неделя, 25 декември 2011 г.

Гениален ход на Бойко Борисов




Sherif.blog.bg

Новината ме завари на купона, който моят приятел Стефан организираше по случай поредната си книга. Панорамата на Парк-хотел “Москва” бе резервирана само за нас, но пак ме намериха за да съобщят, че предстои важна мисия.

Токсик вече бе събрала погледите и цяла нощ всичко мъжко ходеше след нея с изплезен език, молейки я за една-единствена усмивчица. От тази досада я спасих аз като й дадох тайния сигнал, че е време за тръгване. А именно: отидох дискретно до микрофона на диджея и по него се провикнах:

- Партньорке! План Б!

Това бе кодовото название за спешна евакуация.

Нямаше време да чакаме асансьора, затова направо скочихме през близкия прозорец. Падането от панорамата бе дълго и стана още по-продължително, понеже отворихме парашутите. Всъщност само моят се оказа в изправност, а този на Токсик засече. Тя изобщо не се притесни, защото знаеше, че винаги може да разчита на мен.

Направих две бързи замахвания с ръце, чрез които долетях при нея. Хванах я през кръста и заедно продължихме свободното пропадане. Това незначително геройство ми спечели благодарствен поглед от моята партньорка, но за повече не смеех да мечтая, тъй като никога, ама никога не съм бил фантазьор.

Приземихме се директно в премиерската лимузина, където ни очакваше Бойко с тревожен поглед.

- Какво става, приятелю? – попитах аз, сипвайки си уиски.

- Уф, остави се! Няма пари в държавата, а продажните синдикати организират стачки. Хем знаят много добре, че хазната е празна.

- Лоша работа. Щом си ме извикал, значи имаш план.

- Да. Трябва бързо да намеря пари, с които да напълня гушите на всички синдикалисти, железничари, земеделци и прочие недоволни хора. Затова отиваме в Лас Вегас. Ще заложа държавата, пък да става каквото ще!

Тук малко се сепнах. Бях чувал за рисковани залози, но този биеше дори най-шантавите хрумвания на двамата Стивън – Спийлбърг и Кинг, – взети заедно.

- Нямам друг избор. – поклати глава Бойко. – Искат ми пари, които отдавна не съществуват. Значи ще действаме нестандартно. Не е само залогът. Обърнах се и към Алена Кий, за да ми врачува. Вече ме очаква в Лас Вегас. Компания й правят трима расови стриптийзьори и за всеки случай един кардиохирург.

Още с пристигането ни в САЩ се заехме с важни държавни дела, което означава, че отидохме в най-близкия бардак. Имам предвид мен и Бойко. А през това време Токсик разсипала от пердах цял отбор геймъри, които в знак на уважение и пълна капитулация искали да прекръстят “Doom 3” на “Токсик Неотразимата”. Но тя скромно отказала.

Чак привечер стигнахме до казиното. От самото начало имах усещането, че някой ни наблюдава. Може би заради подозрителните мъже в ъгъла, на чиито тениски пишеше “Ще те пипнем, Бойко!” Малко се озадачих, но все пак нямаше сигурно доказателство, че са там заради нас.

Огледах се за Токсик. Тя вече бе оградена от ухажори, които се надпреварваха да я черпят. Следователно трябваше да разчитам само на себе си.

Сърцето ми се сви, когато видях как Бойко заложи държавата. Той самият бе притеснен, затова дълго размишляваше – черно или червено. В крайна сметка избра първото. И аз бих постъпил по същия начин. Кой нормален би заложил на червено? В политиката този цвят е равносилен на провал.

Топчето дълго се въртя. Може би цяла вечност.

Имахме среща с Историята.

Сега или никога! Да бъдеш или да не бъдеш!

Заровете са хвърлени. Очакваме резултата.

В един миг топчето спря. На червено. Ужас!

Мъжете в ъгъла скочиха, готови да викат “Ууу! Продажник!”

Но Съдбата бе решила друго.

С остатъчна инерция топчето премина в съседното гнездо. Черно!!!!!

Тук вече фанфарите бяха за нас. Но вместо тях, наизскачаха дебеловрати охранители и агенти на ЦРУ, ФБР, КГБ, МОСАД и Скотланд Ярд.

Ясно. Не искаха да ни дадат печалбата.

Времето сякаш спря. Много дълго се гледахме – повече от Клинт Ийстууд и сие във всичките уестърни накуп. Агентите знаеха колко съм бърз с револвера и бяха слушали за бойните умения на премиера, който бе смачкал безпощадно не един и два Сокола.

Пат? Или мат? За кого обаче?

Не знам как е станало, но по време на неловкото мълчание Токсик е успяла да натовари космическата печалба в една кола и ни чакаше пред казиното. Съобщи ми го по скритата слушалка. От нас се искаше само да излезем.

И настана време за меле!

Бързо си припомних какво съм гледал в “КаратеТигър 1” плюс няколко скоростни изпълнения от арт-триото Брус – Брендън – Джет Лий, а Бойко демонстрира прочутата ипон-тупалка, от която падат две Янета наведнъж.

В суматохата забелязах крупието, който носеше странното име Шеврон. Уважих го с класически десен прав в носа, съпроводен с думите:

- Поздрав от моята родина! Друг път да не лъжеш толкова!

След серия мъжкарски изпълнения успяхме да стигнем до коридора към изхода. Тук вече ни очакваха насочените оръжия на трима от най-безпогрешните килъри. Дали това не беше краят?

От близкия ъгъл долетя познат глас:

- Насам, насам, пиленца!

Килърите отидоха да проверят кой ги вика. Щом се скриха, оттам долетяха два пъти “тряс” и едно “прааас”. Cекунди по-късно се появи моят добър приятел Воин Миров, оправящ вратовръзката си. Очите му светеха и с разтуптяно сърце той каза:

- България винаги може да разчита на мен.

Пътят бе свободен и ние се изстреляхме през изхода. Токсик форсира двигателя, за да видим къде е. Щом се натоварихме, колата миговено излетя от място под дъжд от куршумите на побеснели агенти, охранители и килъри.

Докато пътувахме, Tоксик ме попита:

- Нали не очакваше, че група зализани свалячи в лъскаво казино ще ме откъснат от службата? Дадох такъв вид само за маскировка.

- Знам, разбира се. Да побързаме сега, че България ни очаква!

Така приключиха стачките. После имаше още много победи …… изборни.


                                    







Няма коментари:

Публикуване на коментар