четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Кучета - 2





Масово не се спазват правилата за отглеждане на кучета. Колко хора ходят след питомеца с кофичка и лопатка, за да му събират изпражненията? Истинска рядкост. А ваксинациите са направо табу.

Заради тази безотговорност цялата държава е заприличала на гигантски кенеф.
Когато съм ходил по разни села за да посетя роднини и приятели, винаги ми е действало отблъскващо като видя по улиците кравешки, овчи, кози и всякакъв род изпражнения. За съжаление все по-често виждам същата гледка по софийските улици. На този фон един хвърлен фас е голямо нищо.

Съвсем наскоро имах работа в едно предприятие. Не очаквах инциденти, но блажени са верующите! Кучетата на портала ми налетяха и не ги уплаши дори това, че едно от тях изяде здрав ритник по муцуната. Продължиха да лаят, но поне не посмяха да ме доближат.
В същото време имаше трима пазачи, но техните действия се ограничаваха с това да подвикват от разстояние. Изобщо не им направи впечатление, че кучетата очевидно не ги "бръснат за слива".

Споделих за инцидента със служителката, която търсех, а тя ми каза, че предния ден едно от тези кучета дори я е ухапало. Пазачите пак са се ограничили само с викане, убедени че с думи могат да спрат помиярите.

Познавам доста хора, които се опияняват от мисълта, че с една дума могат да командват любимеца си. Ама той бил дресиран, разбираш ли! А като ухапе случаен минувач, последният е виновен, щото с нещо го бил предизвикал. Ми че то кой друг да е виновен? Кучето ли, че е използвало зъбите си, или стопанинът, че не е сложил верига и намордник? О, те са самата невинност!

Преди години в нашия блок живееше ненормалник, който пускаше питбула си на детската площадка. Той самият изобщо не излизаше - само отваряше вратата на осмия етаж и животното само слизаше по стълбите. Дали не е срещало някой по пътя до първия етаж? Не знам, нищо не се е чуло.

Веднъж питбулът захапа друго куче точно до детската пързалка. Добре, че не беше дете. Другото куче заквича, но онова не го пуска - знаем за захапката на тази порода. Стопанката също не можа да спаси питомеца си. За щастие наблизо беше един съсед, та срита питбула и той отпусна захапката, но само защото все още беше малък. А ако беше зрял екземпляр? Те не се плашат от ритници.

С цялата си наглост собственикът на агресора се провикна от балкона "Що го риташ, бе? Знаеш ли, ако сляза?" Последва "любезната" покана "Слез, де! Тъкмо и теб ще те сритам!" Оня не посмя, разбира се. Питбулите често са собственост на разни комплексари, които се чудят как да избият комплексите си и може би агресивната порода им помага. Иначе са путьовци.
Все примери, примери, примери, а полза никаква. Не познавам човек, който навреме да се е осъзнал. Обикновено пробутват номерцата, че били добри животинки, стопанинът бил лош и т.н. Да, зависи и от стопанина. Но нищо не е в състояние да промени факта, че говорим за ЖИВОТНО. На такова не може да се вярва.

Само солените глоби могат да внесат ред по някои наболели проблеми. Има хора, които по друг начин няма да влязат в правия път.





Няма коментари:

Публикуване на коментар