Дълго време отлагах тази тема, защото имах други материали за публикуване, а и знам в какво положение са повечето българи, но е крайно време някой да посочи фактите. Или поне част от тях. Прекалено много простотия виждам по форумите и прекалено големи претенции без грам покритие, за да продължа с мълчанието.
Преди време писах за греховете на българските работодатели. Повечето хора се съгласиха, други не толкова. Обаче има и обратна гледна точка, която е също толкова вярна, макар да не се харесва на болшинството.
Да, истина е, че голяма част от бизнесмените не плащат осигуровки, някои даже и заплати, а искат денонощна заетост. Но замисляли ли сте се колко от служителите всъщност заслужават получаваните пари?
Видял съм достатъчно, пък и много са ми разказвали. Като тегля чертата, излиза че е по-важно какво показваш, отколкото какво реално вършиш. Бил съм свидетел как уволняват най-добрия служител, тъй като не умееше “да се покаже пред шефа”. Bършеше не само своята работа, но и тази на колегите си. Последните пиеха кафе и доусъвършенстваха единственото си умение – да имитират дейност -eстествено, когато има кой да види, т.е. шефа. Точно този елемент пренебрегваше единственият работяга. Той, клетият, мислеше че като работи усилено, това ще бъде отчетено. Нормално - нали всички го знаят. Всички, но с изключение на шефа. И усети върху гърба си грубата реалност – в българските фирми е по-важно да владееш интригите и самоизтъкването за сметка на колегите, отколкото да изпълняваш качествено задълженията си.
Само не разбрах кого лъжеш? Това ли означава “да заслужиш заплатата”? Гнус ме е от такива хора, но за съжаление са навсякъде. Затова с радост казвам – никога повече няма да работя във фирма, която не е моя! Собственото си здраве давам само за моето добруване. И ако някой ден реша да нaема човек, който да работи за мен, искам да знам, че аз еднолично решавам, т.е. мога да го уволня, ако не върши необходимата работа. Точно това мразя най-много – некадърни бездарници с претенции до небето!
За бизнеса е добре, ако може да уволнява бързо и лесно – наричат го “гъвкави условия”. В повечето случаи се стига до злоупотреби. Обратното също е вярно – хората се нуждаят от сигурност и стабилност в работата, но това не означава, че имат право да го “ударят през просото”, т.е. излизайки с номера за правата си, да не вършат своите задължения. Трябва да се намери баланса, иначе става като в един сериал: шефът няколко пъти се обади на секретарката да му занесе някакви документи, пък тя му отговаряше с “Ей cега” и не го правеше. Hакрая шефът сам отиде и взе документите, а секретарката присмехулно прошепна на приятелката, с която в същото време пиеше кафе: “Много трябва да внимаваш кого наемаш, защото после няма как да го уволниш, дори ако ти се присмива в очите”. Не може да се толерира подобно поведение.
Преди години – още бях дете – майка ми ме изпрати да платя нещо в общината. Явно имаше срок, защото много народ се беше втурнал за същото и опашката продължаваше три етажа надолу. Представете си всеобщия шок, когато в 10 часа служителките на гишето спряха да работят защото ....... имали почивка /!!!!!/. Както споменах, тогава бях дете и не разсъждавах над политика, бизнес-стратегии, работодатели, служители и други подобни, но непредубеденото ми съзнание отказа да приеме как така ще почиват някакви лелки, щом ги чакат повече от сто човека, а те са започнали работа преди не повече от час, т.е. невъзможно е да са се преуморили толкова, та даже и да почиват, хвърляйки в ужас цялата опашка.
Помислете честно: кой има нужда от такива “качествени” служители. От какъв зор тези лелки получават заплата и то държавна? Тя им се дава за работа, а не за да пият кафе малко след началото на работния ден. Държавните заплати идват от данъците на всички нас. Харесвате ли действителността: да храните хора, които прекарват две трети от деня в сладка приказка и разговорка? Изобщо не е честно!
По големите виртуални платформи, включително Facebook, Google+ и Twitter, наблюдавам самовлюбени изказвания на потребители, които вярват, че знаят всички истини във Вселената. Ако просто се изказват, нямам нищо против, но те искат да налагат и то брутално. Cипят обиди, настояват, недоволстват - нещо им пречело да живеят нормално, затова нямали добри доходи.
Кажете, не е ли абсурдно – хем спецове по всички световни въпроси, хем не могат за изкарат пари за най-неизбежните сметки в домакинството? Hещо не се връзва. Ако наистина са толкова умни и знаещи, ще могат и банкноти да изкарват, нали? А ако не могат, явно не са чак такива спецове, за каквито се смятат. Tогава е редно да “свият перките” и да не се изказват толкова убедено. В техен интерес е повече да слушат.
В реалния живот имам още по-стряскащи наблюдения. Знам хора, получили летящ старт в живота от родителите си, но стигнали до просешка тояга заради добрата стара Глупост. Днес те все още обвиняват всички природни сили, обаче нито за секунда не откриват грешка в собственото си безумно поведение.
Точно тук е тайната – в самокритиката. Може да не го правиш на всеослушание, но поне за себе си – задължително. Благодарение на самокритиката откриваш грешки в своето поведение и ги елиминираш. Повечето хора правят обратното – цял живот повтарят едни и същи гафове, защото не им изнася да се погледнат в огледалото.
Един съвсем прост пример: колкото и очевадни лъжи да пробутва Николай Бареков, пак се намират “умници“, които да му повярват. Кой им е виновен на такива, че не могат да платят сметките си? Дори Господ не е в състояние да ги спаси, щом вярват, че някой ще ги направи милионери за броени дни – ей така, с вълшебна пръчица. После същите обвиняват работодателя си. Какво им е виновен той, че очевидно не разполагат с умствен багаж, и от това следва, че са обречени на вечна мизерия? Не е справедливо да обвиняват когото и да било, щом нямат необходимите качества за да си осигурят хубав живот.
Важен съвет, който често ми помага: ако дадена тема не ти е ясна, по-добре не се изказвай, а слушай знаещите. Така трупаш знания, т.е. усъвършенстваш себе си, и когато му дойде времето, ще разполагаш с необходимата основа за да имаш мнение. Първо е учението /трупане на информация/ и чак тогава идва раздаването на съвети. Hе пропускайте първото за да минете към второто, както правят повечето хора –това е най-бързият начин да влезете в ролята на Бай Ганьо.
Човешкият индивид би трябвало да има план за своя живот. Hе всичко може да изчисли, но поне приблизително да е наясно какво и кога ще прави. За съжаление това е рядкост и когато липсва, въпрос на време е да стигнат до оплакванията - от работодател, от държава, Съдба, Господ и т.н. Малка част от населението се сеща да попита себе си “Аз лично какво мога да направя за да подобря своя живот?”
Задайте си този въпрос. И намерете отговора! Принципно повечето хора имат някакви способности. Открийте и ги превърнете в пари – така най-неизбежните ви нужди ще бъдат решени. Тогава вече ще имате време и възможност да мислите за останалото.
Широко разпространена е следната представа за живота: четеш обяви за работа, отиваш на интервю, говориш, после чакаш и ако те одобрят, скачаш до небето от радост. Какво следва? Оплаквания заради малката заплата, лошо отношение от шефа, колеги-интриганти ...... и животът си минава, без да запиташ себе си “Кое не е наред? Какво мога да поправя?”
Добре бе, тогава защо отиваш да работиш за друг? Защо ТИ не измислиш нещо? Хайде, открий в какво си добър и спечели пустите му пари, които в крайна сметка са задължително условие за да живееш нормално – така е, няма какво да се лъжем.
Не разчитай на друг! Защо ти е шеф? Tолкова ли си глупав, та чакаш друг да даде задачите и ти само да ги изпълняваш? Ако не си способен на инициатива, тогава нямаш право да се оплакваш. В крайна сметка доброволно поставяш живота си в чужди ръце – тези на шефа.
Харесва ли ти? Hе, нали? Тогава мисли и действай! Hе чакай на друг!
Още по темата
Защо спах с шефа си?
Лош шеф: как да се справите?
Как да разговаряте с шефа, така че да ви чуе
Как да водим преговори за повишаване на заплатата
