушили в края на храненията. Това е бил програмиран сигнал за мозъка ни, че храната е достатъчна и сме приключили с яденето. Този сигнал вече не съществува. Липсата му може да доведе до допълнително хранене след като нормално би трябвало да сме приключили. Ако забележите това ще трябва да намерите друг знак за край на храненето – клечка за зъби, разходка, миене на зъбите, миене на чиниите, дъвка без захар или дори едно дълбоко и дълго вдишване би било достатъчно.

Внимавайте с напълняването, но не се отказвайте заради него. Ще ви трябва тегло от 120-150 кг за да изравните рисковете за здравето от напълняване и пушене само на една кутия цигари дневно. Нима животът ви струва няколко килограма в повече? Ще имате доста време да ги свалите по-нататък.

Следващите няколко минути са важни и всичко е напълно изпълнимо. Има само едно правило:

“Никакъв никотин днес, Никога повече не си дръпвай дори само веднъж, не дъвчи никотинови дъвки и не ползвай лепенки никога!”