Червеният приватизатор Николай Банев

Трудно ми е да не дам собственото си мнение, когато говорим за Николай Банев. Държа да отбележа, че нямам абсолютно нищо общо с Банев, АКБ Форест или което и да е от притежаваните от него предприятия и фирми. Не съм бил ощетен по никакъв начин от този човек, но виждайки лицето му в мен избухват патриотични чувства и желание да сваля този обществен циреи от властта, която притежава. Към всеки от богаташите, за които говорим имам някакво уважение, поради фактът, че са постигнали нещо чрез фирмите или компаниите си. Николай Банев е от хората, от къща построили колиба. От неговите фирми загубите за държавата, икономиката и бизнесът са в девет-цифрени числа, а ползата е нулева.


Когато присъствам на разоряването на една държава посредством фирмичка наричаща се АКБ Форест, ми става нервно. Може би затова все още не съм казал, каквото и да е за Николай Банев. Общоизвестно е, че АКБ Форест със съмнителни действия е довело до умишленият фалит на десетки приватизирани предприятия в България. Богатството в днешен ден на Николай Банев възлиза на 21 милиона лева, като бизнесменът е собственик на АКБ Форест, а посредством АКБ и в Полимери, Топлофикация Ямбол, Русалка. Бизнесменът е собственик на десетки хотели по черноморието, както и футболен клуб Берое.

Фактите говорят, че издигането на Николай Банев се случва благодарение на комунистически връзки, протекции и пари. Собственикът на АКБ Форест е сред “помазаните” бизнесмени изпрали комунистическите пари след падането на комунистическият режим. Връзката е доста пряка – бащата на Банев (Йордан Банев) е директор в 1-во отдел на Държавна Сигурност и активен борец срещу фашизмът, а фамилията е следена от Политбюро на ЦК на БКП още от 1958 година. Благодарение на комунистическата партия фамилията е подпомагана да се издига и пътят на цялата фамилия е предизвестен още години преди падането на режимът. Майката на Николай Банев е директор на културният отдел в община Хасково, където е израстло цялото семейство. Протекцийте на Николай Банев са безупречни и още през първите си пълнолетни години достига до ЦК на ДКМС. През 1988 година го уволняват, основно поради фактът, че е избран за нещо по-голямо.

През 1990 година бизнесменът работи в предизборният щаб на депутатът Янаки Стоилов, а през 1991 година получава протекциите на ген Тодор Бояджиев. Банев получава разрешение да търгува с оръжие и е облагодетелствам от милионите останали след комунистическата партия. През 1996 година фиктивно взема заем за 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест” и участва с масовата приватизация посредством “АКБ Форест”. Голямата рекламна кампания на дружеството изкушава инвеститори от цялата страна с големи лихви (до 40% годишно според рекламата), а десетки хиляди са гражданите желаещи да вложат боновите си книжки, а набраният капитал е 2,7 милиона лева. АКБ печели дялове в над 30 предприятия, но лихви не се дават, инвеститорите не получават парите си обратно, а Форестинвест не си връщат нито лев от даденият заем. Банев увеличава капитала в АКБ и дефакто обезценява собствеността на малките вложители, като разпределя управленските постове в дружеството на семейството си.

Две години по-късно Банев навлиза и в туристическият бизнес, купувайки Русалка, курорт който е фалиран от фамилията и окраден за броени години. Къмпингите Каваците, Смокиня и Златна Рибка, пък се източват безпрекословно като собтсвениците не получават и стотинка. Бандитската компания на Банев се включва дори в наддаването за Варненска Корабостроителница, но за късмет бизнесменът не е “избраният” от тогавашният вицепремиер Николай Василев и въпреки, че е единствен кандидат офертата е отхвърлена и е назначена нова процедура по приватизацията. Обществена тайна е, че в България приватизацията протича по предизвестен начин и победителите се знаят далеч преди търговете. Банев е предизвестеният купувач в много от предприятията, като например Полимери АД, а за това способстват здравите комунистически връзки на бизнесменът.

Две години по-късно Банев навлиза и в туристическият бизнес, купувайки Русалка, курорт който е фалиран от фамилията и окраден за броени години. Къмпингите Каваците, Смокиня и Златна Рибка, пък се източват безпрекословно като собтсвениците не получават и стотинка. Бандитската компания на Банев се включва дори в наддаването за Варненска Корабостроителница, но за късмет бизнесменът не е “избраният” от тогавашният вицепремиер Николай Василев и въпреки, че е единствен кандидат офертата е отхвърлена и е назначена нова процедура по приватизацията. Обществена тайна е, че в България приватизацията протича по предизвестен начин и победителите се знаят далеч преди търговете. Банев е предизвестеният купувач в много от предприятията, като например Полимери АД, а за това способстват здравите комунистически връзки на бизнесменът.

Говори се, че протекциите на Банев са толкова силни, че въпреки кредитите си, не е обявен за кредитен милионер. основен благодетел и закрилник през управлението на БСП към милионерът е Мария Мургина – Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. А скандалите вече стават много. Най-сериозен от всички е този във футболен клуб Берое. АКБ Форест купува отборът и с ужасно управление го докарва до задължения за милиони левове към дружества собственост на … познайте – АКБ Форест. Целта е футболният отбор да се фалира и да стане непродаваем. По този начин Банев се надява да се докопа до парк Аязмото в Стара Загора, където е базата и стадионът на Берое. Досега бизнесменът не е постигнал успех, но фактите, разследванията и данните на МВР и ДАНС говорят явно за корупционни схеми и икономически престъпления, сравнение с които операция “Наглите” е пионерска дружинка, разказваща вицове за Тодор Живков.

Мисля, че е време ръководните ограни в България да си свършат работата, защото нагли деца като Николай Банев накараха икономиката на България да се върне десетки години назад, макар да говорим за икономически подем.