събота, 17 декември 2011 г.

Станишев - най-големият интригант








От известно време наблюдавам стряскаща метаморфоза в поведението на Сергей Станишев или по-точно влошаване на поведението му. В началото на своята политическа кариера изглеждаше уравновесен човек или поне даваше такъв вид. Често забелязвахме усмивка на лицето му, а провокациите посрещаше с невъзмугимо мълчание, редувано понякога с презрителна реплика – според моментното настроение. Едва ли щеше да е така, ако подозираше какъв възход и падение го очаква. Знаем, всяко начало е красиво.

Сега вече е различно. Няма нужда да го наблюдаваш дълго време, за да забележиш, че този човек все по-трудно сдържа нервите си, правейки неща, които преди не биха му хрумнали. Попаднах на негови фотографии, изобразяващи свирепа гримаса – сякаш не е той. Това показва, че вече не внимава къде, какво и кога демонстрира – индикации за отчаянието, което го е превзело.

Как се стигна дотук?

Потомък на известна комунистическа фамилия, Станишев има вид на пораснало пионерче. Не заради костюма и очилата. Самото му излъчване е на кариерист, амбициран от най-ранна възраст да се докаже не къде да е, а в политиката. Възможно е в ушите му все още да звучи култовото “Винаги готови”, което бе един от символите на комунистическата младеж, украсена с червени връзки и бели ризки. Ако е така, това донякъде обяснява неистовото желание винаги да има готов отговор на всяка нападка. За негово съжаление споменатият стремеж явно е лош съветник, тъй като лидерът на БСП все по-трудно намира адекватната реакция в дадена ситуация. Белите му бузки твърде често стават тъмночервени. Толкова, че от раз буди съжаление, а при някои може би и умиление. Любим цвят, какво да го правиш.

Отначало опита да се представи за човек от народа, афиширайки своите симпатии към Бийтълс. Получи се комично, понеже знаменитите англичани винаги са били символ на непокорната младеж, т.е. именно онова, което Станишев никога не е бил и няма да бъде. Помним и каква комунистическа анатема имаше за най-популярните рок групи. Интересно как ли гледат в БСП на тази негова “упадъчна поквара” и дали не е една от многобройните причини да се разклати тронът му в най-неподходящия момент?

Постигна детската си мечта да стане премиер на България. Вярно, в Тройната коалиция, но фактически той бе на върха. При това в удобната компания на президент от същата партия. Проблемът е, че хората с нищо хубаво не запомниха управлението му. Вместо значими постижения бившият премиер остави истинско минирано поле, чиито заряди един по един гърмят днес. Прикрил е редица забележки от Европа, за да не доизцапа потъмнелия си имидж. За негово и наше съжаление по този начин препоръките не се заличават, т.е. става като щрауса, заравящ главата си в земята.

Все пак има един “плюс”, макар и само негов личен – собствените му гафове сега позволяват да се присмива на изтормозеното правителство, търсещо изход от “минирания лабиринт”. Дали не е по-добре да наемат професионални сапьори? Прекалено много са бомбите със закъснител.

След като не получи доверие за нов мандат, Станишев вероятно се е надявал на президентските избори, за да покаже колко недоволен е народът от сегашното управление. Какво ли не опита в тази насока? Обичайните подмятания и компромати са само част от изборния арсенал. Предполагам, доста надежди е възлагал на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов, който вероятно e бил силно изненадан от номинацията си. Разбирам мотивите. Майор Деянов е любимец на всички българи и заедно с Иван Иванов е признат за т.нар. секссимвол, чийто блясък никой не е подлагал на съмнение. Все пак да не забравяме, че хората са достатъчно умни, за да направят разлика между големия актьор и големия политик. Изборните резултати го доказаха.

Президентската битка бе ожесточена, но това не оправдава нарушенията на закона. В самия изборен ден е забранено агитиpането. Въпреки това, докато хората пускаха бюлетините, Станишев се появи по Канал 3 и продължи да обяснява на народа за кого да гласува. Направи го доста пламенно, което изключва вероятността да е станало случайно. Значи говорим за умишлено нарушение на закона. Не от квартален активист или махленска клюкарка, а от лидера на най-стaрата партия. Това не ви ли притеснява? Би трябвало, защото говори за страхотно незачитане на правилата. Някои са убедени, че всичко им е позволено.

Естествено, веднага е имало жалба, чието разглеждане е било забавено чрез юридически хватки. По този начин е изпуснат срока за административно наказание и виновникът се е разминал само с глоба. Не знам за вас, но аз не бих слушал такъв човек да ми говори за спазването на който и да било правилник. Едно говори, а върши друго.

Вече имаме нов президент, ала Станишев явно не иска да се примири. Доста му се насъбра. Не стига, че отновo загуби изборите, а в собствената му партия надигат глас недоволните от лидерството му. Все по-усилено се говори за смяна. Подиграват го, че в стремежа си да излезе “сух от водата” прибягва до изхвърляния, опитвайки да представи провала като “почти-победа”.

При тези отчайващи обстоятелства не е трудно да се обясни защо Станишев разширява кръга от мишени на своите обвинения. Последно посочи Жози Барозу и няколко емисари, които в навечерието на изборите били в София, за да изразят подкрепата си към ГЕРБ. Естествено, това си е негово тълкуване на най-обикновена визита, в която няма нищо нередно. Все пак да предположим, че именно с тази цел са дошли. Кое му е лошото? Ако в Европа са доволни от взаимодействието с българското правителство, съвсем нормално е да го покажат. Същото важи за всяка партия. Ама не, Станишев иска пълно затъмнение. Как да прокара собствените си лъжи, ако хората виждат реалното отношение към България? Той може да мечтае за връщане на Желязната завеса, но нормалните хора отдавна са казали “не” на комунистическата диктатура.

Кое е нарушение на демокрацията: в разгара на агитационния период да изкажеш положителна оценка или в самия изборен ден да цъфнеш по телевизията и за пореден път да обясниш коя е “правилната“ бюлетина?

Станишев със сигурност разбира сериозността на гафовете си. Просто няма избор. Притиснат е до стената и се мята като ранен звяр. Последният му отчаян ход е да направи филм за изборните нарушения и да го покаже на Европа. Явно не е изоставил идеята за касиране. Вероятно осъзнава безполезността на въпросното начинание, още повече редица юpисти го потвърдиха, но след като не може нищо друго да стори, трябва поне да опита. В Брюксел дали биха повярвали на филм от монтирани кадри и пристрастно тълкуване?
В хода на политическата си кариера Станишев продължава с метаморфозите. Може би този път идва техният край. Особено след връщането на Първанов в партийните редици.





Няма коментари:

Публикуване на коментар